Какво дърпа икономиката надолу

Корупция, зле обучени кадри, малко иновации и слаб маркетинг пречат на бизнеса да е конкурентен

Подобряването на инфраструктурата и адекватната политика на пазара на труда са ключови за привличане на инвестиции
Подобряването на инфраструктурата и адекватната политика на пазара на труда са ключови за привличане на инвестиции
Подобряването на инфраструктурата и адекватната политика на пазара на труда са ключови за привличане на инвестиции    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Подобряването на инфраструктурата и адекватната политика на пазара на труда са ключови за привличане на инвестиции    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Трябва да се подкрепят българските фирми с експортен потенциал и да се привличат чужди инвестиции в дейности с висока добавена стойност.

Слаби институции, малко иновации, зле обучени кадри, неразвит маркетинг, лоша инфраструктура правят България неконкурентна.

Изводите са от двата нови анализа на Центъра за изследване на демокрацията и на Центъра за икономическо развитие, поръчани от Минната камара. Развитието идва от много малко фактори, сред които финансовата стабилност и ниските разходи за живот, труд и производство. Това обаче е твърде слаба основа за бърз и качествен ръст в икономиката.

Твърде много спирачки

Центърът за икономическо развитие използва Глобалния индекс за конкурентоспособност на Световния икономически форум, в който страните се класират по 12 основни фактора: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, развитие на финансовите пазари, технологична готовност, размер на пазара, иновативност и степен на развитие на бизнеса. България е извън първите 100 страни в класацията по три от тези показатели: иновативност, развитие на бизнеса и институции. От Центъра за изследване на демокрацията посочват, че ниският иновационен капацитет на страната е знак, че "българската конкурентоспособност остава основана на ниски разходи и ниски данъци, а не на качествени фактори, образование и иновации". Въпреки това има повод и за доза оптимизъм: появяват се български компании, които успяват да разработват собствени оригинални продукти и услуги, продавани глобално.

Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно, като основната причина са неефективните политики за обучение и квалификация на персонала и липсата на активни маркетингови стратегии. Евтината работна ръка остава основното конкурентно предимство на България, но за сметка на това корупцията, неефективната държавна администрация, трудният достъп до финансиране, политическата нестабилност през последната година остават съществени пречки пред развитието на бизнеса. Липсата на квалифицирана работна ръка се превръща в траен проблем.

Не е изненада, че изоставането на България по отношение на институциите се свързва най-вече със съдебната система и администрацията. В докладите се посочва, че българското общество има изключително ниско доверие в държавните институции, подсилено от масовото разпространение на корупция и скрита икономика. Така в резултат се е създала устойчива култура на толерантност и дори защита на тези явления. Авторите добавят, че е много важно гражданското общество и бизнесът активно да се борят срещу различните форми на корупция.

Две предимства не стигат

България заема най-висока позиция (30-о място през 2013 г.) в Глобалния индекс за конкурентоспособност по отношение на макроикономическата стабилност, като конкурентните предимства са свързани с бюджетния баланс и държавния дълг. Те обаче се влошиха през 2014 г.

Последователната данъчна политика и ниските данъци също се отчитат като благоприятни фактори. Политическата нестабилност и увеличаването на бюджетния дефицит и дълг през последната година обаче носят рискове. Авторите се позовават на анализ на ЕК за българската икономика в края на 2013 г., в който се подчертава, че увеличението на минималната работна заплата може да доведе до изключването от пазара на нискоквалифицираната работна ръка. А страната е в парадоксалната ситуация едновременно да страда от висока безработица и от липса на висококвалифицирана работна ръка.

Какво да се направи

Уроците, които могат да се извлекат от най-конкурентоспособните държави, показват, че дългосрочен икономически растеж е възможен чрез съсредоточаване върху износ, развитие на промишлеността, енергийна диверсификация и създаване на конкурентоспособни малки и средни предприятия, обобщават анализаторите. За тази цел българската икономика се нуждае от постепенно преструктуриране чрез инвестиции в нови технологии и умения и навлизане на пазарни ниши извън страната.

Според Центъра за изследване на демокрацията пренасочването към сектори, изискващи висококвалифицирана работна ръка, може временно да увеличи безработицата, но това може да се предотврати чрез преквалифициране и развитие на нови икономически ниши. Препоръките в докладите включват още ускорено въвеждане на електронно правителство, поддържане на финансова стабилност, на балансиран бюджет и недопускане на натрупването на дългове. Валутният борд трябва да се запази до влизането на България в еврозоната. Необходими са структурни промени в съдебната система. Трябва да се подобри усвояването на европейските средства, да се подкрепят българските фирми с експортен потенциал, да се привличат чужди инвестиции в дейности с висока иновативна и добавена стойност.  

Администрацията - пръв враг на инвеститора

Чуждестранните инвестиции не са допринесли съществено за повишаване на конкурентоспособността според предприемачите, с които авторите на доклада са се консултирали, защото не са довели до значима промяна в технологично и иновативно отношение. Това се обяснява с насочеността на голяма част от инвестициите към сектори с ниска добавена стойност като строителство, търговия и недвижими имоти. Най-много чужди инвестиции са били привлечени през 2007 г. – над 9 млрд. евро, а през 2013 г. са били едва 1.22 млрд. евро. Ето защо според двата доклада България трябва да предложи стимули на инвеститорите. Авторите посочват, че ниските данъци не могат да компенсират растящата административна тежест, свързана с високи административни такси, разрешителни, лицензи. Важен фактор е и поддържането на политическа стабилност, която да осигури предвидими условия за инвеститорите.
10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    oporna_to4ka avatar :-|
    oporna_to4ka
    • - 1
    • + 23

    Корупцията пречи. Ако няма крадене останалото е въпрос на колко можем.

    Нередност?
  • 2
    ahasver avatar :-|
    ahasver
    • - 5
    • + 5

    Кое ли ни е наред ?

    Нередност?
  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51
    • - 1
    • + 3

    Добре са разгледани причините и се предлагат и мерки, но е редно да бъдат разделени в две основни групи.
    Държавната част е свързана с повишаване ефективността на администрацията - поне намерение в тази поска като че ли има, правят се разни неща в посока на електролизиране на достъпа и документния оборот и второто и много важно нещо е съдебната реформа, над която се трупат облаци и има много и силни противници.
    Но другата група - иновации, технологично обновяване, свързване на бизнеса с учебния процес, за да се профилират и подготвят квалифицирани кадри отговарящи на очакванията зависят от активността и присъствието на предприемачите в процеса, не виждам как това ще стане едностранно, под ръководството само на чиновниците, дори когато са сравнително кадърни и добронамерени.
    инае виждате какво се случва (Господари не ефира), как изтичат огромни средства от "бедното" образование, за "професионални" училища, с по няколко ученика, дето и не ходят на уилище. Е, как при това дередже, без бизнеса и въобще нашето активно отношение, може някой да ходи след всеки ученик и учител и всеки похарчен лев.

    Нередност?
  • 4
    kihano avatar :-|
    kihano
    • - 16
    • + 8

    Свободния пазар между нас и ЕС дърпа икономиката ни назад. Или по-точно не "дърпа назад", а "натиска надолу".

    Нередност?
  • 5
    fec32306340 avatar :-|
    fec32306340
    • - 2
    • + 10

    До коментар [#4] от "kihano": Така си е, преди свободния пазар бяхме цъфнали и вързали.

    Нередност?
  • 6
    kanasubigi avatar :-|
    Канасубиги
    • - 1
    • + 5

    До 4: достигате нови висоти в идиотизма си. Първо няма такова нещо като свободен пазар м/у България и ЕС, защото свободния пазар е вътре в ЕС, а България е част от ЕС, ако случайно не сте разбрали (пиша в мн.ч. защото вътрешното ми убеждение е, че такива идиотски коментари могат да бъдат единствено платените такива, целенасочено лъжливи за по слабо интелигентната прослойка, която се опитвате да отглеждате и манипулирате)
    И второ: някой ще се опита ли да изкаже аргументи против свободната търговия за държава с нашия капацитет, ресурси и икономика?

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 7
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir
    • - 1
    • + 5

    До коментар [#4] от "kihano":

    Може ли да обясниш икономическата логика зад това твърдение?

    Нередност?
  • 8
    fec32306340 avatar :-|
    fec32306340

    Макар и аз лично категорично да не съм съгласен такива икономически теории има. Дълга и широка е да ги дискутираме на форума.

    Нередност?
  • 9
    kihano avatar :-|
    kihano
    • - 3
    • + 6

    До коментар [#7] от "Николай Цолев":

    Мога. Правил съм го много пъти, вкл. във форумите на дневник и капитал, но винаги изниква някой безкрайно учуден.
    Ще го обясня най-накратко, и ще ти дам литература, защото става дума за голям дял от икономиката и икономическата история, които са отрязани в полза на "класическата" икономика по идеологически причини.
    Свободния пазар между по-развита и по-неразвита икономика води до обедняване на по-малко развитата в полза на по-развитата. Просто продукцията на по-малко развитата е конкурентно неспособна, габриките й фалират, национален капитал не може да се събере, работната ръка поевтинява, държавата не може да събере доход и няма начин да поддържа каквито и да било функции камо ли социални.
    На това се противодейства със различни форми на протекционизъм докато местната индустрия и селскостопанство се развият и могат да предложат конкурентен продукт. Тогава се излиза на по-конкурентен пазар. Националният капитал гарантира обвързаността със собствената държава.
    Това намира пълно потвърждение в икономическата история на света от 17 век насам. Първият развил тази теория на протекционизма е Александър Хамилтън, първият финансов министър на САЩ. В Еропа протекционизма е донесен от Фридрих Лист - вдъхновителя на германския митнически съюз. През 19 век най-развита страна е Великобритания и тя опитва да наложи свободен пазар на всички останали. Там където успява сега е трети свят. Не успява в САЩ и континентална Европа, т.е. там където сега е първи свят. Това е по данни на икономическия историк Пол Байрох http://antipropaganda.orssbg.org/IkonomIst.html .
    Същото продължава и в 20 век. Страните които успешно провеждат догонващо развитие нито са в свободен пазар с развитите, нито са демокрации, а именно - Ю. Корея, Тайван, Сингапур, в един момент и мексико. Тук бих препоръчал книгите на професора по икономика Ха Джуун Чанг, южнокореец понастоящем в Оксфорд. Резюме на едната от тях е тук http://antipropaganda.orssbg.org/BadSam.html . Друга интересна книга е "The Politics of Developmentalism: The Midas States of Mexico, South Korea and Taiwan (International Political Economy (Hardcover)) от John Minns . Основната й идея, базирана на наблюдения и анализ е, че за да има бързо икономическо развитие държавата не просто трябва да се намесва в икономиката - държавата трябва да планира и управлява икономиката в дългосрочен и краткосрочен план, тъй като частниците нямат друга идея освен бързата печалба. В политически аспект за икономическо развитие се изисква независимост (в книгата автономност) на държавата от представените в нея класи, и работници и частници. Второто изискване е кадърни прагматични и мотивирани държавници, а не индоктринирани в западните университети юпита. Практиката показва обаче, че такава девелопменталистка държава сама копае гроба си, тъй като целта й е натрупването на частен капитал а с нарастването на частния капитал нараства и влиянието му върху държавата и това слага край на бързото развитие.
    Толкова мисля стига.
    И още за ЕС. В рамките на една държава също има по-развити и по-неразвити региони, но ако държавата е на място , тя има доходи и обща социална система, с които да компенсира неравенствата. ЕС няма обща социална политика, селскостопанските субсидии са диференцирани а за държавно инвестиране в нещо различно от инфраструктура не може да се говори.

    Нередност?
  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano
    • - 2
    • + 6

    До коментар [#5] от "fec32306340":

    Нямаш база за сравнение тъй като СИВ беше организиран на други принципи. Но ако имаш в предвид качеството на живота то да, повечето хора живееха по-добре по време на социализма. Това е факт, който по повод на 25-тата годишнина от 10-ти ноември социологическите агенции неохотно потвърдиха чрез няколко анкети. http://antipropaganda.orssbg.org/GalupSocU.html
    Интересно е все пак, че особено сред "интелигентните" и "образованите" индоктринирането е хванало много по-дълбоко отколкото сред цялото население. А за икономистите няма какво да говорим - те са направо увредени.

    Нередност?
Нов коментар