С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 14 май 2015, 8:00, 6671 прочитания

Как да се свържат бизнесът и университетът

Едно предложение за реално участие на частния сектор в подготовката и обучението на инженери

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


За автора

Проф. Менто Ментешев е доктор на техническите науки и преподавател в Минно-геоложкия университет "Св.Иван Рилски" повече от 50 години. Участва и в организацията на учебния процес като ръководител на катедра "Електрификация на минното производство" и като декан на Минно-електромеханичния факултет. Ръководи и участва в научни изследвания, свързани с проблеми на практиката, по–голямата част внедрени, отразени в над 150 публикации в страната и в чужбина.
Съосновател е на електроинженерингова фирма СМС, трансформирана по-късно в СМС-С ЕООД. Участва в дейността й в областта на проектирането и създаване на нови електрически апарати и системи за мините и металургията.
Качеството на образованието и съответствието му на съвременните изисквания се коментира особено ожесточено през последните години. А несъответствието, макар и в различна степен, обхваща всички нива и сфери на образованието. Причините и най-вече начините за преодоляване на проблемите са дискусионни, с широк спектър, но почти винаги се свързват с необходимите средства, които на практика е много трудно или невъзможно да бъдат осигурени.
Исканията за увеличаване на финансирането на образованието са основателни и обективно необходими. Но може и трябва да се осъществяват и стъпки - малки, но ефективни, без финансиране, за частично преодоляване на дистанцията между изискванията на бизнеса и начина на обучение в университетите.

Ето и едно предложение за подобряване на подготовката на инженерните специалности в университетите, което вероятно ще се окаже приложимо и в други области на висшето образование. Осъществяването практически не изисква средства, а е взаимно изгодно, полезно и за университетите, и за бизнеса.


Предложението

Висококвалифицирани специалисти, с доказали се възможности в практиката, с конкурс да бъдат хабилитирани като хонорувани (или извънредни) доценти и професори. Изискванията за избор трябва да съответстват изцяло на тези за редовни доценти и професори с едно съществено изключение – осезателно намаляване на изискуемия минимален брой лекции за учебна година и за последните няколко години.

Очевидно става дума за специалисти, които в практическата си дейност и извън нея са се занимавали с изследователска работа, имат творчески постижения, апробирани в научни и технически списания, на конференции и симпозиуми, и имат опит в обучение на студенти.
Осъществяването на тази идея ще има многопосочен положителен ефект – за обучението на студентите, за университетите, за бизнеса и за личностната изява на способните и търсещи специалисти.



Обучението на студентите

Висококвалифицирани специалисти с добра теоретична подготовка, обогатена с практически умения в производството, ще придобият възможност да споделят свои разбирания и предложения за учебните планове и програми, за темите и изискванията към курсови задачи, проекти и дипломни работи, за формите и начина на провеждане на лекции и упражнения в бакалавърската и магистърската степени, в следдипломната квалификация.

Може да се очакват и трябва да се изискват, предложения за нетрадиционни подходи при обучението по специалните теоретични и особено по приложните дисциплини, някои от които трябва да се провеждат в производствена среда, в предприятия и фирми. Така студентите ще получат реални представи за структурата, функционирането, реда, технологичната дисциплина, за съблюдаването на изискванията за здраве и безопасни условия на труд.

Не на последно място ще имат значение и преките контакти на студентите с работещите във фирмата - техните бъдещи колеги.

Университетите

Очакваната полза за университетите е увеличаването на броя на хабилитираните като доценти и професори преподаватели, без да променят щатния си академичен състав, при това с десетки пъти по-малко разходи - само за заплащане на хоноруваните лекции. От друга страна нарастването на броя на доцентите и професорите с производствен опит ще издигне представителността на катедрите, факултетите и университета.

Ще се открие реална възможност част от учебната работа да се провежда в производствена среда при минимално или нулево финансиране и организация от страна на университета, благодарение на личната мотивация и участие на хонорувания доцент или професор. Може да се даде чудесен пример. Вече 7 години лекциите и упражненията по монтаж и експлоатация на електрически съоръжения за студентите от специалност електроенергетика и електрообзавеждане в Минно-геоложкия университет "Св.Иван Рилски" се провеждат от доц. д-р Стефан Чобанов при реални производствени условия, в електроинженеринговата фирма СМС-С. Резултатите са изключително добри, а студентите - удовлетворени от ползата и ефективността на обучението.

Университетският научен потенциал ще бъде въвличан в проекти за решаване на технически и технологични проблеми, финансирани изцяло от фирмите.

Очаквано ще нарасне подпомагането от бизнеса към университетите с материали, апаратура, а при възможност и с пряк финансов ресурс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1257 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово 1 Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3418 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Медиите получиха списъци с посетители на Цветан Василев

В тетрадките са много имена на хора от политиката, институциите и бизнеса, които са се виждали с мажоритарния собственик на КТБ

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10