Председателство се прави с хора

Упрекът на авторката, че процесите на евроинтеграцията са протекли само на тясно експертно ниво и "почти не се проведе информиран граждански дебат за ползите и цената на присъединяването..." е резонен - да, така се случи!

Но нека не се опитваме да се правим на по-християни от папата: помислете каква част от българското население може да вземе реално участие в един такъв разговор? Каква част от него имаше и има дори и елементарна представа за какво става дума?

Същото е и сега. Капацитетът на българската администрация е нисък. Как очаквате експерти с по 800 - 1000 лв заплати, смачкани на работните си места и виждащи назначенията на политическите мижитурки на по-високите нива, да разперят криле и да свършат работата по подготовката за Председателството и за всичко друго?

"Ние го вислихме за добро, а то стана както винаги..."

Председателството на Съвета на ЕС е технически въпрос, чието решаване зависи от много малка група хора. Опитите да се политизира този процес и да му се даде значение на национален приоритет са донякъде оправдани, ако задоволяват лични амбиции. Основният въпрос е не дали в българската администрация има качествени експерти/дипломати/лидери, които могат да бъдат натоварени с изпълнението на задачата, а отделните приоритети по политиките на ЕС, които са от значение за страната. Няма слабо председателство на ЕС, защото на държавите членки винаги им се помага при извършването на тази задача. Въпросът е България да съумее да използва тази власт в нейна полза. Празнословието няма да ни помогне да се фокусираме върху истинската цел.