Около 170 хиляди младежи в България нито работят, нито учат, нито се обучават
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Около 170 хиляди младежи в България нито работят, нито учат, нито се обучават

Младите хора в малките населени места не виждат никакви перспективи за бъдещето си.

Около 170 хиляди младежи в България нито работят, нито учат, нито се обучават

Страната губи около 1.3 млрд. евро годишно заради това, че тези млади хора не се включват в пазара на труда

Зорница Стоилова
16049 прочитания

Младите хора в малките населени места не виждат никакви перспективи за бъдещето си.

© Велко Ангелов


Всеки пети младеж в България не прави нищо - не учи, не работи и не се обучава. Затова и страната ни оглавява непрестижната класация в ЕС за най-висок процент на млади хора, които не са обхванати нито от образователната, нито от социалната, нито от трудовата система. Това че не успяваме да използваме потенциала им, ни носи загуби от 1.3 млрд. евро годишно.

Това са част от резултатите от последното социологическо изследване за феномена NEETs - млади хора, които нито учат, нито работят, нито са в някаква форма на квалификация. То е поръчано от Unicef и беше представено на конференция в присъствието на социалния министър Ивайло Калфин. Според проучването в България от 750 хиляди души на възраст между 15 и 24 години, 170 хиляди или 22% попадат в тази рискова група. За сравнение средният процент на NEETs в ЕС е 12,9%.

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин подчерта, че държавата осъзнава сериозността на проблема и преодоляването му е един от приоритетите в областта на трудовата политика.  "Броят на тези младежи нараства в отдалечени и малки населени места, в някои етнически общности, където се появява феномен, опасен за страната ни - децата да са по-малко образовани от родителите си", заяви той и го обясни с различното качество на образованието в страната. Според Калфин най-сериозното предизвикателство е как да мотивираме тези младежи да се върнат на пазара на труда и добави, че докато "не се повдигне общото равнище на доходите в България, не можем да очакваме ентусиазъм от всеки млад човек".

Колко голям е проблемът

Според консултантът по темата NEETs в Unicef Наталия Георгиева едно цяло поколение, родено в края на миналия век, е лишено от перспективи за професионална реализация. С тези думи тя обобщи резултатите от социологическо изследване, направено от "Естат" по поръчка на Unicef в края на 2014 година.

Според него образованието е факторът, който определя в най-голяма степен формирането на групата на неработещите и неучещи младежи. Около 47% от младите, попадащи в тази група, са преждевременно отпаднали от училище, тоест имат или основно, или по-ниско от основно образование. А 64% от тях живеят в село или малък град. Изследването показва и че 51% от неработещите и неучещи младежи са турци и роми, а 46% са българи, като представителите на институциите отбелязват, че има тенденция делът на етническите българи в тази група да расте.

В групата на NEETs 55.4% са безработни, а 44.6% са икономически неактивни, което означава, че те дори не искат да се регистрират към бюрата по труда, за да се възползват от различните мерки и програми на Агенцията по заетосста. В добавка 44% от неработещите и неучещи младежи са в тази ситуация от повече от една година, като основната пречка пред реализацията им на пазара на труда се оказва липсата на опит.

69% от българите, които попадат в NEETs, нямат почти никаква квалификация, а 67% от тях не са работили никога. Оказва се, че голяма част от тях не знаят къде и как да търсят работа. 84% от младежите смятат, че единственият начин да получат информация за работа е чрез лични контакти. Едва 14% са чували за програмите на Агенцията по заетостта в областта, а едва 5% са се възползвали от тях.

Резултатите от дълбочинните интервюта и фокус групи показват още, че най-сериозният проблем сред тази група е мотивацията. 15% заявяват, че не желаят нито да започнат работа, нито да продължат образованието си и това са младежите в най-уязвима позиция - тези, които живеят в малки градове или села, имат ниска степен на образование и никаква квалификация. Едва 16% от младите в групата на NEETs биха искали да продължат образованието си, като за сравнение това е желание на 66% от работещите и учещи младежи на тяхната възраст в България.

Изследването установява, че това дали даден младеж ще изпадне в групата на обезсърчените неучещи и неработещи млади хора до голяма степен зависи от семейството и средата. Уязвими са младежите от проблемни семейства, в които има прояви на насилие, зависимост от алкохол и наркотици или тези, в които родителите работят в чужбина, а децата се отглеждат от роднини или съседи. Ниският стандарт на живот и успиващото спокойствие в малките населени места, липсата на смислени занимания за свободното време и страха от големия град също са значими фактори, обясни Наталия Георгиева от Unicef.

Представителят на Unicef за България Таня Радочай подчерта, че проблемът с липсата на перспективи пред младите хора не е типичен само за България и Румъния. Той се превръща в глобален и заради военни конфликти като този в Близкия Изток, които произвеждат милиони млади хора, лишени от бъдеще. От 55 милиона хора на възраст между 15 и 24 години в Европа, около 7 милиона попадат в рисковата група на неучащите и неработещите. "Това, че ЕС не успява да мобилизира тези хора на пазара на труда носи около 150 милиарда евро годишно загуби", обобщи Илко Йорданов, експерт от института "Отворено общество".

Социалният министър Ивайло Калфин очерта четирите посоки, в които държавата се опитва да намери решение на проблема с неработещите и неучещи младежи. От тази година социалното и образователното министерства започват пилотни проекти за т.нар. дуално (професионално) образование, за които получават подкрепа и от германски и австрийски бизнеси. Вторият път е да се опитат да убедят повече от тези младежи да се регистрират към Бюрата по труда, за да бъдат обхванати от програми за заетост и преквалификация. Калфин обяви, че предстои да бъдат назначени около 100 трудови медиатори, най-вече в местата с висока младежка безработица, които да мотивират икономически неактивните младежи да търсят работа. В допълнение България използва и възможностите на Европейския социален фонд за допълнителна квалификация. "Опитваме се да бъдем креативни, като създаваме трудов пазар, където той не съществува днес", обясни Ивайло Калфин, като даде примери основно със заетостта в земеделието. Подневните договори за работа в овощарство и зеленчукарство, ваучери за социални услуги и допълнителни субсидии за земеделци, за да наемат хора на работа са сред основните мерки, които посочи социалният министър.

Всеки пети младеж в България не прави нищо - не учи, не работи и не се обучава. Затова и страната ни оглавява непрестижната класация в ЕС за най-висок процент на млади хора, които не са обхванати нито от образователната, нито от социалната, нито от трудовата система. Това че не успяваме да използваме потенциала им, ни носи загуби от 1.3 млрд. евро годишно.

Това са част от резултатите от последното социологическо изследване за феномена NEETs - млади хора, които нито учат, нито работят, нито са в някаква форма на квалификация. То е поръчано от Unicef и беше представено на конференция в присъствието на социалния министър Ивайло Калфин. Според проучването в България от 750 хиляди души на възраст между 15 и 24 години, 170 хиляди или 22% попадат в тази рискова група. За сравнение средният процент на NEETs в ЕС е 12,9%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • ПАВЛА

    А голям процент не само че не знаят как и къде да търсят работа, но и не искат да го правят. Елементарно образование са отказали, камо ли работа!

  • 2
    voklev avatar :-|
    voklev

    Живеем демократична страна. Всеки може да решава какво да прави - да работи , да не работи , да живее , да не живее. Това не е проблем на държавата , а на индивидът.Задължение на държавата е , ако се регистрират като безработни , да им осигури препитание.

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Пак откриваме топлата вода...

    Програмите на държавата няма да постигнат нищо, просто едни пари ще потънат в нечии джобове. Най-добре е да спрат помощите за подобни търтеи и да ги оставят да се оправят както могат. И без това половината от тях са потенциални щведски просяци, не защото обучението е лошо, а защото средата, в която живеят толерира подобен начин на живот.

    А, и капиталци, стига с това "роми", крайно време е да наричаме циганите цигани. Подзаглавието: лаква е разликата между "учат" и "обучават"?

  • 4
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#2] от "voklev":

    По принцип е проблем на държавата. А държавата както знаеш сме ние - хората, които живеем в нея. Проблема е, че тези "обезсърчени" много лесно се поддават на крайни радикални религиозни движения или попадат под влиянието на разни гурута като Болен Лидеров. Колкото повече са, толкова повече нараства вероятността да направят някоя поразия в държавта. Затова тези "обезсърчени" трябва да се насърчават. Това означава, че държавата трябва да провежда политики за информиране, обучение и интегриране на тези хора в останалото общество. Ако няма такива политики, или те са неадекватни, тези хора ще достигнат критична маса и след това няма да има държава.

  • 5
    matera avatar :-|
    matera

    Къде отиват парите,които идват по-разни европейски програми,фондации и организации за интеграция на ромите и другите етноси?защо не се ориентира държавата към грижа и стимулиране на малките общини за създаване на работни места и развиването на малкия и среден бизнес?къде са феодалите от ДПС и защо тъкмо при техния етнос има толкова скучаещи младежи?

  • 6
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    Лошооооо, много лошо.Младите се научават да паразитират.От тези 170 хиляди 60-70% са цигани, но има и много българи.Да не говорим, че има още стотици хиляди, които на хартия работят или учат, но всъщност само цоцат от държавата и нищо не и дават.Т.е. нищо не дават на останалите членове на обществото.

    Дано тенденцията се промени.

  • 7
    voklev avatar :-|
    voklev

    До коментар [#4] от "Симо":
    Съгласен , в нормалните държави , има социални организации , на които и съдът съдейства за това , всеки неин поданик , да не влиза в понятието - криминален контингент , тук нямаме ефективно подобни , това вече е проблем и задължение на държавата и е нейна отговорност

  • 8
    mi6ail1234 avatar :-|
    mi6ail1234

    А не си ли давате сметка,че някои от тези младежи в малките населени места може и да са искали да учат за висше образование,но като нямат пари или са от бедни семейства...не им остава друго освен да се занимават със земеделие или животновъдство?

  • 9
    rat avatar :-|
    rat

    Не разбирам от икономика, но си мисля нещо. Ако тези хора се влеят в трудовият пазар и започнат да работят и плащат данъци, тогава няма ли да отпадне необходимостта ние, които работим да се пенсионираме на 65 години, че и повече?

  • 10
    dukenukem avatar :-|
    dukenukem

    Много ми е интересно власта иска да работим до 80г. а после се чуди защо младите хора не могат да си намерят работа. Паднат ли визите за Канада и Щатите не виждам как някой млад човек ще си губи времето в Бг.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK