Бизнес климатът в България е лош заради корупция и слаби регулатори
Страната е на 55-о място по конкурентоспособност според класацията на швейцарския институт IMD
България остава сред държавите с най-ниска конкурентоспособност в света и през тази година. Вместо да се подобряват, условията за правене на бизнес са без промяна през последните години и са далеч от нивата им през 2009 г. Това показва Годишникът на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението в Швейцария (Institute for Management Development – IMD). Страната ни се е изкачила само с едно място в класацията спрямо миналата година– до 55-о от общо 61 икономики, като с по-ниски показатели в Европа са единствено Хърватия и Украйна. Пред България са и страни като Йордания и Перу. Докладът за пореден път показва слабостите, отчетени и в други водещи международни класации, а именно, че основните предизвикателства остават оптимизирането на работата на публичната администрация, на образованието, засилването на позициите на независимите регулатори, намаляване на енергийната зависимост и енергоемкостта, по-доброто брандиране на страната, както и борбата с корупцията. Българският партньор на проучването е Центърът за изследване на демокрацията.
Стагнация на конкурентоспособността
За първите осем години от членството си в ЕС България не е успяла да скъси дистанцията с останалите страни от Източна Европа, а българската конкурентоспособност се намира в стагнация. Страната остава и далеч от най-доброто си представяне - 38-мо място през 2009 г. Според авторите на доклада това е признак, че "българските правителствени и бизнес лидери все още не съумяват да дефинират и проведат последователни политики, съобразени с националните интереси, нужди и конкурентни предимства на регионите, които да се основават на дългосрочна стратегия за развитие на конкурентоспособността", като почти същият извод фигурираше и в доклада за 2014 г. Не се е променило и това, че българската икономика разчита на предимството с ниските цени, което я прави уязвима в случай на по-значими промени в международната конюнктура, добавят още авторите.
Критериите, по които се оценява конкурентоспособността на отделните страни, включват показатели в 4 основни области: икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда, инфраструктура. Спрямо 2014 г. най-много се влошават реалният лихвен процент по краткосрочните кредити, стабилността на валутния курс, платежният баланс, бюджетният дефицит и държавният дълг. Банковата криза от 2014 г., все още високата безработица и по-високите държавни разходи се отчитат като основни фактори с неблагоприятно влияние върху конкурентоспособността на България. Посочва се, че няма напредък в образованието, цялостната инфраструктура, здравеопазването и опазването на околната среда, а те са дългосрочни фактори за повишаване на конкурентността. Показателите за ефективност на бизнеса, и по-точно нивото на производителност и качеството на управлението, също са сред тези с най-ниски оценки.
Все пак има и една положителна тенденция: най-голямо подобрение спрямо 2014 г. има при показателя "разходи на бизнеса за научноизследователска и развойна дейност (НИРД)", тоест компаниите започва да отделя повече внимание на иновациите и науката, което е добър знак и влияе добре на конкурентоспособността на българската икономика. Подобрение се вижда и при ръста на реалния БВП, прозрачността на правителствените решения и при стоковите пазари според доклада.
Ефективността на бизнеса е ключовият фактор
Начело на класацията продължават да бъдат САЩ, следвани от Хонконг, Сингапур, Швейцария, Канада, Люксембург и скандинавските държави. Оказва се, че най-важният фактор за конкурентоспособността им е ефективността на бизнеса, смятат от швейцарския институт. Лидерската позиция на САЩ се обяснява точно с това, както и с финансовия им сектор, иновациите и инфраструктурата. Конкурентоспособността на Китай също се покачва леко благодарение на подобренията в образователната система и публичните разходи. От държавите в Централна и Източна Европа Полша, Чехия и Словения се изкачват нагоре в класацията, докато Естония и Латвия слизат надолу, но остават на значително по-предни позиции от България. Всички останали източноевропейски страни са били засегнати от кризата в Русия и Украйна и по-голямата пазарна несигурност, смятат още от IMD.
