Тестовете не дават пълна картина за нужните на децата умения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тестовете не дават пълна картина за нужните на децата умения

проф. Джу-Хо Лий

Тестовете не дават пълна картина за нужните на децата умения

Бившият образователен министър на Южна Корея Джу-Хо Лий пред "Капитал"

Мартин Димитров
6432 прочитания

проф. Джу-Хо Лий

© Цветелина Белутова


Профил

Проф. Джу-Хо Лий e бивш министър на образованието, науката и технологиите на Република Корея от 2010 до 2012 г., изпълнител на някои от най-ключовите образователни реформи в страната. Преди да заеме министерския пост, той е служил две години като зам.-министър и още толкова като секретар по образованието към президента на Република Корея. В този период той изготвя плановете си за промяна на образователния модел, които целят да увеличат човешкия капитал на източноазиатската държава. Усилията му в посока подобряване на образователните стандарти започват още когато той е член на Националната асамблея на страната. Тогава Лий инициира законови промени, които позволяват декласифицирането на информацията за резултатите от стандартизираните тестове - ключови данни, върху които се градят всички следващи реформи. Той гостува в България по покана на ВУЗФ и посолството на Република Корея.

"Кризата е идеален момент за реформа. Не бива да позволявате на нито една хубава криза да ви се изплъзне", предупреждава проф. Джу-Хо Лий, министър на образованието, науката и технологиите на Южна Корея от 2010 до 2012 г. На пръв поглед "криза в корейското образованието" звучи смешно на фона на факта, че учениците от Южна Корея не са изпадали от челната десетка на тестовете PISA, провеждани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Лий, известен като архитект на последната реформа на образователната система на своята страна, обаче твърди, че точно тази вманиаченост (съвсем без преувеличение) на корейското общество по стандартизираните тестове вреди - на държавата, на икономиката и на учениците. И макар много от проблемите на Южна Корея да звучат като от друго измерение, България има какво да научи от опита на корейците в модернизирането на образователната им система.

Не е лесно на върха

Проф. Лий не крие усмивката си, когато разказва за колко ироничен намира факта, че докато САЩ се опитват да настигнат Корея по успехи в точните науки, той е направил всичко възможно корейските ученици да намалят смятането за сметка на спорта, театъра и музиката. "Концентрираме се твърде много върху тестовете, но те не дават пълна картина за уменията, които ще са нужни на децата през XXI век", казва Лий. Според него наблягането на точните предмети е довело до ситуация, в която когнитивните умения на корейските ученици - критично мислене, творчески умения, изграждане на характера - са пренебрегнати. А те наистина са първенци по учене - според проучване на OECD корейците прекарват 2.2 часа повече на ден в учене по математика от финландските си съученици, без това да води до значителни разлика в тестовите резултати. Но 14-часовите учебни дни имат своите последствия - най-честата причина за смъртта на 10-30-годишните в Южна Корея е самоубийство. Освен човешките жертви корейци дават и огромни суми на частните академии hagwoon, които обучават децата им до късни доби. "Наложи ни се да помолим местните власти да затварят принудително академиите, ако преподават след 22 ч.", споделя Лий.

И ако рейдове на частни учебни заведения ви се струват странни, още по-изненадващо е, че ползите от прекомерното учене за изпитите за прием във водещите университети стават все по-спорни. "Около 25% от корейците, които притежават университетска диплома, печелят по-малко от тези, които имат само средно образование", казва Лий. Пренасищането на трудовия пазар с висококвалифицирани млади хора не само увеличава безработицата, но и се отразява негативно на високотехнологичния производствен сектор в страната. "Бизнесът изпитва огромен недостиг на хора с професионално образование. Никой не иска да работи с ръцете си", обяснява професорът. Според него сегашното поколение страда заради стереотипа, наложен от родителите им, че успешната кариера преминава задължително през висшето образование.

С дъх на реформа

Лий е започнал да работи за по-качествено образование още като член на парламента, минал е през поста секретар на президента и накрая е прекарал четири години в правителството - две като зам.-министър и още толкова като министър. Мерките, които той предприема, са решителни и се базират са на изводи от данни за успеха на всеки отделен ученик. А целта е ясна - по-добро качеството на образованието за всяко дете, във всяко училище.

Професорът първо подема стъпки, за да облекчи напрежението, под което живеят учениците. От един изпит зависи влизането в добър университет и съответно успешната корпоративна кариера в някои от гигантите като Samsung и Hyundai. За да намали тежестта на стандартизираните тестове, Лий променя начина, по който се влиза в университет. "С пари от държавния бюджет назначихме специалисти по подбор на документи. Така променихме стимулите за учениците - вече не беше достатъчно да имаш перфектни резултати, а трябваше и да си се занимавал със социални дейности", казва той. Освен това, за да разклати влиянието на частните академии, Лий увеличава автономията на училищата. Така управителните съвети на средните училища (в които влизат родители, учители и местни бизнесмени) въвеждат разнообразни дейности като предприемачество, клубове по интереси, театър, създават се училищни оркестри - нещо, което Лий определя като своята "гордост".

Другият основен проблем, с който той трябва да се справи, е нежеланието на учениците да се записват в средните технически училища. Подобно на България заради намаляващия интерес през годините нивото на много от тях е паднало. За да обърне тенденцията, Лий идентифицира някои от най-слабите училища според резултатите на матурите, но вместо да ги наказва, ги стимулира финансово. "Подписахме меморандуми за разбирателство с местните клонове на компании от сектора, в който са и техническите училища. Поканихме техни бивши изпълнителни директори да станат директори и се договорихме фирмите да запазят работни места специално за ученици от тези техникуми", разказва Лий. По този начин, освен че получават нужните средства, за да подновят своята материална база, техническите училища стават по-привлекателни за амбициозните родители. "Дори децата им да завършат най-добрия университет, шансът да започнат работа в Samsung е минимален. Но ако завършат техникум, който има договор с компанията, работата им е сигурна", дава пример бившият министър. Той признава, че реформата не е решила проблема, но е начертала пътна карта за години напред и е станала основа за алтернатива на следването в университет.

Накъде без учителите

Според Лий осигуряването на висококачествено образование няма как да се случи без инвестиция в учителите. Както във Финландия, професията е повече от престижна - само най-добрият 1% от кандидат-студентите влизат специалност "Педагогика". За да се избегне отливът към частните академии, учителите нямат право да преподават едновременно на двете места, но и получават сериозни привилегии. "Пенсионният план, които предлагаме на учителите в публични училища, е преференциален. Освен това заплатите, които даваме, са най-високите в страните от OECD", изрежда стимулите Лий. По думите му пред политиците никога не е стоял въпросът за баланса между количеството и качеството на преподавателите. "По време на ранната индустриализация на страната бюджетът за образование е бил ограничен, но винаги сме предпочитали да наемем малък брой висококвалфицирани професионалисти на по-висока заплата вместо много на брой слаби, нископлатени учители", казва той. За да се запази доброто качество на образованието по малките населени места Корея прилага ротационна схема, при която учителите преподават по пет години в град, а след това в провинцията.

Това, което прави южнокорейската система толкова жизнена и конкурентоспособна, е далновидността, с която се управлява, и способността й за адаптация към новите икономически реалности и нуждите на бизнеса. Но и с мисъл за всеки отделен ученик, учител, училище. Както и способността на управляващите да не си затварят очите за дефектите на системата, а да са готови да ги поправят. "Ние не прикриваме проблемите на системата, завършва разговора Джу-Хо Лий, а хвърляме светлина върху тях, разбираме какво ги предизвиква и им противодействаме с конкретни мерки." А рецептата му звучи достатъчно универсална.

 
Висше образование: курс към иновации

В контраст с изключителните постижения на учениците от средните училища в страната, Южна Корея не може да се похвали със същото качество на висшето си образование. Една от причините, които мотивират Лий да подеме реформа в посока училищна автономия и акцент върху развитието на когнитивните умения на учениците е, че страната започва да изостава в иновациите. А за да се осигури конкурентноспособността на страната във високотехнологичния сектор, университетите трябва да подобрят своята развойна дейност. Лий разказва как държавата е увеличила бюджета си за наука, стреми се да привлича световноизвестни учени и либерализира висшето образование, за да създаде конкуренция помежду им.

В Корея по-голямата част (около 80%) от университетите са частни и не получават директно субсидиране от държавата. За сметка на това тя предлага стипендии за социални нужди и успех, както и преференциални кредити, които да покриват таксите на корейските студенти в нужда. Останалата една пета от университетите, измежду които най-доброто учебно заведение в страната - Корейският национален университет, се управляват от корпоративен борд с членове на управителния съвет завършили студенти, представители на големи компании и преподаватели. По този начин се осигурява професионалното управление на институциите, които се борят помежду си за развойно финансиране. Ректорите са предложени от комисии, които търсят подходящи кандидати и ги предлагат за избор на съвета - също както в средните училища. Така се комбинират демократичния избор с номинацията на квалифицирани кандидати с лидерски умения.

Това, че университетите работят за печалба, не означава, че академичната автономия е накърнена. Но автономията не означава компромиси с качеството на образованието, което университетите предлагат. По време на мандата си Лий затваря няколко институти, които са  придобили славата на "печатници за дипломи". Както в другите аспекти от реформата на образованието на страната, Южна Корея се стреми да води промените и да се адаптира, а не да чака иновациите да дойдат наготово.

Профил

Проф. Джу-Хо Лий e бивш министър на образованието, науката и технологиите на Република Корея от 2010 до 2012 г., изпълнител на някои от най-ключовите образователни реформи в страната. Преди да заеме министерския пост, той е служил две години като зам.-министър и още толкова като секретар по образованието към президента на Република Корея. В този период той изготвя плановете си за промяна на образователния модел, които целят да увеличат човешкия капитал на източноазиатската държава. Усилията му в посока подобряване на образователните стандарти започват още когато той е член на Националната асамблея на страната. Тогава Лий инициира законови промени, които позволяват декласифицирането на информацията за резултатите от стандартизираните тестове - ключови данни, върху които се градят всички следващи реформи. Той гостува в България по покана на ВУЗФ и посолството на Република Корея.

"Кризата е идеален момент за реформа. Не бива да позволявате на нито една хубава криза да ви се изплъзне", предупреждава проф. Джу-Хо Лий, министър на образованието, науката и технологиите на Южна Корея от 2010 до 2012 г. На пръв поглед "криза в корейското образованието" звучи смешно на фона на факта, че учениците от Южна Корея не са изпадали от челната десетка на тестовете PISA, провеждани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Лий, известен като архитект на последната реформа на образователната система на своята страна, обаче твърди, че точно тази вманиаченост (съвсем без преувеличение) на корейското общество по стандартизираните тестове вреди - на държавата, на икономиката и на учениците. И макар много от проблемите на Южна Корея да звучат като от друго измерение, България има какво да научи от опита на корейците в модернизирането на образователната им система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Тестовете, особено тези със затворен отговор (а, б, в) са прекрасно средство за преписване. Така учениците се спасяват от опасността да лъсне отвратителното им невежество, а учителите отчитат някаква дейност. Всички са щастливи, че правят нещо, накрая полуграмотни същества се мотаят безцелно по улиците и броят до 12. Функционално неграмотни и невежи, разчитат на родителите и късмета си. Прекрасна картинка на България след прехода към Нищото.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#1:"gigabyte"]Тестовете, особено тези със затворен отговор (а, б, в) са прекрасно средство за преписване. [/quote]Не и ако се сменя последователността на случаен принцип. Първо, въпросите може да са в различна последователност за различните ученици. Второ, за един и същ въпрос поредността на отговорите може да се редува - т.е. в един вариант на теста верен е отговор "А", в друг е "Б" - просто съдържанието на отделните опции се разменя.

    Такива пермутации са нормални при тестовете, които се провеждат на запад. Просто е крайно време да възложат тестовете на чужда компания. Напр. американската Educational Testing Service има над 70 години опит в провеждането на стандартизирани тестове (ТОЕФЛ, САТ, ГМАТ, ГРЕ и т.н.). Ако такава фирма поеме тестовете хем ще свърши работата по-добре, хем няма да има изтичане на въпросите, както се случва у нас.

  • 3
    franklin avatar :-|
    franklin

    "Това, което прави южнокорейската система толкова жизнена и конкурентоспособна, е далновидността, с която се управлява, и способността й за адаптация към новите икономически реалности и нуждите на бизнеса"

    Далновидността, уважаеми властимащи!

  • 4
    the_european avatar :-|
    the_european

    Прекрасно интервю от бивш министър с отлични мениджърски умения, човек способен да дефинира проблеми и след това и да ги решава. Ние имаме много умни държавни чиновници и политици с управленски умения, много подготвени, но не рядко им липсва точно този мениджърски подход. "Подписахме меморандуми за разбирателство с местните клонове на компании от сектора, в който са и техническите училища. Поканихме техни бивши изпълнителни директори да станат директори" - страхотно, просто великолепно хрумване. Мога да си представя какво може С ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ да направи пенсиониран топ-мениджър с едно училище. Най-най-най-обаятелния ми преподавател от следването ми в Германия беше един бивш топ-мениджър от концерна Даймлер. Цели негови изказвания помня наизуст. На лекциите му нямаше къде игла да падне. Човекът беше дал път на младите във фирмата, за да преподава на хлапетата своя опит. :)

  • 5
    black_recluse avatar :-|
    black_recluse

    Много е прав Проф. Лий. В България откакто започнаха тия тестове, децата тотално са се зомбирали. Едно съчинение не мога да напишат. Да не говорим, че има такива, които не могат да развият и едно правилно, смислено сложно изречение. После се чудим защо нямат реализация и защо бягат по чужбина да учат или да берат ягоди...

  • 6
    mehudi avatar :-|
    彼得。斯托亚诺夫

    До коментар [#1] от "gigabyte":

    тестът е най-доброто за масово тестване за стандартни знания. от там нататък вече е устното изпитване, но него го правиш за отбран относително малък % от учащите. а колкото можеш да препишеш, толкова можеш и да подкупиш изпитващия.

  • 7
    nigel avatar :-|
    nigel

    Има и нещо общо в резултатите от образователните ни системи - и в двете страни нараства недостигът на качествени средни кадри !
    Това в дългосрочно перспектива е може би по-голям проблем даже от некачественото ни висше образование.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK