По-голямата част от българите (52%) са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на управление на страната, но не са никак доволни от начина, по който тя работи в България. Най-вече защото не смятат, че законите са справедливи, еднакви за всички и разбираеми за хората. Огромни групи от населението на практика са изолирани от обществения живот, не участват във вземането на решения и не се чувстват представени нито в местната, нито в централната власт.
Това са основните изводи от изследване на институт "Отворено общество" (ОО), което има за цел да измери качеството на демокрацията в България и което беше представено днес на конференция за гражданското участие и ролята на неправителствения сектор. "Липсата на смислена реформа в областта на върховенството на закона през последните осем години е потенциален риск не само пред инвестициите в страната, но е сериозен риск за качеството на демокрацията и сериозна пречка България да премине от полу-установена към реална демокрация", коментира резултатите директорът на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова. Според нея тъкмо за това обществената енергия трябва да се фокусира върху качеството на законите и формулирането на това какво е отговорно управление. Защото крайната полза от всяка демокрация е управляващите да са отчетни и отговорни пред гражданите си.
Имитация ли е демокрацията ни
Идеята на изследването на "Отворено общество" е да провери какви са обществените нагласи към основните ценности на Европейския съюз - демокрацията, върховенството на закона и основните права на гражданите. Това бяха и най-важните политически критерии за членството ни в ЕС, припомни Иванка Иванова. Социологическото проучване, проведено през март и април тази година, изследва нагласите на обществото към участието на гражданите в управлението, техните основни права, равенството, състоянието на политическото представителство и на върховенството на правото.
Основният извод е, че демокрацията се припознава като най-добрата форма на управление от широка група от населението - 52% . Хората, който живеят в по-големите градове, имат по-високо образование и доходи имат и по-високо доверие в демокрацията. И обратното - по-бедните и по-ниско образовани хора, които живеят в села и малки градове имат по-ниско доверие. Иванка Иванова уточнява, че вторите имат не толкова отрицателно отношение към демокрацията, колкото се затрудняват да отговорят на въпроса. При сравнението на резултатите по политически предпочитания е видно, че мнозинството от хората (43%), които са казали, че ще гласуват за БСП, не вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление за България, спрямо 28% средно за страната.
В същото време никой не си представя, че България може да следва модел, различен от този на установената демокрация. Според 40% от българите Германия се управлява най-добре и България трябва да следва нейния модел. Докато едва 6% от анкетираните посочват Русия като пример за подражание. А 2% посочват Китай.
Изследването установява, че повече от половината български граждани не смятат, че интересите им са представени от конкретен депутат в Народното събрание (54%). Има и сериозен проблем с прякото участие на гражданите в различни форми на обществена активност - над 80% от хората не членуват никъде и това са трайни нагласи, които се потвърждават и от по-стари проучвания на "Отворено общество". Най-популярната форма на гражданско участие е подписването на петиция (11%), а под 10% от населението е участвало в протести.
Едно от възможните обяснения кое отблъсква гражданите от обществения живот се чете в друг резултат от проучването - 67% от българите са убедени, че организираната престъпност оказва влияние върху някои от основните политически партии у нас. Освен това начинът на действие на партиите оставя у хората остава убеждението, че членовете на партиите въобще не са фактор при взимането на решения, а те в голяма степен зависят еднолично от председателя.
"Общественият разговор трябва да бъде изместен от съдбата на съда към качеството на законите" е един от изводите, който направиха авторите на изследването от "Отворено общество". Причината е, че 58% от хората смятат, че законите са несправедливи, 69% - че са неясни и неразбираеми, а 77% са убедени, че те не се прилагат еднакво за всички. "Върховенството на закона започва с качеството на закона", подчерта и изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.
По-голямата част от българите (52%) са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на управление на страната, но не са никак доволни от начина, по който тя работи в България. Най-вече защото не смятат, че законите са справедливи, еднакви за всички и разбираеми за хората. Огромни групи от населението на практика са изолирани от обществения живот, не участват във вземането на решения и не се чувстват представени нито в местната, нито в централната власт.
4 коментара
„По-голямата част от българите (52%) са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на управление на страната“
Глупости. Половината (42%) от българите са убедени, че демокрацията не е най-добрата форма за управление на страната.
И още:
Шок и ужас - 23% от европейските граждани не считат, че науката и технологиите имат положително влияние върху обществото
Писах в блога ми за това: http://vstoykov.blogspot.com/2013/11/23.html
За да работи демокрацията трябва мнозинството от гласуващите да са достатъчно интелигентни. Ако количеството на недоволни от демокрацията нараства май ще се наложи преход към тоталитаризъм, който да гарантира, че ниско интелигентните няма да гласуват за идиотски политики.
Поправка: Половината (48%) от българите са убедени, че демокрацията не е най-добрата форма за управление на страната или не са сигурни в това.
"Къде се чупи демокрацията в България?" Никъде не се е счупила. Просто когато търтеите станат съизмерими или повече от работещите.. се получава точно такава демокрация като при нас.
Търтеите си избират такива управляващи.. А управляващите се съобразяват с техните искания, защото са мнозинство.
Не, демокрацията не се "чупи". Просто принципът, който е заложен в нея в случая води обществена деградация. Принципът е, че мнозинството решава. Когато една криминална прослойка култивира мнозинство от нискообразовани плюс нискоинтелигентни, демокрацията попада в капана на собствените си принципи. Единственият изход от това положение е драстичен катарзис, който най-вероятно няма да се състои по принципите на демокрацията. Демокрацията е прекрасно нещо в общество от зрели, равнопоставени и осъзнати индивиди.