Нашето голямо празно лято

Ясно небе и добро настроение. Няма по-лесни летни асоциации. За най-печелещия от слънцето икономически отрасъл - туризма, обаче този сезон се очертава не само облачен, но и доста тъжен.

След трудната 2014 г., която донесе първия спад по Черноморието от пет години насам, бизнесът сега се готви за още по-голямо намаление. Последните данни показват, че очертаващият се срив на резервациите от ключовия за сектора руски пазар ще бъде само частично компенсиран с по-късни записвания или с туристи от други държави. И макар проблемът да се дължи пряко на външни фактори, върху които бизнесът не може да влияе, като обезценяване на рублата и намалена покупателна способност на потенциалните туристи, ситуацията допълнително се усложнява заради натрупването на секторни недоглеждания.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През последните години и бизнесът, и държавата подцениха факта, че България загуби конкурентност в редица важни държави предимно в Западна Европа, а същевременно не успяха да се възползват от потенциала на видимо растящи пазари, като централноевропейските например. Така не е изненада, че сега хотелиерите и туроператорите по Черноморието разполагат с изключително ограничени възможности за компенсиране на отлива на туристи от изток. Нещо повече - ако не се вземат спешни мерки, е напълно възможно проблемите да се задълбочат през следващите години. 

Слаби записвания, ниски цени

Вероятността лято 2015 да се окаже доста трудно за туристическия бранш беше прогнозирана още през миналата година, когато за пръв път от 2009 г. насам секторът завърши сезона на минус (между 5 и 15-16% намаление на посетителите за различните курорти). Конкретният повод за ситуацията тогава беше спадът на руски туристи заради отслабването на рублата, което направи почивките в чужбина по-скъпи, а хората по-предпазливи, както и фалитът на няколко местни туроператора, довел до прегрупиране в бранша. Още тогава фирми обявиха, че традиционното сключване на договори през есента за следващия сезон е било изключително трудно заради предпазливостта покрай неясната ситуация на източните пазари. Нещата обаче придобиха истеричен размер в първите месеци на тази година, когато станаха ясни резултатите от ранните записвания на туристите. Към март голяма част от туроператорите и хотелиерите отчитаха между 40% и 60% спад на руския пазар, сходни нива в Украйна и малко намаление или без промяна в Германия и Великобритания.



Към днешна дата показателите са подобрени, но изоставането не е наваксано, сочат данните и на бизнеса, и на държавата. Според последната информация на министерството на туризма стабилизирането на рублата през последния месец е довело до повишение на записванията, но все още има спад в годишните нива. Същевременно в Германия е отчетено увеличение от 5%, в Полша - 8% , а във Великобритания и Румъния записванията са на сходни с миналогодишните нива. Според представители на бизнеса ръст може да се очаква от централноевропейските държави, ситуацията на източните пазари остава много трудна, а в Западна Европа няма съществено раздвижване.

Така например според председателя на съюза на собствениците в Златни пясъци Георги Щерев общият спад на летния сезон ще бъде между 25 и 30%, колкото вероятно ще бъде и спадът на приходите, а сега е дори по-голям. Намаление показват и данните на хотелиерите по Южното Черноморие, като се очаква записванията в Слънчев бряг да бъдат с поне 20% по-малко от миналото лято, а част от хотелите да отворят доста по-късно от обичайното. През този сезон се очертава и друг сериозен проблем. Заради слабия интерес при ранните записвания голяма част от хотелиерите намалиха цените на нощувките, които предлагат на туроператорските фирми. Така се стигна до ситуация отделни обекти да предоговарят дори по 5-6 пъти условията си, което не се е случвало преди. Към момента средното намаление на цените е между 20% и 30% и дори повече, което допълнително ще свие приходите в бранша.

"Към началото на май почти няма почивки, продадени на реалната им цена. За да могат да се запълнят леглата, се правят отстъпки между 20 и 25% към германските туроператори", дава пример представителят на REWE Touristik за България Калин Сутев. По думите му по този начин се появява потенциално нов проблем - дали заради намалението на цената няма да започне да се пести и от качеството. Освен това според хотелиери възстановяването на цените, които сега са свити принудително, вероятно ще отнеме няколко години, което създава проблем и за следващите сезони.

Засега от министерството на туризма не са готови с прогнозата си за очакваните постъпления от летния сезон, които традиционно са над 2-2.5 млрд. евро. 

Мъртво вълнение

Макар очертаващият се огромен спад на записванията от ключовия руски пазар да доведе до десетки изказвания и дори протести през последните месеци, истински дебат за състоянието на туризма така и не се състоя. В голямата си част настояването на бизнеса беше свързано с взимането на кризисни мерки от държавата, но с много трудно изпълними предложения, като например България да поиска компенсации от ЕС, да предостави данъчни облекчения за почиващите българи в страната и други подобни. Част от политиците пък обвиниха за срива на записванията от Русия санкциите на ЕС срещу Москва, а други побързаха да "минимизират" проблемите на сектора, обяснявайки, че намалението от изток лесно ще се компенсира с други почиващи. Нито една от тезите не изглежда състоятелна.

Първо, да се смята, че руските туристи избягват почивки в Европа или в България заради външнополитическите отношения покрай конфликта в Украйна, изглежда нелогично най-малкото заради факта, че спад има и в редица други предпочитани от тях дестинации като Турция, Египет, Дубай и др., които нито членуват в ЕС, нито участват в наложените санкции срещу Москва. В интервю за "Капитал Daily" отпреди няколко седмици изпълнителният директор на асоциацията на руските туроператори Майя Ломидзе обяви, че търсенето на почивки по всички външни направления намалява, като не може да се прогнозира на този етап какъв точно ще е спадът за годината. Далеч по-смислени изглеждат обясненията за икономически проблеми - обезценка на рублата, свиването на разходи за социални програми на фирмите, осигуряващи средства и за почивка, затруднения и фалити на туроператорите в Русия.

Второ, да се пренебрегва спадът от източните пазари също е грешка, тъй като на този етап България не разполага с възможности да компенсира намалението на почиващите от тези страни. Според данните на Националния статистически институт от 2009 г. насам руснаците са най-голямата група чужденци, реализирали поне една нощувка в България. Изключение е единствено миналата година, когато е отчетен спад при тях и на първо място излизат германските туристи, но изпреварвайки ги само с около 1%. Нещо повече - руските туристи са и чужденците с най-дълъг среден престой в страната, който за 2014 г. е бил 8 дни. За сравнение, средният престой на един германец според данните на статистиката е 6.5 дни, на един англичанин - 5.6 дни, а на един румънец - 3.9 дни. Казано с други думи, компенсирането на нощувките, които реализира един руски турист в страната, включва привличането на средно 1.5 нови туристи от Великобритания или на двама от Румъния, а данните на бизнеса и държавата не показват да има такъв висок интерес. "Руският пазар е най-доходоносен и всеки негов спад трудно би се компенсирал откъдето и да е", смята Георги Щерев. На подобно мнение е и колегата му Калин Сутев, според когото този пазар е структуроопределящ за сектора и трудно може да се замени с който и да било друг. 

Вярвате ли на рекламите 

Всъщност през последната година независимо от явните прогнози за спад на туризма не бяха взети кой знае какви мерки за минимизиране на загубите нито от страна на бизнеса, нито от страна на държавата. Сменящите се няколко правителства говореха за по-активна реклама, но в крайна сметка тръгнаха единствено два забавени европроекта за промотиране на страната пред българи и по няколко международни канала като Discovery Channel, National Geographic, Euronews. Същевременно целеви кампании в ключови пазари нямаше, основно заради липсата на средства. Държавата се похвали още с изпращането на допълнителни служители в консулските служби в Русия, които да помагат за издаването на визи, както и с организирането на информационни турове за чужди журналисти в страната, които предстои да стартират в края на май, макар че летният сезон вече на практика ще е започнал. "Такива мерки се взимат всяка година, държавата не прави нищо или поне нищо по-различно от обичайното", коментира Георги Щерев.

Едната насока, в която да се правят сериозни промени, от години насам е рекламата на България. През последните години заради усвояване на европейски средства по оперативна програма "Регионално развитие" парите се увеличиха от около 5-6 млн. лв до около 20 млн. лв годишно, но видим ефект няма.

Едната причина според бизнеса е, че продължава да няма ясна концепция какво точно се рекламира. Според Георги Гавазов, управляващ директор на рекламна агенция Saatchi & Saatchi Bulgaria, огромният проблем на туризма е неясният продукт. "Преди да се появи рекламата, трябва да има ясна концепция какво рекламираме, какво е България. Ние нямаме концепция за идентичност като бранд и изграждането му на национално ниво", коментира той. Ситуацията не е по-различна и на регионално ниво, защото масово курортите също нямат идентичност. Въпреки че е сочен с пръст като царството на бетона и алкохола, Слънчев бряг поне има ясен профил и дава причина на клиентите защо да почиват в него, макар и тя да е свързана с алкохолния туризъм. "Редица други курорти по Черноморието обаче попадат просто в една сива зона и излъчват неясно послание към туристите защо трябва да ги посетят", смята още Гавазов. Така се стига до ситуация, при която страната не е разпознаваема - просто още едно място с море и чадъри на голямата карта. Според Калин Сутев от Rewe Touristik България не е проактивна на нито един европейски пазар, включително и на най-големите, като Германия например, където се рекламира активно единствено от няколко големи туроператори. 

През последните години голяма част от финансирането идва по линия на европейските фондове, което обаче е свързано и с особеностите на програмите и най-вече с тяхната бюрократичност. Проектът за реклама по международните телевизии беше подготвен и защитен още в началото на първия мандат на ГЕРБ през 2009 г. Впоследствие остана неизразходван бюджет и бе подаден втори проект за същия тип реклама през 2011 г., който се изпълнява чак сега, а възможностите за корекции в него са минимални. Според представители на бизнеса тромавостта на администрацията и европейските програми правят почти невъзможно адаптирането на рекламните проекти към променящи се ситуации, като например тази с руските туристи през последната година.

Когато един продукт (туристическият) и неговата реклама от години се движат след сезона, е нормално който е сял вятър, да жъне бури, а не слънце.

По темата работи и Калина Горанова