С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 31 май 2015, 9:58, 25742 прочитания

В лагерите на хранителното Гестапо

Корупционните скандали около хигиенния контрол показват само част от пороците в сбърканата концепция на най-големия бизнес регулатор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В лагерите на хранителното Гестапо

Автор: Инна Павлова

Част от темата

Корупционните скандали в агенцията по безопасност на храните

История и практика на Пламен Моллов

Уволненият директор на агенцията по храните отдавна е обект на обвинения, предимно за аутсорсинг на държавни функции

1001 рушвета

Какви са поуките от рекета по бизнеса от служители на БАБХ



По-голям, по-порочен, по-зловещ и в крайна сметка много трудно решим. Проблемът с контрола върху храните в България е проблем с философията на провеждането и упражняването му. Затова скандалът с корупционните схеми в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), довел до скоростна рокада на върха й преди седмица, е само част от върха на айсберга грешни и вредни политики на държавата във всички сегменти на бизнеса с храни по цялата му верига. Политики, които изкривяват средата там, стимулират индустриализацията на сектора, намаляват конкурентността на голяма част от българските компании и в крайна сметка водят до влошено качество на храната и повече заплахи за здравето на потребителите.

Какво се случи накратко?


Стрихнинът в супата на властта

Собственикът на веригата "Аладин фуудс" обвини изпълнителния директор на БАБХ Пламен Моллов в корупция. Направи го с името и фирмата си, поемайки всички рискове от публичната конфронтация с орган, контролиращ пряко бизнеса му - той влезе в директен конфликт с регулатор, което изключително рядко някой си позволява в която и да било индустрия. Към твърденията на "Аладин" бързо се добавиха още сигнали - пак от фирми и хора с имената им. В резултат правителството уволни Моллов и назначи на директорската позиция досегашния му заместник Дамян Илиев. Толкова. Шумът в медиите вече поутихва, а за други промени не се говори, камо ли в правилата като цяло. С една дума, управляващите видяха Моллов като щипка стрихнин и побързаха да я отстранят от общата купа с власт, за да не се разпространява.

Отровата във въпросната купа обаче е по-опасна и по-дълбоко проникнала - тя е в модела на регулация (виж мащабите му в инфографиката)



"Джунглата" и след това

От момента, в който Ъптон Синклер пише преди повече от 100 години прословутата си книжа "Джунглата" за кланиците в Чикаго и САЩ създават агенцията си за контрол върху храните и лекарствата, никой не оспорва необходимостта от такива служби. Най-малкото пък загрижената за здравето на жителите си Европа. Времената, в които всеки е познавал производителя на яйцата на трапезата си, са отминали заедно с конските впрягове и бонетата на домакините. Не можем и няма как да очакваме и че всеки производител, който твърди, че е вложил месо в кренвиршите си, е направил именно това. Затова Европа е изписала километри регламенти, касаещи всичко от отглеждането на животните и растенията, през обработката на суровините, условията във всяко производство, начините за съхранение и транспортиране до опаковките и мястото на щанда. Смисълът на тези разпоредби е един - да гарантират сигурността на потребителя. При въвеждането им в националното си законодателство всяка страна обаче има известна свобода как точно да ги формулира. Няма да е грешка да кажем, че България избира най-консервативния път, който следва и досега.

Записите в различните закони и наредби са безброй, но има твърде показателни примери - дават ги представителите на различните бизнеси.

За да се отвори кланица в България например, не може да се използва реконструирана сграда, която е била използвана за нещо друго - да кажем, склад. Постройката трябва да е нова. Което очевидно стимулира по-силните финансово, по-големите фирми.

За да се произвежда от една компания и кисело мляко, и сирене, това трябва да става в две отделни мандри - също финансова бариера, възпираща входа в бизнеса.

За да се изгради цех за каквато и да било храна, подът му трябва да е от саморазливна мазилка. Мозайката например е забранена. При положение че последната издържа десетилетия без увреждане, а саморазливните покрития трябва да се сменят на три години, това също е инвестиционно изискване, удрящо по-малките фирми.

За да се отглеждат прасета, е забранено това да става на пасища - методът, предпочитан от малките и биофермерите по разбираеми причини.

Примери като този са много и всички действат в една посока - индустриализация. Тя сама по себе си не е нещо непременно токсично. Важен е обаче принципът, който важи за всяка индустрия - работата на държавата е да създава равнопоставеност за всички бизнеси - малки и големи, а не да затруднява която и да било от двете страни.

А при норми, които подкрепят големите индустриални вериги, малка страна като България няма как да не изпадне в ситуация на нетен вносител на храните си. В нашия случай към крайно консервативното преписване на нормите от ЕС се добавя и още един фактор. Този, че за разлика от Италия например тук липсват традиции - компанийни и често дори семейни в производството на храни. "Няма как в страни, където дадена фамилия произвежда от поколения сирене или вино, изведнъж да се появи регулатор, който да започне да я учи как да упражнява занаята си", казва Филип Харманджиев, производител на вино и собственик на ферма (бивш съиздател на "Капитал"). В България ситуацията е различна по исторически причини.

Позицията на всички контролни органи върху храните винаги е била, че изискванията към сектора се налагат от Европа. Докато елементарен поглед върху пазара показва, че тук те са доведени до крайности, изкривяващи пазара в полза на големите и даващи възможност за преяждане с власт на контролния орган.

В лагерите на хранителното Гестапо

Преглед на оригинала

Автор: Инна Павлова

В Гърция например често срещана гледка в магазините за хранителни стоки е голяма вертикална хладилна витрина, в която се съхраняват едновременно опаковано месо, пакетирани сирена, мляко и тарелки със сиропирани изделия. В България задължението за всеки обект е да има отделна "млечна" и "месна" витрина и трета за сладкиши.
В Белгия редовно могат да се видят десетки камиони, паркирали някъде и продаващи директно стока на производителите.

На виенските коледни базари шатрите продават шоколад, режейки го от неопаковани кюлчета и сушено месо - от бут. Не е нужно да казваме, че в София това трудно може да се случи.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1049 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3200 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Къде е предприемачеството в университетите

Доклад на OECD и Европейската комисия показва, че българските висши училища са далеч от това да насърчават иновациите

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10