Осем години минаха от онзи 19 ти септември на 2006 г., когато в края на работния ден на ул. "Алабин" - на няколкостотин метра от Съдебната палата, между две общини и няколко министерства, се срути сграда - паметник на културата, и под строителните отпадъци загинаха две момичета имали лошия късмет да минават с колата си точно оттам.

Осем години  прокуратурата прави всичко възможно, за да не изпълни законовите си задължения и да установи обективната истина - кой е виновен за инцидента. 

Защото и малките деца знаят, че сградите сами не падат.

Тази конкретно е паднала, след като в нея са започнали строителни работи. 

Пореден опит за измъкванеВ понеделник съдия Атанас Атанасов от Софийски градски съд спря поредния опит на държавното обвинение да смачка делото. Или казано юридически - отмени постановлението на прокуратурата, с което разследването се прекратяваше с мотив, че виновни за двете жертви няма.

Обширното определение на съда (прочетете го, заслужава си) би оставило безмълвен всеки - дори и този, който си мисли, че всъщност проблем със съдебната система няма. 

Съдът например остава втрещен, че никой - нито следователят, нито прокурорът (първият напуснал системата с почести, а вторият - повишен по времето на Цацаров като зам. градски прокурор) не е намерил за необходимо да разпита експерт, който е бил изпратен в сградата, за да направи конструктивно заснемане малко преди постройката да се срути и така да се изясни по категоричен начин дали е имало разрушени при ремонтните работи вътрешни стени.  И така осем години.

 В определението си съдията в прав текст казва, че прокурорите и следователите, провеждали разпитите на свидетелите, са били пасивни. Съдът съвсем уместно отбелязва, че разследването се провежда "при драстично нарушение на изискванията за разумен срок". А това е сигурна гаранция, че след няколко години държавата ще бъде осъдена да плати обезщетение на близките на загиналите за флагрантното бездействие.

И всичко това не трябва да ни учудва, защото това е вторият опит на прокуратурата да прекрати делото. Предишният бе преди четири години. И тогава съдът каза сходни неща. Но очевидно - без ефект. 

Нагледен пример за острата нужда от реформи

Темата за делото "Алабин" е нагледен пример за острата нужда от реформи в прокуратурата, които да подобрят нейната прозрачност и отчетност. Не става дума за изпразнени от съдържание понятия.  Прозрачността е обществото да знае, когато това няма попречи на следствената тайна, как държавните обвинители мотивират решенията си; защо по един случай образуват дело, а  по друг, идентичен - се правят, че не са чули; заради кои качества някои прокурори израстват, а други не, и въобще - как се управлява институцията и защо например главният прокурор предпочита да поръчва нощни шкафчета за поредната, шеста, почивна станция, която е успял да анексира за ръководената от него служба, вместо да се погрижи за тези обвинители, които се бутат по шестима в кабинет (Софийска районна прокураутра) или търсят листа за принтера.

 А отчетността - прост законов механизъм, по който всички тези въпроси да могат да бъдат задавани на главния прокурор и той да им отговори. А ако не успее да го направи - да отстъпи мястото си на някого, който ще има отговор. 

Ако се върнем на случая с "Алабин", трябва да запомним едно - става дума за наказателно разследване, в рамките на което прокуратура трябва да се установи кой носи вината за смъртта на две млади момичета, загинали под отломките на срутилата се сграда в центъра на София. И осем години най-нагло отказва да го направи.

Сега само си представете какво се случва по стотиците дела за политическа корупция и финансови злоупотреби, където над прокурорската съвест не стои загубен човешки живот.

PS.

Загиналите момичета се казват Петринка Христова (24 години) и Деница Ченишева (26).

По делото "Алабин" са работили прокурорите Чавдар Ангелов (повишен в зам.-градски прокурор), Първолета Никова (сега защитава държавния интерес по административни дела), Цветослав Вергов (сега в елитната специализирана прокуратура) и Милко Момчев, който е прекратил делото за сградата, но е по-известен с друго разследване - това срещу рапъра Мишо Шамара, който трябваше дълго време да се обяснява дали със своя песен е извършил престъпление срещу Републиката.

По делото е работил основно следовател Георги Илиев, който се пенсионира с почести и награда от съдебната система. Между другото той е работил и по атентата в Сарафово, за който главният прокурор Цацаров беше обещал да има внесен обвинителен акт през март 2013 - нещо, което не се е случило.

Имаме имената на прокурорите от юристи, запознати с делото, а не от самата прокуратура, тъй като нейният едноличен властелин - Сотир Цацаров е забранил изрично на пресцентъра си да разкрива имената на магистратите, които работят по конкретни разследвания.