Осем години след падналата сграда на "Алабин"…
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Осем години след падналата сграда на "Алабин"…

Осем години прокуратурата най-нагло отказва да установи кой е виновен за смъртта на две момичета. А какво ли се случва по стотиците дела за корупция, където на прокурорската съвест не тежи загубен живот

Осем години след падналата сграда на "Алабин"…

… или още веднъж за липсата на отчетност в прокуратурата

13424 прочитания

Осем години прокуратурата най-нагло отказва да установи кой е виновен за смъртта на две момичета. А какво ли се случва по стотиците дела за корупция, където на прокурорската съвест не тежи загубен живот

© Юлия Лазарова


Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Има един юридически анекдот, според който така както един адвокат може да вкара клиента си в затвора, и най-добрият прокурор не може да го направи.

Ще го перифразираме - така както един прокурор може да спаси обвиняемия, и най-добрият адвокат не може да го направи. 

Осем години минаха от онзи 19 ти септември на 2006 г., когато в края на работния ден на ул. "Алабин" - на няколкостотин метра от Съдебната палата, между две общини и няколко министерства, се срути сграда - паметник на културата, и под строителните отпадъци загинаха две момичета имали лошия късмет да минават с колата си точно оттам.

Осем години  прокуратурата прави всичко възможно, за да не изпълни законовите си задължения и да установи обективната истина - кой е виновен за инцидента. 

Защото и малките деца знаят, че сградите сами не падат.

Тази конкретно е паднала, след като в нея са започнали строителни работи. 

Пореден опит за измъкванеВ понеделник съдия Атанас Атанасов от Софийски градски съд спря поредния опит на държавното обвинение да смачка делото. Или казано юридически - отмени постановлението на прокуратурата, с което разследването се прекратяваше с мотив, че виновни за двете жертви няма.

Обширното определение на съда (прочетете го, заслужава си) би оставило безмълвен всеки - дори и този, който си мисли, че всъщност проблем със съдебната система няма. 

Съдът например остава втрещен, че никой - нито следователят, нито прокурорът (първият напуснал системата с почести, а вторият - повишен по времето на Цацаров като зам. градски прокурор) не е намерил за необходимо да разпита експерт, който е бил изпратен в сградата, за да направи конструктивно заснемане малко преди постройката да се срути и така да се изясни по категоричен начин дали е имало разрушени при ремонтните работи вътрешни стени.  И така осем години.

 В определението си съдията в прав текст казва, че прокурорите и следователите, провеждали разпитите на свидетелите, са били пасивни. Съдът съвсем уместно отбелязва, че разследването се провежда "при драстично нарушение на изискванията за разумен срок". А това е сигурна гаранция, че след няколко години държавата ще бъде осъдена да плати обезщетение на близките на загиналите за флагрантното бездействие.

И всичко това не трябва да ни учудва, защото това е вторият опит на прокуратурата да прекрати делото. Предишният бе преди четири години. И тогава съдът каза сходни неща. Но очевидно - без ефект. 

Нагледен пример за острата нужда от реформи

Темата за делото "Алабин" е нагледен пример за острата нужда от реформи в прокуратурата, които да подобрят нейната прозрачност и отчетност. Не става дума за изпразнени от съдържание понятия.  Прозрачността е обществото да знае, когато това няма попречи на следствената тайна, как държавните обвинители мотивират решенията си; защо по един случай образуват дело, а  по друг, идентичен - се правят, че не са чули; заради кои качества някои прокурори израстват, а други не, и въобще - как се управлява институцията и защо например главният прокурор предпочита да поръчва нощни шкафчета за поредната, шеста, почивна станция, която е успял да анексира за ръководената от него служба, вместо да се погрижи за тези обвинители, които се бутат по шестима в кабинет (Софийска районна прокураутра) или търсят листа за принтера.

 А отчетността - прост законов механизъм, по който всички тези въпроси да могат да бъдат задавани на главния прокурор и той да им отговори. А ако не успее да го направи - да отстъпи мястото си на някого, който ще има отговор. 

Ако се върнем на случая с "Алабин", трябва да запомним едно - става дума за наказателно разследване, в рамките на което прокуратура трябва да се установи кой носи вината за смъртта на две млади момичета, загинали под отломките на срутилата се сграда в центъра на София. И осем години най-нагло отказва да го направи.

Сега само си представете какво се случва по стотиците дела за политическа корупция и финансови злоупотреби, където над прокурорската съвест не стои загубен човешки живот.

PS.

Загиналите момичета се казват Петринка Христова (24 години) и Деница Ченишева (26).

По делото "Алабин" са работили прокурорите Чавдар Ангелов (повишен в зам.-градски прокурор), Първолета Никова (сега защитава държавния интерес по административни дела), Цветослав Вергов (сега в елитната специализирана прокуратура) и Милко Момчев, който е прекратил делото за сградата, но е по-известен с друго разследване - това срещу рапъра Мишо Шамара, който трябваше дълго време да се обяснява дали със своя песен е извършил престъпление срещу Републиката.

По делото е работил основно следовател Георги Илиев, който се пенсионира с почести и награда от съдебната система. Между другото той е работил и по атентата в Сарафово, за който главният прокурор Цацаров беше обещал да има внесен обвинителен акт през март 2013 - нещо, което не се е случило.

Имаме имената на прокурорите от юристи, запознати с делото, а не от самата прокуратура, тъй като нейният едноличен властелин - Сотир Цацаров е забранил изрично на пресцентъра си да разкрива имената на магистратите, които работят по конкретни разследвания.

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Има един юридически анекдот, според който така както един адвокат може да вкара клиента си в затвора, и най-добрият прокурор не може да го направи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    bobi_ba avatar :-|
    bobi_ba

    Браво на автора! Дали С. Ц. може да отговори на този десен прав?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    Има гнила ябълка и тя все още гние и това не е съда ...

  • 3
    popocatepetl avatar :-|
    rotos

    В първите дни на "разследването" се спрягаше името на Иван Костов, като свързано със собствеността на сградата. После нещо заглъхнаха твърденията във вреда на И.К., докато накрая съвсем престанаха...

  • 4
    creaturebg avatar :-|
    Creature

    Ако изобщо може да се вадят някакви оптимистични изводи от случката - явно поне има принципни съдии. Браво на съдия Атанас Атанасов.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK