Бизнесът вече няма да е куриер на хартиени формуляри между държавните учреждения, а чиновниците сами ще набавят нужните им справки и удостоверения по електронен път по фирмения код на дружеството. Това ще се случи от 2016 г., когато се очаква да влязат в сила промени в Закона за регистър БУЛСТАТ. В сряда правителството обяви, че е готово с проекта за изменение на нормативната уредба и той ще бъде внесен в Народното събрание за обсъждане. Тази дългоочаквана крачка няма да натовари финансово държавата, тъй като се финансира по програма "Административен капацитет" и се форсира по линия на евроизискванията.

Чиновникът ще прави справки сам

Текстът на законопроекта още не е публикуван, но е ясна целта му - да се облекчи бизнесът от административната тежест. Според предварителната информация за всеки регистриран субект в системата БУЛСТАТ ще се води дело в е-форма. Там ще се съдържат всички документи по регистрацията му. Чиновниците, включително и на банките, ще са длъжни да проверяват служебно вписванията в тези е-досиета и да не изискват удостоверения за неща,  които вече са налични  в регистъра. Той е изцяло безплатен за ползване, но потребителите ще заплащат държавна такса за получаване на удостоверения от Агенцията по вписванията.  Оттам обясниха пред "Капитал Daily", че се предвижда регистърът да стане публичен, но все още се обсъжда дали достъпът ще е с е-подпис или сертификат, както е в момента. Възможно е той да бъде напълно отворен. Със сигурност от 2016 г. ще отпаднат идентификационните карти, които се издават в момента. Такива си вадят самоосигуряващите се и едноличните търговци. Вече е обявена и обществена поръчка за сервизно обслужване на системата за бази данни, която се използва за БУЛСТАТ.  Спрял във времетоРегистърът е създаден през 1999 г., оттогава не е променяно нищо по него. Той се администрира от Агенцията по вписванията от 2005 г. Сериозно предимство за използващите го ще бъдат по-кратките срокове за обработка и възможността да им се искат отделни справки за актуално състояние. По закон, ако такава информация има на друго публично място, например в Търговския регистър, държавните институции не трябва да искат специални хартиени справки. Някои от тях обаче все още ги искат.