Къде се чупи демокрацията в България

Мнозинството от българите смята, че законите са несправедливи, неразбираеми и не се прилагат еднакво за всички, показва ново изследване на "Отворено общество"

Според Иванка Иванова обществената енергия трябва да се фокусира върху качеството на законите и формулирането на това какво е отговорно управление.
Според Иванка Иванова обществената енергия трябва да се фокусира върху качеството на законите и формулирането на това какво е отговорно управление.    ©  Красимир Юскеселиев
Според Иванка Иванова обществената енергия трябва да се фокусира върху качеството на законите и формулирането на това какво е отговорно управление.
Според Иванка Иванова обществената енергия трябва да се фокусира върху качеството на законите и формулирането на това какво е отговорно управление.    ©  Красимир Юскеселиев

По-голямата част от българите (52%) са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на управление на страната, но не са никак доволни от начина, по който тя работи в България. Най-вече защото не смятат, че законите са справедливи, еднакви за всички и разбираеми за хората. Огромни групи от населението на практика са изолирани от обществения живот, не участват във вземането на решения и не се чувстват представени нито в местната, нито в централната власт.

Това са основните изводи от изследване на институт "Отворено общество" (ОО), което има за цел да измери качеството на демокрацията в България и което беше представено днес на конференция за гражданското участие и ролята на неправителствения сектор. "Липсата на смислена реформа в областта на върховенството на закона през последните осем години е потенциален риск не само пред инвестициите в страната, но е сериозен риск за качеството на демокрацията и сериозна пречка България да премине от полу-установена към реална демокрация", коментира резултатите директорът на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова. Според нея тъкмо за това обществената енергия трябва да се фокусира върху качеството на законите и формулирането на това какво е отговорно управление. Защото крайната полза от всяка демокрация е управляващите да са отчетни и отговорни пред гражданите си.

Имитация ли е демокрацията ни

Идеята на изследването на "Отворено общество" е да провери какви са обществените нагласи към основните ценности на Европейския съюз - демокрацията, върховенството на закона и основните права на гражданите. Това бяха и най-важните политически критерии за членството ни в ЕС, припомни Иванка Иванова. Социологическото проучване, проведено през март и април тази година, изследва нагласите на обществото към участието на гражданите в управлението, техните основни права, равенството, състоянието на политическото представителство и на върховенството на правото.

Основният извод е, че демокрацията се припознава като най-добрата форма на управление от широка група от населението - 52% . Хората, който живеят в по-големите градове, имат по-високо образование и доходи имат и по-високо доверие в демокрацията. И обратното - по-бедните и по-ниско образовани хора, които живеят в села и малки градове имат по-ниско доверие. Иванка Иванова уточнява, че вторите имат не толкова отрицателно отношение към демокрацията, колкото се затрудняват да отговорят на въпроса. При сравнението на резултатите по политически предпочитания е видно, че мнозинството от хората (43%), които са казали, че ще гласуват за БСП, не вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление за България, спрямо 28% средно за страната.

 

В същото време никой не си представя, че България може да следва модел, различен от този на установената демокрация. Според 40% от българите Германия се управлява най-добре и България трябва да следва нейния модел. Докато едва 6% от анкетираните посочват Русия като пример за подражание. А 2% посочват Китай.

 

Изследването установява, че повече от половината български граждани не смятат, че интересите им са представени от конкретен депутат в Народното събрание (54%). Има и сериозен проблем с прякото участие на гражданите в различни форми на обществена активност - над 80% от хората не членуват никъде и това са трайни нагласи, които се потвърждават и от по-стари проучвания на "Отворено общество". Най-популярната форма на гражданско участие е подписването на петиция (11%), а под 10% от населението е участвало в протести.

Едно от възможните обяснения кое отблъсква гражданите от обществения живот се чете в друг резултат от проучването - 67% от българите са убедени, че организираната престъпност оказва влияние върху някои от основните политически партии у нас. Освен това начинът на действие на партиите оставя у хората остава убеждението, че членовете на партиите въобще не са фактор при взимането на решения, а те в голяма степен зависят еднолично от председателя.

"Общественият разговор трябва да бъде изместен от съдбата на съда към качеството на законите" е един от изводите, който направиха авторите на изследването от "Отворено общество". Причината е, че 58% от хората смятат, че законите са несправедливи, 69% - че са неясни и неразбираеми, а 77% са убедени, че те не се прилагат еднакво за всички. "Върховенството на закона започва с качеството на закона", подчерта и изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.