Какво показват реалистичният и песимистичният? 

Песимистичният вариант очаква по-драстичен спад от 20 - 30 процента. А реалистичния е за не повече от 5% спад.

Данните на НСИ показват, че престоят на един руснак е по-дълъг от този на другите туристи, как ще компенсира това?

Нека не бъдем само песимисти. Аз лично предпочитам да бъдем оптимисти и да се фокусираме върху това какви по-големи резултати можем да постигнем. Разбира се, необходимо е да работим още в посока на самия туристически продукт и услуга и предвиждаме още за 2016 г. да стартира чартърната програма, която в момента готвим за летищата Варна и Бургас и е свързана с насърчаването и създаването на допълнителни чартърни линии и увеличаването на полетите на съществуващите досега такива.

Какви са очакванията за приходите от летния сезон?

Не мога да ви кажа. Например идват туристите от круизните кораби, но реално разходите, които правят, са нула или си купуват само една вода. Голф туристите харчат много. Необходимо е да разграничим и кой колко време стои.

Какви са мерките за насърчаване на туризма в краткосрочен план?

Това, което работим в момента, е свързано най-вече с реклама и с промотиране на България като туристическа дестинация. Знаете за стартиралата кампания по паневропейските телевизии. Изключително добре се възприема. Не е случайно, че Discovery определи България като номер едно желана дестинация. Също така работим в посока на организирането на журналистически турове от целевите пазари. Предстои тази поръчка да бъде обявена и в най-кратки срокове да бъде финализирана. Знаете все пак министерството е на 5-6 месеца и всяка процедура изисква време.

Не са ли закъснели тези турове и от кои пазари ще са те?

Туровете ще започнат май месец, не са закъснели. Това са целевите ни пазари – Германия, Полша, скандинавските страни, съседните Румъния, Гърция, Сърбия, Турция, Великобритания. Готвим отделно и журналистически турове от далечните пазари, които са ни фокус - Китай, Япония, Индия, Индонезия, Южна Корея. Те не са за тази година, но за следващото лято категорично. Изключително голямо сътрудничество имаме с тях в обсъждането на начина, по който да привличаме туристи от техните страни. Включително сме сменили концепцията за имиджовите клипове и ще имаме лично докосване по отношение на всеки целеви пазар. За Индия имаме съгласието на един от най-големите боливудски актьори, който да участва в имиджов клип за България, който ще се излъчва само в Индия. По същия начин процедираме и с Турция, Германия, Полша. Също така за насърчаване на вътрешния туризъм освен кампанията за 50-те по-малко познати обекта ще има  кампания с местните власти за билбордове. Примерно на територията на община Велико Търново ще може да се рекламира Бургас или Варна.  Общините дават билбордовете и определят кои туристически атракции и обекти да бъдат рекламирани, а ние изработваме винилите.  

Реално ли е България сама да привлича хора от далечните пазари и предвиждате ли сътрудничество?

Не, не е реално. Вече имаме подписан протокол с Румъния за съвместни туристически продукти. В момента готвим подобен протокол или споразумение и с Турция, и с Гърция за общ туристически продукт между трите страни. По отношение на протокола с Румъния искаме да включим Сърбия. Така че с нашите съседи се опитваме да работим максимално.  

Рекламата по паневропейските телевизии тръгна с огромно закъснение. Имаше ли как да се сменят телевизиите и рекламните стратегии?

Не, не можеше да се смени нищо. И двата договора - и паневропейските телевизии, и кампанията за вътрешния туризъм, са заварено положение, включително и тези, за които в момента обявяваме процедури. Те са одобрени от управляващия орган с параметрите, с които са заложени, когато е кандидатствано. Оперативна програма "Регионално развитие" трябва да приключи до края на годината и Министерството на туризма и аз лично трябва да вземем решение дали да забравим за тези пари, или да реализираме проектите такива, каквито са, и да се опитаме да оптимизираме в някаква степен самото качество на клиповете. Нещо, което ние направихме с тези, които се излъчват по паневропейските телевизии. Успяхме дори да договорим бонуси. Сега идват да заснемат безплатно предавания и допълнителни филми всяка от тях. Сега Discovery ще снима, Euronews планира също, National Geographic. Но нямахме право да правим никакви съществени промени по проекта, защото това означава да загубим средствата или по-нататък да търпим финансова корекция.

Текуща реклама с еврофондове не е най-добрата стратегия, тъй като се променят пазарите и рекламата не може да се адаптира към новата ситуация?

Ние адаптираме клиповете, доколкото можем, но няма как да сменяме телевизиите. Това са паневропейски телевизии, те се излъчват по всички държави, а пазарите не се променят от година на година. Но кампанията стартира през март, и то с кански усилия, и стигаме до въпроса защо година и половина след като е бил одобрен, този проект стои без да стартира.

Какво стана с договора с BBC?

Договорът с BBC всъщност е едно обещание, за което няма предвиден бюджет. Това е финансово необезпечен договор, който не се финансира по оперативната програма. Знаете колко е бюджетът на министерството за реклама. При 5 млн. лв. договорът с BBC гълта една пета от тях. Ако Министерството на туризма има допълнителен пуснат бюджет смятаме, че може този договор с BBC да бъде сключен.

От тези 5 млн. лв. от държавния бюджет има ли възможност да се преразпределят средства за рекламна кампания на пазари, където се очакват късни записвания, например Централна Европа?

Ние в момента точно това правим и на тази база се надяваме на допълнителен бюджет. Ако направим анализ в България, колко хора гледат BBC или СNN, мисля, че всички знаем резултата в сравнение с тези, които гледат националните ни телевизии. От тази гледна точка искаме да направим реклама целево в местните национални телевизии на целевите ни пазари, които ще достигнат до много по-голяма територия.

Откъде ще се финансира, от бюджета ли?

Оттам не може да се финансира. Трябва или да ги заложим в проект по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", която е одобрена и следващата година това да стартира, или тази година е да се преборим за допълнителни средства в бюджета.

На какви туристически продукти ще залагаме в рекламата оттук нататък?

Това, което стартирахме през 2015 г., са културно-историческите маршрути. За 2016 г. ще продължат да бъдат те, защото е необходимо да ги надградим. В момента предстои да изработим и специални рекламни материали за тях, брошури, карти. Разбира се, в отдел продуктова политика, който създадохме, разработваме планове за действие за всички видове туристически продукти. България може да предложи всички, за да може всяка година да имаме различен фокус и този, който е бил последната година, да го надграждаме. Разработваме морски, ски, голф, круизен, фестивален, културно-исторически, гурме, винен, еко, селски, ловен, всичко може да предлагаме. За нас е много важно максимално да бъдем подготвени и там, където има заявен интерес и ниша, също да я развиваме.

Може ли да разкажете повече за чартърната програма?

Идеята е с нея да привличаме допълнителни полети и допълнителни авиокомпании, като програмата ще функционира 3+3 години. Тоест за три години държавата ще подпомага тези нови чартърни линии, за да може тя да се разработи, и след това спечелилите авиокомпании ще са длъжни да гарантират 3 години устойчивост на линията. Това са изисквания на Европейската комисия, като в момента подготвяме условията. Те следва да бъдат одобрени от Генерална дирекция "Конкурентоспособност", защото са държавна помощ. След което самите указания и методологията за кандидатстване също трябва да бъдат одобрени. Идеята е да обхванем месеците март, април и май и октомври и ноември – крилата на сезона.

Бяхте казали, че до края на март ще е изяснен статутът на националните ни курорти. Защо се забави?

Работните групи не са се забавили. Чисто и просто работят петима юристи в министерството, имаме 25 работни групи. Чисто физически е абсолютно невъзможно да се клонират и да бъдат навсякъде. Работната група за статута на националните курорти е готова и до дни ще представим предложенията, за да преценим дали да има специален закон, или да бъде глава от Закона за туризма. Целта на изясняване на статута им е да има яснота за принципа им на управление, за поддръжката им, инфраструктурата, облагородяването и облика им. Защото какво се получава в момента. Отиваме в един от нашите курорти по Черноморието и навсякъде е един сбирщайн с малки изключения. Това, за което също сме готови да влезем в дебат, са и недовършените постройки. Някои то тях са опасни за здравето или намаляват качеството на предлаганата услуга, защото си купувате туристически пакет и единственото, което виждате, е бетон, някаква сграда, която не е довършена 10 години.

Нашата идея е да предложим разумен срок, ако не завършат строежа, най-малкото да ги обезопасят. Да има по-естетичен вид. Идеята е да обхваща и заварените случаи, защото в момента те са потресаващи. Да не говорим, че някои от тях са и върху свлачищни райони. По отношение на временните преместваеми обекти категорично и там обмисляме правилната формулировка както по отношение на контрола, така и по отношение на самото разрешение. По нашите курорти трудно можеш да видим море от преместваемите обекти, така че и това е свързано с подобряване качеството на услугата. Ще се опитаме да поставим в някакъв ред всички належащи въпроси, които браншът е изразил, като например таксите и данъкът, който се събира от хотелиерите в курорта. В момента голяма част от хотелиерите изразяват своето притеснение, че туристическият данък, който плащат, отива в общините, а общините не го разходват на територията на курорта.

Планирате ли други законодателни промени?

Планираме, включително такива, свързани със завишаване на контролните функции на Министерството на туризма. В момента контролните функции се изпълняват от Комисията за защита на потребителите. Ние все пак даваме лицензите, даваме категоризацията, редно е и да си ги контролираме. Също така сме заложили в Закона за туризма и промени, свързани с единната система за туристическата информация и свързването на регистрите на хотелите с МВР и с НАП електронно и в реално време с оглед избягване на укриването на доходи и най-вече с оглед на националната сигурност. Защото в момента се попълват адресни карти, които се носят в кашон, и не е ясно кога стигат и като стигнат, има ли вече значение. Докато така, ако има някой издирван, веднага ще стигне до МВР. Друго, което сме стартирали като инициатива, е one stop shop. Превръщането на Министерството на туризма в one stop shop за големи инвеститори и в момента обсъждаме дали да ползваме формулировката по смисъла на Закона за инвестициите.

Какво ще е по-различното от това, което прави агенцията за инвестиции?

В момента в министерството имаме дирекция "Международна политика и инвестиции в туризма". Това, което искаме, както е в другите държави, например в Хърватия, ако примерно една голяма хотелска верига иска да стъпи в България, да знае, че ще си общува само с Министерството на туризма и няма да се налага да обикаля всякакви институции, министерства и общините. Въпросът е ние да ги подпомагаме, така че процесът да не се забавя, а да се случи максимално бързо. Необходимо е да подобрим координацията и комуникацията по отношение на големите инвеститори. Казвам го на база на опита, който имат другите държави, като например Хърватия и Черна гора, Испания, Гърция, Турция. Ние не искаме да откриваме топлата вода, но е добре сега, когато имаме министерство на туризма, всичко това да бъда на едно място.