Миролио: Слаби регулации и манипулации гонят инвеститорите от борсата

Италианският бизнесмен с български паспорт ще напусне капиталовия пазар

Срещата с инвеститори беше организирана от шефа на БАИ Стамен Янев и зам.-министър Даниела Визиева. Те често даваха уклончиви отговори и отправяха молби към участниците да не се отклоняват от темата.
Срещата с инвеститори беше организирана от шефа на БАИ Стамен Янев и зам.-министър Даниела Визиева. Те често даваха уклончиви отговори и отправяха молби към участниците да не се отклоняват от темата.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Срещата с инвеститори беше организирана от шефа на БАИ Стамен Янев и зам.-министър Даниела Визиева. Те често даваха уклончиви отговори и отправяха молби към участниците да не се отклоняват от темата.
Срещата с инвеститори беше организирана от шефа на БАИ Стамен Янев и зам.-министър Даниела Визиева. Те често даваха уклончиви отговори и отправяха молби към участниците да не се отклоняват от темата.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Инвеститорите в България имат проблеми със средата за правене на бизнес.

Един от големите чуждестранни инвеститори в България - Едуардо Миролио, обяви, че напуска българския капиталов пазар. Причините са, че според него регулациите на финансовия пазар са неадекватни, миноритарните акционери не са защитени, санкциите за манипулации на пазара са символични глоби, а законодателството, което се приема, често е спорно. Изказването му стана по време на кръгла маса за подобряване на инвестиционната среда в България, организирана от Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Министерството на икономиката. По време на срещата чужди и местни инвеститори задаваха различни въпроси и правеха препоръки за подобрение на инвестиционната среда, но в повечето получаваха уклончиви отговори от шефа на агенцията Стамен Янев и зам.-министър Даниела Визиева, както и молби да не се отклоняват от темата.

Какво пречи на Миролио

Това, което казва Миролио по отношение на капиталовия пазар, е известно от години, но малко инвеститори обявяват публично, че напускат борсата. И макар италианският бизнесмен с български паспорт да не е най-големият борсов играч в България (другите му инвестиции във фабрики в страната са много по-големи), изказването му е показателно - изброените от него недостатъци на пазара държат много от чуждите финансови инвеститори, а дори и местните далече от борсата в България. "В първоначалния си ентусиазъм да инвестирам в България не направих оценка на финансовия пазар, поради което съм на мнение, че не желая повече да инвестирам в този сектор", обяви Миролио, който винаги е казвал, че инвестициите му са портфейлни.

Бизнесменът е известен най-вече с две свои големи вложения на борсата, като и двете бяха свързани с фирми, контролирани от Цветан Василев по онова време и за който Миролио е казвал, че е един от многото му партньори в България.

В началото на 2013 г. той придоби и след осем месеца продаде 22% във фонда за земя "Агрофинанс", който тогава се контролираше от фирми, близки до банкера, а впоследствие беше купен от компании на собствениците на "Винпром Пещера". Делът на Миролио се оценяваше на близо 17 млн. лв. По същото време в няколко сделки той купи дял в "Булгартабак", който достигна 10.4%, а в момента е малко над 7%. Най-вероятно точно това е инвестицията на разочарованието на Миролио. След като Цветан Василев загуби влияние над цигарения холдинг през 2014 г., Миролио многократно настояваше да се смени ръководството и да се разпредели дивидент, но предложенията не се приеха. След това "Булгарбатабак" не се съобрази с наложена мярка от Комисията за финансов надзор и въпреки забраната мажоритарният му собственик одобри решения, с които холдингът стана поръчител на две от дъщерните си дружества за кредити за 40 млн. лв. и освен това продаде "Табак маркет". Заради всичко това Миролио води дела срещу мажоритарния собственик. Освен това италианецът и групата му имаха около 90 млн. лв. депозити в КТБ при затварянето й и за да спаси парите си, той влезе като акционер във веригата "Техномаркет" и се превърна в най-големия кредитор на оръжейния завод "Дунарит".

Проблемът с чужденците

Един от въпросите, който бизнесът постави на директора на БАИ и на заместник-министъра на икономиката Даниела Визиева, беше за уреждане на статута на чуждите инвеститори от страни извън ЕС. Лъчезар Динев, председател на българо-китайската търговско-промишлена палата, съобщи, че България е изгубила китайски инвеститор, който е искал да строи завод за пожарна техника, само защото не е успяла за две години да уреди статута му и не му е издала необходимите документи. Сега той ще инвестира в Словения.

Визиева отговори, че статутът не зависи от икономическото министерство, а Янев прекъсна бизнесмена и настоя да се говори по едрите теми. След като бизнесът постави едрите теми като липса на правна сигурност и работеща съдебна система, огромен сив сектор, корупция и непрекъснати законови промени, Янев започна да настоява всеки от тях да изпрати подробно разписан текст, който да се промени, например за разрешение за строеж. Визиева отговори, че се работи документите за синя карта на чуждите инвеститори да се подават на едно гише в Министерството на икономиката, за да се съкратят сроковете, в които те я получават – около година и половина. Янев вметна, че работят върху това, и призова "дайте своето мнение с конкретни текстове". Кирил Недев, чието предприятие е инвеститор клас А с инвестиция над 100 млн. лв., попита за подновяването на сертификатите на инвеститорите.

Янев отговори, че това ще стане с промени в правилника. От залата попитаха какви ще бъдат промените и той изброи на глас, че става въпрос за възстановяване на осигуровки, обучение и строеж на инфраструктура, както и че държавата ще подпомага инвестициите в индустриалните зони, ще намали бюрокрацията, ще въведе електронно правителство и ще подпомага интензивно Северозападния район.

Как се определя такса смет

Величко Александров от БСК поиска подкрепа от агенцията такса смет да започне да се определя на база на генерираните отпадъци, а не на база на данъчната оценка. Визиева отбеляза, че и "в момента май има опция да се определя така". "Не, няма", отвърна залата в един глас.

Бизнесът поиска съдействие за промяна на законодателството, според която общините ще трябва да определят таксата за право на строеж на базата на разходите, които имат за разглеждане на документите, а не на база на разгънатата застроена площ на бъдещите обекти. Янев пък вметна, че като адвокат е успял да отмени текстове на общинската наредба на Балчик и посъветва питащите адвокати да постъпят като него. В крайна сметка се разбра, че министерството и агенцията искат да помогнат на бизнеса и затова очакват от него да напише законопроекти за всеки конкретен казус, който да подпомогне инвестиционната среда и да им го предостави. В кулоарите имаше и коментари, че с подобна подкрепа от агенция и министерства едва ли инвеститор би се съгласил да вложи парите си в България.