Земеделие на бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Земеделие на бъдещето

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята, смята Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство

Земеделие на бъдещето

Какви са глобалните предизвикателства пред селското стопанство и как да се промени, за да им отговори

Силвия Радославова, Калина Горанова
11154 прочитания

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята, смята Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство

© Надежда Чипева


Основното предизвикателство, пред което е изправен земеделският сектор в бъдеще, е да изхрани нарастващото население на земята, но по начин, който отчита климатичните промени. Тоест важно вече е не само какво произвеждат селскостопанските обекти, а и как го правят, за да постигнат устойчивост. Намаляването на вредните емисии в това производство трябва да бъде основен приоритет. Такива са изводите от доклада на Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство. Крей представи вижданията си за промяната на сектора в рамките на конференция "Трансформация на земеделието", организирана от Световната банка и Министерството на земеделието и храните.

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята. Този растеж ще трябва да е съпроводен от отговорно земеделие, което вероятно е единственият производствен сектор, който не намалява вредните емисии чрез внедряване на нови технологии, според Крей. Това налага и необходимостта все повече да се прилага подходът Climate Smart Agriculture - интелигентното използване на ограничените ресурси. Такъв подход е залегнал и в новите европейските политики, които вече ще обвързват субсидиите с грижата за биоразнообразието и климатичната устойчивост. Някои държави, като например Ирландия, вече са разработили механизми за мониторинг и въвеждане на мерки за устойчивост не само на фермите, но и по цялата верига след това. Програмата Origin Green на Ирландския съвет по храните е обхванала и оценила въглеродния отпечатък на над 7500 ферми за мляко и говеждо месо, а от 2015 г. ще започнат да се прилагат и във ферми за пилета и прасета.

Европа трябва да повиши производителността си

"ЕС се утвърди като лидер в света по стойност на износа на храни, но без ръст в производството и с радикална промяна в структурата на стопанствата в последните години", обясни Дачиан Чолош, еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони през 2010-2014 г. Чолош посочи в презентацията си, че доходите на земеделските производители в Европа все още остават в силна зависимост от преките плащания, което не е добра тенденция с оглед несигурността в бюджета за Обща селскостопанска политика заради самите ограничения в бюджета на ЕС. Европейският комисар обясни, че, за да отговори на глобалните предизвикателства, Европа трябва да търси увеличаване на производството и по-ефективно използване на ресурсите. А България има потенциал в тази посока и добри експортни позиции, тъй като произвежда повече, отколкото е вътрешната й консумация.

Сред препоръчителните за ЕС мерки за адаптация към новата глобална реалност са осигуряване на по-добър достъп на млади фермери до земя и повишаване на производителността в източната част на континента.

България посочва приоритети, но не и политики

Българското земеделие осигурява 7% заетост и голям брутен национален продукт, така че този сектор трябва да има за цел повишаване на конкурентоспособността и отстояване на идеята за равнопоставеност на производителите на общностния пазар. Това беше официалното послание от земеделското министерство, което не подкрепи тезата си с кой знае какви аргументи. "Българското земеделие е марка, която има много потенциал да върне цената си още в края на този програмен период само заради това, че той дава по-голяма гъвкавост да се приложат политики, подходящи за нашето земеделие", обясни министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Като главна цел за бъдещето на земеделския сектор в България Танева посочи диверсификацията и развитието на алтернативни на зърнопроизводството сектори.

Тя настоя за европейски правила за държавните помощи, които да засягат по-ясно размерите, обхвата и секторите, в които се прилага подкрепа, защото само чрез тях може да се гарантира равнопоставеност.

И проблем, и решение

Като пример за страна, адаптираща се успешно към климатичните промени и развиваща едно все по-успешно земеделие, беше посочена Уругвай, която със своите 3 млн. души население попада сред 10-те най-големи износителки на земеделска продукция, осигуряваща изхранването на 28 млн. души. За постигането на четирикратното нарастване на продукцията за последните 10 години страната е взела няколко важни решения, разказва Холгер Крей. Първо - идентифицирала е всички проблеми пред животновъдството си, което към днешна дата е оценено високо на международните пазари. Второ - картографирала е качеството на почвите си. Трето - разполага с информационна система, с карти на риска и горещите точки по отношение на недостига на ресурсите. И четвърто - има стратегия за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора. И всичко това - без европейски субсидии. С две думи - проблемът не е в парите.

Основното предизвикателство, пред което е изправен земеделският сектор в бъдеще, е да изхрани нарастващото население на земята, но по начин, който отчита климатичните промени. Тоест важно вече е не само какво произвеждат селскостопанските обекти, а и как го правят, за да постигнат устойчивост. Намаляването на вредните емисии в това производство трябва да бъде основен приоритет. Такива са изводите от доклада на Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство. Крей представи вижданията си за промяната на сектора в рамките на конференция "Трансформация на земеделието", организирана от Световната банка и Министерството на земеделието и храните.

Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята. Този растеж ще трябва да е съпроводен от отговорно земеделие, което вероятно е единственият производствен сектор, който не намалява вредните емисии чрез внедряване на нови технологии, според Крей. Това налага и необходимостта все повече да се прилага подходът Climate Smart Agriculture - интелигентното използване на ограничените ресурси. Такъв подход е залегнал и в новите европейските политики, които вече ще обвързват субсидиите с грижата за биоразнообразието и климатичната устойчивост. Някои държави, като например Ирландия, вече са разработили механизми за мониторинг и въвеждане на мерки за устойчивост не само на фермите, но и по цялата верига след това. Програмата Origin Green на Ирландския съвет по храните е обхванала и оценила въглеродния отпечатък на над 7500 ферми за мляко и говеждо месо, а от 2015 г. ще започнат да се прилагат и във ферми за пилета и прасета.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK