За няколко милиарда повече

"Два кораба ни се губят. Влизайки в нашите териториални води, са изключили системите. Допрат се двата кораба, прехвърлят горивото, разпръснат се и хайде, след това в така наречените ведомствени бензиностанции" - с тези думи през март в края на редовно заседание на Министерския съвет премиерът Бойко Борисов между другото се впусна в дълъг монолог по темата за контрабандата, дупката в бюджета и действията на контролните органи. И после уточни какво е наложило комуникацията с турския президент:

Лошият пример с изчезналите кораби, вероятно пълни с гориво, е дребно камъче по пътя на успехите на правителството, които Бойко Борисов отчита в борбата с контрабандата: "30% повече бира сме пили българите... основните петролни компании, които продават, са вдигнали с 67-68% продажбата на горива... от 86% на черния пазар на тип цигари сега са 4 процента."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Дори и пасивно до вас да стига речитативът на министър-председателя от последните няколко месеца, едва ли сте пропуснали трайно присъстващата в него тема за контрабандата и събираемостта.  От устата на премиера обаче излиза едно-единствено име - това на директора на "Агенция Митници" Ваньо Танов, който "мине ли 1.5 млрд. лева за година" (събран повече акциз), може да бъде спокоен за поста си.

Големият въпрос обаче е дали усилията на управляващите е насочен в правилната посока и доколко става дума за консистентни действия, а не за симулация.

Всяка сряда - при премиера



Любимата напоследък фиксация на Бойко Борисов към темата за контрабандата се разисква всяка сряда. Става дума за оперативките при премиера, на които присъстват "финансово, вътрешно министерство, прокуратурата, НАП, "Митници", ДАНС, и резултатите са много видими в приходите на бюджета."

Източници, запознати със срещите при премиера, разказват за трагикомични ситуации. "Представете си, че става дума за планиране на полицейска операция, но от всевъзможни хора, повечето от които всъщност нямат никакъв опит или познание за подобна дейност. Седят всички съсредоточено над план на фабрика или данъчен склад или каквото може да ви хрумне още, което е обект на проверката. И изведнъж някой се сеща, удря се по челото и казва "трябва да сложим пост и ето тук, че могат да минават оттам".

В стенограмата на Министерски съвет тази творческа самодейност на изпълнителната власт може да изглежда и като проява на воля от най-високо държавно ниво, но всъщност поставя под въпрос капацитета на институциите да работят тогава, когато върху тях няма никакъв контрол.

В края на годината МВР и Агенция "Митници" предприемат физическа блокада на всички чувствителни обекти (акцизни и данъчни складове, рафинерии и т.н.), включително и на четирите легални фабрики за цигари в България. Въвеждането на ръчен контрол е било необходимо заради либерализацията на контрола, който кабинетът на Пламен Орешарски е предприел, приемайки нова наредба за специфични изисквания, и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки.

"Ръчният" контрол, който кабинетът въвежда, дава своя резултат. Така например при цигарите през февруари според данни на самите държавни институции и чуждите цигарени компании от пазара буквално изчезват произведените в България легално, но пласирани нелегално (без бандерол) цигари, които до онзи момент са формирали 70% от незаконната търговия.



От миналата седмица блокадата е вдигната
Но дори и да беше продължила, държавата трудно може да прибере повече от 40% от този пазар, чийто годишен оборот е около 400 млн. лв. (повече за цигарите вижте на 10-11 страница) поради простата причина, че когато нямат достъп до евтини цигари, хората, които не могат да си позволят такива с платен акциз, просто ще спрат да пушат.

Високопоставен държавен служител от системата на митниците обясни, че вдигането на "обсадата" на рисковите обекти (към края на тази седмица екипи има само на Кулата и Капитан Андреево) се дължи на липсата на човешки ресурс. Но не само. "Охраната се прави от живи хора. Ако първата седмица им предлагаха по 1000 лева, за да си затворят очите за един камион, на третия месец предположенията вече са от няколко десетки хиляди. Трудно можем да си представим колко време може да издържи държавен служител на подобен, да го наречем, натиск.

Ето защо идеята е физическият контрол да бъде заменен с техника. Самият Ваньо Танов обаче не среща безрезервна подкрепа за това, както в изпълнителната власт, така и в парламента.  Когато в края на миналата година беше допълнен Законът за акцизите и данъчните складове, беше направено уточнението, че ще се поиска одобрение на измервателните уреди от ЕК. Този ход има едно реално действие - отлагане във времето на контролната мярка. Изпращането на нотификацията до Брюксел се забави (защото процедурата е сложна според Министерството на финансите), а дори и да се получи положителен отговор, производителите и вносителите на горива, тютюневи изделия и алкохол ще имат половин година, за да инсталират уредите.

Встрани от хипотетичното въвеждане на измервателните уреди със споразумение в ГДБОП беше създаден и Център за противодействие на контрабандата, в който влизат служители на НАП, митниците, МВР (от граничната, националната  и ГДБОП), ДАНС. Идеята е този център да извършва съвместен анализ на риска. "Например влиза на Капитан Андреево камион, за чийто шофьор ГДБОП има данни, че преди години бил засичан или хващан като участник в подобна схема. Тази информация се споделя с останалите служби и на базата на събраната информация се взима решение от всички как да се подходи", разказва високопоставен източник във вътрешното министерство. В центъра ще бъдат наблюдавани както информационните системи (как се въвеждат и обработват данните на преминаващите товари), така и от видеонаблюдението по граничните пунктове.

Центърът ще има две основни цели - антикорупционна (през видеонаблюдението и съвместния анализ на риска, който затруднява възможността да се крие информация от една служба) и по-добра цялостна картина върху контрабандата.

Лошите митници и добрият НАП
През седмицата Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) - сдружение, което от години анализира тенденциите в организираната престъпност и сивата икономика, представи свое проучване за актуалното състояние и резултатите от непоследователната през годините практика на ограничаване влиянието на основните криминални пазари в България, преди всичко контрабандата на цигари, търговията с наркотици и измамите с ДДС. Освен България то обхваща и няколко други държави от ЕС, като анализира приликите и разликите и по-характерните нелегални пазари.

Данните на ЦИД дават приблизителна идея за оборотите на нелегалните пазари за последната година (вижте графиката). Тяхната структура поставя резонния въпрос дали държавните усилия са насочени в правилната посока.

От него ясно се вижда, че укритото ДДС нанася на година приблизително десет пъти по-голям щета от акцизните стоки.

Зам.-директорът на "Оперативни дейности" в НАП Галя Димитрова обясни в сряда, че за второто полугодие на миналата година са отчетени повече от 350 милиона лева приходи вследствие на въведения фискален контрол за стоки с висок риск, а пък новият подход в борбата с данъчните измами е непрекъснато наблюдение на големите и средните данъкоплатци. След въвеждане на обратното обратно ??? начисляване на ДДС е довело до 200 милиона лева допълнителни приходи от зърнените култури. Според Галя Димитрова заради "засиленото взаимодействието с всички правоохранителни органи" за първите четири месеца на 2014 г. са събрани "750 милиона лева данъци и осигуровки повече от миналата година".

Тези резултати обаче изглеждат незначителни на фона на 3 млрд. укрити данъци и 600 млн. лв. източено ДДС. Проблеми, които са изцяло в двора на НАП - институция, чийто директор Бойко Атанасов, за разлика от Ваньо Танов, не е подложен на публичен натиск.

През седмицата премиерът Бойко Борисов се опита да обясни пред bTV и нагледно защо няма проблем с него: "Аз знам, че година и половина ме започнаха с данъчни проверки, после данъчни ревизии, теракота гледаха в нас, гледаха улуците дали са медни, броиха ми дръвчетата – кое е от баща ми; всичките ми пътувания от 1996 г. Аз съм много доволен, благодаря им и затова Бойко Атанасов остана шеф на НАП."

Встрани от "образцово" извършената проверка на премиера, която го е мотивирала да остави шефа на НАП, аргументите за преференциалното отношение към Атанасов се крият по-скоро другаде. Дългогодишният служител на данъчните е единственото ключово ДПС назначение (той беше един от първите, които кабинетът на Пламен Орешарски сложи на ръководен пост), които ГЕРБ остави на власт. Източници на "Капитал" сред управляващите обясниха, че оставането на Бойко Атанасов на поста е част от договорка с Делян Пеевски, който стои зад директора на НАП.

През последните две години, под негово ръководство умело изпълняваше ролята едновременно на бухалка (с която се удряше по неудобните - издатели, неправителствени организации, активисти, бизнесмени) и пералня, през която минаваха тези, които формално трябваше да бъдат проверени.

В очакване на местните избори

Източници от изпълнителната власт, с които "Капитал" разговаря, предположиха, че захватът на управляващите над контрабандата ще се отслабва с наближаването на местните избори, а ресурсът на данъчните и службите ще бъде използван във и за целите на предизборната кампания.