Растем!

По-висок износ, потребление и инвестиции задвижват българската икономика

България изнася все повече машини
България изнася все повече машини    ©  Юлия Лазарова
България изнася все повече машини
България изнася все повече машини    ©  Юлия Лазарова
От началото на годините най-много расте износът на мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход.

Новината дойде толкова изненадващо, че Бойко Борисов дори не успя да я забележи в седмичните си изяви. Икономиката на България е отбелязала ръст от 2% за първото тримесечие на тази година (за пръв път от 4 години насам), което е повече от предварителните очаквания на правителството и Европейската комисия. Причината е основно в износа, който е скочил с впечатляващите 9.1% след стагнацията му през миналата година. Подкрепиха го и вътрешното потребление и инвестициите, макар че техният темп на растеж се забавя леко.

Засилване на износа

Въпреки че дефлационните процеси вече затихват, те повлияха положително на вътрешното потребление. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) частните инвеститори също са допринесли за ръста на инвестициите. Оптимизмът обаче е свързан преди всичко с това, че износът отново се превръща в двигател на българската икономика, какъвто вътрешното потребление няма как да бъде, въпреки че "спаси" икономиката миналата година. Външните фактори като слабото евро и възстановяващите се европейски икономики определено имат ключово значение и са в полза на българските износители, а Георги Ангелов от институт "Отворено общество" посочи: "Отдавна не се беше случвало износът и към ЕС, и към трети страни да расте така едновременно."

Данните на НСИ показват, че от началото на годините най-много расте износът на мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход. В тази голяма графа влизат всякакви сурови и рафинирани мазнини, като например слънчогледовото олио. Изненадващ тук е внезапният скок на износа за ЮАР - ръстът там е 446.8% спрямо първото тримесечие на 2014 г. Въпреки че далечната държава остава скромен търговски партньор, България е изнесла за африканската държава масла и техни фракции (сурови или рафинирани) от растителен произход на стойност 30.7 млн. лв., докато през същия период на предходната година не е изнасяла изобщо такива продукти към тази дестинация. Нов пазар в Иран пък са намерили тютюнът и тютюневите изделия, като стойностният обем на износа им през първите три месеца на годината е бил 29.4 млн. лв.

Една дестинация, която продължава да прави впечатление, е Сингапур. Търговията с града-държава спада с 18.6% след сериозния ръст, който бележеше през последните години. Износът натам обаче остава значителен - 161 млн. лв. в петролни продукти. 

Положителна тенденция по отношение на структурата на износа вижда Десислава Николова: "Въпреки че 40% от износа остават суровини и метали, които се приема, че са с ниска добавена стойност, нараства износът и на стоки с по-висока добавена стойност, например машини и съоръжения." Това е добра новина, защото продуктите с по-голяма добавена стойност правят икономиката по-конкурентна и по-устойчива на циклични шокове.

Макар че НСИ не предоставя данни за сектора услуги, надеждите за развитието на икономиката са свързани до голяма степен с ИТ сектора и аутсорсинга на бизнес услуги у нас, които са с по-висока добавена стойност и привличат инвеститори благодарение на ниските данъци и все още евтината работна ръка.

А сега накъде?

Въпреки добрите числа място за еуфория няма. Причината е, че благоприятните външни фактори в момента са до голяма степен тези, които издърпват икономиката напред, но е важно и как България ще се възползва от тях. Предпоставките за устойчиво поддържане на икономически растеж са налице: засилващ се износ, по-оживен европейски пазар, възстановяващ се пазар на труда, добро вътрешно потребление, растящи инвестиции, намаляваща безработица, излишък в бюджета през март. Според Десислава Николова от ИПИ "сега е моментът да се направят необходимите реформи и да се свие дефицитът, защото икономиката го позволява. Същевременно, ако се вдигнат осигуровките, за да се запълнят дупките, това може да спре възстановяването на трудовия пазар, което е още крехко".

Тази седмица Европейската комисия предупреди, че България през 2014 г. е влошила общия бюджетен дефицит до 2.8% от БВП и структурния - до 1.7%. В последното число Брюксел вижда и риск за следващите години и затова ключовата препоръка е то да не надвишава това ниво за 2015 г. и да бъде свито с 0.5 процентни пункта през следващата. С други думи, радвайте се умерено, господин Борисов.