През 2007 г. университетът "Ровира и Виргили" вече има пет кампуса на различни места из Южна Каталуния и развива научна дейност в основните индустрии за региона - химическа, енергетика, туристическа и агрохранителна. Много общини от областта виждат това като възможност за връзка между академичната общност и икономиката и насърчават висшето училище да разшири своята мрежа. Така се появяват 13 "антени на знанието" - центрове за развитие на бизнес умения, както и за насърчаване на международните връзки на региона.
Общините и други местни партньори предоставят на университета сгради, а учебните програми се модернизират според нужните на регионалната икономика. "Антените" съобразяват дейностите си с местния контекст и се превръщат в платформи за диалог и обмен между академичната общност, бизнеса и гражданското общество. Днес университетът има 13500 студенти в 52 учебни програми и годишно използва близо 30% от бюджета си от 105 млн. евро за научно-изследователска, развойна и иновационна дейност.
"Ровира и Виргили" е един от успешните европейски примери за добра връзка между висшето образование и бизнеса. От години тече дебатът за това как трябва да се трансформират университетите от традиционния си модел с фокус преподаване и научна дейност, към иновативни и предприемачески висши училища, които подготвят креативни специалисти и изследователи и да създават публична стойност.
И докато в Европа мисленето в тази посока вече дава резултати, повечето български университети продължават да са назад във времето. Те нямат ясна роля в стимулирането на иновациите и предприемачеството, предподаването все още е разделено от научната дейност, а обмен на знания между университетите и техни външни и бизнес партньори почти не се случва.
Това са част от изводите от доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и Европейската комисия, който изследва предприемаческата мисия на висшите училища в България. Той беше представен в петък и не очертава особено положителна картина на българското университетско образование.
Какво им липсва на университетите
Предприемаческата екосистема в България се развива бързо, но връзките със системата на висшето образование са ограничени, посочват изследователите и дават пример с фондовете Eleven и LAUNCHHub, които според наблюденията им са добре познати сред студентите. Един от проблемите е, че разбирането на академичната общност за иновативен и предприемачески университет е твърде тясно и се изчерпва с някаква подкрепа за стартиращи предприятия, главно студентски.
Висшите училища участват само откъсчлено в процеса на интелигентна специализация на страната и не са напълно наясно с възможностите и изискванията за финансиране. Стратегическите документи, които обикновено са в изобилие в България, също не помагат - няма обща политическа рамка, която да дефинира ролята на университетите в насърчаването на иновациите и предприемачеството.
Пречки създава и остарелият модел на разделяне на преподавателската и научната дейност, при който научните разработки - особено фундаменталните, все още се осъществяват от БАН, а университетите трудно усвояват институционално финансиране за такива дейности. Обмен на знания липсва и с външни партньори и успешните примери в това отношение се дължат основно на лична мотивация на отделни преподаватели и представители на бизнеса. Университетите рядко обменят ресурси дори помежду си, а учебните програми не са съобразени с нуждите на местната икономика.
Според авторите на изследването организацията на стажове се случва трудно. Студентите често не успяват да намерят подходящото място, подкрепата по време на практиката е ограничена, както и връзката на стажа с обучението. На този фон докладът отбелязва и намаляването на броя студенти в българските университети - през 2013/14 г. 8 хил. места са останали незаети (над 11% от общия брой).
Какво може да се направи
Добрата новина е, че освен тревожните констатации, докладът на OECD и ЕК дава и ключови препоръки как картината да се промени. Според авторите му има нужда от Национален съвет по иновациите във висшето образование, който да насърчава концепцията за иновативни и предприемачески институции за висше образование.
Правителството би могло да стимулира иновациите в сферата и чрез фонд за иновации във висшето образование, който да финансира проекти на конкурсен принцип. "Бъдещите предприемачи имат нужда да знаят как да постъпят и към кого да се обърнат за помощ", смятат още изследователите и препоръчват да се разработи система за лесен достъп до подкрепа за стартиращ бизнес от академични предприемачи.
Авторите имат и конкретни препоръки към висшите училища, като например да създадат нов пост на зам.-ректор, който отговаря за иновациите и предприемачеството, стратегически да привличат външни участници и да подкрепят студентите в търсенето и по време на стажа им (повече за препоръките към висшите училища - в карето).
Между другото според световния индекс на предприемачеството за 2014 г. България е на 44-то място по условия за предприемачество сред 130 държави от целия свят и се нарежда преди Унгария, Италия и Хърватия. Европейските програми пък дават огромни шансове за финансиране на смислени проекти. Университетите имат шанса да използват тази среда и да се включат като фактор в нея. Ако излязат от вакуума си и се обърнат към външния свят.
Какво могат да направят университетите
- ревизиране и преформулиране на стратегическите документи на университета с фокус новата икономическа реалност- създаване на нов ръководен пост, например зам.-ректор, който да отговаря за иновациите и предприемачеството
- осигуряване на възможности за обучение на персонала и възнаграждение за качеството на свършената работа
- инвестиция в координационни механизми за подкрепа на предприемачеството, които включват и студентите
- стратегическо привличане на външни участници
- изграждане на връзки със завършилите студенти
- обучение по предприемачество като интердисциплинарен предмет
- превръщане на практическия стаж в неотменно право на всеки студент и осигуряване на подкрепа по времето му
През 2007 г. университетът "Ровира и Виргили" вече има пет кампуса на различни места из Южна Каталуния и развива научна дейност в основните индустрии за региона - химическа, енергетика, туристическа и агрохранителна. Много общини от областта виждат това като възможност за връзка между академичната общност и икономиката и насърчават висшето училище да разшири своята мрежа. Така се появяват 13 "антени на знанието" - центрове за развитие на бизнес умения, както и за насърчаване на международните връзки на региона.
Общините и други местни партньори предоставят на университета сгради, а учебните програми се модернизират според нужните на регионалната икономика. "Антените" съобразяват дейностите си с местния контекст и се превръщат в платформи за диалог и обмен между академичната общност, бизнеса и гражданското общество. Днес университетът има 13500 студенти в 52 учебни програми и годишно използва близо 30% от бюджета си от 105 млн. евро за научно-изследователска, развойна и иновационна дейност.
9 коментара
От Стати Статев и останалите ректори на СУ, "академиите" в Свищов и Благоевград какво предприемачество очаквате?
Публикувано през m.capital.bg
Всъщност като студент мога да кажа, че ако ЦРУ или ФСБ или която и да е друга организация унищожи университетите в сегашната им форма, ще съм им благодарен (това във връзка с горния коментар)... А реформа, и то драстична е нужна, тъйкато университетите и преподавателите са все още в 20 век и се изучават неща които няма да са ми нужни, а други се пропускат.
Публикувано през m.capital.bg
С тази статия Люба просто е отбила номера. Проблемът е налице ама мащаба и начина на решение е многоооо дълъг. Изобщо няма да се реши с промяна в ала бала документите или с поредния шефски пост, тях и сега ги има на някои места. Само няколко неща:
1. Системата за управление на университетите - популистка изборност, липса на външен поглед и контрол - т.е. криворазбрана автономност. В резултат (един от многото), учебните програми са съобразени с това което могат да преподават, а не с нуждите на обществото, икономиката или студентите
2. Кадрите - голяма част от преподавателите не са изобщо учени, какво ли остава за иноватори. Те си четат лекциите, на много места са претрупани с тях (заради парите) и не мислят за нищо друго. Всеки университет си е отделна губерния, персонала кибичи там от студентските години до пенсия. С една дума, трябва "пазар на учените", мобилност, конкуренция между тях, както и между университетите за привличане на кадърните. Трябват работещи решения за оценка на изследователите, отделяне на преподавателските/научните и т.н. от чисто административно/управленските позиции и много други неща.
3. Връзките с бизнеса сега обикновено са сведени до чакане на спонсор. Така не става, малко са тези дето ей така наливат пари. Трябват бази за развитие и внедряване, публично-частни партньорства, развитие на сектор за услуги в университетите (например лаборатории за анализи), отдели за подпомагане на контактите, проектите, патентоването и т.н. Сега на бизнес идеите на учените се гледа като печелбарство, а трябва да е точно обратното - да се стимулира, при това напълно законно!
Трябва да се канят за лектори хора от бизнеса, а не политици!
Изобщо по темата много може да се каже и направи!
" И докато в Европа мисленето в тази посока вече дава резултати, повечето български университети продължават да са назад във времето. Те нямат ясна роля в стимулирането на иновациите и предприемачеството, предподаването все още е разделено от научната дейност, а обмен на знания между университетите и техни външни и бизнес партньори почти не се случва."
Капитал в абсолютна грешка сте със заключенията. Университетите умишлено са на зад във времето, естествено заради пари. И главната причина са преподавателите и войните които водят между себе си за различни проекти. Всички проекти се отклоняват и се изпълняват към и от техни фирми. Ползват ресурсите и визитката на университета но парите прибират те. Възпитаник съм на СУ и съм се нагледал на далаверите им. Има много случай в които не може да видиш очите на професор защото е зает по поредният проект прекаран през негова фирма. Университетът обаче му плаща заплата и хонорари през това време а преподава някой асистент.
Икономедия, крайно време е да заприличате на журналисти а не само да цитирате и приписвате разни доклади на различни организации. Направете разследване, внедрете хора в университетите и си свършете работата както трябва.
До коментар [#2] от "voltaire":
Каква е дефиницията ви за "българската идея"???
България произвежда 15 пъти повече от необходимите й вишисти в правото , социологията и маркетинга и 8 пъти по малко от необходимите й инженери. В Най бедната страна от ЕС токът за индустрията е по скъп в сравнение с всчики други европейски страни 2-3 пъти.
Прозведете малко ИТ и Инженери. Поне това може да свършите. За иновации - няма воля.