Коментари Daily 23 май - Публични разходи без икономически растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 23 май - Публични разходи без икономически растеж

Не липсата на държавна намеса, а именно наличието й е в основата на влошеното състояние на редица системи.

Коментари Daily 23 май - Публични разходи без икономически растеж

И още: Борбата на моделите продължава; Френският посланик: Казах това, което всички знаят; Тримата големи в съдебната власт - питайте си, не им пречите

4288 прочитания

Не липсата на държавна намеса, а именно наличието й е в основата на влошеното състояние на редица системи.

© Велко Ангелов


Анализ

Връзката публични разходи-икономически растеж

От анализ на Ивелина Петрова в сайта за икономика ЕКИП

Политиката на последните няколко правителства в България е на трупане на разходи, надвишаващи данъчните приходи (т.е. бюджетни дефицити). И ако прогнозите на правителството се окажат верни, 2018 г. ще регистрира девета поредна година на дефицити.

Тръгването по пътя на спирала на дефицитите и увеличаване на дълговите нива е резултат на политическо планиране, което обаче се отдалечава от стремежа за превръщането на една страна в просперираща и богата икономика.

Увеличеното публично финансиране на сектори като здравеопазване, образование, социалното и пенсионно осигуряване и др., за каквото често чуваме призиви, не решава фундаменталния проблем. Прехвърлянето на все повече отговорност на държавата позволява на голяма част от гражданите наивно или дори безразлично да приемат негативните последици на държавното управление, използвайки в същото време фразата "няма държава в тази страна".

Тук е мястото да отбележим, че не липсата на държавата, а именно държавната намеса е в основата на влошеното състояние и последващите негативни ефекти от функционирането на редица системи.

Държавните субсидии удължават живота на неефективните фирми за сметка на ефективните, затрудняват пренасочването на оскъдните ресурси към задоволяването на най-належащите човешки потребности. Ако предприемач понесе загуби на един свободен пазар или не разполага с достатъчно средства, така че да покрие производствените си разходи, неговата алтернатива е да се премести в друг бранш или да предложи такава стока или услуга на пазара, която ще бъде оценена по-високо от потребителите.

Ако обаче правителството го субсидира, той ще продължи да функционира, но ресурсите няма да бъдат използвани по най-ефективния си начин, т.е. ще имаме разхищение на средства.

Когато правителството спасява губещи предприятия с пари на данъкоплатците, то не само възпрепятства производството на по-качествени продукти и услуги, но и лишава работниците от по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и професионално развитие.

През последните няколко години европейската икономика премина през етапа раздуване на държавните финанси, трупане на бюджетни дефицити и поддържане на високи дългови нива, докато в един момент това изправи правителствата пред необходимостта от провеждане на мерки за строги икономии и свиване на разходите. Друг е въпросът къде и доколко стана факт т.нар остеритет. Общите правителствени разходи като % от БВП през 2014 г. на страните - членки на ЕС, достигат 48,1% спрямо предкризисните нива от 46,5% през 2008 г.

Въпреки високото ниво на разходите обаче икономическият растеж в ЕС продължава да е анемичен, което показва неспособността на европейската икономика да се коригира и да нарасне. Бавното възстановяване може да се пребори единствено с рязко намаляване на държавните харчове и провеждане на необходимите структурни реформи.

Но докато държавните лидери вече официално разчитат на инструменти на парична политика с оглед стартиране на програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ, едва ли ще станем свидетели на истинско възстановяване и нормален икономически растеж през следващите няколко години.

Мнение

Борбата на моделите продължава

От интервю с Росен Йорданов, психолог, във factor.bg

Като мисля за нереформираните сектори, а те са много, от гледната точка на психолог - там се държим като хора, които страдат от психично заболяване. Не може непрекъснато да твърдиш, че това, което е сега, е лошо и същевременно всяко нещо, което се предлага, да бъде отхвърляно като едва ли не пагубно.

Заради това не може да направим крачка наникъде. Всяка от социалните, професионалните и прочие групи и групички се държи себично и не иска да променя статуквото, защото промяната е страх. Обществото е фрагментирано – в политически, в социален, икономически, психологически смисъл. И това се дължи до голяма степен на близкото минало. Ние имаме непреработени проблеми още от 45-те години комунизъм – неща, които още не сме преосмислили истински. Тези хора, които могат да легитимират кое е ценно и кое не, са елитите. През различните периоди на историята обикновено сме ги избивали.

Усещането за несправедливост в момента у много хора, което е съвсем оправдано, се дължи на това, че не хората, които имат знанията, заслугите и личните качества, имат влияние в държавата, а тези, които са използвали някакви свои подмолни, нечисти и мръсни връзки, които са им дали настоящия социален или икономически статус.

Има едно понятие във фамилната терапия – дефектите на семейните модели се унаследяват. Ако използваме тази парадигма и погледнем в обществото, може да заключим, че в нашето национално съзнание е заложен голям антагонизъм. То е между хората, които са се опивали по някакъв начин да съграждат, да имат прозападен модел, където личната отговорност е поставена по-високо.

От другата страна са хората, които формират едно раболепно отношение като към император,  или русофилската нишка в нашето национално съзнание. Тези две тенденции  постоянно са в някаква борба.

От едната страна са хора като Стив Джобс, Бил Гейтс, Уорън Бъфет и прочие, от другата – миниимперии на руските олигарси, които са известни по света с екстравагантните си ходове.

За жалост не виждам български политик, който е готов да жертва кариерата си в името на някаква реформа. Всеки път наблюдаваме едно огъване и едни компромиси, които почти анулират първоначалните намерения. Затова имаме една крачка напред и три назад, всичко се саботира, за жалост.

Позиция

Питайте си, не им пречите

От коментар на Калина Николаева в ureport.bg

Над тях е само Господ. Т.нар. трима големи на съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС)  и Върховния административен съд (ВАС),  в последния месец дадоха да се разбере, че не желаят да отговорят по най-наболелите въпроси на системата, на чийто връх се намират и за чиито политики отговарят.

На 8 май правосъдният министър Христо Иванов ги покани да коментират няколко актуални въпроса. Като този дали, след като т.нар. афера "Костинброд" рухна окончателно в съда, ще се намери адекватна форма на носене на професионална и ръководна отговорност за този и многото други подобни случаи, започващи по изключително шумен (и повдигащи въпроси за политическата неутралност на обвинението) начин и завършващи безславно в съдебна зала.

И дали не е най-сетне време Висшият съдебен съвет да направи анализ на причините за тези резултати и да вземе мерки. А също - каква е позицията на тримата за срамното фиаско с избора на председател на Софийския апелативен съд (след артикулирани акламации – отхвърляне при тайно гласуване на съдия Нели Куцкова).

И защо не се търси отговорност за цялостния провал в управлението на Софийския градски съд и има ли корупционна схема там. Както и има ли магистрати, над които се опъва чадър по отношение на дисциплинарна и наказателна отговорност. Тримата големи обаче предпочитат високомерно да подминат тези питания. Мълчанието им е повече от крещящо. И се равнява на признанието, че не искат реформата да се състои и дефектите на статуквото перфектно ги устройват.

Царят ви е гол

Казах това, което всички знаят

Френският посланик Ксавие дьо Кабан на дискусията "Гражданският глас срещу корупцията"

Не заслужавам отличие (връчено на форума заради изнесените данни за действията на съдия Румяна Ченалова по делото "Белведере"), защото всичко се знае отдавна от хората. Какво особено казах?

Нищо, което българите вече да не знаят: проблемите в правосъдната система, констатираната безнаказаност на наркотрафикантите, нищо, което българите да не виждат -  как една банка изчезна в резултат на атаката на друг олигарх, а не защото правосъдните органи или контролните си бяха свършили работата.

Не чуждестранните посланици ще предизвикат реформа и ще сложат край на престъпността, а вие, българите. Може да го направите и трябва да го изисквате. Вие възпрепятствахте един от тези олигарси да застане начело на службите преди две години. Имам доверие, като видях вашата страна как се бунтува и в края на осемдесетте. Желая ви успех и късмет.

Лъжа и лош знак

Моника Маковей, бивш правосъден министър на Румъния, пред Нова тв за думите на премиера Борисов, че там няма борба с корупцията, а политически гонения

Това, което е казал, е не само лъжа, но и лош знак, защото означава, че няма намерение да води истинска борба с корупцията в България. Но той трябва да разбере, че идва един момент, в който така повече не може.

Бих му казала, че най-ефективно би било да се хване на работа, така както направихме ние в Румъния. Разследват се политици от всички политически партии и в повечето случаи доказателствата излизат в публичното пространство, когато делото стигне до съда. Главният прокурор беше твърд като скала и не му пукаше от политиците, защото беше избран като абсолютно независим -  с интервю и включително с експертиза на психолог.

Борбата с политическата корупция е като парадокс - те трябва да се съгласят да се борят срещу себе си, защото те ще са жертвите. Моите колеги в правителството не разбираха в началото какво се случва и когато разбраха, всъщност не го искаха. Но вече беше късно.

Анализ

Връзката публични разходи-икономически растеж


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • adenauer

    Няма българин ,който да не знае причините за плачевното състояние на България.Това са кадрите на комунистическото и агентурно управление ,които си остават едни и същи повече от 70 г..Бащи дядовци ,синове ,дъщери и правнуци се сменят във власта и кражбите продължават ненаказано.Случаите с КТБ,Първа инв.банка са последни или едни от последнитте примери .А разграбването на държавата под т.н.приватизации ,гори пасища ,морски и планински терени ,спестявания на хората чрез т.н."кредитни милионери " и още знайни и незнайни далавери и кражби.Всичко това са кражби извършени от лица всичките близки до власта и парите на държавата.И забележете всички свързани с БКП и ДС.Не казвам БИВШИ ,защото бивш комунист и доносник няма .Както няма бивша маймуна и негър.Тези 850 хил.разбойници ,както казва Евростат всичките са с червено и агентурно потекло и род и те се знаят.Тези имено бандити са окрали повече от 100 милиарда долара народно богатство/Евростат/ и всичките заслужават само едно :Декомунизация ,Лустрация,Национализация и Народен съд по Германски модел.Нищо друго.и работа и само работа по магистрали,строежи ,жп и селсо стопанство ,докато им се изприщят ръцете.

  • 2
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Първият нацист осъден от германски съд е едва 18 години след края на войната. Време е и ние да осъдим някой комунист. Амо от тези, дето са на власт.

  • 3
    yin34369491 avatar :-|
    yin34369491

    Статията в ЕКИП съдържа ли нещо друго освен аксиоми? Надявам се да е съкратена версия и в оригинала да се прави разлика между публично финансиране на здравеопазването и държавни субсидии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK