Земеделие на бъдещето

Какви са глобалните предизвикателства пред селското стопанство и как да се промени, за да им отговори

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята, смята Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство
Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята, смята Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство
Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята, смята Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство    ©  Надежда Чипева
Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята, смята Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство    ©  Надежда Чипева

Основното предизвикателство, пред което е изправен земеделският сектор в бъдеще, е да изхрани нарастващото население на земята, но по начин, който отчита климатичните промени. Тоест важно вече е не само какво произвеждат селскостопанските обекти, а и как го правят, за да постигнат устойчивост. Намаляването на вредните емисии в това производство трябва да бъде основен приоритет. Такива са изводите от доклада на Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство. Крей представи вижданията си за промяната на сектора в рамките на конференция "Трансформация на земеделието", организирана от Световната банка и Министерството на земеделието и храните.

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята. Този растеж ще трябва да е съпроводен от отговорно земеделие, което вероятно е единственият производствен сектор, който не намалява вредните емисии чрез внедряване на нови технологии, според Крей. Това налага и необходимостта все повече да се прилага подходът Climate Smart Agriculture - интелигентното използване на ограничените ресурси. Такъв подход е залегнал и в новите европейските политики, които вече ще обвързват субсидиите с грижата за биоразнообразието и климатичната устойчивост. Някои държави, като например Ирландия, вече са разработили механизми за мониторинг и въвеждане на мерки за устойчивост не само на фермите, но и по цялата верига след това. Програмата Origin Green на Ирландския съвет по храните е обхванала и оценила въглеродния отпечатък на над 7500 ферми за мляко и говеждо месо, а от 2015 г. ще започнат да се прилагат и във ферми за пилета и прасета.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал