Държавен капитализъм

В годините след кризата правителствата станаха зависими към европейските пари, без да е ясно какво следва след тях

По-голямата част от икономическия ръст се дължи на еврофондовете

Ето ви доза оптимизъм. Растежът на българската икономика се ускорява. Процесът започна през миналата година, а първата ревизия на данните за периода януари – март 2015 г. показва още по-оптимистично число – 2% реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). И когато към всичко това добавим и номиналното увеличение на БВП с 570 млн. лв., покачване на износа с 13% и над 2% повече инвестиции в основен капитал, тогава нещата изглеждат доста обнадеждаващо. Защото икономическият ръст означава повече работни места, повече благосъстояние за хората, повече свобода за развитие.

Сега, след като поехте нужната доза задоволство, е време за песимистичната част от анализа. В структурата на БВП се вижда, че нещата не са толкова розови. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че българската икономика остава твърде зависима от правителствените разходи, което значи, че европейските средства на практика са отговорни за по-голямата част от растежа. Миналата година бележи най-голямото увеличение на държавното потребление от 11 години насам. И това е само върхът на една тенденция, която продължава от доста време насам.

"Все повече публична, все по-малко частна..."

Практическото изчезване на чуждестранните инвеститори след началото на кризата превърна държавата и европейските пари в ресурса, който движи икономиката. В някои години износът също помагаше, но през 2014 г. износът на стоки падна с близо 1%. Миналата година, за разлика от 2013 г., двигател на растежа бяха вътрешното потребление и инвестициите. По-големия принос за ръста на това потребление имаше индивидуалното и колективното потребление на правителството, което пък беше пряко следствие от "развързването на кесията" и резкия ръст на бюджетните разходи.

Поевтиняването на суровините даде тласък на потреблението, което формира 86% от БВП. През 2014 г. то отчете годишен ръст от 2.4% - близък до постигнатия през 2008 г. Най-голяма част от това потребление се дължи на домакинствата, но най-голямото увеличение сред всички компоненти на БВП бе регистрирано именно при индивидуалното потребление на правителството – 5.8%. Подобно увеличение статистиката не бе отчитала от 2003 г. Връщайки се назад в годините, много ясно се вижда, че от 2009 г. корелацията между публичните разходи и икономическия ръст е много тясна.

"Икономиката на България е все повече публична и все по-малко частна, а пазарният ни избор е все повече обществен и все по-малко личен", смята икономистът Румен Гълъбинов. Неговите наблюдения са, че с всяка изминала година този процес се задълбочава и все повече "заприличваме на социалистическа планова икономика". Според него огромният проблем е липсата на чужди инвестиции, без които малка икономика като българската няма как да постигне необходимия й ръст. "Изтичането на все повече инвестиции от икономиката на България означава, че все повече корпоративен капитал се превръща в публични разходи", смята той, т.е., че частните пари се заместват от държавни.

Числата от НСИ го потвърждават. Общите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи от 2012 г. насам намаляват. Но не и при държавните структури. През 2014 г. бюджетните предприятия са изхарчили рекордните 2.6 млрд. лв. за машини, оборудване и др. Сумата е с над 70% над нивото от предходната година, докато при частните предприятия инвестициите намаляват.

Сектори на инжекции

Основната причина за подобно увеличение на държавните разходи се крие в парите, отпускани от Европейския съюз. Един добър пример за различието между възможностите на реалната икономика и подкрепяната от държавата икономика може да се види при строителния сектор. Ако гледаме статистиката на НСИ за строителната продукция през 2014 г,. ще видим, че почти всеки месец там е имало ръст спрямо предходната година. Поглеждайки разбивката обаче, нещата съвсем не изглеждат така еднопластови. Строителството на жилищни сгради не е отчитало увеличение през нито един месец за последните шест години, докато изграждането на инфраструктурни обекти, финансирани 80% с европейски средства, расте с двуцифрени проценти всеки месец.

И това при положение, че според представители на имотния сектор в момента на пазара на жилища, особено в София, има недостиг на нови сгради и търсенето надхвърля многократно предлагането. Според Полина Стойкова, изпълнителен директор на агенция "Бългериан пропертис", най-добрите имоти в София вече са продадени, а през последните години банките са ограничили кредитирането на предприемачите и реално няма никакво ново строителство. Липсата на желание за кредитиране, от една страна, се дължи на липсата на качествени проекти, но от друга – на прекалено високия риск, който банките все още не желаят да поемат.

"Това, което се случва през последните години със средствата от ЕС, наподобява болен, който се пристрастява към лекарствата", смята Любомир Дацов. Според него европейските пари създават зависимости. "Политиците се надпреварват в усвояването, но липсва идеята за полезност и ефективност от това усвояване", смята финансистът. Потреблението на държавата е определящ фактор за представянето на икономиката, смята Дацов, който е бивш зам. финансов министър.

Това е теза, която дори човекът, отговарящ за европейските средства - вицепремиерът Томислав Дончев, признава. Правителствата трябва да започнат да свикват да работят с по-малко европейски пари и да се разчита на други източници на финансиране, е заявявал той неведнъж. "Всички данни на политическите процеси на европейско ниво и индикаторите за БВП от глава на населението на България спрямо средноевропейския показва, че европейското финансиране след 2020 г. ще бъде много по-малко", каза Дончев по време на бизнес форум на тема "Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" в края на миналия месец. Това е тежката реалност - България няма да има късмета на Гърция, която преживя три последователни програмни периода, в които бе заливана от евросредства.

Прогноза за още държава

Това не е всичко. "Всяка година икономиката ще става все по-държавна", смята Румен Гълъбинов. Той цитира данни, според които в периода 2011 – 2013 г. 90% от икономическия ръст се е дължал на еврофондовете. "През следващите години това съотношение вероятно ще се запази, тъй като чуждестранните и местните инвестиции намаляват, и просто няма откъде да дойде свеж ресурс", смята той.

Въпреки че Европейската комисия повиши на два пъти прогнозата си за икономиката на България за 2015 г., очакванията за ръста са едва за 1%. Комисията прогнозира намаление при публичните инвестиции, свързани най-вече с еврофондовете. Основна причина за това е изтичането на срока на усвояването на парите от стария програмен период и необходимостта от време за прилагане на оперативните програми от новия.

Има два основни риска в тази ситуация. Първият е вече споменатото пристрастяване, което е сериозна опасност за икономиката при изключителното наблягане на публичен ресурс. Представете си, че през 2020 г. парите за строителство на магистрали и пречиствателни станции свършат. Това значи, че ако не сме свикнали да привличаме частен ресурс, ще се окажем обратно в 2009 г. - неподготвени.

Другият сериозен риск, който идва с наличието на еврофондове, е освободените от тези инвестиции национални средства, вместо да се използват за допълващи инвестиции или за реформиране, да се харчат "на око" за каквото правителството реши. Много често публичните разходи се правят на база непрозрачни критерии, парите отиват при едни и същи фирми, а инвестициите в инфраструктура се правят, без да се мисли как ще се поддържа впоследствие тази инфраструктура.

Случаят с автомагистрала "Тракия" е показателен. Едно от изискванията на еврофондовете е устойчивост и поддържане на инвестицията. В случая се оказа, че бюджетът няма пари да ремонтира увредените участъци на магистралата и се стигна до почти комичното решение скоростта да се намали до 90 км/ч. Това се случи в стари участъци, които не са построени с европейски пари, но без необходимата финансова поддръжка, не е трудно да се предположи, че много евроинвестиции също ще стигнат до това състояние.

Добрата новина, ако можем да я броим за такава, е, че освен намаляване на помощта за България ЕС има и други идеи за нейното реформиране. А именно дори от този период е видно, че тази помощ ще идва все повече за проекти, които генерират възвращаемост, а не просто градинки и фонтани.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


18 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Това не е „Държавен капитализъм“ регулирана държавно, в место икономика на свободата инициатива; Това е фалирала икономика във възход.

    Трябва много да сме я закъсали щом разчитаме най-вече на европейските средства, чиято цел е да подпомагат пазарната ни икономика, а не да я заместват както е в останалите страни. В същото време те са гаранцията, за геополитическата ни ориентация.

    Въпросът е на кого всъщност помага Европа продължавайки да стимулира корупцията у нас, чрез европейските средства, които винаги са пренебрежимо малко в сравнение със собствените такива?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Европарите в представите на политиците подмениха нуждата от развитие и ръст на икономиката и чисто психологически ни накараха да мислим, че работим - не работим: все отнякъде пари ще дойдат.
    Пагубно...

  • 3
    4er avatar :-|
    pi4er

    Нормално: болно тяло на системи, с кръвопреливане (заеми - Бг не е точно в тази група) и венозно хранене (еврофондове). Целта на европейците (ех, и на нас - или част от нас) е да се оправи структурата на това тяло - напр. чрез магистрали и пречиствателни станции; да се понамалят порочни практики(вируси) - чрез разни реформи (антибиотици) дето все ги говорим. Ох, а за раковите образования и необходимите радиации не ми се мисли. И дано един ден тялото е способно на самостоятелно съществуване.

  • 4
    lde46372935 avatar :-|
    Georgi Manov

    Износ!!! От там ще дойде свежия капитал. За съжаление малко го разбират.

  • 5
    serafin avatar :-|
    serafin

    Държавен капитализъм. Исконната мечта на мутри, кметове и пишман политици.
    Да могат да контролират входа и изхода.
    А т.нар. "обществени поръчки" да се печелят от правилните хора.
    Пяна ми хвана устата да обяснявам, моля и приканвам да спрем да лежим само на пустите еврофондове. Те в един щастлив момент ще свършат. И времето на свършването им наближава главоломно.
    Никой (депутати, кметове) не иска да чуе. Т.е. чуват, но не знаят какво да прявят!
    На един кмет му заявих: До сега инвеститорите идваха да чукат на вратата ти, да искат среща, сега дойде времето да вземаш куфарчето и да тръгнеш да чукаш на техните врати.
    Но ние пък такива сложни препятствия сме поставили пред инвеститорите...

  • 6
    serafin avatar :-|
    serafin

    Няма да ми омръзне да повтарям, че субсидиите изкривяват стимулите, убиват конкурентноспособността, изместват целите.
    Покрай тези "европроекти" маса полезна енергия се изисипва в писане на тонове бумаги за да се вземат едни "безплатни" пари.
    В края на краищата "безплатните" пари ще ни излязат през носа!

  • 7
    alexsilver avatar :-|
    alexsilver

    [quote#5:"serafin"]Държавен капитализъм. Исконната мечта на мутри, кметове и пишман политици.
    Да могат да контролират входа и изхода.
    А т.нар. "обществени поръчки" да се печелят от правилните хора. [/quote]
    Навремето Костов направи точно това - отби старата номенклатура от "вимето" на държавните фирми , които се източваха на входа и на изхода с подставени "частни" фирми точно на шефовете на държавните фирми. Така "Нефтохим" беше "набутана" с над половин милиард долара задължения. Приватизацията пресече тези възможности и остави в икономиката над 1500 фирми, които бяха предвидени за ликвидация. Ето ТОВА не могат да простят на Костов крадците от бившата номенклатура. Вече повече от 15 години. А сега отново виждаме на какво са способни - фалитът на КГБ, заробващият дълг от 16 милиарда и други изненади, които ни чакат. Докато се правим на метиляви овце... ;)

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Ако има държавен капитализъм, той не е заради еврофондовете. Ние плащаме на ЕС членски внос в размер на 1% от БВП и ако изключим директните плащания на единица площ, първите години усвояемостта беше ниска, не сме получавали обратно кой знае колко повече. Въпреки това ефектът се усети веднага, защото проектното финансиране от ЕС е в пъти по-ефективно от нашите бюджетни приоритети, пък и по-строго надзиравано като изпълнение. Затова и 15 години нямаше нито едно реновирано училище, почти никакво пътно строителство, почти никакви инвестиции в наука. Ако си беше останало постарому, този 1% чл. внос щеше да замине за пенсии и за покриване на загубите на губещи държавни предприятия. Сега ЕС казва "Дай ми го на мен този 1%, аз ще ти върна 2%, но ще ти кажа за какво да ги харчиш". През 2001 г. минаваше за новина, че "Красива България" е отпуснала 20 хиляди лева за пребоядисване на читалище "Сава Доброплодни" в Шумен. Днес можем да прочетем, че лятото община София ще санира изоснови 65 училища - с топлоизолация, подмяна на дограмата, на покрива. Не че парите са станали 65 пъти повече, а просто се харчат за по-дългосрочни работи. Кога до 2007 г. български политик ще се замисли с дъжавни средства да закрива домовете за сираци, да пречиства реките, да рекултивира сметища, да купува уреди за лабораториите на факултетите, да праща студенти на обмен в чужбина, да купува оборудване за онкоболниците? Никога! И да е имало пари, то просто не му съвпада с целите да вземе още някой пенсионерски глас и да крадне от закъсалото предприятие. Да не говорим за качество на работите - днес за капиталовите разходи важат евростандартите. Боклуци могат да се пробутват само с фалшификация, което вече е криминално деяние и последствията са съвсем други.

  • 9
    nasii avatar :-|
    nasii

    В Разград от есента тече подобно усвояване на евросредства - старите градинки /в идеално състояние/ се префасонират заради едни пари, които /без да съм сигурна/ отиват там, където беше най - малко нужно.

  • weinlock

    Абе я по-леко с тия божествени чужди инвеститори. Това не е на-добрият път към натрупване на национален капитал. Затото чуждите инвестиции изнасят добавената стойност или изобщо не я допускат да влезе в българската икономика. Чуждият инвеститор идва да работи тук заради доброто отношение разходи-печалба. А разходите му тук са всъщност добавената стойност за България, това което ние печелим от този инвеститор. Това, което той се мъчи всячески да минимизира. Или: чуждият инвеститор няма интерес България да е богата държава, защото това ще му вдигне разходите за производство - това е простата, елементарната логика.

    Чуждият инвеститор е по принуда източник на капитал за развитие, ако няма от къде другаде да дойде. Най-добре е чистата дотация или капиталът внасян от работещите в чужбина - те остават в България в пълен размер.

    Европейските програми са, поне теоретично(особено ако не се крадяха толкова), 2 или 3 пъти по-ефективен и полезен начин за натрупване на национален капитал. Защото това са пари, които остават, генерират добавена стойност, която си остава тук и не изтича обратно навън, под формата на инвестиционен доход.
    От постоянните песнобления за О-боже-Чуждият-Инвеститор" съвсем забравихме за какво се отнася задачата. Чудият инвеститор е трудният и бавният начин за трупане на национален капитал, т.е национално богатство. Това даже ИПИтата го признаха, подсмърчайки.

    А тука, някой си ми подсмърча, че сме се били пристрастили към на баницата мекото, а плявата отсъствала от паницата. Това е смешно, ако не беше тъжно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход