Министерският съвет ще обжалва отмяната на минималната заплата

Социалните партньори се съгласиха, че е необходим механизъм с обективни критерии за определяне на минималното възнаграждение.

Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението на ВАС за отмяна на постановлението за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ), съобщи министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки това, за да има повече спокойствие, се започва и нова процедура по приемането на постановлението, този път съгласувана със социалните партньори. Именно заради липсата на обсъждане при първото предложение ВАС отмени постановлението, което сега се предлага без промяна.
Съвсем очаквано позициите на работодатели и синдикати бяха на двата полюса по отношение на размера на минималната работна заплата, а правителството така или иначе ще предложи да се запази увеличаването й от юли. И трите страни обаче се съгласиха, че трябва да има механизъм с ясни критерии за определянето на размера на минималното заплащане.

Работодателите: МРЗ да се договаря по сектори

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви:  "Минимална заплата от 380 лв. не съответства на възможностите на икономиката в момента и тя се откъсва от другите показатели." Той посочи, че ръстът на инфлацията, БВП и на средната работна заплата не съответства на увеличението на минималната работна заплата. "Ние си даваме сметка, че в България са ниски доходите и има стремеж за подкрепянето им, но е статистическо доказано, че това води до потискане на заетостта, стимулиране на сивия сектор и демотивиране на човешките ресурси да повишават квалификацията си. При прост и сложен труд, при ниска и висока квалификация получават сходни заплати", подчерта още той. Предложението на АИКБ е минималната работна заплата да се договаря по икономически сектори, както и за такава да има обективни критерии за определянето й. Бизнесът поиска още размерът на минималното заплащане да остане 360 лв. през цялата година.

Синдикати: Няма връзка между заетост и размер на заплатата

Синдикатите се съгласиха с необходимостта от механизъм с конкретни критерии за размера на минималните заплати и бяха по-скоро благосклонни към идеята да има различни минимални заплати за различните икономически дейности. Според КНСБ и КТ "Подкрепа" в България има тежка поляризация на доходите и терминът "работещи бедни" не е случаен. От КНСБ заявиха, че ръстът на МРЗ не застрашава заетостта, защото има области в България, в които наетите на МРЗ са  почти два пъти повече от средното за страната, докато коефициентът на безработица в същото време намалява. Според тях вдигането на минималните възнаграждения може да стимулира икономиката. Подобно е мнението и на министър Калфин. Той обяви, че от 1 януари, когато минималното заплащане беше вдигнато до 360 лв., насам е имало раздвижване на вътрешния пазар и в крайна сметка излизане от опасната дефлация. Калфин добави: "Когато се повишат доходите на тези с най-ниски доходи, те не спестяват, а пазаруват."



Министърът на финансите Владислав Горанов обаче се обяви против създаването на автоматичен механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата: "Няма перфектен механизъм, който да отчита зависимостта между всички микро- и макроикономически фактори и да дава отговор колко трябва да бъде минималната работна заплата. Мога да подкрепя избирането на показател, върху който след това да водим дебати за МРЗ." Интересно беше, че Горанов се извини от името на Министерството на финансите на социалните партньори, "че допуснахме по профански начин процедурно нарушаване" във връзка с решението на ВАС за отмяна на предходното постановление за минималното възнаграждение, но иначе въпреки това по думите на Калфин Министерският съвет все пак ще обжалва решението на Върховния съд.