С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 12 юни 2015, 16:24, 7077 прочитания

Червен вятър

Скандалите в БСП се роят обратнопропорционално на идеите за излизане от политическата яма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да предлагаш подкуп, за да спечелиш лидерския пост в БСП, в месеците преди падането на кабинета "Орешарски", и провалът на партията столетница на евровота на пръв поглед изглежда изненадващо, но теоретично може и да има някакво обяснение. Но да раздухаш това твърдение близо година след това, точно когато политическата формация се готви за тежки местни избори (които най-вероятно също ще загуби), звучи почти като политическо самоубийство.

Явно обаче на бившия шеф на разузнаването о.р. ген. Бриго Аспарухов това не му се е сторило чак толкова лоша идея, когато преди две седмици започна да говори пред медиите как на Михаил Миков са му предлагани пари, за да се откаже от състезанието за наследник на Сергей Станишев. Това е само един от подмолните сценарии, които разтърсват столетницата в последните няколко месеца - преди две седмици например трима социалисти начело с бившия депутат Страхил Ангелов напуснаха партията, като твърдяха, че го правят в знак на протест срещу политиката на ръководството. Миналата седмица една от малкото колоритни и критично говорещи личности в БСП - депутатът Георги Кадиев - се размина на косъм (или по-точно - на два гласа) с изгонване от парламентарната група на партията. Това се случи, след като той си позволи, без да получи одобрението на групата, да внесе поправка в Изборния кодекс, която би позволила предизборната агитация на езици, различни от българския. Без да очертава ясни линии на разделение в партията, гласуването за изключването му показа, че левицата не е толкова единна зад настоящите си лидери, колкото се опитва да се изкара в последните месеци.


Трупаните с години проблеми на БСП започват да избиват под формата на личностни интриги и борба за власт в момент, когато партията би трябвало да се консолидира заради собственото си оцеляване. Неспособността й да преосмисли своето положение като сила в левия спектър обаче се затвърди на априлския й конгрес. Тогава, вместо да дискутират политики и подходи, които да омекотят приземяването след политическото пропадане, което всички в партията очакват да се случи на местните избори, лидерите заложиха на сигурни формули за консолидация около твърдия електорат - атака срещу управлението на ГЕРБ и затягане на връзките на партията с Русия.

Спиралата надолу, по която върви БСП, започна още при кабинета "Орешарски", но ефектите станаха все по-явни след ниските резултати на партията на евровота. Изборът на Михаил Миков за председател на партията не помогна тя да изчисти имиджа си - той бе приет по-скоро като удобен на всички компромисен и временен приемник, отколкото като пълнокръвен лидер. Последва и изключително лошият резултат на парламентарните избори, когато подкрепата за БСП се срина до непознати низини. От този момент досега в столетницата се очертават два тренда - от една страна, се изострят личностните нападки между съпартийците. От друга, тече опит за процес по консолидиране на властта, в което консервативното ядро на партията разчита да притисне по-реформаторски настроените групички за сметка на затвърждаване на позициите сред твърдия електорат.

Повест за два скандала



"Червеното юпи" Георги Кадиев отдавна е известен като индивидуалист и бунтар в партията. Доскоро това създаваше шум около него, но не и сериозни проблеми с апарата на "Позитано" 20. Дори напротив - както казва политологът Живко Георгиев (виж интервюто), Кадиев печели симпатиите точно със своите популярни позиции, които често се различават от официалната партийна линия. Затова и той самият изглеждаше изненадан от непропорционално твърдата ответна реакция на съпартийците си, когато самосиндикално реши да предложи спорния законопроект, разрешаващ изборна агитация на чужди езици. Изригването в редиците на партията изглежда не на място, най-малкото защото по времето на кабинета "Орешарски" Михаил Миков, Филип Попов и Красимир Янков гласуваха за подобни промени в Изборния кодекс, предложени от ДПС. Освен това според източници от левицата вътрешният устав на парламентарната група позволява изгонване на член само при системно нарушаване на правилника на групата - нещо, в което Кадиев трудно може да бъде обвинен. Импулсивната ответна реакция не говори толкова много за сериозността на "нарушението" на Кадиев, колкото за все по-нетолерантното отношение на консервативното ядро на партията към вътрешната опозиция. Също така може да се разглежда и като по-сериозно втвърдяване на червената партия по линия на национализма, която в някаква степен я поставя в една категория с формации като "Атака".

Ако вотът срещу Кадиев е бил опит от страна на консервативното крило в партията не просто да се отърве от неудобен играч, а и да демонстрира своята доминация и ясния курс, по който води БСП, резултатът е зрелищен провал. Покрай опита за изключване на депутата пострада не само имиджът на партията, но и най-вече нейното ръководство в лицето на Михаил Миков и групата около Янаки Стоилов, която е предложила мярката. Изводът е, че в БСП към днешна дата има всичко друго, но не и единомислие. Според близкия до БСП политолог Юрий Асланов най-вероятно тези, които са се отдали на публична реторика по повод на случая "Кадиев", са водени от собствени съображения, а не от любов или омраза към него. Например се смята, че Димитър Дъбов е гласувал против изключването на Кадиев не поради симпатия, а за да си върне на Михаил Миков, който го отстрани като член на изпълкома на партията през ноември миналата година. По странно стечение на обстоятелствата Дъбов застава на страната на Кирил Добрев - друг млад кадър на партията, който малко след избирането на Миков за председател пръв заговори за "фараоните" в БСП. Смята се, че точно шумотевицата, провокирана от Добрев, е станала повод за отстраняването на Дъбов от Миков в края на миналата година.

Същото спонтанно възникване на коалиция по интереси проличава и покрай раздухването на скандала с евентуалния подкуп за Миков. От една страна, ген. Бриго Аспарухов беше категоричен, че поводът да излезе с това "разкритие" е, че иска по-бързо да се потърси отговорност от хората, които той смята, че са разрушили авторитета на партията. Той уточни, че става дима за Сергей Станишев и министрите от кабинета "Орешарски", които са станали част от аферата с КТБ. Според него те трябва да бъдат "съдени" на прословутия "пленум на истината", отложен с месец заради предизборната кампания на Станишев за председател на ПЕС, който се състоя този петък.

Странното е, че първият човек, който последва примера на Аспарухов и се понесе на вълната от възмущение покрай историята с подкупа, бе бившият икономически министър Драгомир Стойнев. Той е смятан за протеже на Станишев (все пак той бе лансиран от него да наследи ръководния пост в партията), бе и един от министрите, за които нееднократно се е твърдяло, че е тясно обвързан с КТБ и Делян Пеевски. Пред Цветанка Ризова обаче друг червен функционер - Румен Овчаров - едва ли не посочва Стойнев като най-вероятен подстрекател на схемата. Овчаров твърди, че двама души са имали реален шанс да станат председатели на партията - Михаил Миков и Драгомир Стойнев. Според него е логично, ако някой е имал интерес от оттеглянето на Миков, това да е Стойнев.

Плаващи линии

Един от ясните изводи, които можем да направим от публичните изказвания на партийния елит на БСП, е, че в партията царят хаос и междуособни войни, които трудно биха могли да бъдат описани логично или класифицирани във враждуващи лагери. "Линиите на разделение се очертаха още на конгреса. Те са твърде дребнави, защото са личностни", казва Асланов и добавя, че според него проблемът на БСП не е до хората, а до идентичността на партията. "Все повече партията демонстрира немощ и липса на идея, сякаш няма кауза. Това е огромен проблем, защото все по-малко от 2.5 млн. души, които се определят като леви в България, гласуват за БСП и я припознават като свой говорител и представител." Изглежда, обаче въпросът с идентичността не само не заема централно място в притесненията по върховете на партията, а дори обратното - ядрото й сякаш е решило да подеме "илюзорно завръщане назад към отдавна забравено минало" по думите на един от членовете й.

Реверансът към славното минало, към Русия и съответно към твърдия електорат обаче трудно ще сработи. От една страна, така партията е принудена да влиза в борба за електорат, който вече доказано припознава АБВ и "Атака" като алтернатива на БСП. От друга, така "Позитано" 20 започна да изневерява на евро-атлантическата си линия, която следва последователно повече от 15 г. и която се опитва да я позиционира като модерна лява формация. И последно, но не и по важност - партията демонстрира склонност да плаши и притиска кадрите, които сякаш имат най-голямо желание да я обновят и отворят към потенциалния ляв електорат. "Към момента трудно мога да кажа какво би обединило партията. Но едно със сигурност няма как да ни обедини - сегашната политика, която ръководството води", каза един от тях. А когато лодката се клати и другарите се изправят едни срещу други, единственото сигурно нещо е, че за никого от тях няма да последва нищо добро.
 

Живко Георгиев, социолог:
БСП има нужда от нов хардуер и софтуер


Има ли според вас ясни демаркационни линии, които да разделят БСП днес и какви са те?

Има динамични разграничителни линии. Не е добър атестат на БСП, че на някои по върховете му е хрумнало да иска оставката на Кадиев, който е една от ярките личности във все по-сивеещата маса на политическия елит на партията. Той е личност, която има силни мажоритарни качества и носи само дивиденти за БСП - и със позициите си, и със политическото си поведение и жестове, които може да се струват случайни на широката публика, но са общо взето добре премерени.

Плаващата разграничителна линия се държи не толкова на популистки, про-западни или русофилски разделения, а на хора, които са "за" това БСП да съхрани характеристиките си на демократична партия, и останалите. Имаше време, в което тя можеше да претендира за това, поне като я сравним с другите, най-често лидерски, а понякога - откровенно частни проекти с много ясна вертикала в механизма по взимане на решения. БСП е успявала да бъде силна тогава, когато е имала достатъчно ярки личности, позволяващи си да критикуват генералната линия на партията, да са автономни в публичното и медийното си поведенеие.

Не смятате ли, че в последните месеци основното разделение в партията е на проевропейско, младо крило, и по-консервативно, проруско?

В БСП има няколко версии на това какво се разбира под европейско поведение от лява политическа сила и най-малка популярност има тезата, че БСП трябва да е послушна спрямо решенията на евробюрокрацията. Позициите на част от членовете й не правят БСП анти-европейска партия. Различията в нея произлизат от това, че някои търсят бъдещето на БСП в изпитани стари модели на централизирано, стегнато партийно ръководство и партийна маса, а други - в една по-демократична посока. Тоест - искат плурализъм в БСП и търсят решенията чрез диалог, а не чрез зададена от лидерите и вождовете политическа линия.

Смятате ли, че след скандалите и все по-слабото представяне на изборите партията е пред разпад?

Съмнявам се, че ще се стигне до разпад, но, разбира се, все по-трудно става на БСП да генерира ясни послания, да формира модерен имидж, все по-трудно ще й се отдава да достига до онези прословути възрастови групи, които й липсват - активното население под 40 г. от градската средна класа, онова, което носи шансовете за бъдещето у нас. Има хора, които са решили, че печеливашата карта на БСП е да се върне към старото ядро, към стари образци, когато е била силна. За жалост това не може да се повтори. Ако не са го разбрали, те не са за политиката. Тези хора са в ситуативно мнозинство в политическия елит, а не в актива. Те са мнозинство във върхушката, може би - и в членската маса, по демографски причини, но сред актива - не.

По-младите и активни кадри на партията не разчитат на рутинните механизми на партийните структури. Това са личности които не възприемат партията като често единствен възможен работодател. Те по-активно поддържат диалог с широкия ляв електорат, този, които може да бъде, но не бива спечелен, и дори наказва БСП като гласува в друга посока или изобщо не го прави. Затова аз вижадм в тях по-верните решения, макар за да се достигне до най-верните решения, ще е нужен много дълъг диалог в БСП - никой още не е разкрил разковничето за това как партията да излезе от сериозния трап, в който сама се вкара. Тя пострада от съмнителния политически морал, не се отвори към социално перспективните слоеве, показа съмнителен управленски потенциал, доказа се и като слаба социална партия.

Виждате ли някакъв път към преодоляване на различията в партията и консолидация в лявото пространство у нас?

На партията й предстоят сериозни усилия, понеже истината е, че тя има страшно тежък проблем и с "хардуера", и със "софтуера". Тя на практика не е адекватна политическа сила, годна за модерния свят, бил той и в българсата му разновидност. Евентуалното възкресение и обновяване на БСП минава през много ясно изграждане на нова визия за бъдещето, пълен отказ от търсене на образци на миналото и радикално залагане на нови, по-млади лица, които могат да възстановят връзката с активното население и дребния бизнес. В България разделенията ляво-дясно не работят толкова добре, но голяма част от електоратът е потенциално ляв. Друг е въпросът дали го знае или дали се припознава в БСП.

На конгреса на партията през април почти не се разговаряше за политики или за идентичността на партията. Сякаш единственото, което събираша редиците, бяха обвиненията срещу ГЕРБ и русофилските лозунги. Има ли начин БСП да излезе от този порочен кръг?

На конгреса бяха използвани модели отпреди 20-30 г., които все още работят сред твърдия електорат - особено русофилските настроения. Проблемът е по-тежък, навярно наблюдаваме реванш за прекалено европослушното поведение на партията в последните години. Пътят на левите движения в Европа минава през борба за по-голям суверенитет, без това да значи излизане от ЕС или пък про-Руска позиция.

За жалост сегашните предполагаемо леви формации не дават шанса за ново лице на левицата. То трябва да се изгради след задълбочен анализ на състоянието на българското общество, такова, каквото е в момента и да разработи нова, позитивна визия за бъдещето. В състояние на катастрофично усещане е нужна силна партия, която да носи традиционния за левицата исторически оптимизъм.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс 1 Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс

Фермата се намира в община Ценово, влизат ограничения за областите Русе и Велико Търново

19 авг 2019, 177 прочитания

Здравното министерство забранява доплащането при лекар Здравното министерство забранява доплащането при лекар

Според законопроект, предложен за обществено обсъждане, в болница ще се доплаща само за избор на екип и специални битови условия

19 авг 2019, 604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Офицери срещу счетоводители

Партизанска война между министерствата на отбраната и на финансите поставя на карта съюзническите ни ангажименти в НАТО

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА