Глобални аплодисменти за Г-7

От коментар на Джефри Сакс за "Проджект синдикейт"

Лидерите на седемте най-развити държави ( Г-7) тази седмица маркираха най-големия досега пробив в политиката по отношение на климатичните промени - с революционното решение да обезвъглеродят икономиките на страните си през този век, за което учените ги призовават от години.

Потвърждавайки важността на това  глобалното затопляне да се удържи в рамките на 2 градуса по Целзий (с колкото се е повишила средната температура на Замята спрямо средната стойност преди индустриалната революция в края на XVIII век), за първи път в историята САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада не само признаха зависимостта си от изкопаемите горива (въглища, петрол и природен газ), но се договориха да й сложат край, за да ограничат затоплянето, което към момента е около 0.9 градуса - близо половината на поставения лимит.

Декарбонизацията е постижима, но не лесна цел и зависи от ключови стъпки като:

- По-висока енергийна ефективност още при проектирането на строителството, така че да се намалят нуждите, свързани с отоплението, охлаждането и вентилацията.

- Производство на вятърна, слънчева, атомна, геотермална и други видове добивана от невъглеродни източници  електроенергия и по-широка употреба на биогорива, включително в авиацията.

Трудната част ще е практическото постигане на широката скала от цели и разходите, които този процес би погълнал. Но докато изчисляваме цената му, не трябва да пропускаме факта, че една неудържима промяна в климата може да ни струва най-високата  изобщо цена.

Прилики и разлики

Банковият скандал и в Молдова

От информация на "Дойче веле"

Молдовският премиер Кирил Габурич предупреди, че страната му е пред фалит. В основата на финансовите сътресения стои така наречената "кражба на столетието" - банковият скандал, свързан с изчезването на 1 млрд. долара.

Габурич обвинява молдовските политици, че са го оставили да се оправя сам с финансовите проблеми на страната. Според него без споразумение с МВФ фалитът на Молдова е неизбежен. МВФ обаче обвързва постигането на споразумение с условието да бъде разплетен случаят с трите банки, замесени в скандала с изчезналия един милиард долара - Banca de Economii, Banca Sociala и Unibank. 

По думите на молдовския премиер огромни проблеми на страната създава и ширещата се корупция. В отворено писмо до държавния глава и до парламента той поиска незабавните оставки на управителя на Националната банка и на главния прокурор заради "неадекватно и твърде съмнително" поведение в банковия скандал, посочвайки, че ако до месец двамата не се оттеглят, той ще напусне премиерския пост.

"Предстоят местни избори и всички политици са в предизборна кампания. Оставили са ме сам да подготвям разговорите с МВФ и нито прокуратурата, нито Националната банка предприемат някакви стъпки", каза Габурич.

В отговор председателят на парламента Андриан Канду заяви, че поставянето от премиера на ултиматум е противоконституционен акт.

Заседналият балкански асансьор

Македония на кръстопът

От статия на Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс"

"Засядали ли сте някога в асансьор", попита ме наскоро един македонски политик. Представете си да стоите заседнал в асансьора 20 години.Това се случва с нас"

Протестите в Скопие промениха обществените настроения и привлякоха вниманието на света към Македония, но сами по себе си те не могат да донесат институционална промяна. Със сигурност скандалите нанесоха вреди на управляващата дясноцентристка партия и на нейния албански коалиционен партньор, но социологическите проучвания показват, че ако изборите са утре, те отново ще бъдат спечелени от управляващата партия.

Политическата поляризация, особено видима в липсата на независими медии, позволи на правителството да оцелее в тази криза. наложилият се лидер на опозицията Зоран Заев демонстрира политическа смелост като разкри злоупотребите на управляващите, но той се нуждае от още по-голяма смелост, за да промени собствената си Социалдемократическа партия, приемана с недоверие не само от подкрепящите правителството, но и от много от протестиращите, тъй като е смятана за твърде обвързана със системата.

Протестиращите по улиците трябва да се освободят от наивното схващане, че ЕС и САЩ ще подкрепят искането им за революционна промяна. Брюксел е в затруднение не само заради опасенията кризата да не прерасне в етнически конфликт или заради различията в мнението на страните-членки, но и заради един наратив, упорито прокарван от Русия, според който протестите са част от стратегията на западните сили за сваляне на правителства, които не са добре настроени към Москва.

Накратко, всички в Скорие трябва да заложат не на революцията, а на разумния компромис – приемлив не само за политическите лидери, но и за гражданите, които изпитват недоверие към тези лидери. И да се надяват асансьорът да тръгне отново, най-добре – към Брюксел.