С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 12 юни 2015, 16:37, 11360 прочитания

Офицери срещу счетоводители

Партизанска война между министерствата на отбраната и на финансите поставя на карта съюзническите ни ангажименти в НАТО

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато след малко повече от седмица българският министър на отбраната Николай Ненчев отиде в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел за среща на върха със своите колеги от другите държави от алианса, той вероятно ще е един от малкото държавни мъже, които няма да имат много с какво да се похвалят. Основната тема на съюзническия форум на високо равнище ще бъде прилагането на Плана за готовност за действие (Readiness Action Plan или RAP), според който страните от Северноатлантическия алианс трябва да спрат да орязват своите военни бюджети, за да могат да подсилят ефективно своя източен фланг - регион, изложен на риск от север заради кризата в Украйна и от юг заради възхода на т.нар. Ислямска държава. В тази усложнена военнополитическа среда обаче военният министър Ненчев е принуден да се изправи не срещу реалните проблеми на войската, а срещу една много по-страховита сила, въоръжена не с танкове и бронетранспортьори, а с калкулатори и екселски таблици. Става дума за армията на финансовия министър Владислав Горанов.

Отказ чрез отлагане


Ако не следите отблизо проблемите на отбранителния сектор, едва ли сте разбрали, че от началото на тази година българската армия се намира в тотална стратегическа безтегловност. Причината е, че в края на 2014 г. изтече действието на т.нар. Бяла книга за отбраната. Това е изключително важен документ, приет преди около 5 години от българския парламент. В него са описани принципите, по които се случва изграждането на националната отбрана за въпросния период. Там е казано каква е числеността на войската, за какви задачи приоритетно трябва да се готви тя, какви видове въоръжени сили трябва да развива, за какво трябва да разчита на съюзнически държави и т.н.

В момента обаче на практика няма подобен действащ стратегически документ, одобрен от политическите сили в Народното събрание. И то от близо половин година. И тъй като никой не поема политическата инициатива да формулира ясно в каква посока ще се развива армията, тя предимно седи в режим на изчакване. Което в контекста на системната липса на пари за модернизация е равносилно на деградация, разпад и пропиляване на близо един милиард лева годишно, без това да генерира реални бойни способности.

Основната отговорност за настъпилия стратегически вакуум обаче не е точно на военното министерство - през въпросния период, а всъщност дори преди него то системно се сблъсква с генерално неразбиране на политическо ниво. На практика отбранителното ведомство отдавна е изработило проект на Програма за развитие на отбранителните способности до 2020 г., която трябва да наследи Бялата книга. Освен нея настоящото правителство наследи от предишния служебен кабинет и прословутата "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана", раздразнила Кремъл, както и амбициозна модернизационна програма за армията с девет приоритетни проекта. Премиерът Борисов обаче нито ги внася за одобрение в Народното събрание, което трябваше да се случи до края на март, нито ги отмени.



Въпреки че е продукт на настоящото правителство, Програмата за развитие на отбранителните способности до 2020 г. също не успява да си пробие път до Министерския съвет и парламента. Това се случва, независимо че в края на април лидерите на водещите политически сили без БСП и "Атака" се договориха при президента, че ще спрат намаляването на парите за отбрана от догодина и че плавно ще ги вдигнат до 2% от БВП в рамките на едно десетилетие, като насочват все по-голяма част от тях към инвестиционни проекти за изграждане на модерни бойни способности.

Лошото ченге

Въпреки че участниците в Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) към президента ясно обявиха, че Програма 2020 ще бъде приета от парламента, през последните седмици тя среща свирепа съпротива от страна на финансовия министър Владислав Горанов. И то, въпреки че последният също беше участник в срещата на политическите лидери при държавния глава. "Отчитаме, че приемането на тази програма ще е доказателство за усилията, които страната ни полага за изпълнение на решенията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс. Независимо от това считаме, че не бива да се бърза с приемането на програмата. Дебатът за финансирането на сектор за отбрана ще продължи да се води и в следващите месеци", пише в поредното отрицателно становище на финансовото министерство от 4 юни, с което то отказва да съгласува правителствено решение за внасяне на програмата в парламента.

Това всъщност не е първият отказ на ведомството да подкрепи основния стратегически документ на армията. В предишното си писмо Владислав Горанов е много по-конкретен в аргументите си против програмата - например че в нея не е заложено 10-процентно намаляване на числеността на въоръжените сили, каквото Министерството на финансите явно очаква (по време на дебата по тазгодишния бюджет политиците от управляващата коалиция се кълняха, че няма да съкращават армията, въпреки че намалиха парите за заплати на военнослужещите със 77 млн. лв.). "Предвидените разходи в проекта на програмата в размер на не по-малко от 1.35% (от БВП) за периода 2016-2018 г. не съвпадат със заложените параметри на бюджетни разходи за отбрана с одобрената прогноза", се казва също така в отрицателното становище на Горанов. Преведено на достъпен език, това означава, че отново в разрез с политическото решение на КСНС Горанов отказва да коригира тригодишната бюджетна рамка, според която разходите за отбрана трябва да спаднат на 1.16% от БВП през 2016 г. и на 1.12% - през 2017. По този повод военният министър алармира в свое писмо до министър-председателя, че при това финансиране не просто няма да има модернизация, но няма да е възможна поддръжката на отбранителни способности. Освен това финансовото министерство твърдо се обявява срещу създаване на фонд "Интелигентна отбрана", където според военните целево трябва да се отделят средства за превъоръжаване и който да компенсира в някаква степен мизерните инвестиционни средства за армията (през последните години се движат някъде около 5% от бюджета за отбрана).

