Президентът предлага национален референдум за изборното законодателство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Президентът предлага национален референдум за изборното законодателство

Инициативният комитет за свикване на референдум събра в началото на миналата година 560 000 подписа в подкрепа на допитването

Президентът предлага национален референдум за изборното законодателство

Идеята е допитването да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври

Велина Господинова
10049 прочитания

Инициативният комитет за свикване на референдум събра в началото на миналата година 560 000 подписа в подкрепа на допитването

© Надежда Чипева


Повече от година след като предишното Народно събрание, доминирано от БСП, ДПС и "Атака" отхвърли предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждането на национален референдум за изборната система и не взе отношение по внесената от инициативен комитет подписка с над 500 000 души за свикване на допитване, държавният глава отново поставя на дневен ред инициативата си.

В сряда той внесе в деловодството на парламента предложение за свикване на национален референдум по три въпроса, които засягат изборното законодателство и по които избирателите да се произнесат.

Те са: дали гражданите подкрепят част от народните представители да се избират мажоритарно, да се въведе ли задължително гласуване на изборите и националните референдуми и дали избирателите подкрепят възможността да се гласува дистанционно по електронен път.

Идеята е националното допитване да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври тази година.

В мотивите си към предложението Плевнелиев посочва, че чрез въвеждането на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите – пропорционално чрез партийни листи, ще се запази партийното многообразие, но хората ще имат възможност да гласуват и за личности. Аргументът на държавния глава за задължителното гласуване е, че по този начин в изборите ще участват и хора, които по една или друга причина са се отчуждили от политическия живот. "Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни са институциите", посочва президентът. Освен това според него чрез задължителното гласуване ще се противодейства на корпоративния и купения вот. Електронното гласуване пък ще улесни избирателите, които живеят в чужбина. "Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени", посочва в мотивите си Плевнелиев.

Предложението за свикване на национален референдум трябва да бъде обсъдено от правната комисия и внесено за гласуване в пленарната зала. Според закона депутатите имат право да променят въпросите само редакционно, но не и да променят смисъла им.

Миналата седмица ГЕРБ внесе промени в закона за референдумите, които улесняват провеждането на национално допитване заедно с местните избори. Една от поправките задължава президента да насрочва националното допитване на една и съща дата с други национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на Народното събрание за провеждане на референдума. Така на практика ГЕРБ обвързва референдумите с изборите - през 2015 г., когато са редовните местни избори, през 2016 г. с президентските избори и през 2018 г., когато са редовните парламентарни избори. Малко преди ГЕРБ и от Реформаторския блок внесоха промени в закона за референдумите. Предложенията на реформаторите засягат праговете за иницииране на допитване, както и валидността на референдумите. Една от поправките предвижда допитванията да са валидни, ако в тях са участвали половината от имащите право на глас по избирателните списъци. Сега този праг е поне толкова, колкото са участвали на последните парламентарни избори. Другото предложение е да се намали броят на подписите, необходими за задължително свикване на национално допитване, от 500 000 на 300 000.

Повече от година след като предишното Народно събрание, доминирано от БСП, ДПС и "Атака" отхвърли предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждането на национален референдум за изборната система и не взе отношение по внесената от инициативен комитет подписка с над 500 000 души за свикване на допитване, държавният глава отново поставя на дневен ред инициативата си.

В сряда той внесе в деловодството на парламента предложение за свикване на национален референдум по три въпроса, които засягат изборното законодателство и по които избирателите да се произнесат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    mihomen avatar :-|
    mihomen

    Въпросите са с уловки!
    Видяха на последните избори, че активността беше много слаба и се измисля "Референдум", за вдигане активността на избирателите!

  • 2
    objective avatar :-?
    objective

    Изключително важно е да се направи по законов път актуализация на избирателните списъци в двa aспекта:
    1. Изчистване (чрез пререгистрация) на избирателните списъци от мъртви души;
    2. Изчистване (чрез документ за начално образование) на избирателните списъци от неграмотни гласоподаватели.
    Питам ви, как може да направи поименен избор лице, което не може да чете и пише ? След като началното образование е задължително за всички граждани, тези, които не са изпълнили това задължение, фактически се самолишават от възможността да разчитат и посочват имена и писмено да отговарят на въпроси на избори ! Освен ако от това тяхно право се възползва друг вместо тях !!!

  • 3
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Всички българи в чужбина трябва да имат същите условия

    и достъпност да упражнят правото си на глас както тези в страната.

    Те трябва да имат пълната свобода и правото да избират срещу това, което ги е принудило да напуснат страната.

  • 4
    antipa avatar :-?
    D-r D

    В горните коментари се спори за технологията на референдумите, което е несъществено.
    Същественото е, че гражданинът във всеки един момент има възможност да изразява мнение по всеки един въпрос, а не да чака някой си да определи дата, когато суверенът да се изхосди по въпрос, спуснат му отгоре.
    Прегледайте историята на българските допитвания до народа. Те винаги са подкрепяли тезата на управляващите/питащите: и при Стамболийски, и при Димитров, и при Живков, и при ГЕРБ. Последното беще показателно за безсмислието на този "демократичен" акт, защото реално волята на народа увисна във въздуха и остана без значение.
    Искате и на този референдум да се убедите в това ли?
    Да избирате мужду Борисов, Кунева, Миков, Местан и Волен ли?
    А защо просто не ги изхвърлите от листите?

  • 5
    titan2011 avatar :-|
    titan2011

    И комсомолския секретар, защо мисли че ще ида да гласувам? Защото не е важно дали и за кого гласуваш, а кой бори гласовете. В държава, където се крадат пред погледа на гражданите няколко милиарда от банка и отново няма виновни всякакви надежди за честни избори са напълно неадекватни на реалността.

  • 6
    subaru avatar :-|
    subaru

    +предложение за свикване на национален референдум по три въпроса,"

    При нормалните референдуми обикновено въпросът е един. Това на практика са три референдума в едно.
    За задължителното гласуване:
    Конституция на РБ:
    Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
    чл. 52. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
    Без промяна на Конституцията по съответния ред/с квалифицирано мнозинство или с ВНС/ няма как да стане.
    Правото" за това е право - можеш да се възползваш или не от него. Изборът е на съответния индивид.
    Промяната на това право в задължение ще породи други проблеми, които също трябва да намерят решение:
    - задължителното гласуване не означава задължително гласуване за някой а задължително пускане на бюлетина, пускането на недействителна бюлетина или бюлетина "против всички", не трябва да намалява броят на всички гласували, защото по този начин търсеният ефект се губи;
    - Неизпълнението на определено задължение трябва да е съпроводено със съответна санкция...../и тук ще се развихри българският управленски и нормотворчески гений/. Примерът с неспазването на "мъртвите" текстове за забрана на тютюнопушене на обществени места/вкл. и стадиони!!!/ е за учебник, как не трябва да са изготвят и приемат закони.
    Много по - добре е преди избори да бъде въведена "активната регистрация"/отпадат "мъртвите души"/, а когато са гласували по - малко от 51% от имащите "право" на глас изборите/същото се отнася и за референдумите/ да се обявяват за недействителни. Това ще направи значително по - отговорни политиците към българските граждани, които не са "олигофрени".
    А колкото за провеждането на Референдум за задължителното гласуване това ще е напразно упражнение, защото при сегашните прагове за действителност на референдумите, ако те не се променят надолу, почти няма как, който и референдум да е успешен, защото тези, които не гласуват, няма да гласуват и на референдума, който би ги задължил да гласуват. Законовото обвързване на провеждането на референдум с някой от предстоящите избори е толкова несъстоятелно, че просто не се нуждае от коментар. Ако животът наложи провеждането на рефередум по жизнено важен за държавата въпрос, ще чакаме 2г. до следващите избори за да го проведем....???!!!

  • 7
    kokin56 avatar :-|
    kokin56

    Малко въпроси към президента:
    - Мажоритарно гласуване има и сега, откъде го измислихте въпроса за този вид гласуване?
    - Емигрантите не могат да гласуват в този референдум, понеже няма изборни секции в чужбина за местни избори /така е по закон/; как ще дадат в такъв случай мнението си по въпросите, когато няма къде да го сторят?
    - В референдума трябва да присъства и въпрос за партийните субсидии – искат ли хората да има такива, при положение, че те идват от държавния бюджет, т.е. от нашите джобове?
    - Какъв е смисълът на този референдум и не е ли просто плосък ПР ход на президентството – парадиране с фалшива демокрация?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK