С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
36 29 май 2015, 15:00, 13115 прочитания

Който сее вятър, ще пожъне Гърмен

В кв. "Кремиковци" неадекватното местно управление среща пренебрежителното отношение на централната власт към ромската интеграция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Масовият бой между роми и българи в западнородопската община Гърмен вкара четирима в болница, осем - в ареста, а жандармерията - в махалата "Кремиковци". И още преди въпросите да бъдат зададени, отговорите вече бяха ясни. Репортери се надпреварваха да предават на живо "етническия конфликт", а Валери Симеонов заплаши да оттегли подкрепата на Патриотичния фронт към правителството, ако премиерът не се заеме с "битовата" (често наричана от формацията "циганска") престъпност. Междувременно партиите не пропуснаха да се обвиняват в нагнетяване на напрежението преди местните избори и се сетиха да критикуват предишните правителства, че не са направили достатъчно за ромската интеграция.

А преди смелите констатации задаването на малко повече въпроси би било полезно. Въпроси за миналото на гетото, за причината за дългогодишното съществуване на 124 незаконни къщи, за политическите разигравания на общностите в малката бедна община в Югозападните Родопи и за пълното отстъпление на държавата от малките населени места. Въпроси като:


1. Битов скандал или дълго тлееща експлозия?
Със сигурност не е проста случайност

Фактическата обстановка е ясна - сбиването започва пред кафене, след като местните кибици поискват от ромите в съседния пункт за събиране на гъби да намалят музиката. Свадата бързо прераства в меле. Оттам нататък версиите са малко по-различни.

Хората от Гърмен обясняват реакцията си и последващите призиви за изселване на ромите с ескалиращата престъпност в последно време. Според кметския наместник на Марчево Борис Кунчев в последното десетилетие е имало няколко побоя над етнически българи в селото. Пред телевизиите протестиращи твърдят, че напрежението е ескалирало през изминалата година, когато нови пришълци се заселили в махалата.



По главния секретар на МВР Георги Костов сигналите за кражби в Мирчево са само четири, а общо подадените сигнали за престъпления са 15. Според полицейската статистика това означава, че престъпността е под средната за България. Пpoф. Ивaйлo Tъpнeв, нaчaлник нa клиникaтa пo нeвpoлoгия пpи УМБАЛ "Алeкcaндpoвcкa", е ръководил няколко проучвания на терен в "Кремиковци" между 1997 и 2002 г., свързани със здравеопазването в махалата и правния статус на землището и подчертава, че докато той редовно е посещавал махалата, ромите са били по-скоро потиснати и изолирани от местните.

Въпреки това само ден преди сбиването жителите на селото бяха излезли на протест срещу увеличаващата се престъпност. Това означава, че значителна част от набезите са останали извън полезрението на полицията, дали заради системно нежелание и неспособност на местните органи на реда да разследват престъпленията (в региона има шестима полицаи за 17 хил. души население и 16 села) или заради недоверието на хората, че полицията може да направи нещо. Каквато и да е причината, според социолога от БАН Алексей Пампоров, дори битовата престъпност да не е значителен фактор, има усещане за страх сред населението е. Изхода, който Михаил Иванов - преподавател в НБУ и съветник по етническите въпроси при президента Желю Желев - предлага, е превенция. Той предлага увеличаване на щата на патрулните полицаи за сметка на административния състав на МВР, наемането на повече роми за "квартални", както и обучение в спецификите на патрулирането в гета.

2.Как са се озовали там?
Нерегулирано

Когато екип на bTV моли един от жителите на злополучния квартал да покаже личната си карта, адресът на човека е ул. "Извън регулацията" 24. За да се отговори на въпроса защо живее той там, трябва да се върнем някъде в 60-те години на миналия век. Никой вече не помни точно кога на червената глинеста почва на селското землище се заселват първите пет-шест ромски семейства, нито кога точно няколкото къщи се превръщат в няколко десетки. След 1989 г. и реституцията къщите се оказват построени върху частна собственост, а собствениците им започват да търсят начин да си върнат контрола над собствеността по съдебен път. Печелят делата и живущите в "Кремиковци" получават за пръв път призовки да разрушат къщите си.

Пpoф. Ивaйлo Tъpнeв смята, че същинската причина за съдебните искове на марчевци не е била да си върнат неплодородната земя. Някъде през 90-те, преди той да стъпи в Гърменско, населението на махалата нараства до около 400 души, което плаши намаляващото и застаряващо население на Марчево. След като за случая се разчува в световните медии обаче, той достига до президента Петър Стоянов, който разпорежда разрушаването да бъде прекратено, а общината - да направи заменки, които да удовлетворят ищците, но и да дадат възможност на обитателите на "Кремиковци" да узаконят постройките си. Първото се случва, но второто - не.

Някои от местните смятат, че причината е в нежеланието на ромите. Други обаче твърдят, че причината е идването на власт на небезизвестния Ахмед Башев от ДПС, който искал значителни подкупи, за да бъде регистрирана всяка постройка. Апропо, поради същата причина голяма част от постройките в самите Марчево и Гърмен не са узаконени, твърдят пред "Капитал" хора от селото. "Но няма да чуете никой да иска да събаря тях", казва Румян Сечков, директор на фондация "С.Е.Г.А", който също е работил на терен в махалата през 2005 г.

По времето на Башев жителите на "Кремиковци" са регистрирани в Гърмен, а не в Марчево (за което реално е залепена махалата), за да бъдат умилостивени жителите на по-малкото село, които иначе биха се превърнали в малцинство. Така се създава улицата с любопитно име. Мненията на марчевци и странични наблюдатели се разминават по въпроса за отношенията между общности след 2000 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 339 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 493 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо се чупят магистралите

Некачествени проекти и стари проблеми на системата за възлагане и контрол са в основата на дефектите, които дават новите магистрални отсечки

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов