Подобни бяха мотивите за завеждането на арбитражния иск и от EVN. А вероятно това е причина и за намерението на третото електроснабдително дружество в България ЧЕЗ също да заведе арбитражно дело срещу страната ни, като компанията вече е направила опит за постигане на извънсъдебно споразумение, което стана ясно от изказването на Горанов пред парламента.

Процедура в развитие

От "Енерго-про" посочват, че развитието на арбитражната процедура е следвало правилата на ICSID. Според тях от юли 2013 г. до регистрирането на иска е даден срок за предварителни действия на страните, което означава, че се дава възможност за постигне на извънсъдебно споразумение. Едва ли в скоро време може да се очаква резултат, тъй като според юристи арбитражните дела отнемат поне две-три години.

Действията на регулатора

Трите енергийни дружества бяха принудени да прибегнат до завеждането на арбитражни искове, след като през 2012 г. регулаторът определи нова методика за компенсиране на разходите за възобновяемите централи, според която разходите между прогнозно и реално произведената енергия от тях остават за сметка на електроснабдителните дружества (ЕСП). Това доведе до генерирането на сериозни загуби в трите компании още през първите месеци на влизане в сила на новите правила.

От регулатора тогава оправдаваха решението си с това, че ЕСП-тата трябва да бъдат наказани заради това, че не са дали точни прогнози какви количества възобновяеми източници ще бъдат инсталирани на техните територии (става въпрос за първата половина на 2012 г., когато за няколко месеца от 124 мегавата възобновяемите мощности достигнаха 600 мегавата).

Тук вероятно се крие и причината за по-голямата сума на иска на EVN, тъй като на територията на компанията има най-много инсталирани централи за възобновяема енергия. Поради тази причина към май 2013 г. от компанията отчетоха 192 млн. лева непризнати разходи за закупуване на възобновяема енергия.