Как да се свържат бизнесът и университетът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се свържат бизнесът и университетът

В очакване образованието в България да стане адекватно на нуждите на бизнеса много чуждестранни фирми вече започнаха сами да обучават кадрите си.

Как да се свържат бизнесът и университетът

Едно предложение за реално участие на частния сектор в подготовката и обучението на инженери

6904 прочитания

В очакване образованието в България да стане адекватно на нуждите на бизнеса много чуждестранни фирми вече започнаха сами да обучават кадрите си.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


За автора

Проф. Менто Ментешев е доктор на техническите науки и преподавател в Минно-геоложкия университет "Св.Иван Рилски" повече от 50 години. Участва и в организацията на учебния процес като ръководител на катедра "Електрификация на минното производство" и като декан на Минно-електромеханичния факултет. Ръководи и участва в научни изследвания, свързани с проблеми на практиката, по–голямата част внедрени, отразени в над 150 публикации в страната и в чужбина.

Съосновател е на електроинженерингова фирма СМС, трансформирана по-късно в СМС-С ЕООД. Участва в дейността й в областта на проектирането и създаване на нови електрически апарати и системи за мините и металургията.

Качеството на образованието и съответствието му на съвременните изисквания се коментира особено ожесточено през последните години. А несъответствието, макар и в различна степен, обхваща всички нива и сфери на образованието. Причините и най-вече начините за преодоляване на проблемите са дискусионни, с широк спектър, но почти винаги се свързват с необходимите средства, които на практика е много трудно или невъзможно да бъдат осигурени.

Исканията за увеличаване на финансирането на образованието са основателни и обективно необходими. Но може и трябва да се осъществяват и стъпки - малки, но ефективни, без финансиране, за частично преодоляване на дистанцията между изискванията на бизнеса и начина на обучение в университетите.

Ето и едно предложение за подобряване на подготовката на инженерните специалности в университетите, което вероятно ще се окаже приложимо и в други области на висшето образование. Осъществяването практически не изисква средства, а е взаимно изгодно, полезно и за университетите, и за бизнеса.

Предложението

Висококвалифицирани специалисти, с доказали се възможности в практиката, с конкурс да бъдат хабилитирани като хонорувани (или извънредни) доценти и професори. Изискванията за избор трябва да съответстват изцяло на тези за редовни доценти и професори с едно съществено изключение – осезателно намаляване на изискуемия минимален брой лекции за учебна година и за последните няколко години.

Очевидно става дума за специалисти, които в практическата си дейност и извън нея са се занимавали с изследователска работа, имат творчески постижения, апробирани в научни и технически списания, на конференции и симпозиуми, и имат опит в обучение на студенти.

Осъществяването на тази идея ще има многопосочен положителен ефект – за обучението на студентите, за университетите, за бизнеса и за личностната изява на способните и търсещи специалисти.

Обучението на студентите

Висококвалифицирани специалисти с добра теоретична подготовка, обогатена с практически умения в производството, ще придобият възможност да споделят свои разбирания и предложения за учебните планове и програми, за темите и изискванията към курсови задачи, проекти и дипломни работи, за формите и начина на провеждане на лекции и упражнения в бакалавърската и магистърската степени, в следдипломната квалификация.

Може да се очакват и трябва да се изискват, предложения за нетрадиционни подходи при обучението по специалните теоретични и особено по приложните дисциплини, някои от които трябва да се провеждат в производствена среда, в предприятия и фирми. Така студентите ще получат реални представи за структурата, функционирането, реда, технологичната дисциплина, за съблюдаването на изискванията за здраве и безопасни условия на труд.

Не на последно място ще имат значение и преките контакти на студентите с работещите във фирмата - техните бъдещи колеги.

Университетите

Очакваната полза за университетите е увеличаването на броя на хабилитираните като доценти и професори преподаватели, без да променят щатния си академичен състав, при това с десетки пъти по-малко разходи - само за заплащане на хоноруваните лекции. От друга страна нарастването на броя на доцентите и професорите с производствен опит ще издигне представителността на катедрите, факултетите и университета.

Ще се открие реална възможност част от учебната работа да се провежда в производствена среда при минимално или нулево финансиране и организация от страна на университета, благодарение на личната мотивация и участие на хонорувания доцент или професор. Може да се даде чудесен пример. Вече 7 години лекциите и упражненията по монтаж и експлоатация на електрически съоръжения за студентите от специалност електроенергетика и електрообзавеждане в Минно-геоложкия университет "Св.Иван Рилски" се провеждат от доц. д-р Стефан Чобанов при реални производствени условия, в електроинженеринговата фирма СМС-С. Резултатите са изключително добри, а студентите - удовлетворени от ползата и ефективността на обучението.

Университетският научен потенциал ще бъде въвличан в проекти за решаване на технически и технологични проблеми, финансирани изцяло от фирмите.

Очаквано ще нарасне подпомагането от бизнеса към университетите с материали, апаратура, а при възможност и с пряк финансов ресурс.

