Тя посочи кои "ранни птици" ще получат първи пари този период - Добрич, Пловдив, Асеновград и Плевен, както и всички фазирани проекти, общо около 300 млн. евро. През 2016 г. пък ще има проекти за още 100 млн. лв. Само в Смолян засега финансирането ще бъде насочено към ВиК оператора.  Окрупняването на сектора

Регионалният министър Лиляна Павлова потвърди ангажимента си водната реформа да се случи максимално бързо и даде подробности за сложния процес по обединяването на водните оператори. "28-те водни асоциации са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания", съобщи тя. Тя припомни, че отпускането на пари за водния сектор е свързано с реформирането му и ЕК има право да ги спре, ако до 2016 г. това не се случи.

Според Павлова акцентът върху отпадъчните води е важен, но има още места с режим на водата и затова има нужда също да се говори. "Всички сме длъжници на това, че по време на 20-годишния преход в управление на отрасъла не е направено достатъчно, за да се реформира той и да се инвестира по-разумно в него", коментира министърът.

Нужни са поне 800 млн. лв за ВиК сектора

На база на извършения преглед от Световната банка за публичните средства във ВиК сектора е изчислено, че инвестициите годишно в България са по-малко от 200 млн. лв., а са нужни поне 800 млн. лв. за водоснабдяването, отвеждането и пречистването и адекватната им поддръжка. Проблем е и че необходимите средства за постигане на съответствие, вместо да намаляват, се увеличават и това е така, защото ние ги отлагаме във времето.

Плюсове на средата в България са, че вече имаме одобрена стратегия за ВиК сектора в периода 2004 - 2023 г., тоест имаме начертана пътна карта, сега само трябва да извървим необходимите стъпки.

На първо място, важно е завършването на процеса по прехвърляне на ВиК активите и сключване на споразумения между асоциациите и операторите. Банката настоява и да финансира проекти в агломерации над 10 хил. еквивалент-жители и територии, обслужвани от регионален ВиК оператор.

От гледна точка на Световната банка, а и на ЕК проблем е и консолидацията на ВиК дружествата. Това, макар да не е краткосрочен проект, трябва да бъде приоритет, защото устойчиви услуги могат да се предоставят само от устойчиви дружества.

За мен е задължително условие да има договор между асоциациите по ВиК и операторите, което гарантира, че той дългосрочно ще предоставя услугите в следващите 15 години и ще събира приходи от това. 

Притеснително за нас е изискването за разпределянето на дивиденти от ВиК компаниите. В момента то е за 70% от печалбите, което лишава дружествата от ресурс и е проблем за банките и за инвестициите в сектора като цяло, защото това лишава от стимул тази печалба да се реинвестира. 

Към момента Световната банка подпомага МРРБ да създаде изцяло нови наредби и указанията към тях.

Ниските лихви стимулират ПЧИ в сектора

Мариана Итева, директор на Veolia за България 

ВиК секторът е един от най-капиталоемките. Относителната стойност на капитала може да достигне 50% от стойността на управлението на една ВиК система. В същото време цената на ВиК услугите е една от най-ниските спрямо цената на електричеството, топлоснабдяване и телекомуникациите в България. 

Факторите, които в момента стимулират развитието на публично-частни партньорства във ВИК, са на първо място ниските нива лихвени проценти в комбинация с растящия натиск върху публичните финанси. Същевременно расте и натискът върху ВиК сектора, свързан с остарялата инфраструктура, климатичните промени, растящата тенденция на урбанизация и екологични изисквания както от НПО, така и от организации като ЕС.

Една от причините да изберем ПЧП е експлоатационната експертиза на частните оператори, която води до по-добра ефективност, но също и по-доброто управление на различните видове риск и с финансирането и задбалансовите активи. 

Фотограф: Цветелина Белутова

95% от кредитите по "Околна среда" са за водния сектор

Надя Данкинова, изп. директор на фонд ФЛАГ 

Фондът не е квазибанков продукт, а финансов инструмент, който помага на банките да достигнат до най-малките общини и други такива клиенти, които нямат директен достъп до финансовия пазар. Към март 2015 г. са раздадени близо 800 кредита за повече от 850 млн. лв. По  "Регионално развитие" те са 474 на стойност 437.4 млн. лв., а по "Околна среда" - 137 на стойност 290.7 млн. лв. По "Околна среда" 95% от финансиранията са във ВиК сектора. Останалите са в сектора отпадъци, където очакваме, че в следващите 6 месеца търсенето ще се увеличи. Само през април тази година има нови 12 одобрени за финансиране проекта на стойност 23 млн. лв.

Подготвяме се за новия програмен период от повече от една година, като направихме промяна в правилата за финансиране и увеличихме допустимите бенефициенти, като вече сред тях са и ВиК дружествата и ВиК асоциациите. 

Инвеститори има, но искат добра регулаторна рамка

Има 20-40 млрд. долара за ВиК сектора, които чакат да бъдат инвестирани всяка година. Той е привлекателен, защото паричните потоци са прогнозируеми и на базата на цената на услугите може да се каже след 25 години точно какви приходи ще получават съответните ВиК дружества. 

България пък има множество ВиК оператори, които имат хронична нужда от инвестиции в инфраструктура. Така се получава следния парадокс - имаме от една страна Вселена от инвеститори, но нямаме връзка между тях и тези, на които парите са им нужни. 

Всяка година инфраструктурните фондове набират 38 млрд. долара за инвестиции. Конкретно във ВиК се инвестират между 10 и 20 млрд. долара. Факт е, че такива частни фондове не са инвестирали в България нищо. Те искат добра регулаторна рамка и се надявам, че тя ще стане подходяща за частни инвестиции в кратки срокове. Важно е ВиК операторите да синхронизират приоритетите си с тези на инвеститорите.