39 общини ще решават сами къде да инвестират еврофондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

39 общини ще решават сами къде да инвестират еврофондове

Бургас е един от първите градове, които започнаха да работят за интегриран градски транспорт. В периода 2014-2020 г., всички 39 големи общини ще трябва да приложат схеми за такъв транспорт.

39 общини ще решават сами къде да инвестират еврофондове

Най-големите общини ще станат междинни звена по програма "Региони в растеж", за да насочват парите, определени за тях

Огнян Георгиев
7480 прочитания

Бургас е един от първите градове, които започнаха да работят за интегриран градски транспорт. В периода 2014-2020 г., всички 39 големи общини ще трябва да приложат схеми за такъв транспорт.

© Мария Съботинова


От новия програмен период най-големите общини в България ще могат да подбират сами част от проектите с европейско финансиране, които се осъществяват на територията им. Това стана с решение на министерски съвет, което възлага на 39-те най-големи общини в България (виж карето) да създадат междинни звена за разпределяне на парите по новата програма "Региони в растеж" в структурата си.

Причината е, че в новата програма вече няма да има конкуренция между всички общини за определено количество пари. Досега всеки един проект, независимо откъде е, се състезаваше с всички останали за финансиране. По новите правила 39-те най-големи имат предварително определена сума - 1,64 млрд. лв. (европейски пари и национално съфинансиране). Тя се разпределя за всеки от градовете в съответствие с приетия Интегриран план за градско възстановяване и развитие. Така общините ще имат правото да се разпореждат с тези пари и да подбират за какви проекти отиват.

Кои са общините

София Благоевград

Пловдив Видин

Варна Монтана

Бургас Враца

Русе Ловеч

Стара Загора

Плевен Габрово

Велико Търново Лом

Разград Шумен

Силистра Добрич

Сливен Ямбол

Хасково Кърджали

Смолян Пазарджик

Перник Кюстендил

Свищов Г. Оряховица

Казанлък Димитровград

Асеновград Карлово

Дупница Петрич

Търговище Гоце Делчев

Панагюрище и Велинград

Новите междинни звена, които ще оценяват и избират проекти, ще се намират в самите общини. Според правителството това ще засили децентрализацията.

Много подробности обаче тепърва предстои да бъдат уточнявани. Например как общините ще разделят функциите на досегашното си експертно звено, което се занимава с управлението на европроекти и на новото звено, което ще играе ролята на оценител и подбор. Ще трябва двете структури да не са съставени от едни и същи хора, за да няма конфликт на интереси. Това означава, че някои общини ще имат нужда от нови чиновници. От МРРБ уточниха за "Капитал", че "ще се финансират разходи за наемане на външни експерти за оценка на проектните предложения, както и разходи за възнаграждения на екипите за изпълнение на инвестиционните програми. В допълнение, на ниво проектно предложения са допустими разходи за организация и управление на проектите в размер до 2% от стойността на общите преки допустими разходи".

Вероятно в звената ще има сертифициран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) специалист, но все още не е ясно каква точно ще е връзката и координацията между управляващия орган в министерството и общинските звена, всяко от които ще е на подчинение на съответния кмет.

Според МРРБ, "междинните звена по същество не представляват нови структури или звена, а са самата общинска администрация, която следва по подходящ начин да разпредели различните отговорности, свързани с оценката на проектните предложения".

Предстоят инвестиционни програми

Досега европрограмите нямаха особено положителен опит с междинни звена. Програмите "Конкурентоспособност" и "Околна среда", които имаха такива структури, ги закриха след редица от проблеми в тях.

Министерството обаче цитира специална оценка, изготвена от "КПМГ България и Ню Ай", която е установила през 2012 г., че общините имат нужния капацитет за това. Експерти обясниха, че няма причини за прекалено големи притеснения относно капацитета в общините, тъй като новите звена ще работят по вече одобрени инвестиционни програми. Програмите ще са многогодишна рамка, с която всяка една община заявява какво иска да финансира с парите, които й се дават. "Официално никоя община не би трябвало да знае още какви пари й се полагат, но неофициално повечето вече знаят", коментира общински експерт пред "Капитал". 

Нито една обаче няма готова инвестиционна програма, тъй като този процес тепърва започва. МРРБ настоява, че няма нужда тези програми да бъдат одобрени от общинските съвети. Сдружението на общините обаче твърди, че тъй като обвързват бюджета с бъдещи инвестиции, е важно да има такова одобрение. Вероятният срок за съставянето на тези програми е до края на годината или началото на следващата. Едва след това парите към общините могат да започнат да пристигат.

Самите инвестиционни програми следва да бъдат изработени от работни групи, в които по думите на МРРБ, влизат представители на общината, институции и организации, чиито обекти са залегнали в плановете за развитие, неправителствени организации и други потенциални ползватели на помощ.

В програмите може да залегнат мерки за подкрепа за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради, инвестиции за обновяване на градска среда и развитие на икономически зони, подобряване на социална, образователна, спортна и културна инфраструктура, както и развитие на интегриран градски транспорт в 39 големи и средни града в България.

Когато новите междинни звена оценяват даден проект, те ще имат възможност да попълват контролни листи, на които ще отбелязват, дали конкретното предложение отговаря на критериите в инвестиционната програма. Отговорите този път няма да са степенувани с числа, а само "Да", "Не" и "НП". Това може да отнеме важен лост за корупция при оценката, който досега беше често практикуван.

От новия програмен период най-големите общини в България ще могат да подбират сами част от проектите с европейско финансиране, които се осъществяват на територията им. Това стана с решение на министерски съвет, което възлага на 39-те най-големи общини в България (виж карето) да създадат междинни звена за разпределяне на парите по новата програма "Региони в растеж" в структурата си.

Причината е, че в новата програма вече няма да има конкуренция между всички общини за определено количество пари. Досега всеки един проект, независимо откъде е, се състезаваше с всички останали за финансиране. По новите правила 39-те най-големи имат предварително определена сума - 1,64 млрд. лв. (европейски пари и национално съфинансиране). Тя се разпределя за всеки от градовете в съответствие с приетия Интегриран план за градско възстановяване и развитие. Така общините ще имат правото да се разпореждат с тези пари и да подбират за какви проекти отиват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK