Критериите за определяне и оценка на пазарното положение на предприятията със значителна пазарна сила се определят в методика, която КЗК ще приеме.

Предприятията с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева ще трябва изготвят проекти на типови договори и/или общи условия, които КЗК трябва да одобрява, както и предложенията за промени в тях. Предприятията ще трябва да публикуват одобрените от КЗК типови договори и/или общи условия на техните интернет страници.

Внимателният прочит на законопроекта обаче по-скоро поражда въпроси, отколкото да дава отговори на съществуващите проблеми с неравноправни клаузи в договорите между търговските вериги и техни доставчици.  Подчертавам "техни", а не "техните" доставчици, защото има и такива, които нямат проблеми с веригите, а точно обратното – веригите са зависими от тях.

Нещо повече - освен въпроси проектозакона поставя и проблеми.

Например:

1. Търговските вериги и техните доставчици не са конкуренти, а контрагенти. Това показва защо техните отношения, ако изобщо трябва да се регулират, то това не бива да се прави в ЗЗК, а в отделен закон или в отделна глава в търговския закон. А защо не и по пътя на саморегулацията?!

2. Освен това основната функция на КЗК е да охранява свободната конкуренция между стопанските субекти, докато законът ѝ възлага нещо несвойствено - да регулира отношения между големите търговци на дребно  и доставчиците им. При това на практика КЗК ще ги уеднаквява, тъй като според законопроекта КЗК трябва да одобрява проекти на типови договори или общи условия, а предприятията ще трябва да ги публикуват на техните интернет страници. Това означава, че най-вероятно  ще се стигне до положение, при което различните търговски вериги и техните доставчици ще имат едни и същи или поне сходни договори и съответно търговски условия, в резултат на което конкуренцията между веригите съвсем ще изчезне!

3. В самия законопроект липсва дори опит да се дефинират търговските вериги като негови адресати, поради което в крайна сметка изобщо не става ясно дали те ще попаднат в приложното му поле!!!

Що се отнася до въведеното ново понятие "предприятие със значителна пазарна сила" то същото 99% дублира съществуващото в ЗЗК понятие "предприятие с господстващо положение", а КЗК вече се произнесе, че веригите нямат такова. При това положение е напълно реална хипотезата, при която търговските вериги или поне някои от тях няма да попаднат в приложното поле на закона, но за сметка на това в "мрежата" на закона ще попаднат съвсем други икономически субекти, които в момента и не подозират каква брадва им се точи.

4.  Освен това е чиста спекулация твърдението, че внесеният законопроект защитава родните производители, при положение че в него изобщо не присъстват думи като "български", "национални" или "местни"?! По нищо от законопроекта не личи, че с него се защитават българските производители. Всъщност в проектозакона липсва и понятието "производител"! Проектът брани "доставчиците" като цяло, в това число дори и тези, които имат господстващо положение на пазара!? Фалшивият патриотизъм на вносителите също така не държи сметка и за това, че голяма част от доставчиците на търговските вериги в момента са чуждестранни фирми.

5. Проектозаконът на практика се основава на разбирането, че проблемите в отношенията вериги - доставчици ще се решат, като се дадат на КЗК неограничени права да се меси в техните взаимоотношения, включително като ѝ се даде право да приеме методика, по която да определя кое предприятие има значителна пазарна сила и съответно да налага санкции при злоупотреба с това положение. В тази връзка е резонен въпросът справи ли се досега КЗК с монополите и картелите или не.

Възможните отрицателни последици

Проблемите в отношенията търговски вериги - доставчици са факт, но предложеното "решение" в проекта за изменение на ЗЗК в най-добрия случай няма да промени нищо.

Възможните негативни последици от прилагането на закона, при това неизчерпателно изброени, са следните:

- въвежда се нов регулативен административен режим по отношение на една немалка част от бизнеса, а не само за търговските вериги, тъй като в приложното поле на закона ще попаднат всички предприятия със значителна пазарна сила, а не (само) търговските вериги

- възможно е търговските вериги дори изобщо да не попаднат в обхвата на закона, тъй като това е поставено под условие и зависимост от методиката, която ще приеме КЗК, както и от начина, по който тази методика ще бъде прилагана - напълно е възможна и хипотезата, при която едни вериги да попаднат, а други - не, в обхвата на закона (например, ако имат/нямат определен годишен оборот от 50 млн. лв. - тези, които имат, ще попаднат, а тези, които нямат - не). В този случай обаче един и същ вид стопански субекти ще бъдат поставени под различен правен режим, което е дискриминационно и противоконституционно - чл.19, ал.1 от конституцията предвижда, че всички стопански субекти трябва да са в еднакъв правен режим при упражняването на един и същ вид стопанска дейност

- най-реална е опасността посредством одобряваните от КЗК типови договори веригите да уеднаквят своите търговски условия със своите доставчици в пълно противоречие с целта на ЗЗК, при това - със съдействието на КЗК!? В голяма степен може да се прогнозира, че основните доставчици на веригите, които най-често са едни и същи, ще имат еднакви типови договори с всички по-големи вериги, в резултат на което конкуренцията между веригите окончателно и завинаги ще изчезне! И това ще стане с промени именно в закона за защита на конкуренцията!?

И това, ако не е парадокс

Така предложеният законопроект е неясен, непоследователен и вътрешно противоречив, което до голяма степен се дължи на липсата на анализ както на отношенията вериги - доставчици, така и на характера на проблемите между тях.

Най-голямата му слабост обаче е, че не държи сметка за ролята на КЗК като национален антимонополен орган, който е призван да следи за запазване и съхраняване на конкуренцията между стопанските субекти. Вместо това комисията се превръща в регулатор на търговски отношения между дистрибутори и търговци, при това по начин, който ще ги унифицира и в крайна сметка ще ограничи конкуренцията между веригите.

Не мога да подмина и това, че  публичното  представяне на законопроекта се разминава драстично с неговото действително съдържание.

Проблемите в отношенията вериги - доставчици в голяма степен се коренят в липсата на ефективна конкуренция между самите вериги, а не на проблеми "в конкуренцията" между вериги и доставчици, както внушават вносителите на закона, тъй като между тях просто няма такива отношения.

Доставчиците се конкурират помежду си, а не със самите вериги.

Търговските вериги също би трябвало да се конкурират помежду си и ако го правят ефективно, това би поставило доставчиците в значително по-благоприятна позиция от тази, която заемат в момента. Струва ми се, че именно тук е "заровено кучето", което КЗК вече години наред не успява да "изрови".

А що се касае до злополучния напън на родните законотворци да решават икономически проблеми по законово-административен път, и то чрез най-неподходящия за случая държавен орган, то той най-деликатно може да се коментира с поговорката "Пътят към ада е постлан с добри намерения".

П.П. В заключение бих искал да декларирам частен интерес от приемането на този закон, тъй като чрез него вероятно ще се увеличат моите ангажименти като адвокат, който работи основно по преписки на КЗК. Но тъй като в проектозакона не виждам и "грам" защита на обществения интерес, това ме мотивира да напиша настоящата статия.

П.П.П. За тези, които ще си помислят, че нещо съм се объркал, посочвам и линк към злополучния проект.