Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Голям, нов, солен гръцки данък

Ще бъде ли засегнат българският бизнес от планирания авансов данък от 26% и как

12387 прочитания

© reuters


От Гърция може да очакваш само проблеми. Това би могло да бъде мотото на Европейския съюз в последните няколко години и особено през последните няколко месеца, откакто на власт е СИРИЗА. Но германците не са единствените, които се разочароват непрекъснато от Атина. България също получи неприятна изненада от южната си съседка, където влиза в сила данък, който има за цел да увеличи облагането на някои сделки и бюрокрацията за почти всички. Тъй като Гърция е важен търговски партньор, ето какво значи това за нас.

- Гръцки превантивен данък – що е то?

Съвсем изведнъж Гърция ни сервира мартенска изненада: реши да измени Кодекса си за подоходно облагане, така че авансово да облага с 26% всички сделки и транзакции между гръцки фирми и такива, базирани в страни с преференциално данъчно облагане или със ставки, по-ниски с 50% от гръцкия корпоративен данък. Да, България не е офшорна зона, обаче корпоративният данък у нас е 10%, което на гърците им се струва малко в сравнение с техния от 26%. Затова напук на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, която има между двете държави, от 1 септември, ако гръцка фирма внася примерно ризи, рокли и панталони от петричка фирма, то гръцката администация ще задържа 26% от плащането превантивно, докато фирмите не докажат, че сделката не е фиктивна, а реална. Ако докажат реалността на сделката, удържаната сума трябва да им се върне до три месеца.

- Защо се въвежда?

За всички е ясно, че при сегашните си проблеми, Гърция се нуждае от запушване на пробойните в приходите си по всякакъв начин, включително чрез нови данъци. Въвеждането на възможността за предварително одобряване на сделки показва, че целта на Гърция наистина е да ограничи именно фиктивните сделки. Все пак приемането по презумпция, че сделките между компаниите в двете държави се осъществяват с цел данъчна измама и че всяка фирма трябва да доказва постоянно обратното, е неприемливо в рамките на ЕС.

Мариана Велчева, главен счетоводител на "Ядки Детелина" разказа за "Капитал", че въпреки че при вътреобщностни доставки в ЕС се използва нулев ДДС, "всяка една страна, която придобива или изпраща стоки, трябва да се сдобие с документ, че стоката е получена, в който да се опише нейният вид, количество, дори какъв е бил номерът на транспортното средство, с което е била доставена. С всяка страна, с която търгуваме, има такива фактури и писмени потвърждения, но не мога да кажа същото за гръцките ни партньори. Те не са научени да си документират тези неща, които са изисквания на ЕС и явно най-накрая държавата им се опитва да уреди това".

- Ще повлияе ли на българските фирми?

Последваха шумни реакции от българския бизнес и нашето правителство обеща, че ще води активни дипломатически преговори с Гърция по въпроса. Натискът не успя да доведе до отмяна на данъка, но все пак постигна определени промени. Така например предварително одобрени сделки при определени условия ще бъдат освободени от този данък. Това означава, че вносителят на петричкото облекло трябва да подава електронна молба за удостоверяване на всяка сделка, всеки път в гръцкото министерство на финансите и да декларира сделката до десет дни след приключването й в съответната данъчна служба. Одобрението ще е автоматично при самото подаване на молбата, когато е за сделки за внос на електричество, вода и природен газ, сделки с публични дружества или с продукти, търгувани на стокова борса, както и обичайни сделки с един и същ доставчик и стоки. От такова ще се възползват и сделките, за които има съответни транспортни документи от страната, където е издадена фактурата, както и удостоверяването, че тази доставка е била осъществена и получена.

За други сделки одобрението няма да е автоматично и там ще трябват още доказателства за тяхната истинност.

На този етап рисковете за българския бизнес не изглеждат чак толкова много – фирмите, които извършват обичайни сделки, ще могат да се ползват от автоматично освобождаване от него, макар че проблемът със създаването на допълнителни бюрократични тежести остава. Според Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, Гърция има право да се защити от фиктивни сделки като всяка страна и първо трябва да се види как ще тръгне прилагането на закона. "Ако той се прилага по начин, който не е произволен, може да не засегне бизнеса. Хаосът в Гърция в момента е голям и при лошо развитие има риск администрацията да започне да прилага закона по начин, различен от предвидения от неговите архитекти. Но по-вероятно ще има споразумение с кредиторите, а данъкът не би трябвало да засегне бизнеса, който работи по всички правила", добави той.

На противположното мнение обаче е Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Според него "такова предварително одобрение е неработещо, непродуктивно, субективно и е за залъгване. Не може да има такива неща в ЕС, това е пречка с непредвидими последици, защото не се знае как ще бъде одобрявано и няма нищо общо със свободното движение на стоки и хора в ЕС". Факт е, че подаването на определени документи за предварителното одобряване на всяка една сделка всеки път натоварва административно бизнеса. Дори ако голямата тежест по събирането и представянето на тази документация да пада върху гръцките фирми, необходимостта от такива процедури прави българските компании неатрактивни като партньори. На кого може да му бъде приятно да разнася купчина документи за всяка своя сделка до гръцкото финансово министерство, за да доказва, че не лъже?

 Какво търгуваме с Гърция?

Гърция е една от първите пет страни в ЕС, за които изнасяме най-много. Стокообменът ни е бил на стойност 5.5 млрд. лв. през 2014 г. , а износът ни – 2.9 млрд. лв. Въпреки това износът ни за тази дестинация намалява през последните няколко години - заради рецесията там българските износители се насочват към други пазари. Според писмото, което българският министър на финансите Владислав Горанов изпрати в края на март до Европейската комисия, стокообменът между България и Гърция може да намалее с над 20%. Тази оценка обаче беше направена преди последните промени в гръцкия закон, които въвеждат процедури за освобождаване от данъка при предварително одобрение.

Данните на НСИ показват, че с най-голям стойностен обем в износа на България към Гърция за 2014 г. са били облеклото, зърнени растения и мелничарски продукти, благородни и цветни метали, млечни продукти, електроенергия, хартия, дървесина и др. Според промените в решението за прилагането на данъка на гръцкото финансово министерство при подаване на електронна молба и съответните документи автоматично ще се освобождават от данък именно вносът на електричество, вода и природен газ, както и обичайни сделки с един и същ доставчик и стоки, при които цената на стоката не се е повишила с над 5% и в последните 12 месеца е имало предварително одобрение за първата сделка от тази поредица.

Така, според Минко Герджиков, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България: "В изменението на закона се освобождават сделките със суровини, тоест целта на този данък е да се обложат само гръцките фирми, които предпочитат да внасят стоки в Гърция през България вместо директно в Гърция, защото така им е по-евтино." 

- Какво ще се случи с данъка?

Дали българските дипломати ще могат да постигнат нещо повече от това, което вече успяха, остава неизвестно. Остава да изчакаме становището на Европейската комисия по въпроса, след като българското правителство, Българската стопанска камара (БСК) и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) вече подадоха официални жалби срещу Гърция за нарушаване на европейското право. България има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Гърция, а в писмото на Българска стопанска камара до Брюксел се посочва, че този данък "нарушава пряко европейското право, включително основното право и принцип за свободно движение на стоки, капитали и хора в общността". Ако ЕК не издаде такова становище до три месеца от подаването на жалбите (срокът изтича в средата на август), то България ще може да сезира сама Съда на Европейския съюз в Люксембург. Ванеса Мок, говорителят на Европейската комисия за данъчните и митническите въпроси, отговори на запитването от "Капитал", че Комисията е в контакт с гръцките власти по въпроса. Все пак обаче тези процедури отнемат време. Друг вариант би бил Гърция сама да реши да промени нещата: Минко Герджиков заяви, че предполага, "че гръцката държава ще осъзнае, че като натоварва вноса на суровини и полуфабрикати от България, това ще натовари и крайния продукт". Но всички тези варианти остават в сферата на предположенията, а засега сигурно е само, че данъкът ще започне да се прилага от 1 септември 2015 г.


8 коментара
  • 2
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    Нашенците да се поготвят и за други данъци, така и така Гърция скоро може да не е в ЕС и ЕЗ...

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Ако Гърция ще излиза не от еврозоната, а от съюза, да си вкарват каквито искат данъци, но докато с в съюза, трябва да спазват правилата.
    И то се вижда, как намалява стокообмена и преди да са въведени данъците, какво остава след допълнителни ограничения. А от намалението не губим само ние, губят и те, та да си правят сметката, кое им е по-полезно.
    Но моето мнение е, чче първо СИРИЗА трябва да бъде свалена от властта и след това да се решава какво ще става с Гърция, не за друго, а за да не бъдат наказани милиони гърци, за малоумието на част, по-малката част от своите съграждани.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Материалът разглежда проблема едностранчиво и прави неверни внушения.
    1. Данъкът не е мярка срещу България и български фирми, търгуващи с Гърция.
    В последните години гърци масово регистрират и фирми в България и Кипър заради 10-те% корпоративен данък и осъществяват фиктивни сделки или такива на нереални стойности с фирми в Гърция. По родопските села и петричко жените от немай къде си вадят очите за стотинки в гръцки шивашки цехове. Продукцията се "продава" на нереално висока цена на гръцка фирма, която по този начин крие печалби.
    Сходно е положението и с Кипър.
    2. Гръцката държава опитва да въведе дисциплинираща мярка срещу практиките на свои граждани да имат фирми и в двете страни и да претакат помежду им.
    Въвеждането на усложнен бюрократичен режим и допълнителен документооборот няма да затрудни особено реалните сделки, защото документите ги има.
    3. В структурата на българския износ за Гърция значим е износът на дървесина.
    Разглеждайте тази мярка и като опит на съседите за опазят нашата гора от нашата си "дървена мафия". Гърците своята гора не секат - ходете и вижте...

  • 5
    pag avatar :-?
    pag

    [quote#4:"D-r D"]Продукцията се "продава" на нереално висока цена на гръцка фирма, която по този начин крие печалби.[/quote]

    И плаща данъци върху тази цена в България. Това, разбира се, е много лошо, по-добре да ги плаща в Гърция

    [quote#4:"D-r D"]По родопските села и петричко жените от немай къде си вадят очите за стотинки в гръцки шивашки цехове.[/quote]

    И осигуряват някаква заетост. Това също е много лошо, по-добре да премахнем гръцките шивашки цехове, та жените да могат спокойно да си работят за не за стотинки, а за "достойни" левове в българските шивашки цехове. Обаче има малък проблем - такива няма, та ще трябва да кютат на социални помощи или на нищо.

    България трябва да защитава българския интерес, за гръцкия има кой да се грижи.

    Да не би да си мислите, че някой ще инвестира някъде в нещо ако няма изгода? (Всъщност има такива идиоти, наричат се комунисти).

    Докторе, нищичко не разбирате от икономика, по-добре не пишете на такива теми, че се излагате.......

  • 7
    vaticana avatar :-(
    vaticana

    До коментар [#5] от "pag":

    Що за глупости пишеш?
    Гръцката държава защитава своя интерес, като иска да увеличи данъчните си приходи. Българската държава да е любезна да се замисли за интересите на своите граждани. Като гледам - нищо не прави: нито за бизнеса, нито за гръцките чорбаджии-изедници, дето били отваряли работни места и били плащали данъци тук.
    Отиди да видиш как се работи цял месец без почивен ден за 300 лв. и тогава ми разтягай локуми за заетост и платени данъци.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "pag":

    Не мислех да ви отговарям, защото явно сте си самодостатъчен, но истината е доста по-различна от заключенията ви, та затова.
    1. Данъкът се нарича „превантивен” и цели да ограничи избягването от плащане на корпоративен данък от регистрирани в Гърция фирми чрез кухи сделки.
    2. Данъкът се внася не от българските, кипърските, офшорните фирми, а от регистрираните в Гърция фирми и след предоставянето на документи, че сделката е реална се връща;
    3. Това, което наричате откриване на „работни места в БГ” и „плащане на данъци в БГ” е истинско робовладелство.
    Ето ви пример. Моят брат имаше бизнес с грък, направил цех за хартиени торбички в пазарджишко село. Гръкът оферираше труда по сгъването и лепенето на готова хартиена торбичка за 5 стотинки! Да допуснем, че 4 от тях дава на работничките. Капацитетът на един работник е около 150-200 торбички в зависимост от сръчността му. В най-добрия случай това са 8 (осем!) лв на ден!!! Ако жената работи 30 дни без почивка ще получи в края на месеца 240 лв. Как ви се струва?
    И тъй като в БГ няма такава заплата, допускам, че въпросният „бизнесмен” не плаща никакви данъци и осигуровки.

    Отношението на гърците-собственици на цехове в тези райони към докараните до просешка тояга хора там е отвратително и срамно за ХХІ век.
    Помислете върху това, моля, преди да квалифицирате чуждото мнение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK