Икономиката започва да расте по-бързо

Ръстът от 2% се дължи както на повече потребление, така и на износа и инвестициите

Износът е на път отново да се превърне в двигател на българската икономика.

Българската икономика е пораснала с най-големия си темп за последните 4 години - през първото тримесечие на 2015 г. реалният годишен растеж на БВП е 2%, показват експресните данни на НСИ. По-високото потребление, инвестициите и износът са основните причини за ръста. Те са стимулирани от поевтинелите петрол и горива, скъпия долар и растежа в еврозоната, където са основните търговски партньори на България. Износът отново става двигател за растежа - тенденция, което се видя и от данните за продажбите зад граница, публикувани преди дни. В номинално изражение БВП достига 17.141 млрд. лв., като подобна стойност не е постигана никога досега през първото тримесечие. Статистиката отчита и номинално увеличение на брутния продукт с над 1.2 млрд. лв. спрямо година по-рано. Растежът на БВП обаче все още е далеч от предкризисните нива от 6-7%. За устойчиво създаване на нови работни места пък икономистите определят минимума от 3-3.5%.

Надежди по отношение на износа

Данните по компоненти показват, че движещите сили на българската икономика през първите три месеца на годината са били по-голямото потребление, увеличаващият се износ и образуването на основен капитал (инвестиции). По елементи крайното потребление заема най-голям дял в БВП (85.8%), като в стойностно изражение възлиза на 14.711 млрд. лв. По-голямо впечатление обаче прави темпът на ръст на износа на стоки и услуги: той се е увеличил с 9.1% спрямо първото тримесечие на 2014 г. и надхвърля 12 млрд. лв. (салдото е отрицателно - минус 1 млрд. лв., т.е. толкова вносът надвишава износа). Докато вътрешното потребление имаше най-голям принос към икономическия ръст през изминалата година, като беше до голяма степен стимулирано от дефлационните процеси, сега износът отново може да се превърне в главния фактор, който да издърпва напред българската икономика. За такава тенденция подсказват и сравненията с края на предишната година: през първото тримесечие на 2015 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.9%, а принос имат основно износът на стоки и услуги – с 1.2%, и инвестициите – с 0.4%.

Позитивното развитие на българската икономика е свързано с експорта, заявиха и икономисти на конференцията "Шумът на парите" в сряда. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" вътрешният пазар може да расте само с 1-2%, а и ефектът от засиленото потребление вече се изчерпва, докато външният пазар е необятен. Според пролетната прогноза на Европейската комисия потенциалът на вътрешното потребление също е поизчерпан. Експертите от комисията смятат още, че темповете на растеж на българския износ (3.1%) ще надхвърлят значително тези при вноса (2%) благодарение на слабото евро. Това означава, че външната среда е благоприятна за окуражаване на българския износ, а именно чуждестранните пазари могат да задвижат една малка икономика, каквато е българската. Ангелов добави още, че "вътрешният пазар у нас е малък и вече разпределен. Външният пазар дава перспективи за висок растеж и те сега са много добри. При износа има конкуренция и не могат да се изкривяват пазари. Трябва да насочим усилия навън. Това е променило всички азиатски страни."

Секторите с потенциал

Експортно ориентираните индустрии, нишовите производства и секторите, които се развиват на база сравнителните предимства на България, бяха очертани като перспективните сектори за развитие от участниците в конференцията. Димитър Костадинов, управляващ партньор на консултантската "Ентреа кепитъл", обясни, че България изнася бързооборотни стоки, суровини и има сравнително предимство при селскостопанските продукти, но те нямат висока добавена стойност. Той добави, че с изключение на IT сектора нямаме други високи технологии, липсват изследователски центрове, но затова пък имаме нишови производства, в които компаниите са малки, но с много добър потенциал. Според него се е поизчерпал факторът "евтина работна ръка", който привличаше инвестиции, и трудът вече не е толкова евтин. Аутсорсингът, бизнес и IT услугите бяха посочени като други сектори с потенциал.

Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев добави, че производството на автомобилни части, недвижимите имоти и туризмът също имат потенциал. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии също смята, че определени нишови сектори, в туризма особено, могат да се развият добре.

Пречките пред инвестициите

Данните на НСИ показват, че брутното капиталообразуване (в т.ч. инвестициите в основен капитал) е 3.43 млрд. лв. и носи 20% относителен дял в БВП. Тези инвестиции са се увеличили с 2.6% спрямо същия период на предходната година.

Привличането на капитал е ключово за постигане на икономически ръст, но нивото на инвестиции в България не е високо. Димитър Костадинов заяви, че липсата на предвидимост на правилата и на реформи във важните сектори отблъскват интереса отвън. Други пречки са демографският срив, липсата на адекватно образование и равнопоставеност между конкурентите, необходимостта законите и правилата да се интерпретират еднакво за всички.

Подобрени очаквания

Добрите данни идват, след като правителството вече подобри очакванията си в средносрочната бюджетна прогноза и записа реален ръст на БВП от 1.4% през 2015 г. Пролетната прогноза на ЕК залага на 1% ръст, а МВФ - на 1.2% ръст. Част от опасенията на ЕК и МВФ бяха свързани със задържащата се дефлация у нас. Въпреки това НСИ отчитат месечна инфлация в България за трети пореден месец, като през април тя се е ускорила до 0.7%.

Оптимизмът за българската икономика идва най-вече по линия възстановяването на европейските икономики и ниския курс на еврото, които окуражават българския износ и към ЕС, и към трети страни. А песимизмът - от липсата на реформи.