Председателство се прави с хора

Илюстрация Увеличаване Смаляване

*Линка Тонева е доктор по политология, автор на научни статии по проблемите на функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, реформата на българската съдебна система, гражданското участие в провеждането на европейски политики и др.

Преди дни стана ясно, че френски министерства отварят врати за служителите в българската администрация, за да ги подготвят за българското председателство на ЕС. Макар че хоризонтът до старта на председателството през 2018 г. изглежда дълъг, времето не е много на фона на нуждата от целенасочена подготовка на българските екипи.

Преди десет години един документален филм за българския преговорен екип по присъединяването към Европейския съюз, многозначително озаглавен "Държава се прави с хора", трябваше да покаже чутовното усилие на един малък екип, който "изнася" на плещите си евроинтеграционния процес. Един от героите на филма тогава сравнява тежестта на задачата с "плуване в сярна киселина". За хората, които са се занимавали с евроинтеграция, процесът, уви, е изглеждал точно така. Доколкото почти не се проведе информиран граждански дебат за ползите и цената на присъединяването. Процесът остана затворен в един тесен експертен кръг без съдържателно гражданско участие.

Десет години по-късно България се готви за следващото най-тежко предизвикателство след влизането в ЕС – поемане на ротационното председателство от 1 юли 2018. И както и преди 2007 г., дебатът върху целите и задачите на председателството на България закъснява. Отново рискуваме определянето на приоритетите на българското председателство да остане тясно експертна задача, без реална обществена дискусия за това кои икономически сектори, политики или геополитически задачи са от значение за страната. Защото това какво председателство ще проведем има отношение не просто към имиджа ни в Брюксел, а към това как в бъдеще ще се развиват политиките, приоритет на председателството. Само от такава гледна точка подготовката му е инвестиция в развитието на България, а не финансово и административно бреме.

Целенасочената подготовка на председателството, също както и преговорите за присъединяване, е институционален процес. Той не трябва да зависи от личностни и ситуативни фактори, а да бъде достатъчно процедурно и кадрово обезпечен. Най-важният стратегически ресурс за успешно председателство е административната приемственост. Разбира се, рискът от възникване на политическа или институционална криза по време на председателския мандат съществува. Това се случи по време на чешкото председателство през 2009 г. в резултат на падането на правителството на Тополанек. Към днешна дата повечето брюкселски дипломати в неформален разговор биха определили председателството на Чехия като "катастрофа".

Но дори в условия на политическа нестабилност страните членки полагат усилия да гарантират стабилност на структурите, свързани с председателството. Тя може да се постигне само чрез система за подготовка на кадрите. Ако успехът на едно председателство често зависи от външни фактори, то страната членка разполага с потенциал да влияе върху изграждането на капацитета на кадрите, които осъществяват председателството на практика. Но не на "шепа хора" по върховете на административната пирамида, а на хиляди служители по всички нива на управление на европейската интеграция на България. По предварителни изчисления на ниво министри ще се проведат около 30 - 50 срещи, а заедно със срещите между постоянните представители на страните членки и на над 200 работни групи – общият брой официални срещи варира между 1600 и 2000. Към тях трябва да се прибавят и около 450 срещи на различни нива с Европейския парламент. Задачата по подготовката на служителите, дипломатите и политическите лидери, които ще поемат председателството, изисква време и ресурси. Но преди всичко изисква стратегическа визия.



Най-важните въпроси са два: на какви принципи ще се основава подготовката на българските екипи (тя не може да се случва ad hoc и без ясно очакване за крайния резултат). И второ, какви компетенции да бъдат изградени на всяко от различните административни нива.

Естония, която ще поеме председателския мандат непосредствено преди България, отдавна е публикувала на правителствения си уебсайт подробни стратегии за подготовка на кадрите, включително детайлен обучителен план за служителите от експертно ниво до ниво министри.

Една успешна стратегия за подготовка на кадри трябва да изхожда от убеждението, че председателството е задача със социално-политическо значение за страната. Особено важен е принципът за ефективност. Обикновено в България възникването на нова политическа задача е удобен повод за създаване на допълнителна администрация без оглед на оптимизация на ресурсите. Пряко ангажираните с председателството служители (включително министри и дипломати) ще бъдат между 1000 и 1500 души. Добрата стратегия относно кадрите на председателството би използвала наличните структури и би разчитала на тяхното качествено развитие, а не количествено разрастване.

Естония вече е разработила модел на необходимите знания и умения на екипите на председателството. Той включва умения за преговори, комуникация и управление на информацията, работа в мрежи, лидерство, адаптивност. Този тип умения изискват продължителна подготовка. Не са маловажни и конкретните познания за политиките на ЕС. Ако за дипломатите от постоянните представителства познанията за културния контекст в ЕС са приоритет, то за председателите на работни групи най-важно е да познават добре позициите на страните членки и да имат умения за лидерство и медиация.
Далеч не е въпрос на подразбиране и въпросът за езиковата подготовка. Основният език на председателството е английски, но някои неформални структури изискват владеене на френски. Към момента у нас липсва публично достъпна информация за това каква е езиковата подготовка на служителите в държавната администрация.

Липсва и надежда информация какъв брой служители са преминали обучения във връзка с работата в институциите на Европейския съюз и с какъв резултат. Ежегодните доклади за състоянието на администрацията не предоставят подобни данни. Известна информация може да се намери по линия на проектите по оперативни програми с бенефициент държавни структури, по които са отчетени обучения на десетки хиляди служители за повишаване знанията и уменията във връзка с членството с бюджети от десетки милиони левове. Качеството на придобитите компетентности обаче може да се оцени само след проучване сред администрацията. Това трябва да е една от първите задачи в процеса на подготовка на председателството.

Видно от каталога на Института по публична администрация у нас през 2015 г. държавните служители имат ограничени възможности за обучение във връзка с подготовката на председателството. ИПА предлага 3 нови, но твърде схематични двудневни обучения по въпроси, свързани с председателството. Само един курс е фокусиран върху подготовката на председателството. И трите курса обаче имат смисъл като въвеждаща, но не като специализирана подготовка за нуждите на различните административни нива в екипите на председателството. Необходимостта от разработване на детайлен план за подготовка на кадри за Българското председателство стои остро на дневен ред.
Договореният обмен на опит с френската администрация може да бъде полезен. Но подобен трансфер на ноу-хау е нож с две остриета. Франция е известна с централизирания стил на водене на председателствата, директно от Париж. Тя разчита не толкова на подкрепата на институциите на ЕС като Секретариата на съвета например, колкото на собствената си професионална администрация и дипломация. За нова страна членка като България подобна стратегия за лидерство не би била ефективна.

У нас, където постигането на административна приемственост е едно от най-големите предизвикателства пред изграждането на ефективен публичен сектор, подготовката на кадри за председателството на ЕС трябва да е стратегическа задача. Не просто за да постигнем план минимум – председателство без съществени гафове. А като стъпка за изграждане на професионална администрация, способна да провежда европейски публични политики.