Качество вместо количество
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Качество вместо количество

България има непропорционален за населението на страната брой на висшите училища - 51 в сравнение с например 53 в Австрия, 40 в Швеция и 47 в Чехия.

Качество вместо количество

Образователното министерство иска да промени отдавна неефективния начин на финансиране на университетите

Люба Йорданова
9499 прочитания

България има непропорционален за населението на страната брой на висшите училища - 51 в сравнение с например 53 в Австрия, 40 в Швеция и 47 в Чехия.

© Георги Кожухаров


Наполовина. Дори толкова може да падне броят на студентите в една специалност след първата година в университета. Това не е нещо необичайно, а съвсем естествен процес в повечето висши училища в европейските държави с добри образователни системи. Причината е, че входът за студентите е сравнително широко отворен, изходът обаче не се достига лесно. Още след първите няколко семестъра немалко кандидат-висшисти разбират, че не могат да се справят или пък, че не са избрали вярната за тях посока за професионален път. Критериите на университетите пък са достатъчно високи, за да не позволят дипломи без покритие.

В България висшето образование изглежда по различен начин. Може би най-трудното препятствие е кандидатстудентският изпит - и то само за някои специалности, напоследък все по-малко. Преминат ли през него, студентите са с почти сто процента гарантирана диплома, често и без особено големи усилия по време на следването. Преподавателите занижават критериите си, а ръководствата на университетите се борят за всеки студент. Резултатът е по-голям брой висшисти за сметка на качествена подготовка и на адекватна връзка с пазара на труда. А основната причина - финансирането на университетите само според броя студенти, а не според качеството, което предлагат. 

Докато българското висше образование е на път да достигне границата на масовизацията - последните кандидатстудентски кампании предлагат повече места, отколкото има завършващи ученици, държавата все пак реши да инициира промени в системата. В понеделник Министерството на образованието и науката (МОН) представи законопроекта си за поправки в Закона за висшето образование, който предвижда нов механизъм за определяне на приема и на субсидиите на университетите. Идеята му е парите за висше образование от държавния бюджет да се разпределят в по-голяма степен според реализацията на студентите и качеството на научните изследвания, а приемът да зависи от това каква оценка са получили професионалните направления и така да се намалят ненужните специалности. Такава промяна е необходима отдавна и ако министерството получи истинска подкрепа, за да я задвижи, може да направи прекараното време в университета значително по-смислено - както за самия студент, така и за икономиката на страната.

Много ли са 51 университета

Висшето образование в БългарияИзточници: НСИ; Рейтингова система на висшите училища

Рейтинговата система на висшите училища, която излиза вече три години, ясно показа някои от дефектите на системата в България. Близо половината от завършилите през предходните пет години не се реализират на позиция, която изисква висше образование. В икономика и администрация и управление например реализацията на студентите е под една трета. Нуждата на работодателите не съответства с желанията на студентите (виж графиката). 

На този фон България има непропорционален на населението си брой на висшите училища - 51 в сравнение с например 53 в Австрия, 40 в Швеция и 47 в Чехия. Те обучават в над 3000 специалности в общо 52 професионални направления, много от които са създадени само за привличане на студенти, но не и с оглед на икономиката. По-големият проблем обаче е в структурата - някои специалности са със сериозни дефицити, докато в други има излишък от кадри. Анализите на МОН също са показали, че разрастванията на университетите са били неефективни и успешни са тези училища, които са се специализирали в определени направления и инвестират приоритетно в тях.

Обществена възвращаемост

Според зам.-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков начинът на финансиране е "един от най-дълбоките проблеми". Той допълни, че така цялата система се ориентира само към кандидат-студентите, а не към "истинската цел" - как се реализират обучените хора. Плановете на министерството са до 2018 г. до 50% от общата субсидия за висшите училища да зависят от критерии за качество, а до 2020 г. този дял да се качи до 60%.

"Ще финансираме това, което е с по-висока норма на обществена възвращаемост", допълни и главният секретар на МОН Красимир Вълчев. По думите му ограничението на университетския прием няма да се случва по административен подход, а по ясни предварителни критерии. Те са  оценката на учебната и научната дейност, данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на държавните висши училища в съответствие с капацитета им. Освен това държавата ще определя приоритетни и защитени специалности, които ще финансира. Сред тях ще е например педагогиката заради недостига на млади учители. За специалности, които държавата не субсидира, университетите ще могат да обучават платено, но с ограничения в размера на таксата.

Изследователски и останали

Освен качествени критерии за обучението министерството планира да въведе и методика за оценка на научната продукция, според която да определя субсидиите за научни изследвания. В момента всички университети получават фонд за наука, без значение дали имат качествена продукция. В бъдеще екипът на МОН предвижда висшите училища да бъдат два типа - изследователски (които са доказали, че могат да упражняват научна дейност) и такива, които ще могат само да обучават студенти. Според предварителната прогноза на МОН около десет са силно активните изследователски университети в момента. Когато финансирането бъде ясно свързано с научните дейности, висшите училища и преподавателите ще са по-сериозно мотивирани да ги упражняват, смята проф. Денков.

По думите му досега министерството получава голяма обществена подкрепа за промените, но има и "интереси, които биха искали да се запази статуквото". Въпросът сега е кои от интересите ще надделеят.

Наполовина. Дори толкова може да падне броят на студентите в една специалност след първата година в университета. Това не е нещо необичайно, а съвсем естествен процес в повечето висши училища в европейските държави с добри образователни системи. Причината е, че входът за студентите е сравнително широко отворен, изходът обаче не се достига лесно. Още след първите няколко семестъра немалко кандидат-висшисти разбират, че не могат да се справят или пък, че не са избрали вярната за тях посока за професионален път. Критериите на университетите пък са достатъчно високи, за да не позволят дипломи без покритие.

В България висшето образование изглежда по различен начин. Може би най-трудното препятствие е кандидатстудентският изпит - и то само за някои специалности, напоследък все по-малко. Преминат ли през него, студентите са с почти сто процента гарантирана диплома, често и без особено големи усилия по време на следването. Преподавателите занижават критериите си, а ръководствата на университетите се борят за всеки студент. Резултатът е по-голям брой висшисти за сметка на качествена подготовка и на адекватна връзка с пазара на труда. А основната причина - финансирането на университетите само според броя студенти, а не според качеството, което предлагат. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    Напълно подкрепям.Не е редно да има толкова много безработни икономисти, социолози и политолози примерно.

    А когато има бум в АйТи сектора и нужда от лекари и инженери е недопустимо да се насърчава прием на стотици други специалности, които нищо не дават на икономиката, а само цоцат от нея.

    Също е важно да се обърне внимание на средното образование.За всички е ясно, че поне 30-40% от настоящите вишисти не би трябвало да са вишисти.Те биха били много по-полезни на себе си и на държавата като специалисти със средно образование.Липсват стругари, добри монтори и техници.А какъв е смисълът да учиш пет години финанси, за да работиш касиерка в банка????

    Деийствайте.

  • 2
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    То скоро и касиерките в банките ще са малко, защото банките се усещат, че могат да режат от персонал чрез такси за клиентите, с което да ги накарат да използват автоматизирани услуги. Германците отдавна го направиха - онлайн превод=безплатен, хартиено нареждане=1 евро. И т.н.

  • 3
    pft39399508 avatar :-|
    pft39

    Отдавна е необходима някаква реформа в образователната ни система. Ненужните специалности са доста, а в последствие няма реализация за младите хора.

  • 4
    vcb avatar :-|
    vcb

    Като все още асистент в университет, макар и само до петък(защото напускам) потвърждавам написаното. Критериите са силно занижени, само и само да има нови и нови хора и така колегите да получават заплати година след година.
    Не искам да бъда част от това нещо и след време някой да каже, че не знае нещо, защото аз съм бил принуден да го допусна да не го знае.
    И още нещо, наука не се прави без никаква база и без намеса на бизнеса(и база не означава само компютри, както смятат повечето). От системата трябва да се премахнат всички наредени на клона за заплати и ползващи университетите като офиси за личен бизнес.
    Преподавателите са крайно застаряващи и все повече отдалечени от интересите на студентите...но и млади такива няма да дойдат за 550лв. заплата де

  • 5
    grigordimitrov avatar :-?
    Grdimi

    А откъде накъде университетите трябва да работят в услуга на бизнеса и да бълват кадри нужни на бизнес. Хората трябва да бъдат сводобдни сами да избират своето образование.