Макар че му отрежда несимпатичната роля на "лошо ченге", позицията на Горанов по отбранителната Програма 2020 е много удобна за най-голямата партия в управляващата коалиция. По този начин лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не се ангажира персонално с намаляване на военните разходи - нещо, което би го дискредитирало в международен план в очите на останалите натовски партньори. Държейки обаче модернизационните проекти в армията на трупчета, той ще освободи свеж финансов ресурс за по-активно рязане на лентички на цивилни обекти в периода преди местните избори.

Наддаване по време на криза

Несигурното бъдеще на Програмата за развитие на отбранителните способности до 2020 г. очевидно рязко е снижило нивото на политическа амбиция по отношение на модернизацията в армията. Според първоначалните предложения, залегнали във визията на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов, проектите за обновяване трябваше да са девет на брой и да се случват паралелно през следващите около 10 години. По време на заседанието на КСНС от април обаче сред непосредствените приоритети останаха по-малко от половината - за нов изтребител, нови ракети за флота, нов тип бронетранспортьор и триизмерни радари. Месец и половина по-късно архитектите на българската отбранителна стратегия като че ли правят ново отстъпление, загърбват принципа за паралелна работа по военните проекти и са се концентрирали върху най-критичния от тях - този за нов многоцелеви боен самолет.

Въпреки че двукратно беше бламиран от премиера по темата, военният министър Ненчев публично заяви, че най-късно до 30 юни ще внесе в Министерския съвет предложение за придобиване на нов клас изтребител заради критичната амортизация на използваните в момента машини МиГ-29, чийто остатъчен ресурс в момента ще стигне най-много за още година. По информация на "Капитал" това е довело до рязка активизация на лобитата на двата типа бойни самолети, които е най-вероятно да заменят руските - нови Gripen от шведската компания Saab и втора ръка F-16 на американската Lockheed Martin. По неофициална информация предпочитанията на командващия на ВВС ген. Румен Радев клонят към шведската оферта, а за щатската агитира бившият военен министър и настоящ премиерски съветник по отбраната о.р. ген. Аню Ангелов. Между другото по негово време страната ни беше на крачка да подпише договор с Португалия за доставка на техни стари F-16, които обаче бяха купени от Румъния. От надпреварата най-вероятно е отпаднала Италия със своята оферта за доставка на изтребители Eurofigher втора ръка, тъй като въпросните машини се оказват твърде скъпи за скромния ни военен бюджет дори и на старо.

Застъпниците на Saab и F-16 изтъкват разнообразни аргументи в полза на своите оферти. Шведските машини например са нови, продават се като пакетна сделка на лизинг с обслужването и ще могат да служат от порядъка на 30-40 години. Минус в известна степен е, че Швеция не е член на НАТО. Това обаче не е пречка, тъй като Чехия и Унгария вече използват Saab, а към тях най-вероятно скоро ще се присъедини и Словакия. Американските им конкуренти от своя страна са може би най-масовият самолет в Северноатлантическия алианс. Основният коз на поддръжниците на F-16 е, че има вариант, при който няколко машини може да ни бъдат подарени като базова модификация от САЩ. Това обаче изобщо не значи безплатно и безболезнено преминаване към натовски изтребител. Става дума за F-16 Block 15 - връстници на действащите български МиГ-29, като страната ни ще трябва да плати за възстановяването и модернизацията им, за ново въоръжение и за обучение на персонала, което освен всичко друго вероятно ще отнеме доста време. Една от актуалните, но доста невероятни спекулации по темата гласи, че F-16 щял да позволи на България да придобие F-35 след 10-15 години. Това обаче е доста съмнително в контекста на обстоятелството, че с подобни стелт-изтребители първо трябва да се оборудва армията на САЩ и осемте партньорски държави в проекта. Освен това една бройка струва от порядъка на 100 млн. щатски долара. Така че доставянето на F-35 на летище Граф Игнатиево най-вероятно съществува само в сънищата на феновете на Lockheed Martin.

Паралелно с активизацията по мегапроекта за нов тип изтребител започва да има движение и по още една по-малка, но всъщност важна инициатива, свързана с военновъздушните сили. Според източници на "Капитал" в момента текат първоначални принципни разговори между Министерството на отбраната и американската военна фирма Textron AirLand, която има желание на продаде на България своя лек "лоукост" реактивен самолет Scorpion. Той е разработка от 2013 г. и е маркетиран като машината с най-ниски експлоатационни разходи - 3000 щатски долара на летателен час. Интересното при него е, че може да бъде използван както за тренировка на млади пилоти (самолетът е двуместен), така и като щурмовик за поддръжка на пехотата. Така той би могъл да замени едновременно използвания в пилотското ни училище L-39 и базираната на летище Безмер ескадрила фронтови самолети Су-25. Това обаче едва ли ще се случи на практика, тъй като този проект не присъства в нито една от модернизационните програми. По информация на "Капитал" до няколко седмици предстои реална демонстрация на самолетите Scorpion пред българските ВВС.
Каквото и да се случи обаче около авиационните проекти (и ако изобщо се случи), това по никакъв начин няма да реши фундаменталния проблем с отказа да се формулира стратегическа визия за развитието на отбранителния сектор. Защото евентуалното аварийно наливане на много пари само във ВВС без ясна идея точно каква армия искаме да имаме по принцип най-вероятно просто ще обезкръви другите видове въоръжени сили. И крайният резултат няма да е точно адаптиране на войската към актуалните заплахи във все по-нестабилния ни регион.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 530 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2308 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Фирма-касичка

Частни дружества събират непоносими такси за фитосанитарен контрол на свиленградската митница

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев