Водната реформа е към края си, сега да потърсим парите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Водната реформа е към края си, сега да потърсим парите

Четвърта годишна водна конференция "Механизми за финансиране на ВиК сектора", Лиляна Павлова, Ивелина Василева

Водната реформа е към края си, сега да потърсим парите

Какво споделиха министри, водни оператори и финансисти на конференцията на "Капитал"

Огнян Георгиев, Силвия Радославова
14441 прочитания

Четвърта годишна водна конференция "Механизми за финансиране на ВиК сектора", Лиляна Павлова, Ивелина Василева

© Цветелина Белутова


Сумата, нужна на България за ремонт на водната й инфраструктура, е 11.7 млрд. лв. От тези пари само 2.5 млрд. лв. ще дойдат по новата програма "Околна среда". Това оставя огромна дупка от 9 млрд. лв., за които някой някак трябва да плати.  

Именно от тази изходна точка тръгна конференцията "Механизми за финансиране на ВиК сектора", организирана от "Капитал". Според министъра на околната среда и водите Ивелина Василева има огромна нужда да се помисли как европейското финансиране от основно да се превърне в допълващо. "Грешен е моделът, в който основните пари са безвъзмездни средства", заяви тя.  Нуждите са огромни

Според Василева нуждите са огромни. Общо 364 агломерации трябва да се сдобият с пречиствателни станции за отпадни води според евродирективата, от които 108 са с над 10 хил. еквивалент-жители. Все още нивото в България е твърде ниско - 17 големи и 24 малки агломерации имат такива станции. Новите европари ще стигнат само за населени места над 10 хил., а за останалите ще трябва да се търси друго финансиране, призна Василева. 

Тя посочи кои "ранни птици" ще получат първи пари този период - Добрич, Пловдив, Асеновград и Плевен, както и всички фазирани проекти, общо около 300 млн. евро. През 2016 г. пък ще има проекти за още 100 млн. лв. Само в Смолян засега финансирането ще бъде насочено към ВиК оператора.  Окрупняването на сектора

Регионалният министър Лиляна Павлова потвърди ангажимента си водната реформа да се случи максимално бързо и даде подробности за сложния процес по обединяването на водните оператори. "28-те водни асоциации са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания", съобщи тя. Тя припомни, че отпускането на пари за водния сектор е свързано с реформирането му и ЕК има право да ги спре, ако до 2016 г. това не се случи.

Според Павлова акцентът върху отпадъчните води е важен, но има още места с режим на водата и затова има нужда също да се говори. "Всички сме длъжници на това, че по време на 20-годишния преход в управление на отрасъла не е направено достатъчно, за да се реформира той и да се инвестира по-разумно в него", коментира министърът.

Какво са водните бондове?

Водните бондове са предложени в Италия, да положим усилия да разработим такъв механизъм и да започнем неговата реализация, заяви Лиляна Павлова. По-късно тя уточни пред журналисти, че италианската идея е бондовете да са издавани от специални дружества, създавани от общините и ВиК операторите, които чрез тях търсят финансиране. Срещу него се залагат активите на дружеството и това не генерира нов общински дълг, посочи Павлова. За да се случи това обаче, трябва първо държавата да вземе тези активи, да ги оцени и да ги върне на дружествата после, обясни Павлова. Според нея този процес може да приключи най-рано през 2018 г. 

 

Нужни са поне 800 млн. лв за ВиК сектора

 Ивайло Колев, старши ВиК специалист от Световната банка  

На база на извършения преглед от Световната банка за публичните средства във ВиК сектора е изчислено, че инвестициите годишно в България са по-малко от 200 млн. лв., а са нужни поне 800 млн. лв. за водоснабдяването, отвеждането и пречистването и адекватната им поддръжка. Проблем е и че необходимите средства за постигане на съответствие, вместо да намаляват, се увеличават и това е така, защото ние ги отлагаме във времето.

Плюсове на средата в България са, че вече имаме одобрена стратегия за ВиК сектора в периода 2004 - 2023 г., тоест имаме начертана пътна карта, сега само трябва да извървим необходимите стъпки.

На първо място, важно е завършването на процеса по прехвърляне на ВиК активите и сключване на споразумения между асоциациите и операторите. Банката настоява и да финансира проекти в агломерации над 10 хил. еквивалент-жители и територии, обслужвани от регионален ВиК оператор.

От гледна точка на Световната банка, а и на ЕК проблем е и консолидацията на ВиК дружествата. Това, макар да не е краткосрочен проект, трябва да бъде приоритет, защото устойчиви услуги могат да се предоставят само от устойчиви дружества.

За мен е задължително условие да има договор между асоциациите по ВиК и операторите, което гарантира, че той дългосрочно ще предоставя услугите в следващите 15 години и ще събира приходи от това. 

Притеснително за нас е изискването за разпределянето на дивиденти от ВиК компаниите. В момента то е за 70% от печалбите, което лишава дружествата от ресурс и е проблем за банките и за инвестициите в сектора като цяло, защото това лишава от стимул тази печалба да се реинвестира. 

Към момента Световната банка подпомага МРРБ да създаде изцяло нови наредби и указанията към тях.

Ниските лихви стимулират ПЧИ в сектора

Мариана Итева, директор на Veolia за България 

ВиК секторът е един от най-капиталоемките. Относителната стойност на капитала може да достигне 50% от стойността на управлението на една ВиК система. В същото време цената на ВиК услугите е една от най-ниските спрямо цената на електричеството, топлоснабдяване и телекомуникациите в България. 

Факторите, които в момента стимулират развитието на публично-частни партньорства във ВИК, са на първо място ниските нива лихвени проценти в комбинация с растящия натиск върху публичните финанси. Същевременно расте и натискът върху ВиК сектора, свързан с остарялата инфраструктура, климатичните промени, растящата тенденция на урбанизация и екологични изисквания както от НПО, така и от организации като ЕС.

Една от причините да изберем ПЧП е експлоатационната експертиза на частните оператори, която води до по-добра ефективност, но също и по-доброто управление на различните видове риск и с финансирането и задбалансовите активи. 

Фотограф: Цветелина Белутова

95% от кредитите по "Околна среда" са за водния сектор

Надя Данкинова, изп. директор на фонд ФЛАГ 

Фондът не е квазибанков продукт, а финансов инструмент, който помага на банките да достигнат до най-малките общини и други такива клиенти, които нямат директен достъп до финансовия пазар. Към март 2015 г. са раздадени близо 800 кредита за повече от 850 млн. лв. По  "Регионално развитие" те са 474 на стойност 437.4 млн. лв., а по "Околна среда" - 137 на стойност 290.7 млн. лв. По "Околна среда" 95% от финансиранията са във ВиК сектора. Останалите са в сектора отпадъци, където очакваме, че в следващите 6 месеца търсенето ще се увеличи. Само през април тази година има нови 12 одобрени за финансиране проекта на стойност 23 млн. лв.

Подготвяме се за новия програмен период от повече от една година, като направихме промяна в правилата за финансиране и увеличихме допустимите бенефициенти, като вече сред тях са и ВиК дружествата и ВиК асоциациите. 

Инвеститори има, но искат добра регулаторна рамка

Веселин Захариев,партньор в Mane Capital 

Има 20-40 млрд. долара за ВиК сектора, които чакат да бъдат инвестирани всяка година. Той е привлекателен, защото паричните потоци са прогнозируеми и на базата на цената на услугите може да се каже след 25 години точно какви приходи ще получават съответните ВиК дружества. 

България пък има множество ВиК оператори, които имат хронична нужда от инвестиции в инфраструктура. Така се получава следния парадокс - имаме от една страна Вселена от инвеститори, но нямаме връзка между тях и тези, на които парите са им нужни. 

Всяка година инфраструктурните фондове набират 38 млрд. долара за инвестиции. Конкретно във ВиК се инвестират между 10 и 20 млрд. долара. Факт е, че такива частни фондове не са инвестирали в България нищо. Те искат добра регулаторна рамка и се надявам, че тя ще стане подходяща за частни инвестиции в кратки срокове. Важно е ВиК операторите да синхронизират приоритетите си с тези на инвеститорите.

Сумата, нужна на България за ремонт на водната й инфраструктура, е 11.7 млрд. лв. От тези пари само 2.5 млрд. лв. ще дойдат по новата програма "Околна среда". Това оставя огромна дупка от 9 млрд. лв., за които някой някак трябва да плати.  

Именно от тази изходна точка тръгна конференцията "Механизми за финансиране на ВиК сектора", организирана от "Капитал". Според министъра на околната среда и водите Ивелина Василева има огромна нужда да се помисли как европейското финансиране от основно да се превърне в допълващо. "Грешен е моделът, в който основните пари са безвъзмездни средства", заяви тя.  Нуждите са огромни


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    Това е целта на ГЕРБ- окрупняване на сектора и харизването му на чужденци. И след това- българите- бедни донори на големите мултинационални корпорации. Като с ЕРП-тата. А водата- едно от последните национални богатства, принадлежащи на хората, в чужди ръце.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Канализацията е част от инфраструктурата в една община и като такава трябва да се изгражда и поддържа със средствата на общината. Т.е. данък имоти трябва да е достатъчен и за да покрие и това перо.

    Защо точно данък имоти, а не ДОД, ДДС или акцизите или някакъв друг данък или цена на водата? ДОД и ДДС са национални данъци и не би трябвало да се използват за общинска, а за национална инфраструктура.

    Защо не и през цената на водата - на кубик потребена вода? Ами защото изграждането и поддържането не зависи от това колко вода потребяваш - все ти трябва канал и тръба за питейна вода до вкъщи. Трябва и дъждовна канализация. Т.е. парите за поддръжката трябва да идват от друго място - или от данък имоти, щото всеки имот има нужда от канализация.. или на база абонамент - т.е. всеки трябва да си плаща постоянна абонаментна такса за поддържане на канализацията му до съответния имот. Или тази такса да е включена директно в данък имоти.

    Всичко друго е .. беден богат носи - един плаща друг консумира.

  • 3
    savovjr avatar :-|
    savovjr

    До коментар [#2] от "mickmick":

    Финансирането на канализацията става само и единствено през цената на водата. Погледни си фактурата и ще видиш, че имаш такса (около 20-25 стотинки, зависи къде живееш) за отвеждане на отпадъчни води. За фирмите тя е по-висока. С тези пари ВиК операторите би трябвало, според собствените им бизнес планове, одобрявани периодично от КЕВР, да правят поддръжката и доизграждането на канализацията. Тази такса обаче се изчислява според водомера, на кубик, както и водата. Само че цената на водата е 1.05 (в София), или 4 пъти повече. Съответно, ВиК операторите са заинтересовани водомера да върти, т.е. да подават вода. И те правят инвестиции само в мрежата за водоснабдяване. Ако им прегледаш отчетите, ще видиш, че инвестициите в канализация са под 5%. Водоснабдителната мрежа на "Софийска вода" АД е 3600 км, а канализационната - 1600, виж бизнес плана им на сайта на КЕВР. Какво повече да се каже...

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#3] от "savovjr":

    Да, знам, че в момента финансирането на ВиК в момента е само на база консумирана цена. Но не мисля, че е справедливо - независимо дали човек консумира 1 или 100 кубика вода на година.. все му трябва канал и тръба до имота, които да се поддържат постоянно. Това не може да стане с цената на 1 консумиран кубик вода. В момента ВиК товарят консумиращите за сметка на неконсумиращите вода. Все пак обаче абонатите искат в който и да е ден от годината и да могат да си пуснат вода и тя да тече - това всъщност е услуга, която не се оценява на база консумирана вода. Освен това - има и дъждовна канализация.. там водомери няма.. Та мисълта ми е, че в момента ценообразуването е несправедливо - защото се ощетяват големите потребители за сметка на малките. Да не говорим, че и парите не стигат при сегашното ценообразуване, защото тия с малката консумация не могат да си покрият постоянните разходи които правят ВиК дружествата за тях.

    Това се отнася и за ЕРПтата даже - навсякъде където имаме скъпа инфраструктура и постоянна поддръжка независима от консумацията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK