С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 12 юни 2015, 17:15, 5716 прочитания

Работническо-лекарска приватизация

Проектозаконът за лечебните заведения предлага докторите да са преференциален купувач на клиниката, в която работят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Работническо-лекарска приватизация

Автор: shutterstock


"Пациентка на хемодиализа в университетска болница, която предлага комплексно обслужване, получава болка в гърдите вляво, изпращат я у дома. Два пъти идват екипи на Спешна помощ, които й поставят инжекции аналгин и бусколизин, за да спре болката. На третия път е закарана в друга университетска болница, която също предлага комплексно обслужване, където й правят кардиограма, на която ясно личи, че има инфаркт. Изпращат я обаче при личния лекар. Жената загива от масивен инфаркт", разказва д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. И допълва – никой не е наказан за случая, а причината, поради която разказва за това, е, че хората имат нужда от добър, заинтересован лекар, а не от структура мастодонт, в която никой да не им обърне внимание.

Това е по повод консорциумите от болнични структури, които предвижда проектозаконът за лечебните заведения и т.нар. комплексна услуга, която ще трябва да предлагат, за да могат да сключат договор със здравната каса. Документът, който в момента е на първо четене в парламента, предлага още няколко постановки. Едната е въвеждане на задължителна национална здравна карта за броя медицински специалисти и клиники, другата е връщане на задължителната акредитация, въвеждане на критерии за качество и размразяване на спряната през 2001 г. приватизация на болници с работническо-мендижърска преференция, в случая – с предимство за работещите в клиниката или медицинския център медици.


По много от тях специалистите в сектора имат доста забележки, а дискусиите в здравната комисия и пленарната зала предстоят.
 
Държавата чертае

В проетозакона е записано, че във всяка област ще се създаде комисия по здравната карта, в която ще участват областният управител, двама представители на регионалната здравна инспекция (местната структура на здравното министерство), както и районната здравна каса. Министърът на здравеопазването ще изпрати на областния управител предварително изчислен общ брой легла за болнично лечение, в това число по видове, които осигуряват достъп до лечение в съответната област. Общият брой легла се изчислява от Националния център за обществено здраве и анализи по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.


Предвижда се областната комисия да прави анализ и да изготвя областна карта, в която посочва конкретните потребности от лекари, необходимостта от преструктуриране на болници или създаване на нови, като броят на болничните легла не може да бъде по-висок с повече от 10% от тези, които Националният център е изпратил първоначално.
След това от областните карти национална комисия изработва националната здравна карта. Комисията е с председател здравният министър, а в нея участват управителят на здравната каса, директорът на Националния център по обществено здраве и анализи, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", председателят на Националното сдружение на общините, двама представители на БЛС и по един представител от зъболекарския съюз, на професионалистите по здравни грижи и пациентите.

Смисълът на здравната карта е, че в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава потребностите, здравната каса ще сключва договори само с определени болници или техни обединения, които ще бъдат избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Освен това със здравната карта се ограничава строежът на нови болници, които искат да работят със здравната каса, и такива ще се отварят само след разрешение и преценка на необходимостта.
На практика и двете комисии са доминирани от държавата и правилата, по които ще работят, ще бъдат написани от държавата. Основните данни по области ще бъдат подадени пак от здравното министерство. Проблемът със здравната карта е, че държавата е в конфликт на интереси, тъй като е най-големият собственик на болници, еднолично или в съдружие с общините, а освен това субсидира общински болници.



В свое предложение по време на общественото обсъждане д-р Стойчо Кацаров е предложил цялата глава за здравната карта да отпадне като напълно безсмислена.
"От една страна, държавата много добре знае какви болници има по места, за мен е много интересно какво ще прави областната комисия, след като е ясно какви са средните данни по специалности и броят легла. Защо да харчим пари за комисии, които ще подпишат данни, предоставени от здравното министерство? Нека спестим парите на данъкоплатците", призовава д-р Кацаров. Той допълва, че със здравната карта държавата си поставя невъзможна задача, тъй като пазарът трябва да се регулира от потребителя.

"Не мисля, че чиновници трябва да определят къде да иде пациентът. Съществува опасност от субективизъм. Да, държавата трябва да си преструктурира болниците, но това не означава, че трябва да кажем на пациента да не ходи в болницата, в която иска, защото здравната каса няма да й плаща, а да се върне в клиниката, която не харесва", отбелязва д-р Кацаров.

Специалистите намират, че проектът дава сериозни правомощия в ръцете на областната комисия, която на практика може да предлага закриване на лечебни заведения.
"В същото време остава неясно от предложения законопроект съобразно какви критерии областната комисия ще извършва подобна преценка. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че голяма част от състава на областната комисия се предвижда да включва представители на различни държавни органи. Съвсем основателно възниква въпросът колко обективна ще бъде държавата при оценка на собствените си лечебни заведения в сравнение с частните такива. Основателни могат да се окажат и опасенията за липса на безпристрастност при оценяването. Възможно е дори да се стигне до абсурдната ситуация да бъде предложено закриването на добре функциониращо лечебно заведение по чисто субективни причини", смята проф. д-р Георги Димитров, основател и съдружник в адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко".

По думите на д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, е притеснително, че здравната карта не преследва целта да осигури минимална медицинска помощ, а става инструмент за ограничаване на достъпността, като поставя максимален праг на брой легла и специалисти.

Ясно е, че "болници в повече" има само в няколко града – София, Пловдив, Варна, Плевен, и ако има някакво отсяване, то ще бъде там. Проблемът обаче е, че ако болницата няма договор със здравната каса, тя на практика загива, тъй като пациентите няма да искат да си плащат в брой, за да ползват услуга, която им се полага по силата на здравната осигуровка. Най-притеснени от орязването са в частните и общинските болници, тъй като се предполага, че държавата ще запази своите клиники.

"Здравната карта е груб административен инструмент, който ще бъде ползван като лобистка намеса в предлагането на болнични услуги. Това, което очаквам да се случи, е да се съберат експерти с молив и гумичка и да определят колко отделения и клиники по видове са нужни на пациентите. А държавата разполага с най-подходящия инструмент, с помощта на който обективно да прецени обема дейност и сложност на случаите, които всяка болница извършва. Това е изборът на пациента", коментира д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница София".

Ограничаването на броя на болниците е явно по финансови причини, тъй като здравната каса всяка година регистрира все повече разходи за болнични плащания. Според д-р Стойчо Кацаров обаче всяка намеса на държавата е противопоказна.

"Когато се ограничи предлагането и достъпът, естествено, че ще падне качеството, защото конкуренцията отслабва. Освен това тези клиники, които останат, естествено ще похарчат цялата сума", смята той.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста

И още: Правителството разреши на "ЦСКА-София" да строи в Борисовата градина, а Путин и Ердоган се разбраха за буферна зона в Сирия

23 окт 2019, 230 прочитания

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 1 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 1185 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Субсидиите не трябва да са двигател, а адреналин в мотора на земеделието

Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните пред "Капитал"

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10