История и практика на Пламен Моллов

Началото на март. Народното събрание. Заседание на комисията по земеделие. В продължение на часове депутатите изслушват директора на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Пламен Моллов. Конкретният повод за "привикването" му е скандал около избора на фирмата доставчик на ваксината срещу син език по животните. Оказва се обаче, че това е само част от въпросите, на които Моллов трябва да отговори. Покрай обясненията дали при възлагането на обществената поръчка за близо 5.5 млн. лв. има нарушения той се оказва подложен на кръстосан огън. Депутати от различни парламентарни групи буквално го разпъват на кръст с въпроси: за още съмнителни процедури по обществени поръчки, за централизиране на търговете за доставки на консумативи за областните служби, за прехвърляне на изследвания на проби към частни лаборатории и пълно неглижиране на съществуващите държавни.

Да, Пламен Моллов е в сложна ситуация не от вчера.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Покрай епидемията от син език и неяснотите каква ваксина ще закупи държавата животновъдите още тогава искаха оставката му. Моллов нямаше и подкрепа сред формациите от мнозинството в парламента. Депутати от ГЕРБ също искаха той да бъде сменен. Според тях на такава позиция е била и земеделският министър Десислава Танева. Оставането му на поста до скандала с "Аладин" всъщност се крепеше основно на нежеланието на премиера Бойко Борисов да го освободи. Според едни - за да не си развали отношенията с Патриотичния фронт, които подкрепят Моллов най-вече заради близките отношения между него и депутата от фронта Поли Карастоянова. Според други фактът, че премиерът беше оставил шефът на агенцията по храните, е реверанс към ДПС, благодарение на които той беше назначен по времето на ДПС. След осветяването на стила и начина на работа на БАБХ заради "Аладин" обаче Бойко Борисов нямаше друг полезен ход, освен да отстрани Моллов.

Син език за 5.5 млн. лв.

По време на въпросното изслушване в комисията отговорите на Моллов всъщност бяха доста неубедителни.

Първо - по темата за обществената поръчка за доставка на ваксината срещу син език. Това, което интересуваше тогава депутатите, беше защо процедурата не е започнала още през септември 2014 г., а чак в началото на декември. Имаше и въпроси за начина на самото й провеждане. Как протича то?

Първоначално БАБХ кани за участие пет фирми, за които предварително е проведено проучване, че могат да доставят ваксината. Само три от тях обаче подават документи за участие в конкурса, а две от тях са допуснати до него. Едната е "АСКЛЕП-ФАРМА" (представител на испанската CZ Veterinaria SA), произвеждаща ВLUEVAC-4. Това е ваксината, която към онзи момент има валиден лиценз за употреба в друга държава - членка на ЕС, и за която преди поръчката Пламен Моллов изпраща нотификация до ЕК, за да я уведоми, че България ще приложи тази ваксина. Втората фирма е "Хювефарма". Междувременно обаче друго дружество - САМ БС, обжалва процедурата пред КЗК, а после - и във ВАС. Жалбата й е отхвърлена, но това забавя избора на доставчик с два месеца. "АСКЛЕП-ФАРМА" пък иска държавна банкова гаранция от земеделското министерство като условие за сключване на договора. Тръжната комисия обаче не се съгласява и преговорите с фирмата се прекратяват. Провалят се и тези с "Хювефарма", защото става ясно, че тя не може да достави количествата ваксина в срок. Затова БАБХ прекратява поръчката и обявява втора - по договаряне без обявление. На преговорите канят "Софарма", с която сключват и договор за доставка на ваксината от френската Merial. Любопитното е, че дружеството, което обжалва процедура за първата поръчка, е официален дистрибутор на Merial. Това поражда у депутатите съмнения, че САМ БС умишлено е атакувала процедурата с цел да я забави и след провала й БАБХ да има основание заради напредналите срокове да сключи договор със "Софарма". По време на изслушването Пламен Моллов обясни, че стартът на поръчката се е забавил, защото едва в началото на декември правителството е осигурило пари. От "Софарма" пък обясниха, че след провала на търга от земеделското министерство са отправили запитване към дъщерната им "Биофарм инженеринг" дали тя вече е готова да произвежда ваксини за син език и може ли да ги достави. Причината да се обърнат към тях е, че от миналата година френската Merial има проект за аутсорсинг на част от производството на ваксини в България, включително и за син език. "Условието беше да се доставят възможно най-бързо, за да може да започне ваксинацията и да се предплатят на компанията производител. Тъй като "Биофарм инженеринг" не разполагаше с тези средства, договорът беше сключен от "Софарма", коментираха от дружеството.

Лабораторният случай

Срещу "Биофарм инженеринг" има подаден сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, свързан със заповед на Пламен Моллов, според която базираната в Сливен лаборатория получава правото да прави изследвания на болестите на четири групи заболявания по животните през 2013 и 2014 г. Сигналът е от д-р Трифон Цветков, председател на Българския ветеринарен съюз. Заедно с тази заповед има издадена и втора, с която се задължават всички държавни лаборатории, които са правили досега тези изследвания, да изпратят за своя сметка на "Биофарм инженеринг" всички диагностикуми (тестове), чиято стойност е около 1 млн. лв. и чийто производител е "Биофарм инженеринг". Притесненията на Трифонов са, че по този начин държавните лаборатории ще бъдат оставени без работа. Другото му подозрение е, че за тази дейност се отпуска сума от порядъка на 6 млн. лв. годишно от фонд "Земеделие", а фирмата е избрана без обществена поръчка. "Това може да се възприеме от ЕК като държавна помощ", казва в сигнала си Трифонов. Според депутати по този начин държавата плаща за тези изследвания два пъти. Веднъж - за издръжката на държавните лаборатории, чиято работа се свежда до минимум, и втори път - на частната лаборатория. Ветеринари твърдят и че с това решение те трябва да носят изследванията си в Сливен вместо в някоя от осемте лаборатории в страната. От "Биофарм инженеринг" заявиха, че договорът с лабораторията е сключен от предишния директор на БАБХ д-р Венцислава Тасева. Той се подновява всяка година, защото болестите по държавната профилактична програма се определят ежегодно. Ветеринарите могат да носят пробите, в която лаборатория искат по избор, а тази в Сливен е само една от списъка. "Тогава ни възприемаха като спасители на държавната програма, защото държавните лаборатории не са в състояние да я изпълнят и имаше риск България да бъде глобена. Тези лаборатории, които през 2013 г. бяха 10, са с по 1-2 служители с капацитет от най-много 200 проби на ден, а нямаха и необходимите консумативи. В нашата лаборатория работят 76 експерти и е имало дни, в които обработваме по 3000 - 5000 проби. В договора е записано, че всички консумативи са за наша сметка, че трябва да извършим пробите пак за собствена сметка и да си получим парите от ДФ "Земеделие" след края на кампанията", заяви д-р Валентина Колева, изпълнителен директор на "Биофарм инженеринг". По повод диагностикумите тя каза, че от БАБХ са поискали подмяната им и това е причината за заповедта за изтеглянето им. Моллов също заяви, че аутсорсването на тази дейност към частната фирма спестява пари на агенцията. "Биофарм инженеринг" считат, че обвиненията към тях и сигналите до прокуратурата са част от конкурентната битка между държавните и частните лаборатории. В момента вече има още две частни акредитирани лаборатории, които вероятно също ще се борят за пробите от държавната програма.

Аутсорсингът на таксите

"Аутсорсингът" явно е харесван от Моллов. Той прехвърля на частна фирма и изследванията за пестициди на плодовете и зеленчуците, внос от Турция. Със заповед от 4 март Моллов нарежда на ГКПП Капитан Андреево да се правят проби на 50% от пратките. И посочва за тази дейност една конкретна частна лаборатория - "Евро лаб", притежавана от "Интерпред еврологистик". Нещо повече - въпросната фирма събира няколко вида такси, някои от които изобщо не фигурират в тарифата на ведомството. Освен такса за фитосанитарен контрол се събира и такса представителство пред БАБХ, и такса за изготвяне на сертификат. За тази заповед има сигнал в комисията за борба с корупцията. Към него е приложена и фактура, издадена от "Интерпред еврологистик", според която таксата за представителство е 55 лв., а за фитосанитарен контрол – 79 лв. Превозвачът е платил още 50 лв. такса контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци и 407 лв. за товаро-разтоварна дейност. Работещи в системата на БАБХ са категорични, че контролът трябва да се извършва от държавни органи и такси не могат да се събират от частна фирма. "Капитал" се опита да потърси за коментар фирмата, но нито в Търговския регистър, нито в системата ДАКСИ има посочени телефони за връзка с нея. Собственик на "Интерпред еврологистик" е "Интерпред-БГ". Седалището на последната е бул. "Мария Луиза", предгаров площад, комплекс "Трафик маркет" 67. "Трафик маркет" се свързва с някога приближеният до ВИС Красимир Каменов-Къро. Там са регистрирани и две от свързаните с него фирми - "Паралакс 1" на съпругата му Светлана и "Трафик маркет". Тази връзка обаче е косвена и не означава задължително, че компанията е свързана с това лице.

Как се обезвреждат обелките

Друг сигнал в комисията за борба с корупцията описва още един вариант на "такса спокойствие", прилаган в Бургас, Слънчев бряг и Обзор. Той се основава на заповед на Моллов, според която инспекторите трябва да проверяват дали заведенията за хранене имат договор с лицензирано предприятие за обезвреждане на кухненски отпадъци. Служители от областната дирекция на агенцията твърдят, че няма нормативно изискване тези отпадъци да се извозват от лицензирани фирми. А и всяко заведение си плаща такса смет. Дирекцията в Бургас обаче извършва масови проверки на заведенията главно в Слънчев бряг и на "нарушителите" се налагат глоби от 1000 лв. Към този момент в Бургас има само една лицензирана фирма да извършва такава дейност.

Част от служителите в системата на БАБХ вероятно са посрещнали с облекчение отстраняването на Моллов. Те обаче са на мнение, че ако новият председател на агенцията не намери смелост да разбие схемите за рекет върху фирмите, нещата ще си продължават по същия начин. Защото много от порочните практики по времето на управлението на Моллов всъщност са наследени от хората, заемали преди него този пост.

По темата работи и Десислава Николова