Предисторията

Проектът за пречиствателна станция на Сопот е договорен през 2008 г., още почти в началото на програмния период, когато очите на местната и централната власт бяха светнали с мисълта за милиардите, а системите за контрол тепърва се сработваха. Това е първата изградена пречиствателна станция за отпадни води в България по програма "Околна среда" - същата програма, която през последните две години разплака не един и двама кметове заради санкциите, наложени на проектите им. 

Дори на този фон обаче, проектът на Сопот се отличава. Победител става "ГСМ Пауър Инженеринг", което е може би логично, с оглед на факта че има една-единствена подадена оферта в процедурата. За да се стигне дотам, общината се е погрижила за условията: изисквани са приходи от проектиране и строителство на подобни съоръжения за последната година от най-малко 30 (!) млн. лева, най-малко 10 (!) подобни станции с капацитет 2000 еквивалент-жители и най-малко една с капацитет 25 хил. eквивалент-жители. За последните 5 години консорциумът или изпълнителят е трябвало да участва в поне 15 проекта от идентичен характер. И сякаш това не е достатъчно, са въведени още условия - да има най-малко 300 служители и достъп до кредитна линия за поне 7 млн. лв.

Дори без да си одитор, вероятно е ясно, че такъв тип поръчка се пише за конкретен изпълнител. И той естествено, получава договора. "ГСМ Пауър инженеринг" е избран през 2009 г., като трябва да получи 17,4 млн. лв за проектиране и изграждане на станцията. В консорциума влизат "Газстроймонтаж", "Водканалпроект-металпроект инженеринг", "Европроект консултстрой" и чешката "Витковице Пауър Инженеринг". Предварителен контрол по поръчката няма, тъй като АОП към тогавашния момент не взима отношение по тези проекти, а междинното звено на ОПОС (което миналата година бе разформировано) не е проверило условията, тъй като по време на обявяването й, все още не е бил сключен договор за безвъзмездна помощ.

Същата година през ноември обаче, първата проверка на ОПОС показва, че има проблем в условията и се сигнализира и на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). През февруари 2010 г. са констатирани нарушенията заради ограничаващите условия, а през април АДФИ излиза с доклад, който потвърждава заключенията за нередност. Тъй като все още няма механизъм за финансови корекции, са спрени всички плащания по проекта. През юни месец, след като Министерският съвет въвежда с постановление корекциите, на проекта в Сопот е наложена 25% финансова корекция върху цялата сума.

Криви и прави

Кметът Личев е прав, че съдът е взел отношение по въпроса. Но с доста важна подробност. През февруари 2011 г., съдът в Карлово отменя наказателното постановление на АДФИ с доста интересни мотиви. Съдебен състав начело със съдия Иван Бедачев обяснява надълго и нашироко как ЗОП дава свобода на кметовете да постановяват каквито искат условия, в зависимост от сложността на поръчката и не вижда никакъв проблем в горните условия, като според него те не ограничават конкуренцията. Фактът, че само 1 фирма на целия пазар е успяла да изпълни условията, не прави впечатление на съда. В решението пише, че се отменя глобата от 500 лв, наложена на кмета Личев, тъй като явно той лично не носи отговорност за поръчката. Това решение е потвърдено от по-горната инстанция - Административен съд Пловдив, който обаче не се произнася по това дали условията са ограничителни или не, а само по въпроса с конкретния нарушител, като потвърждава, че това не е кметът Личев.

Това решение не отменя финансовата корекция на ОПОС, а интересното е, че пет години общината така и не завежда дело срещу самата корекция. Но то дава муниции на кмета на Сопот да започне извънсъдебна кампания за отмяна на наказанието. Той мобилизира общинския съвет и граждани да настояват пред няколко министри на околната среда и водите да бъде премахната корекцията. Въпреки смяната на правителства в последните няколко бурни години, всяко едно от тях проявява удивително единомислие по въпроса - нарушението е ясно установено от няколко одитиращи органа и няма да бъде отменено. Роля за това изиграва факта, че подобни случаи се наблюдават отблизо от Европейската комисия и няма начин, по който такова откровено погазване на правилата да бъде заметено.

В разгорелия се спор между МОСВ и ОПОС от една страна и община Сопот от друга, излизат и още интересни подробности. В писмо на бившия вече директор на програма Малина Крумова до прокуратурата се иска проверка на конфликт на интереси по проекта, тъй като един от акционерите и член на надзорния съвет на "Газстроймонтаж", които са в консорциума по строежа на станцията, Никола Петков, е и в управлението на "Пловдивинвест", които пък са избрани от общината за строителен надзор. Така де факто един и същи човек участва и в строителството, и в надзора, което е забранено.

