Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 11 май 2015, 20:29, 9047 прочитания

Качество вместо количество

Образователното министерство иска да промени отдавна неефективния начин на финансиране на университетите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наполовина. Дори толкова може да падне броят на студентите в една специалност след първата година в университета. Това не е нещо необичайно, а съвсем естествен процес в повечето висши училища в европейските държави с добри образователни системи. Причината е, че входът за студентите е сравнително широко отворен, изходът обаче не се достига лесно. Още след първите няколко семестъра немалко кандидат-висшисти разбират, че не могат да се справят или пък, че не са избрали вярната за тях посока за професионален път. Критериите на университетите пък са достатъчно високи, за да не позволят дипломи без покритие.

В България висшето образование изглежда по различен начин. Може би най-трудното препятствие е кандидатстудентският изпит - и то само за някои специалности, напоследък все по-малко. Преминат ли през него, студентите са с почти сто процента гарантирана диплома, често и без особено големи усилия по време на следването. Преподавателите занижават критериите си, а ръководствата на университетите се борят за всеки студент. Резултатът е по-голям брой висшисти за сметка на качествена подготовка и на адекватна връзка с пазара на труда. А основната причина - финансирането на университетите само според броя студенти, а не според качеството, което предлагат. 


Докато българското висше образование е на път да достигне границата на масовизацията - последните кандидатстудентски кампании предлагат повече места, отколкото има завършващи ученици, държавата все пак реши да инициира промени в системата. В понеделник Министерството на образованието и науката (МОН) представи законопроекта си за поправки в Закона за висшето образование, който предвижда нов механизъм за определяне на приема и на субсидиите на университетите. Идеята му е парите за висше образование от държавния бюджет да се разпределят в по-голяма степен според реализацията на студентите и качеството на научните изследвания, а приемът да зависи от това каква оценка са получили професионалните направления и така да се намалят ненужните специалности. Такава промяна е необходима отдавна и ако министерството получи истинска подкрепа, за да я задвижи, може да направи прекараното време в университета значително по-смислено - както за самия студент, така и за икономиката на страната.

Много ли са 51 университета

Висшето образование в България
Източници: НСИ; Рейтингова система на висшите училища

Преглед на оригинала Висшето образование в България Източници: НСИ; Рейтингова система на висшите училища

Рейтинговата система на висшите училища, която излиза вече три години, ясно показа някои от дефектите на системата в България. Близо половината от завършилите през предходните пет години не се реализират на позиция, която изисква висше образование. В икономика и администрация и управление например реализацията на студентите е под една трета. Нуждата на работодателите не съответства с желанията на студентите (виж графиката). 



На този фон България има непропорционален на населението си брой на висшите училища - 51 в сравнение с например 53 в Австрия, 40 в Швеция и 47 в Чехия. Те обучават в над 3000 специалности в общо 52 професионални направления, много от които са създадени само за привличане на студенти, но не и с оглед на икономиката. По-големият проблем обаче е в структурата - някои специалности са със сериозни дефицити, докато в други има излишък от кадри. Анализите на МОН също са показали, че разрастванията на университетите са били неефективни и успешни са тези училища, които са се специализирали в определени направления и инвестират приоритетно в тях.

Обществена възвращаемост

Според зам.-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков начинът на финансиране е "един от най-дълбоките проблеми". Той допълни, че така цялата система се ориентира само към кандидат-студентите, а не към "истинската цел" - как се реализират обучените хора. Плановете на министерството са до 2018 г. до 50% от общата субсидия за висшите училища да зависят от критерии за качество, а до 2020 г. този дял да се качи до 60%.

"Ще финансираме това, което е с по-висока норма на обществена възвращаемост", допълни и главният секретар на МОН Красимир Вълчев. По думите му ограничението на университетския прием няма да се случва по административен подход, а по ясни предварителни критерии. Те са  оценката на учебната и научната дейност, данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на държавните висши училища в съответствие с капацитета им. Освен това държавата ще определя приоритетни и защитени специалности, които ще финансира. Сред тях ще е например педагогиката заради недостига на млади учители. За специалности, които държавата не субсидира, университетите ще могат да обучават платено, но с ограничения в размера на таксата.

Изследователски и останали

Освен качествени критерии за обучението министерството планира да въведе и методика за оценка на научната продукция, според която да определя субсидиите за научни изследвания. В момента всички университети получават фонд за наука, без значение дали имат качествена продукция. В бъдеще екипът на МОН предвижда висшите училища да бъдат два типа - изследователски (които са доказали, че могат да упражняват научна дейност) и такива, които ще могат само да обучават студенти. Според предварителната прогноза на МОН около десет са силно активните изследователски университети в момента. Когато финансирането бъде ясно свързано с научните дейности, висшите училища и преподавателите ще са по-сериозно мотивирани да ги упражняват, смята проф. Денков.

По думите му досега министерството получава голяма обществена подкрепа за промените, но има и "интереси, които биха искали да се запази статуквото". Въпросът сега е кои от интересите ще надделеят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса

Не се очаква сериозен ефект от помощта върху бизнеса с краткосрочни наеми в България

31 мар 2020, 7 прочитания

Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава

Комисарят по човешки права Дуня Миятович обяви констатациите си за спазването на човешките права в страната

31 мар 2020, 273 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отварянето на дискусия за конституционни промени е важна стъпка за реформата

Политическият контрол върху прокуратурата е елемент от една добре функционираща система

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10