Водната реформа е към края си, сега да потърсим парите

 

Нуждите са огромни

Според Василева нуждите са огромни. Общо 364 агломерации трябва да се сдобият с пречиствателни станции за отпадни води според евродирективата, от които 108 са с над 10 хил. еквивалент-жители. Все още нивото в България е твърде ниско - 17 големи и 24 малки агломерации имат такива станции. Новите европари ще стигнат само за населени места над 10 хил., а за останалите ще трябва да се търси друго финансиране, призна Василева. 

Тя посочи кои "ранни птици" ще получат първи пари този период - Добрич, Пловдив, Асеновград и Плевен, както и всички фазирани проекти, общо около 300 млн. евро. През 2016 г. пък ще има проекти за още 100 млн. лв. Само в Смолян засега финансирането ще бъде насочено към ВиК оператора. 

 

Окрупняването на сектора

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Регионалният министър Лиляна Павлова потвърди ангажимента си водната реформа да се случи максимално бързо и даде подробности за сложния процес по обединяването на водните оператори. "28-те водни асоциации са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания", съобщи тя. 

Тя припомни, че отпускането на пари за водния сектор е свързано с реформирането му и ЕК има право да ги спре, ако до 2016 г. това не се случи.

Според Павлова акцентът върху отпадъчните води е важен, но има още места с режим на водата и затова има нужда също да се говори. "Всички сме длъжници на това, че по време на 20-годишния преход в управление на отрасъла не е направено достатъчно, за да се реформира той и да се инвестира по-разумно в него", коментира министърът.

Какво са водните бондове? Водните бондове са предложени в Италия, да положим усилия да разработим такъв механизъм и да започнем неговата реализация, заяви Лиляна Павлова. По-късно тя уточни пред журналисти, че италианската идея е бондовете да са издавани от специални дружества, създавани от общините и ВиК операторите, които чрез тях търсят финансиране. Срещу него се залагат активите на дружеството и това не генерира нов общински дълг, посочи Павлова. За да се случи това обаче, трябва първо държавата да вземе тези активи, да ги оцени и да ги върне на дружествата после, обясни Павлова. Според нея този процес може да приключи най-рано през 2018 г.

Нужни са поне 800 млн. лв за ВиК сектора

 

Ивайло Колев, 

старши ВиК специалист от Световната банка 

 

Фотограф: Цветелина Белутова

На база на извършения преглед от Световната банка за публичните средства във ВиК сектора е изчислено, че инвестициите годишно в България са по-малко от 200 млн. лв., а са нужни поне 800 млн. лв. за водоснабдяването, отвеждането и пречистването и адекватната им поддръжка. Проблем е и че необходимите средства за постигане на съответствие, вместо да намаляват, се увеличават и това е така, защото ние ги отлагаме във времето.



Плюсове на средата в България са, че вече имаме одобрена стратегия за ВиК сектора в периода 2004 - 2023 г., тоест имаме начертана пътна карта, сега само трябва да извървим необходимите стъпки.
На първо място, важно е завършването на процеса по прехвърляне на ВиК активите и сключване на споразумения между асоциациите и операторите. Банката настоява и да финансира проекти в агломерации над 10 хил. еквивалент-жители и територии, обслужвани от регионален ВиК оператор.

От гледна точка на Световната банка, а и на ЕК проблем е и консолидацията на ВиК дружествата. Това, макар да не е краткосрочен проект, трябва да бъде приоритет, защото устойчиви услуги могат да се предоставят само от устойчиви дружества.

За мен е задължително условие да има договор между асоциациите по ВиК и операторите, което гарантира, че той дългосрочно ще предоставя услугите в следващите 15 години и ще събира приходи от това. 

Притеснително за нас е изискването за разпределянето на дивиденти от ВиК компаниите. В момента то е за 70% от печалбите, което лишава дружествата от ресурс и е проблем за банките и за инвестициите в сектора като цяло, защото това лишава от стимул тази печалба да се реинвестира. 

Към момента Световната банка подпомага МРРБ да създаде изцяло нови наредби и указанията към тях.


Ниските лихви стимулират ПЧИ в сектора

Мариана Итева, 

директор на Veolia за България 

ВиК секторът е един от най-капиталоемките. Относителната стойност на капитала може да достигне 50% от стойността на управлението на една ВиК система. В същото време цената на ВиК услугите е една от най-ниските спрямо цената на електричеството, топлоснабдяване и телекомуникациите в България. 

Факторите, които в момента стимулират развитието на публично-частни партньорства във ВИК, са на първо място ниските нива лихвени проценти в комбинация с растящия натиск върху публичните финанси. Същевременно расте и натискът върху ВиК сектора, свързан с остарялата инфраструктура, климатичните промени, растящата тенденция на урбанизация и екологични изисквания както от НПО, така и от организации като ЕС.

Една от причините да изберем ПЧП е експлоатационната експертиза на частните оператори, която води до по-добра ефективност, но също и по-доброто управление на различните видове риск и с финансирането и задбалансовите активи. 

Фотограф: Цветелина Белутова

95% от кредитите по "Околна среда" са за водния сектор

Надя Данкинова, 

изп. директор на фонд ФЛАГ 

Фондът не е квазибанков продукт, а финансов инструмент, който помага на банките да достигнат до най-малките общини и други такива клиенти, които нямат директен достъп до финансовия пазар. Към март 2015 г. са раздадени близо 800 кредита за повече от 850 млн. лв. По  "Регионално развитие" те са 474 на стойност 437.4 млн. лв., а по "Околна среда" - 137 на стойност 290.7 млн. лв. По "Околна среда" 95% от финансиранията са във ВиК сектора. Останалите са в сектора отпадъци, където очакваме, че в следващите 6 месеца търсенето ще се увеличи. Само през април тази година има нови 12 одобрени за финансиране проекта на стойност 23 млн. лв.

Подготвяме се за новия програмен период от повече от една година, като направихме промяна в правилата за финансиране и увеличихме допустимите бенефициенти, като вече сред тях са и ВиК дружествата и ВиК асоциациите. 

Инвеститори има, но искат добра регулаторна рамка

Веселин Захариев,

партньор в Mane Capital