Бизнесът

Непосредствените, тесни контакти на бизнеса с университетите са предпоставка за издигане на техническата култура в основните производствени дейности на фирмите: по-добра информираност за нови постижения в техниката и технологиите; прилагане на научен подход при решаване на задачи; осигуряване на възможности за споделяне на постиженията във фирмата чрез публикуване на статии и участие в научни и научно-приложни форуми; включване на научната общност в обсъждането на обществено значими проблеми на бизнеса.

Прякото участие на висококвалифицирани специалисти от бизнеса в поготовката на студентите ще доведе до по-добро взаимно опознаване на експертните възможности и на материалната база с уникално предназначение.

Фирмите ще се възползват от капацитета на университетите за провеждане на подходящи форми на следдипломна квалификация без откъсване от производството, на собствена територия.

Ще се повиши ефективността на системите за оценка на развитието на кадрите в производството.

Обучението на студенти във фирмата ще провокира работещите към самоусъвършенстване: на работниците за повишаване на образованието, а на инженерите - към по-висока образователна, защо не и към научна степен.

Ръководството на фирмата получава възможност, наблюдавайки непосредствено обучаваните студенти, да избере и покани някои от тях като стажанти, а след завършване на университета - да постъпят на работа.

За някои проблеми

Може да се прогнозира известно смущение сред членовете на катедрите от избора на хонорувани (извънредни) професори и доценти. То е необосновано и лишено от смисъл по следните причини:

- В катедрите практически ще се предложат конкурси за не повече от 1-2 хонорувани (извънредни) доценти и/или професори, с незначителна част от лекционното натоварване на катедрата, което означава, че лекциите и упражненията на членовете на катедрите ще останат същите. Още повече, че катедрите имат неотменното право да обявяват конкурси за попълване на преподоавателския състав.

- Категорично може да се изключи и възможността висококвалифицирани специалисти от бизнеса, спечелили конкурс за хоноруван доцент или професор, да имат последващи претенции за съответна щатна академична длъжност в университета. Те заемат подобаващо място в йерархията на фирмата, с многократно по-голямо възнаграждение.

- Лишени от смисъл и логика са и очакванията за масово нарастване на броя на хоноруваните доценти и професори. Това се изключва от високите изисквания към тях, които трябва да съответстват изцяло на критериите при избора на щатни доценти и професори, с единствената разлика - значително по-малката минимална лекционна натовареност. Малцина от кандидатите може да отговорят на въведените количествени критерии за брой на трудове и публикации и още по-малко по отношение на приносите си в науката. Очевидно е, че ще успеят само специалисти от бизнеса, с афинитет към преподавателската работа и научните изследвания и с нескрита, но основателна амбиция да бъдат част от научната общност.

За финал

Предложението не е новост. В много престижни университети в чужбина този подход е установен и се разширява. Достатъчно е да цитираме статистически данни от 2008 година, които сочат, че в техническите университети на една от най-развитите области в Германия и Европа Баден-Вюртемберг 59,3% от академичния състав работят паралелно извън университета и само 20% са назначени на безсрочен трудов договор.

Предложението е в духа на действащата нормативна база. Ако има елементи на незаконосъобразност, трябва да бъдат направени спешно необходимите промени. Защото тази стъпка може да бъде полезна разбиранията на бизнеса и университета за подготовката на специалисти с висше образование най-после да се свържат.

За автора

Проф. Менто Ментешев е доктор на техническите науки и преподавател в Минно-геоложкия университет "Св.Иван Рилски" повече от 50 години. Участва и в организацията на учебния процес като ръководител на катедра "Електрификация на минното производство" и като декан на Минно-електромеханичния факултет. Ръководи и участва в научни изследвания, свързани с проблеми на практиката, по–голямата част внедрени, отразени в над 150 публикации в страната и в чужбина.

Съосновател е на електроинженерингова фирма СМС, трансформирана по-късно в СМС-С ЕООД. Участва в дейността й в областта на проектирането и създаване на нови електрически апарати и системи за мините и металургията.

Качеството на образованието и съответствието му на съвременните изисквания се коментира особено ожесточено през последните години. А несъответствието, макар и в различна степен, обхваща всички нива и сфери на образованието. Причините и най-вече начините за преодоляване на проблемите са дискусионни, с широк спектър, но почти винаги се свързват с необходимите средства, които на практика е много трудно или невъзможно да бъдат осигурени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart

    това означава даскалите тотално да бъдат бламирани

  • 2
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    хах,хайде аз например имам задълбочени теоретични познания,имам десетилетен стаж и опит,имам дар слово,имам собствени разработки в областта на електрониката....чакам да ме направите преподавател.Ще стане ама на куково лято.Естетсвено вие губите повече, отколкото аз,губят потенциалните студенти,които един ден биха могли да бъдат чудесни истински инженери,губи страната,т.е тя вече изгуби облика си на индустриална страна,сега тя има облик на държава от третия свят аграрна бедна туристическа пампайска държава.В образованието както и във всички сфери на живота в България няма съответните организации и работещи звена,а просто има съответните мафии.Няма как да се подобри положението със сегашните "кадри", а те от своя страна няма да допуснат изграждането на истински квалифицирани кадри,защото те ще бъдат заплаха за статуквото.Кой ще разбие този порочен модел аз не виждам,определено няма и политическа воля затова, понеже и те са пълни отрепки


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK