Работническо-лекарска приватизация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Работническо-лекарска приватизация

Работническо-лекарска приватизация

Проектозаконът за лечебните заведения предлага докторите да са преференциален купувач на клиниката, в която работят

Десислава Николова
5994 прочитания

© shutterstock


"Пациентка на хемодиализа в университетска болница, която предлага комплексно обслужване, получава болка в гърдите вляво, изпращат я у дома. Два пъти идват екипи на Спешна помощ, които й поставят инжекции аналгин и бусколизин, за да спре болката. На третия път е закарана в друга университетска болница, която също предлага комплексно обслужване, където й правят кардиограма, на която ясно личи, че има инфаркт. Изпращат я обаче при личния лекар. Жената загива от масивен инфаркт", разказва д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. И допълва – никой не е наказан за случая, а причината, поради която разказва за това, е, че хората имат нужда от добър, заинтересован лекар, а не от структура мастодонт, в която никой да не им обърне внимание.

Това е по повод консорциумите от болнични структури, които предвижда проектозаконът за лечебните заведения и т.нар. комплексна услуга, която ще трябва да предлагат, за да могат да сключат договор със здравната каса. Документът, който в момента е на първо четене в парламента, предлага още няколко постановки. Едната е въвеждане на задължителна национална здравна карта за броя медицински специалисти и клиники, другата е връщане на задължителната акредитация, въвеждане на критерии за качество и размразяване на спряната през 2001 г. приватизация на болници с работническо-мендижърска преференция, в случая – с предимство за работещите в клиниката или медицинския център медици.

По много от тях специалистите в сектора имат доста забележки, а дискусиите в здравната комисия и пленарната зала предстоят.

 

Държавата чертае

В проетозакона е записано, че във всяка област ще се създаде комисия по здравната карта, в която ще участват областният управител, двама представители на регионалната здравна инспекция (местната структура на здравното министерство), както и районната здравна каса. Министърът на здравеопазването ще изпрати на областния управител предварително изчислен общ брой легла за болнично лечение, в това число по видове, които осигуряват достъп до лечение в съответната област. Общият брой легла се изчислява от Националния център за обществено здраве и анализи по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Предвижда се областната комисия да прави анализ и да изготвя областна карта, в която посочва конкретните потребности от лекари, необходимостта от преструктуриране на болници или създаване на нови, като броят на болничните легла не може да бъде по-висок с повече от 10% от тези, които Националният център е изпратил първоначално.

След това от областните карти национална комисия изработва националната здравна карта. Комисията е с председател здравният министър, а в нея участват управителят на здравната каса, директорът на Националния център по обществено здраве и анализи, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", председателят на Националното сдружение на общините, двама представители на БЛС и по един представител от зъболекарския съюз, на професионалистите по здравни грижи и пациентите.

Смисълът на здравната карта е, че в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава потребностите, здравната каса ще сключва договори само с определени болници или техни обединения, които ще бъдат избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Освен това със здравната карта се ограничава строежът на нови болници, които искат да работят със здравната каса, и такива ще се отварят само след разрешение и преценка на необходимостта.

На практика и двете комисии са доминирани от държавата и правилата, по които ще работят, ще бъдат написани от държавата. Основните данни по области ще бъдат подадени пак от здравното министерство. Проблемът със здравната карта е, че държавата е в конфликт на интереси, тъй като е най-големият собственик на болници, еднолично или в съдружие с общините, а освен това субсидира общински болници.

В свое предложение по време на общественото обсъждане д-р Стойчо Кацаров е предложил цялата глава за здравната карта да отпадне като напълно безсмислена.

"От една страна, държавата много добре знае какви болници има по места, за мен е много интересно какво ще прави областната комисия, след като е ясно какви са средните данни по специалности и броят легла. Защо да харчим пари за комисии, които ще подпишат данни, предоставени от здравното министерство? Нека спестим парите на данъкоплатците", призовава д-р Кацаров. Той допълва, че със здравната карта държавата си поставя невъзможна задача, тъй като пазарът трябва да се регулира от потребителя.

"Не мисля, че чиновници трябва да определят къде да иде пациентът. Съществува опасност от субективизъм. Да, държавата трябва да си преструктурира болниците, но това не означава, че трябва да кажем на пациента да не ходи в болницата, в която иска, защото здравната каса няма да й плаща, а да се върне в клиниката, която не харесва", отбелязва д-р Кацаров.

Специалистите намират, че проектът дава сериозни правомощия в ръцете на областната комисия, която на практика може да предлага закриване на лечебни заведения.

"В същото време остава неясно от предложения законопроект съобразно какви критерии областната комисия ще извършва подобна преценка. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че голяма част от състава на областната комисия се предвижда да включва представители на различни държавни органи. Съвсем основателно възниква въпросът колко обективна ще бъде държавата при оценка на собствените си лечебни заведения в сравнение с частните такива. Основателни могат да се окажат и опасенията за липса на безпристрастност при оценяването. Възможно е дори да се стигне до абсурдната ситуация да бъде предложено закриването на добре функциониращо лечебно заведение по чисто субективни причини", смята проф. д-р Георги Димитров, основател и съдружник в адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко".

По думите на д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, е притеснително, че здравната карта не преследва целта да осигури минимална медицинска помощ, а става инструмент за ограничаване на достъпността, като поставя максимален праг на брой легла и специалисти.

Ясно е, че "болници в повече" има само в няколко града – София, Пловдив, Варна, Плевен, и ако има някакво отсяване, то ще бъде там. Проблемът обаче е, че ако болницата няма договор със здравната каса, тя на практика загива, тъй като пациентите няма да искат да си плащат в брой, за да ползват услуга, която им се полага по силата на здравната осигуровка. Най-притеснени от орязването са в частните и общинските болници, тъй като се предполага, че държавата ще запази своите клиники.

"Здравната карта е груб административен инструмент, който ще бъде ползван като лобистка намеса в предлагането на болнични услуги. Това, което очаквам да се случи, е да се съберат експерти с молив и гумичка и да определят колко отделения и клиники по видове са нужни на пациентите. А държавата разполага с най-подходящия инструмент, с помощта на който обективно да прецени обема дейност и сложност на случаите, които всяка болница извършва. Това е изборът на пациента", коментира д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница София".

Ограничаването на броя на болниците е явно по финансови причини, тъй като здравната каса всяка година регистрира все повече разходи за болнични плащания. Според д-р Стойчо Кацаров обаче всяка намеса на държавата е противопоказна.

"Когато се ограничи предлагането и достъпът, естествено, че ще падне качеството, защото конкуренцията отслабва. Освен това тези клиники, които останат, естествено ще похарчат цялата сума", смята той.

 

Колко болници ни трябват?

Според законопроекта клиниките ще могат да се обединяват в консорциуми и холдинги, за да осъществяват лечебна дейност. Това заедно със задължителната акредитация, въвеждането на стандарти за качество и липсата на договор със здравната каса на тази база са инструментите за намаляване на броя на болниците.

Първият акцент в тази посока постави здравният министър с гражданското дружество, създадено от деветте болници в карето на Александровска - София, и с идеята за обединението на част от онкологичните диспансери с многопрофилни болници, за да могат да предоставят т.нар. комплексна услуга на болните.

"Буди недоумение изричната регламентация на възможността лечебните заведения да образуват консорциум, след като това е позволено съгласно общите правила на Търговския закон. Това законодателно разточителство обаче изглежда незначително в сравнение с далеч по-сериозните трудности за лечебните заведения, които могат да възникнат от новите правила. Идеята на "окрупняването", в т.ч. и на образуването на консорциуми, е наред с комплексното здравно обслужване на пациентите да се постигне разтоварване на лечебните заведения от административна тежест, което обаче не е ясно как би се реализирало при създаването на обединения по Търговския закон. По своята същност те представляват договорно обединяване на търговци, а не самостоятелни юридически лица, съответно в този вариант на "окрупняване" няма как да бъде намалена административната тежест, а напротив – това ще доведе до нейното утежняване", смята проф. Димитров.

Д-р Кацаров допълва, че е нормална търговска практика дружества да се сливат, да се организират в холдинги и консорциуми, но това не трябва да става със заповед на министъра и със закон, а на базата на реално осъзнат интерес.

"Що се отнася до комплексната услуга, ако си скъсал коленни връзки, ти е нужен един добър артроскопист и няма никакво значение дали в болницата има страхотна клиника по дерматология или неврохирургия. Не всички болници трябва да могат да лекуват политравма след катастрофа и не всеки пациент се нуждае от всичко", казва д-р Кацаров. Той допълва, че не е необходимо пациентът да бъде закрепостен към една определена онкоструктура и не пречи да си проведе операцията, химиотерапията и лъчелечението на две различни места.

Законопроектът предвижда и връщането на задължителната акредитация на болниците, която съдът отмени преди няколко години.

"Акредитацията се прави от държавни комисии. Ние предложихме цялата главата да отпадне, докато не се дефинира "продуктът", който трябва да произвежда болницата. Досега акредитацията единствено генерираше порочни практики и корупция и беше елемент на елиминиране на отделни лечебни заведения", коментира д-р Неделчо Тотев.

Д-р Стойчо Кацаров смята, че трябва да се премахнат медицинските стандарти по специалности и да се заменят със стандарти за качеството на диагностиката, консервативното, оперативното и инвазивното лечение, както и за рехабилитацията. Той допълва, че във всяка болница трябва да е публично изнесена неперсонифицирана информация за броя на преминалите болни, извършените операции, броя на смъртните случаи, вътрешноболничните инфекции, повторните хоспитализации и имената и длъжностите на лекарите, които работят в болницата.

Купувач по право

Причината за бума на частните клиники в България е, че през 2001 г. приватизацията на болници беше забранена. Оттогава държавните и общинските болници са в забранителния списък, а новите частни болници надхвърлиха 100. В новия законопроект здравното министерство връща възможността за приватизация, и то с преференции за работещите в болницата или медицинския център.

Без да се спазват процедурите по приватизационния закон за търг или конкурс, проектът предвижда първи поред персоналът на болницата да има право да купи болницата по приватизационна оценка, ако в дружеството кандидат се включат поне 51% от лекарите. Преференция има и за наемателите на отделни части от лечебни заведения, които осъществяват в него прегледи в извънболничната помощ и имат договор със здравната каса. За тях няма ограничение за брой участници.

В проекта е записано още, че в приватизираните обособени части на болница не може да се извършва дейност от лечебни или здравни заведения, т.е. – ако в двора на голяма болница се купи изоставена постройка, тя не може да се превърне в нова клиника. Законът не предвижда да се запазва предметът на дейност на купуваното дружество.

Минусите на работническо-мениджърската приватизация са отдавна известни – обикновено екипът няма достатъчно средства, за да плати, получава дружеството като подарък и след това го препродава на друг собственик, като му спестява инвестицията по покупката. Част от т.нар. РМД от началото на прехода отдавна фалираха. В случая онези лекари, които са искали да инвестират или работят в частния сектор, като цяло отдавна са го направили.

Не е ясно и дали държавата ще получи приходи от приватизацията на болниците. Проектът не дава яснота как ще се прави оценка и дали ще се продават бизнес или активи. Работещите в сектора смятат, че ще се продават само болници, които нямат договори със здравната каса, което ще ги направи непривлекателни. В момента лечебните заведения са изключително задлъжнели и на практика могат да се продават за един лев, стига някой да се наеме да им плати дълговете. Общите задължения към доставчици на държавните и общинските клиники са около 400 млн. лв., като над 100 млн. от тях са просрочени.

"Здравното осигуряване не се интересува от собствеността на лечебните заведения. Тя е без значение за пациента. Спряната приватизация единствено ограничава частните инвестиции в сферата на здравеопазването и създава условия за трупане на огромни публични дългове и корупция", смята д-р Кацаров. Той смята, че е важно законът да разреши раздържавяването, но е важно здравното министерство и общините също да вземат решения. Според него всички се страхуват, че обществото няма да погледне с добро око на приватизацията на болниците.

"Приватизацията в условията на финансова криза носи изключително голям риск, а облекчените правила, по които се предвижда да се извърши, поставят под съмнение крайния резултат и очаквания ефект. Основателни опасения възникват от това кои лица ще приватизират лечебните заведения и какви са гаранциите, че няма да се стигне до закриването на болници. Възможността да се заобиколи законът за приватизация с преференцията за лекари оставя отворена вратата пред задкулисни договорки и непрозрачни схеми при раздържавяването", смята проф. Димитров.

Законопроектът за лечебните заведения влезе с гръм и трясък в парламента, след като по време на обсъждането му здравният министър обяви, че ще обединява онкодиспансерите с болниците, за да осигури комплексна услуга. Онкодиспансерите излязоха на стачка и министърът трябваше да разяснява идеята си из цяла България. По време на дискусията в Министерския съвет финансовият министър Владислав Горанов заяви, че част от текстовете са внесени в последния момент и затова няма мнение. Законопроектът е вторият след Закона за здравното осигуряване, който предвижда разделяне на услугите, плащани от здравната каса, на основен и допълнителен пакет, и в момента е на второ четене в зала. Още при самото им публикуване текстът за лечебните заведения предизвика оживена дискусия, защото е инструментът за закриване на болници. Сега той е на първо четене в здравна комисия и ще бъде интересно да се види кои от текстовете в него ще бъдат одобрени.

"Пациентка на хемодиализа в университетска болница, която предлага комплексно обслужване, получава болка в гърдите вляво, изпращат я у дома. Два пъти идват екипи на Спешна помощ, които й поставят инжекции аналгин и бусколизин, за да спре болката. На третия път е закарана в друга университетска болница, която също предлага комплексно обслужване, където й правят кардиограма, на която ясно личи, че има инфаркт. Изпращат я обаче при личния лекар. Жената загива от масивен инфаркт", разказва д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. И допълва – никой не е наказан за случая, а причината, поради която разказва за това, е, че хората имат нужда от добър, заинтересован лекар, а не от структура мастодонт, в която никой да не им обърне внимание.

Това е по повод консорциумите от болнични структури, които предвижда проектозаконът за лечебните заведения и т.нар. комплексна услуга, която ще трябва да предлагат, за да могат да сключат договор със здравната каса. Документът, който в момента е на първо четене в парламента, предлага още няколко постановки. Едната е въвеждане на задължителна национална здравна карта за броя медицински специалисти и клиники, другата е връщане на задължителната акредитация, въвеждане на критерии за качество и размразяване на спряната през 2001 г. приватизация на болници с работническо-мендижърска преференция, в случая – с предимство за работещите в клиниката или медицинския център медици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    marish avatar :-|
    Marella

    Факт е, че доктор Кацаров и ЦЗПЗ работи в тясно сътрудничество със дружението на частните болници и това на общинските. Винаги, когато дадено решение/идея/промяна не съответства на интересите на тези организации, доктор Кацаров търси аргументи срещу тях. Понякога се чудя това организация за защита на пациентите ли е или организация, чрез която се лобира в подкрепа на определени структури. Някак ми е тъпо председател на сдружение с нестопанска цел да лобира за един или друг под претекста, че защитава правата на пациентите.

  • 2
    antipa avatar :-(
    D-r D


    "...национална комисия изработва националната здравна карта. Комисията е с председател здравният министър..."

    "...Общият брой легла се изчислява от Националния център за обществено здраве и анализи по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването..."

    "...здравната каса ще сключва договори само с определени болници или техни обединения, които ще бъдат избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването..."

    Само на мен ли ми прави впечатление, че всичко - от броя на леглата в болниците, през болестите, които ще попадат за лечение в основния и допълнителния пакет за финансиране от НЗОК, та до списъците на лекарствата и т.н. в системата на здравеопазването ще се решава от министъра?

    Не съм убеден, че д-р Москов има капацитет да се справи с дините, които се опитва да награби.

    А това за докторските РМД-та е толкова жалко и безумно, че не ми се коментира.

    Хора, събудете се от унеса! В момента здравната система се натъманява за 5-6 определени хора. И това не сте вие...
    Вие ще сте потърпевшите...

  • 3
    franklin avatar :-?
    franklin

    "Смисълът на здравната карта е, че в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава потребностите, здравната каса ще сключва договори само с определени болници или техни обединения, които ще бъдат избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването."

    Няколко министри се упражняваха по тази тема, и то безуспешно. Защо повтаряте грешките на другите? Толкова ли нямате свои оригинални, работещи и ефективни идеи за подобряване на здравната система?!

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Извинете, ама още веднъж прочетох текста на г-жа Николова и се сетих и за най-новото безумие на министъра Москов - да увеличава вноската за 1 година на неявилите се на профилактичен преглед...

    Вие знаете ли, че законът ви задължава веднъж в годината да се явите при личния си лекар за профилактика? Ако не се явите - глобата е 50 лв. Масово никой не ходи, но глобени няма.
    Чудя се откъде министърът ще осигури административен капацитет да прокара идеята си? Как ще уведоми работодателите, че служителите им са с променени проценти на вноските? А знае ли министърът, че и работодателите плащат вноски? Те на какво основание ще се наказват с по-високи вноски?
    А знае ли министърът, че НЗОК, НОИ, НАП, банките трябва да направят нов софтуер за това безумие?

    И всъщност защо ли се занимавам с всяка глупост на министъра?...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK