Божидар Димитров пред "Нова телевизия"

Позизция

Пеевски беше предложен за шеф на ДАНС заради стажа си като следовател, който се оказа една от най-строго пазените тайни в държавата.

Фотограф: Анелия Николова

  Лицето Д. П. и срамът на България

От коментар на Ясен Бояджиев в " Медиапул"

Колко и какво е работил Пеевски в далеч по-малко известното си минало на следовател е дълбока тайна. Поредният й ревностен пазител е съдия от софийския Административен съд, според когото тази информация трябва да остане недостъпна за обществото, понеже може "да доведе до накърняване на личния авторитет" на магистрата (посочван деликатно в съдебното решение като "случая Д. П." или "лицето П.").

Изобретеният от съдията аргумент с "личния авторитет" е прекрасен пример за това как престараването може да има обратен на желания ефект. Защото сега вече ще е много трудно да се разсеят подозренията, че фактите се прикриват, защото са компрометиращи, и че тайната се пази, защото е срамна. Както за "Д. П.", така и за цялата държава.

Специалният интерес към следователската биография на "лицето П." навършва тези дни две години. На 14 юни 2013 то бе избрано от Народното събрание за председател на ДАНС - събитие, което, както е известно, предизвика мощен трус в обществото и държавата. Кажи-речи единственият публично обявен (от тогавашния премиер Пламен Орешарски) аргумент за този избор бе, че кандидатът "има опит като следовател".

След като после месеци наред всички отказваха да отговорят на въпроса КОЙ е предложил П., към края на 2013 г. по Закона за достъп до обществена информация три медии поискаха да научат какъв по-точно е опитът му като следовател, направил го подходящ за поста. Но получиха категоричен отказ от градския прокурор и Висшия съдебен съвет с два мотива - че исканите данни не са обществена, а лична информация, а и самият П. изрично е отказал те да бъдат предоставени.

Според експертите тези аргументи са категорично незаконни. Първо, информацията е публична, защото става дума за лице на публична длъжност, чието разрешение изобщо няма нужда да бъде искано. Освен това във всички подобни случаи тази информация е била предоставяна.

На всичко отгоре за останалите магистрати тя е налична в техните атестационни формуляри на интернет страницата на ВСС. По закон следователят П. е трябвало също да бъде атестиран, но за него такава информация липсва.

След обжалването на получените откази мнението на експертите бе потвърдено вече два пъти и от съд. Друг съдия от Административния съд заявява, че "съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание", че "всеки магистрат следва да има ясното съзнание, че няма аспекти от професионалната му дейност, които могат да бъдат скрити от обществото" и че "принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в Закона за съдебната власт и в процесуалните закони". Сега това дело е висящо пред Върховния административен съд (ВАС).

По второто от заведените дела ВАС преди месец се произнесе окончателно, че "законът предвижда право на гражданите на информация за работата на съдебната власт и съответно задължение на съдебната власт да осигурява откритост, достъпност и прозрачност на действията си". Въпреки това решение обаче градският прокурор на София все още не е предоставил исканата информация.

И по третото дело в ревностното си старание да съхрани тайната съдията е изобретил гениалния аргумент с опасността да бъде накърнен личният  авторитет на магистрата. Разбира се, и този мотив е също толкова незаконен, колкото и останалите. Забележителното при него е пълната му абсурдност, която, вместо да прикрие, прави нещата съвсем ясни.

Щом информацията за това какво е работил като следовател е опасна за личния му авторитет, имаме пълно основание да предположим, че не е работил (или поне не е завършил работата) по нито едно дело. Което явно не е било пречка  да получи статут на несменяем магистрат.

Неимоверното старание да се скрие срамната тайна за "случая Д. П." дори с цената на закононарушение хвърля ярка светлина върху още една, по-голяма и по-срамна "публична тайна". За мръсните зависимости, в които е оплетена съдебната власт.

И за обърнатата с главата надолу йерархия на авторитетите в България, управлявана не от легитимните институции и закона, а от частни политико-икономически интереси.

Коментар+

Коалицията БОСТАН срещу гражданите

От коментар на Любен Обретенов в "Клуб Z"

Отдавна съществуват подозрения за неформална коалиция между ГЕРБ и ДПС. Общественото мнение дори й намери подходящо название - БОСТАН (съкращение от имената на  Борисов и Местан). Взаимодействието на двете партии в парламента може да се види с просто око.

Последният случай бе преди дни, когато дружно отхвърлиха предложението за по-ниски прагове за иницииране и валидност на националните референдуми. И така запазиха монопола на големите партии върху инициирането на допитвания. Защото нито по-малка партия, нито гражданска организация може да събере 500 000 подписа за три месеца. Практиката вече доказа това. Редно е да се отбележи, че БСП също не подкрепи с мнозинството от своите депутати предложението.

С това си гласуване коалицията БОСТАН не само се обозначи за пореден път, но и се представи като изключително реакционна, като противник на даването на повече реална власт в ръцете на гражданското общество. За сметка на това заедно очевидно са изключително загрижени за запазването на привилегиите на т.нар. елит.

Неотдавна Националната служба за охрана (НСО) бе запазена във вида, в който съществува и досега, а това означава 40 млн. разходи за охрана на ВИП персони (при 4 млн. лв., които се отделят за борба с тероризма), лъскави лимузини за огромна част от хората на високи постове, камериерки, чистачки, градинари, ползване на обучени гардове за лични дела и т.н. Имаше предложения НСО да престане да съществува в този си вид, но именно ГЕРБ и ДПС ги отхвърлиха.

Струва си да бъдат припомнени и някои от по-старите проявления на коалицията. ДПС подкрепи новия дълг, поет от правителството, въпреки че преди това му беше яростен критик. Подкрепи и онзи текст, който позволяваше пари от частните пенсионни фондове да се прехвърлят в НОИ.

И каквото и да говорят Лютви Местан и Бойко Борисов, съмненията остават.

Как да четем премиера

ПФ и РБ да благодарят на ДПС

От интервю с Бойко Борисов по "Нова телевизия" в понеделник

- Радвам се, че сме изпреварили Румъния във всяко едно отношение - борбата с корупцията, данъците, усвояването на евросредствата. (Няма да въвеждаме румънския модел за борба с корупцията по високите етажи на властта, в който разследващият орган е независим от главния прокурор.)

- Прокуратурата е независима и доказателство за това са делата срещу Цветан Цветанов. Какво да направи Цацаров, за да покаже, че е независим - да дойде да ни задържи? Главният прокурор в България не е подчинен на никого. За Цацаров се правят внушения. (Няма да се извършат промени, които да заплашат безконтролния статут на изградената по сталинистки образец прокуратура.)

- Съдебната реформа не е на Христо Иванов, а на цялото правителство. (Аз решавам какво ще се случва в държавата.)

- ДПС ще стане приемлива за разговор едва когато Делян Пеевски не е народен представител. (Ако го пожертвате както Цветан Василев, ще ме улесните.)

- Ако не беше ДПС, правителството нямаше да може да остане на власт. Ако данъците не бяха останали тези, ГЕРБ излизаше от властта. ПФ и РБ дължат на ДПС това, че има правителство, защото подкрепиха данъците. (Не се нуждае от "превод".)

- (За ромите): Да ги избием - не може, да ги изселим - не можем, да им направим жилища - няма пари, да се толерира този начин на живот - не може, така сме живели от векове. Знам, че мога много бързо, за един час, да стана Ратко Младич на Балканите, но аз съм внимателен. ( Няма да променяме нищо, защото ситуацияна ни устройва - когато ни трябват гласове за изборите или когато ни трябва виновник )