Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 29 май 2015, 16:46, 12347 прочитания

Голям, нов, солен гръцки данък

Ще бъде ли засегнат българският бизнес от планирания авансов данък от 26% и как

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От Гърция може да очакваш само проблеми. Това би могло да бъде мотото на Европейския съюз в последните няколко години и особено през последните няколко месеца, откакто на власт е СИРИЗА. Но германците не са единствените, които се разочароват непрекъснато от Атина. България също получи неприятна изненада от южната си съседка, където влиза в сила данък, който има за цел да увеличи облагането на някои сделки и бюрокрацията за почти всички. Тъй като Гърция е важен търговски партньор, ето какво значи това за нас.

- Гръцки превантивен данък – що е то?


Съвсем изведнъж Гърция ни сервира мартенска изненада: реши да измени Кодекса си за подоходно облагане, така че авансово да облага с 26% всички сделки и транзакции между гръцки фирми и такива, базирани в страни с преференциално данъчно облагане или със ставки, по-ниски с 50% от гръцкия корпоративен данък. Да, България не е офшорна зона, обаче корпоративният данък у нас е 10%, което на гърците им се струва малко в сравнение с техния от 26%. Затова напук на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, която има между двете държави, от 1 септември, ако гръцка фирма внася примерно ризи, рокли и панталони от петричка фирма, то гръцката администация ще задържа 26% от плащането превантивно, докато фирмите не докажат, че сделката не е фиктивна, а реална. Ако докажат реалността на сделката, удържаната сума трябва да им се върне до три месеца.


- Защо се въвежда?

За всички е ясно, че при сегашните си проблеми, Гърция се нуждае от запушване на пробойните в приходите си по всякакъв начин, включително чрез нови данъци. Въвеждането на възможността за предварително одобряване на сделки показва, че целта на Гърция наистина е да ограничи именно фиктивните сделки. Все пак приемането по презумпция, че сделките между компаниите в двете държави се осъществяват с цел данъчна измама и че всяка фирма трябва да доказва постоянно обратното, е неприемливо в рамките на ЕС.

Мариана Велчева, главен счетоводител на "Ядки Детелина" разказа за "Капитал", че въпреки че при вътреобщностни доставки в ЕС се използва нулев ДДС, "всяка една страна, която придобива или изпраща стоки, трябва да се сдобие с документ, че стоката е получена, в който да се опише нейният вид, количество, дори какъв е бил номерът на транспортното средство, с което е била доставена. С всяка страна, с която търгуваме, има такива фактури и писмени потвърждения, но не мога да кажа същото за гръцките ни партньори. Те не са научени да си документират тези неща, които са изисквания на ЕС и явно най-накрая държавата им се опитва да уреди това".



- Ще повлияе ли на българските фирми?

Последваха шумни реакции от българския бизнес и нашето правителство обеща, че ще води активни дипломатически преговори с Гърция по въпроса. Натискът не успя да доведе до отмяна на данъка, но все пак постигна определени промени. Така например предварително одобрени сделки при определени условия ще бъдат освободени от този данък. Това означава, че вносителят на петричкото облекло трябва да подава електронна молба за удостоверяване на всяка сделка, всеки път в гръцкото министерство на финансите и да декларира сделката до десет дни след приключването й в съответната данъчна служба. Одобрението ще е автоматично при самото подаване на молбата, когато е за сделки за внос на електричество, вода и природен газ, сделки с публични дружества или с продукти, търгувани на стокова борса, както и обичайни сделки с един и същ доставчик и стоки. От такова ще се възползват и сделките, за които има съответни транспортни документи от страната, където е издадена фактурата, както и удостоверяването, че тази доставка е била осъществена и получена.
За други сделки одобрението няма да е автоматично и там ще трябват още доказателства за тяхната истинност.

На този етап рисковете за българския бизнес не изглеждат чак толкова много – фирмите, които извършват обичайни сделки, ще могат да се ползват от автоматично освобождаване от него, макар че проблемът със създаването на допълнителни бюрократични тежести остава. Според Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, Гърция има право да се защити от фиктивни сделки като всяка страна и първо трябва да се види как ще тръгне прилагането на закона. "Ако той се прилага по начин, който не е произволен, може да не засегне бизнеса. Хаосът в Гърция в момента е голям и при лошо развитие има риск администрацията да започне да прилага закона по начин, различен от предвидения от неговите архитекти. Но по-вероятно ще има споразумение с кредиторите, а данъкът не би трябвало да засегне бизнеса, който работи по всички правила", добави той.

На противположното мнение обаче е Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Според него "такова предварително одобрение е неработещо, непродуктивно, субективно и е за залъгване. Не може да има такива неща в ЕС, това е пречка с непредвидими последици, защото не се знае как ще бъде одобрявано и няма нищо общо със свободното движение на стоки и хора в ЕС". Факт е, че подаването на определени документи за предварителното одобряване на всяка една сделка всеки път натоварва административно бизнеса. Дори ако голямата тежест по събирането и представянето на тази документация да пада върху гръцките фирми, необходимостта от такива процедури прави българските компании неатрактивни като партньори. На кого може да му бъде приятно да разнася купчина документи за всяка своя сделка до гръцкото финансово министерство, за да доказва, че не лъже?

 Какво търгуваме с Гърция?

Гърция е една от първите пет страни в ЕС, за които изнасяме най-много. Стокообменът ни е бил на стойност 5.5 млрд. лв. през 2014 г. , а износът ни – 2.9 млрд. лв. Въпреки това износът ни за тази дестинация намалява през последните няколко години - заради рецесията там българските износители се насочват към други пазари. Според писмото, което българският министър на финансите Владислав Горанов изпрати в края на март до Европейската комисия, стокообменът между България и Гърция може да намалее с над 20%. Тази оценка обаче беше направена преди последните промени в гръцкия закон, които въвеждат процедури за освобождаване от данъка при предварително одобрение.

Данните на НСИ показват, че с най-голям стойностен обем в износа на България към Гърция за 2014 г. са били облеклото, зърнени растения и мелничарски продукти, благородни и цветни метали, млечни продукти, електроенергия, хартия, дървесина и др. Според промените в решението за прилагането на данъка на гръцкото финансово министерство при подаване на електронна молба и съответните документи автоматично ще се освобождават от данък именно вносът на електричество, вода и природен газ, както и обичайни сделки с един и същ доставчик и стоки, при които цената на стоката не се е повишила с над 5% и в последните 12 месеца е имало предварително одобрение за първата сделка от тази поредица.

Така, според Минко Герджиков, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България: "В изменението на закона се освобождават сделките със суровини, тоест целта на този данък е да се обложат само гръцките фирми, които предпочитат да внасят стоки в Гърция през България вместо директно в Гърция, защото така им е по-евтино." 

- Какво ще се случи с данъка?

Дали българските дипломати ще могат да постигнат нещо повече от това, което вече успяха, остава неизвестно. Остава да изчакаме становището на Европейската комисия по въпроса, след като българското правителство, Българската стопанска камара (БСК) и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) вече подадоха официални жалби срещу Гърция за нарушаване на европейското право. България има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Гърция, а в писмото на Българска стопанска камара до Брюксел се посочва, че този данък "нарушава пряко европейското право, включително основното право и принцип за свободно движение на стоки, капитали и хора в общността". Ако ЕК не издаде такова становище до три месеца от подаването на жалбите (срокът изтича в средата на август), то България ще може да сезира сама Съда на Европейския съюз в Люксембург. Ванеса Мок, говорителят на Европейската комисия за данъчните и митническите въпроси, отговори на запитването от "Капитал", че Комисията е в контакт с гръцките власти по въпроса. Все пак обаче тези процедури отнемат време. Друг вариант би бил Гърция сама да реши да промени нещата: Минко Герджиков заяви, че предполага, "че гръцката държава ще осъзнае, че като натоварва вноса на суровини и полуфабрикати от България, това ще натовари и крайния продукт". Но всички тези варианти остават в сферата на предположенията, а засега сигурно е само, че данъкът ще започне да се прилага от 1 септември 2015 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40 Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40

Парламентът окончателно прие промените в Закона за извънредното положение, предстои правителството да измени и своето постановление за помощта към фирмите

6 апр 2020, 1090 прочитания

Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения

И още: В Западна Европа обмислят планове за отмяна на ограниченията; Започва масово тестване в спешната помощ у нас, след като седем медици там вече са болни; Британският премиер Борис Джонсън е настанен в болница

6 апр 2020, 1000 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
1001 рушвета

Какви са поуките от рекета по бизнеса от служители на БАБХ

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10