Такса смет ще се определя по нов начин
Общините засега харесват два модела - на база площта на имота или броя на ползвателите
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Такса смет ще се изчислява по нов начин от 1 януари 2016 г. Промяната е заложена в проект за изменение на Закона за местните данъци и такси, който в момента се обсъжда на работна група между правителството, Националното сдружение на общините и бизнес организации. В първоначалният вариант, с който "Капитал" разполага, е записано, че общинските съвети по градове ще имат право да избират между 4 варианта за изчисление на таксата – на база квадратура, брой на живеещите или работещите, на база генерираното количество отпадъци и на база показатели, като например сметка за ток, вода и др. Новият модел ще промени плащанията на всеки гражданин и компания. Най-вероятно ще вдигне сумата за хората и ще свие разхода на дружествата.
Защо е нужна промяна
От години такса смет не се изчислява както законът казва - да се заплаща за разходите по услугата. Сега тя е вид имуществен данък, който зависи от големината и квартала на жилището на човека (в центъра плащаш в пъти повече, макар да произвеждаш аналогично количество отпадъци с живеещия в краен квартал) или от инвестицията в сграда на компанията, и въобще не отчита произвеждания боклук. Има и друга диспропорция - сега компаниите са натоварени финансово много повече спрямо гражданите при плащането на сметката по събирането на отпадъците и почистването на градовете и селата. От години управляващите отлагат ангажимента си да сменят модела. Сега е поредният опит.
От предложените четири варианта вероятно повечето общини ще изберат най-лесния за прилагане, но също спорен по отношение на справедливостта - плащане на квадратура. Това автоматично ще снижи дължимото от компаниите и ще вдигне таксата за физическите лица. Точно в година на местни избори обаче трудно ще се продаде идеята на данъкоплатците, че от догодина може да плащат примерно двойно. Затова поредното отлагане е напълно възможно.
Най-харесваният нов модел
"Правилната пропорция и начин на определяне все още не са изчистени като единно становище в главите на работната група", коментира по време на парламентарния контрол във вторник финансовият министър Владислав Горанов. И според него данъчната оценка на имота не е справедлив критерий, докато събирането на таксата на база площ на жилище или предприятиe е справедливо. "И този подход не е пряко свързан с количеството на отпадъците, но е по-близко до тях, отколкото балансовата стойност на активите", каза министърът и допълни, че това е "най-лесното решение" спрямо други "относително сложни и нови за българската битност и нрав", каквото е например продажбата на торби за смет с цел точното установяване на количеството отпадъци на конкретното домакинство.
Дончо Барбалов, зам.-кмет по финансите на Столичната община, коментира пред "Капитал", че за голям град като София най-приложим е критерият площ. Така ще се премахне диспропорцията между таксата за фирми и физически лица, от една страна, и между жителите на крайните и централните квартали, от друга. Той поясни, че в момента не може да даде конкретен пример, но най-вероятно ще има внушителни разлики в таксата за някои жилища. Според него не е приложим и вариантът със сметките за ток и вода, тъй като това не е определящо за генерираното количество отпадъци. "Вариантът брой жители също отпада, защото в София има около 200 хил. души, които не се водят тук по постоянен адрес." Решението е да се обвърже таксата с площта, смята зам.-кметът.
Идея за плавно изравняване
Сега плащането на такса смет ощетява бизнеса за сметка на физическите лица, смята и Барбалов. По неговите думи компаниите плащат 70% от годишните приходи от таксата, които са 150 млн. лв., докато създават едва 30% от общото количество отпадък. Не става ясно как са направени тези изчисления, при положение че от Столичната община твърдят, че не могат да изчислят точното количество отпадък на едно домакинство или фирма.
В момента се правят разчети с колко ще се вдигне данъкът за хората и с колко ще намалее за бизнеса, ако той се обвърже с площта на имота. "Върви се към изравняване на тази пропорция, но този процес ще отнеме може би 10 години", смята Барбалов.
Той е на мнение, че ще впоследствие може да се предприемат мерки, с които да се помогне на социално уязвимите групи, които по някаква причина не могат да си плащат дължимото. Размерът може да бъде намален по някакъв начин или да се субсидира.
При фирмите също може да възникне проблем с този начин на изчисляване, тъй като различната дейност предполага различни количества генериран боклук. Една адвокатска кантора например може да заема същата площ колкото един ресторант, но ще произвежда много по-малко боклук.
Също така Барбалов смята, че промяната не бива да се прави изведнъж, а да има някакъв гратисен период, както и че различните модели трябва да се тестват пилотно в няколко по-малки града и едва след това да се пристъпи към масово въвеждане.
Емил Савов от Националното сдружение на общините коментира пред "Капитал", че организацията също е за пилотно въвеждане на новите модели в няколко града. Той е на мнение обаче, че обвързването на данъка с площта на имота е точно толкова справедливо, колкото и изчислението му на база данъчна оценка. По-справедливият за него модел, но и по-трудно приложим, е на база точния брой на ползвателите на имота.
19 коментара
Не виждам как едно четиричленно семейство живеещо на 50 квадрата ще изхвърля 4 пъти по-малко боклук от друго четиричленно семейство живеещо на 200 квадрата. Пак таксата смет си остава данък, но дължимата сума се определя по малко по-различен начин.
Ако не бях избързал с гневния си коментар щях да прочета, че някой го е казал преди мен. Напълно подкрепям казаното от г-н Савов.
"Емил Савов от Националното сдружение на общините коментира пред "Капитал", че организацията също е за пилотно въвеждане на новите модели в няколко града. Той е на мнение обаче, че обвързването на данъка с площта на имота е точно толкова справедливо, колкото и изчислението му на база данъчна оценка. По-справедливият за него модел, но и по-трудно приложим, е на база точния брой на ползвателите на имота."
Какво му е справедливото на база точния брой ползватели на имота, ако в единия имот хората събират всичко разделно и голяма част от отпадъка им е готов за рециклиране (т.е. готова суровина) без да стига до депониране, а в другия хвърлят всичко накуп в кофата и разделянето му за депониране/рециклиране (доколкото е възможно) иска допълнителни разходи?
До коментар [#3] от "kamenvasilev":
Ами тук сравняваме брой членове - замърсители , срещу площ - нямаща никакво отношение към генерирането на боклук. По принцип и 2те не са правилната мярка .. но в БГ за съжаление няма как да се въведе това с торбичките, както е на запад, да си плащаш самите торби за смет или нещо подобно. За това Брой членове, е най-справедливата мярка от 2-те изброени. Но пък тук излиза въпроса как ще докажете, колко човека действително живеят в този имот и колко просто не са се регистрирали. За това са предложили да бъде на квадратура - там няма как да се излъже и е лесно за сметки. :)
Чак ми става смешно като чета идеите и начина на съждение на хората, от които зависи управлението на градовете. Явно такъв им е умственият капацитет. Управниците трябва да прилижат най-справедливия метод, а именно на база на изхвърлено количество боклук! Аргумент от сорта на "това е сложно" или "ще изберем най-простия метод" дори не бива да се изрича! Ако даден управник не може да работи тази работа - прав му път, има и други хора на този свят доста по-можещи!
Публикувано през m.capital.bg
Площта не замърсява - един парцел 2 декара с какво замърсява природата - стои си празен , че и дървета и храсти растат на него. А таксата смет си върви доста височка ;) Трябва да се определя на база брой хора - като има 5 човека регистрирани в 1 къща - естествено , че те правят повече боклук от някоя баба , която е сама в същия размер къща. Хората, а не квадратурата създават боклуците. Защото дали едно семейство живеещо на 40 или 340 кв.м. създава повече боклук зависи от самите хора - по-скоро тези от големия имот по-често вечерят в заведения и не готвят , отколкото тези в малкия, респективно по-бедни, хора.
"Таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по:
събирането и извозването на битови отпадъци;
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци;
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. "
Т.е. не може да се измерва таксата само спрямо количеството изхвърлен боклук, защото има и поддържане на териториите.. Отделно разходите по изхвърлянето на боклука от скъпите имоти са по-големи - например в центъра само вечер се изхвърля боклука. Отделно зависи къде се намира депото - колко километра изминават камионите. Друго - независимо дали човек хвърля или не боклук - камионите трябва да минават и да изхвърлят кофите регулярно. Депото трябва да се построи - това струва пари, които би трябвало да се плащат от всички, не само тия които в момента изхвърлят боклука.
Според мен плащането само на база площ е несправедливо, защото 100 квадрата в центъра са едно, а друго 100 квадрата в Суходол - в центъра много по-често и по-качествено се изхвърля боклука. Да не говорим, че там са на 500 метра от депото.
Правилното според мен е да се плаща такса на база пазарна цена на имота. Независимо дали там живее 1 или 5 човека - защо? ами по-скъпите имоти изискват по-качествена услуга/например в центъра/ - там се мете по-често, събира се боклука по-често.. ако пък имота е в краен квартал и скъп.. това значи, че е много по-голям и е за много повече хора. Това, че 1 човек живее там - ами луксът се заплаща.
Един въпрос с какви пари се изхвърля снега през зимата и с какви пари се изхвърлят листата есента? и през цялата година, метенето?
По принцип най-справедлив е именно вариантът с купуването на торби/чували. Не виждам каква му е "сложността за българския бит и нрав". Единственото усложнение би могло да дойде по линията на разделното събиране. Според мен то трябва да остане безплатно - най-малкото чувалите няма да се побират в контейнерите за разделно събиране. Тогава пък възниква риска разделното събиране да бъде компрометирано, защото хората изведнъж ще започнат да изхвърлят всичко в разделните контейнери. Те и сега го правят, а представете си какво ще е, ако другите контейнери станат платени...
А и друго бих искал да попитам. Какво стана със завода за боклука? Май някой го бойкотира, защото такса смет доста трябва да падне след пускането му в действие.
Справедливият начин са - блоковете си наемат контейнери. Контейнерът струва еди колко си пари на година за почистване. Когато прелива боклучарите няма да чистят преливащото. Като се види че вечно има изоставени боклуци общината служебно ще достави още 1 или няколко контейнера и ще вдигне таксата смет. След това етажната собственост да се оправя. Етажната собственост получава ключ за контейнера. Контейнера ще се изпразва отдолу, както е с тези за стъкло, за да няма нужда от универсални ключове, с които населението ще се снабди и ще започне да изхвърля в чуждите контейнери. Цената на контейнер зависи от обема, разстоянието до депото, честотата на почистване. Общината може да направи една поръчка за огромно количество колибки, които да се използват като покривала на контейнерите, така че да има и естетика. От поръчката цената ще спадне (ще се лее бетон). При това положение съседите ще почнат да внимават кой и какво изхвърля и ще се намали количеството изхвърлен боклук. Постепенно и контейнери за разделно могат да се добавят към общите, с което общия боклук да намалее и съответно сметките за смет.
е добре една баба ако сама живее в 90 квадрата кво става колко боклук може да изхвърли тя супер несправедливо отново това е като топлофикация и там си измислят някакви си работи
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.