Или ми платете, или ще фалирам

Тъй като въпреки драмата около нея, станцията е построена и работи, изпълнителят очаква всичките договорени средства да му бъдат изплатени. Неизплатената сума е 4,5 млн. лв, колкото е корекцията, плюс лихвите за забавянето, които възлизат на над 1,3 млн. лв. Община Сопот отказва да изтегли заем, за да плати тези средства и така се стига до запориране на сметките на общината. Впрочем, ако попитате одитори за какво внимават, когато преглеждат поръчки, две неща ще ви направят впечатление - първото е колко кандидати достигат до финала на дадена поръчка, а второто е дали санкцията бива прехвърлена от бенефициент към изпълнител. И двете са индикация за нередност. В случая със Сопот и двете условия са изпълнени, макар второто да се случва под претекста, че общината няма достатъчно пари и не възнамерява да изтегли допълнително, за да покрие нужната сума.

Всъщност, спрямо бюджета си, Сопот е първата фалирала, макар и неофициално, община в България. Корекцията по този проект е малко по-малка от целия бюджет - 5,5 млн. лв. Тъй като бившето ръководство на ОПОС беше директно обвинено от кмета, "Капитал" го потърси за коментар. Малина Крумова, която в момента е директор на Дирекция "Системи за управление на средствата от Европейския съюз", отговори, че "в чл.7 от ЗОП изрично са определени възложителите, а отговорност за законосъобразното провеждане на обществените поръчки носят възложителите". С други думи, единственият виновник за подписаните договори, е самата община, която ги е подписвала и която е провела такава поръчка. Също така, Крумова припомня, че "спиранията на плащанията към бенефициента не са основание за спиране на изпълнението на  договорите за обществени поръчки, чрез които се изпълнява проекта". Т.е. дори ако парите бъдат спрени заради корекция, общината е длъжна по договор да изплати дължимите пари на изпълнителя - нещо, което тя е отказала да направи. 

Всъщност, според Крумова, министерството многократно се е опитало да помогне на Сопот да намери средства. "На общината е обърнато внимание пак през месец август 2011г. за възможностите, които преодставя фонд ФЛАГ за отпускане на дългосрочен  кредит или револвиращ кредит или комбинация от двете. Общината е посъветвана да се  обърне към фонда, за да се запознае подробно с възможностите, които той предоставя."

Сопот го е направил, потвърдиха от ФЛАГ, но когато е станало това, е било преценено че общината няма никакви възможности да обслужва подобен кредит. "Първоначалната сума беше 6 млн. лв и беше изключено Сопот да си позволи подобна сума, тъй като тази община така или иначе не беше в цветущо финансово състояние, а имаше кредити за съфинансиране на други проекти", коментира източник от регионалния фонд. 

"Капитал" потърси кмета на телефона му, но той така и не успя да върна обаждане (макар да оставяме отворена възможността да се чуем, когато му е удобно). Ясно е обаче, че предпочитаният от кмета Личев, а и като че ли единствено възможен метод за решаване на проблема, е друг.

Заплахата от фалит е надвиснала над управляваната от него община вече години наред, но той ползва тази сянка, за да напада централната власт, да твърди, че не носи отговорност за санкцията и да иска от правителството да му плати корекцията. Последното му усилие е да кандидатства за обявения фонд за безлихвени заеми от Министерство на финансите, с който ще се помага на общини в затруднение да си покрият корекциите по европейски проекти. Това обяви самият кмет пред Нова телевизия. Този фонд обаче ще дава пари само на общини, които не носят пряка отговорност за откритите по-късно нередности и са попаднали в тази графа заради лоши държавни регулации или невъведено европейско законодателство. Сопот не е в тази графа - още през 2009 г. е било ясно, че има напълно съзнателно ограничаване на конкуренцията и да се иска сега правителството да плати за това, е най-малкото нагло. Не по-малко нагло от това да използваш действията на съдебен изпълнител, за да обявяваш по телевизията колко лоши са всички, които искат от теб да платиш за нещата, които си вършил. При това, докато построената вече пречиствателна станция генерира 1,5 млн. лв годишна печалба (според адвоката на консорциума).

А междувременно след предаването по Нова ТВ, кметът и общината получиха още една отсрочка. Този път тя е от две седмици, в които общината ще трябва да плати оставащите 3,7 млн. лв. към фирмата. Единственият начин това да стане е безлихвеният заем от правителството. Явно ще има още телевизионни прояви.