    Ориентация трябва да се прави на ниво гимназия и да се предоставят данни къде човек би има реализация, но в никакъв случай не трябва да се ограничават местата за хора които искат да изучават неща които няма "търсене".

  • 6
    hawkeye avatar :-|
    hawkeye

    Рейтинговата система ще въведе до ефекта на фунията в обучението на студенти у нас. Идеята е "добра", защото от една страна много кандидат студенти ще бъдат приемани и малцина да завършват и по този начин ще има по-малко висшисти, които да се конкурират на пазара на труда. По този начин държавата ще постигне ниско ниво на безработица в този слой на обществото. От друга страна, тази система ще насърчи преподавателите масово да късат студентите, като по този начин ще защитават "качеството" на преподаваните от тях предмети. Това ще доведе до оскъпяване на следването в българските ВУЗ-ове, които се конкурират с тези от ЕС. Така поставената рамка ще доведе то тези ефекти върху висшето образование. Малко висшисти, платили големи разходи за своето следване и много отпаднали, които ще потърсят алтернативата следване в чужбина, където образованието е безплатно.
    Не съм съгласен с финансирането на частните ВУЗ-ове, по този начин ще се изразходва обществен ресурс за иначе "многото" на брой университети у нас, както се твърди в статията. Така поставената рамка от държавата в сектора ще доведе до бум в частните университети за сметка на държавните, където трудно би се установил контрол върху разходваните държавни средства. Нека да отбележа, че в Пловдив има 3 нови частни ВУЗ, лицензирани в последния месец на 2014 год., при условие че бройката на тези структури, превишава средната такава в ЕС както се твърди в стратегията 2020. Някой ще каже, че пазара ще ги отсее, но те използват държавна помощ за своето развитие, която ще парира действието на пазарните сили.
    Интересно, защо по всички медии се тръби, че има нужда от ИТ специалисти, като за тях няма реални работни места.
    Против съм и за въвеждането на така наречените "защитени" специалности. Това ще доведе до корупционни практики. Не съм съгласен, че нещо което пазара може да регулира безплатно, трябва държавата да го контролира. Така направените промени и налаганата реформа, ще доведе до модела, който се наблюдава в сектор "Здравеопазване", а именно много частни структури, точещи държавния бюджет и малко държавни такива, обречени да бъдат с ниска конкурентоспособност поради недостатъчно финансиране и отлив на кадри.
    Тръби се, че медиците са крайно недостатъчни и трябва държавата да предоставя повече финансов ресурс на ВУЗ-вете да произвеждат такива кадри. Съгласен съм, че това е така, но на младите специалисти, е необходимо да се осигури работа в държавните или общинските болници, а не те да мигрират в чужбина или в частните клиники. Защото по този начин пак обществен ресурс за лични бизнес интереси . После нека погледнем мултиплициращия ефект, който се постига между сектор "Образование" и "Здравеопзаване", а именно готови специалисти, в които държавата е инвестирала, започват да работят в "качествените" частни клиники, които в същото време папат по-голямата част от финансовия ресурс на здравната каса. Чакам момента, в който ще се реши да се създаде и "образователна" каса и тогава, някой ще постигне максимален ефект в усвояването на финанси от държавния бюджет. Ще има "бизнесмени", които ще имат по няколко частни болници и университета и по този начин ще се защити тезата, ето вижте бизнеса и образованието имат връзка и работят ръка за ръка. В бъдеще прогнозирам западане на "некачествените" държавни университети, бум в броя на частните ВУЗ и петорно увеличение на таксите за обучение. Целта е висшето образование да е лукс за малцина!

  • 7
    joppo avatar :-(
    Arthas

    Родна реч, омайна, ...
    Пише се "възврЪщаемост", няма нещо като възврАщам


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK