С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 юни 2015, 20:58, 10327 прочитания

Земеделие на бъдещето

Какви са глобалните предизвикателства пред селското стопанство и как да се промени, за да им отговори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основното предизвикателство, пред което е изправен земеделският сектор в бъдеще, е да изхрани нарастващото население на земята, но по начин, който отчита климатичните промени. Тоест важно вече е не само какво произвеждат селскостопанските обекти, а и как го правят, за да постигнат устойчивост. Намаляването на вредните емисии в това производство трябва да бъде основен приоритет. Такива са изводите от доклада на Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство. Крей представи вижданията си за промяната на сектора в рамките на конференция "Трансформация на земеделието", организирана от Световната банка и Министерството на земеделието и храните.

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята. Този растеж ще трябва да е съпроводен от отговорно земеделие, което вероятно е единственият производствен сектор, който не намалява вредните емисии чрез внедряване на нови технологии, според Крей. Това налага и необходимостта все повече да се прилага подходът Climate Smart Agriculture - интелигентното използване на ограничените ресурси. Такъв подход е залегнал и в новите европейските политики, които вече ще обвързват субсидиите с грижата за биоразнообразието и климатичната устойчивост. Някои държави, като например Ирландия, вече са разработили механизми за мониторинг и въвеждане на мерки за устойчивост не само на фермите, но и по цялата верига след това. Програмата Origin Green на Ирландския съвет по храните е обхванала и оценила въглеродния отпечатък на над 7500 ферми за мляко и говеждо месо, а от 2015 г. ще започнат да се прилагат и във ферми за пилета и прасета.


Европа трябва да повиши производителността си

"ЕС се утвърди като лидер в света по стойност на износа на храни, но без ръст в производството и с радикална промяна в структурата на стопанствата в последните години", обясни Дачиан Чолош, еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони през 2010-2014 г. Чолош посочи в презентацията си, че доходите на земеделските производители в Европа все още остават в силна зависимост от преките плащания, което не е добра тенденция с оглед несигурността в бюджета за Обща селскостопанска политика заради самите ограничения в бюджета на ЕС. Европейският комисар обясни, че, за да отговори на глобалните предизвикателства, Европа трябва да търси увеличаване на производството и по-ефективно използване на ресурсите. А България има потенциал в тази посока и добри експортни позиции, тъй като произвежда повече, отколкото е вътрешната й консумация.

Сред препоръчителните за ЕС мерки за адаптация към новата глобална реалност са осигуряване на по-добър достъп на млади фермери до земя и повишаване на производителността в източната част на континента.





България посочва приоритети, но не и политики

Българското земеделие осигурява 7% заетост и голям брутен национален продукт, така че този сектор трябва да има за цел повишаване на конкурентоспособността и отстояване на идеята за равнопоставеност на производителите на общностния пазар. Това беше официалното послание от земеделското министерство, което не подкрепи тезата си с кой знае какви аргументи. "Българското земеделие е марка, която има много потенциал да върне цената си още в края на този програмен период само заради това, че той дава по-голяма гъвкавост да се приложат политики, подходящи за нашето земеделие", обясни министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Като главна цел за бъдещето на земеделския сектор в България Танева посочи диверсификацията и развитието на алтернативни на зърнопроизводството сектори.

Тя настоя за европейски правила за държавните помощи, които да засягат по-ясно размерите, обхвата и секторите, в които се прилага подкрепа, защото само чрез тях може да се гарантира равнопоставеност.

И проблем, и решение

Каквито и да са стратегиите в сектор земеделие обаче, те трябва да се чертаят на фона на климатичните промени. Аграрният сектор безспорно ще бъде най-пряко засегнат от по-дългите периоди на суша и по-екстремните валежи, които ще стават все по-обичайни явления през следващите десетилетия. Едновременно с това селското стопанство (и особено животновъдството) е и сред секторите с най-сериозен принос за въглеродните емисии, които Европа иска да намали с 40% спрямо нивата от 1990 г.

"Доскоро бяхме насочили усилията си към смекчаване на причините за климатичните изменения. Те вече са факт и борбата сега трябва да е за адаптация на земеделието към промените, без която ние бихме били обречени", заяви Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните. Той смята, че парите за адаптация, които ще се дават този период на производителите под условие, не трябва да се разглеждат като принудителен разход, а като инвестиция в ресурсното осигуряване на сектора в дългосрочен план.

Изработването на стратегия за адаптация към изменението на климата е в полето на Министерството на околната среда и водите, като през лятото на миналата година беше приет първият етап на стратегията, а именно оценката на риска. Стратегията трябва да е готова до 2017 г., заяви екоминистърът Ивелина Василева. По думите на Василева за страната не се очаква да има силен воден стрес, а климатичните промени може да улеснят отглеждането на ранните земеделски култури на открито или да намалят разходите за отглеждане на оранжерийните сортове. Водната обезпеченост обаче остава основна задача, която е била занемарена през последните десетилетия. От 1.2 млн. поливни хектара в годините на плановата икономика към момента се напояват едва 120 хил. хектара, а около 3000 язовира, предназначени за земеделски цели, служат основно за развъждането на риба.

Като пример за страна, адаптираща се успешно към климатичните промени и развиваща едно все по-успешно земеделие, беше посочена Уругвай, която със своите 3 млн. души население попада сред 10-те най-големи износителки на земеделска продукция, осигуряваща изхранването на 28 млн. души. За постигането на четирикратното нарастване на продукцията за последните 10 години страната е взела няколко важни решения, разказва Холгер Крей. Първо - идентифицирала е всички проблеми пред животновъдството си, което към днешна дата е оценено високо на международните пазари. Второ - картографирала е качеството на почвите си. Трето - разполага с информационна система, с карти на риска и горещите точки по отношение на недостига на ресурсите. И четвърто - има стратегия за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора. И всичко това - без европейски субсидии. С две думи - проблемът не е в парите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна

И още: нарушенията с къщите за гости, рекордът на Dow Jones Industrial Average

17 ное 2019, 434 прочитания

Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката 1 Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката

КС: Скритите форми на цензура могат да се окажат реална заплаха за правото свободно да се изразява и разпространява мнение

17 ное 2019, 706 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Идеалното работно място

Няколко тенденции, които ще окажат влияние върху начина, по който ще работим в бъдеще

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10