С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 12 юни 2015, 17:37, 16622 прочитания

Кривият път на газа

Вече десет години България има по-големи газови амбиции, отколкото реални постижения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В последните няколко години един от най-устойчивите въпроси към енергийните министри в България е "а къде са интерконекторите". След като решението за изграждането на газовите връзки със съседните страни е взето още през 2009 г., с тях може да се предотврати нова газова криза, има европейско финансиране и обществен интерес, а ги няма, значи има нещо гнило в тръбопроводния въпрос. Ето и сега - първо подписването на финалното инвестиционно решение за строежа на българско-гръцката газова връзка трябваше да се случи на 29 май, после на 2 юни, след това на 12 юни... Вместо това същия ден в Баку премиерът Бойко Борисов се хвърли на поредното си грандиозно твърдение - през 2019 г. през България да тръгнат 25-30 млрд. кубически метра газ (половин "Южен поток") към Западна Европа.

Историята за неслучването на газовите връзки обаче е по-интересна от проста конспиративна теория, според която местни играчи се намесват (не че няма и такива), така че България да остане окована само от тръбите на "Газпром". Тя показва липса на стратегическо планиране, преследване на краткосрочни цели и бомбастични планове - България все още не позволява свободна търговия на своя територия, а иска да стане газов търговски център; не е пренесла и капка негазпромовско гориво, но ще става разпределителен център за цяла Европа на каспийския газ.


Трудната газова връзка с Гърция

Последното отлагане на подписването на финалното решение за изграждането на газовата връзка с Гърция, което трябваше да се случи в петък (12 юни), първоначално бе обяснено с разминаването в графиците на министрите на енергетиката на България Теменужка Петкова и на Гърция Панайотис Лафазанис. Това, разбира се, не е точно така. Подписите под документа слагат Българският енергиен холдинг и другият акционер в консорциума, който ще изгражда газопровода - IGI Poseidon S.A. (съвместно дружество между гръцката DEPA и италианската Edison S.A.). Отлагането има съвсем друга причина. Както по-късно обясниха за "Капитал" от енергийното ведомство: "Акционерите работят активно за финалното изготвяне и договаряне на необходимите условия и документи." Казано на небюрократичен и недипломатичен език, все още има сериозни неразбирателства.

Основното е желанието на частния партньор - Edison S.A., в проекта да са заложени показатели, които да позволяват неговото изплащане и печалба (от италианската компания отказаха коментар). А това е, меко казано, трудно. Газопроводът с официалното име IGB по последни сметки ще влезе в експлоатация през 2018 г., но... дълго време ще остане сух. Първите по-сериозни количества газ по него ще потекат едва след 2020 г. (или дори по-късно), когато се очаква да влезе в експлоатация газовото находище Шах Дениз II в Азербайджан. "Булгаргаз" има договор за доставка на 1 млрд. куб.м природен газ с консорциума, който разработва находището, и засега държавната фирма ще бъде единственият ползвател на тръбата. През миналата година беше направен т.нар. пазарен тест, който цели да види колко компании са готови да резервират капацитет - от планираната мощност от 3 млрд. куб.м заявеният капацитет беше едва 1.2 млрд. куб.м. (освен "Булгаргаз" и DEPА по малко количество). И не се е чуло някой да иска примерно 30 млрд. куб.м.



За да се случи газопроводът, има четири варианта. Или Edison да намали сериозно претенциите си (и даже да излезе от проекта), или тръбата да получи сериозно безвъзмездно финансиране, или България да поеме цялата финансова тежест, или комбинация от трите. За да се задоволят претенциите на Edison (които са напълно оправдани за частна компания), "Булгаргаз" ще трябва да започне да плаща за резервацията на газопровода далеч преди да може да пренася газ, което едва ли е възможно. Надеждите за сериозно европейско финансиране също са съмнителни въпреки редовните възторжени декларации на български официални представители. Дори дадените от Брюксел още през 2009 г. 45 млн. евро скоро могат да се изпарят заради забавянето на проекта. 

Допълнителните средства от Европейския съюз срещат няколко пречки. За да получи проектът безвъзмездно финансиране от ЕС, той не трябва да има изключение от европейското енергийно антимонополно законодателство, обясниха от Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия. Ако пък няма такова, акционерите трудно ще определят дългосрочна твърда тарифа за преноса на газа, която да гарантира изплащане на проекта (затова всички нови газопроводи в Европа кандидатстват за подобно изключение). Последното може да отблъсне частните инвеститори в него. Но и без европейско финансиране, те пак могат да се откажат от проекта. В същото време IGB трудно може да получи пари по т.нар. план "Юнкер", тъй като той предвижда ЕС да дава само гаранции на частни инвеститори. А българско-гръцката връзка дълго време няма да има нормална възвращаемост.

Всъщност, ако капацитетът на тръбата беше по-нисък, тези проблеми нямаше да са толкова остри. Предпроектното проучване през 2009 г. предвижда 28-инчова тръба, която впоследствие е увеличена на 32 инча. Тогава консултантът Jacobs Consultancy смята, че поради несигурността на възможните доставки трябва да се приеме по-малко рисковата опция. През 2011 г. обаче се решава да се строи по-голям газопровод, който да поеме евентуални допълнителни доставки, не само от Шах Дениз II, които обаче така и не се появиха.

Тази финансово-газова главоблъсканица вероятно ще бъде решена - Брюксел отдава много важно значение на проекта, който ще разнообрази енергийните доставки на България и Балканите, и винаги може да намери няколко десетки милиона евро, забравени в някоя програма. Проблемите на IGB обаче показват, че бравурните възгласи "хайде да строим интерконектори" са малко отдалечени от реалността. И кършенето на ръце на енергийните министри всеки път, когато се споменат газовите връзки, става малко по-разбираемо.

Какво е сбъркано в интерконекторната политика?

Всъщност проблемите на българско-гръцката газова връзка много добре описват недостатъците на опитите на България да разнообрази доставките си на газ. В момента политиката на страната, образно казано, може да се опише като бързане да се строят магистрали, без да е ясно каква кола ще си купим, за да караме по тях. И причината за бързането - ние и без това сме толкова бавни, че ако сега не почнем, едва ли и през 2020 ще свършим.

Най-сериозната пречка за навлизането на нови доставчици е договорът на "Булгаргаз" с "Газпром". По него държавната компания се ангажира през 2012 г. да купува по 2.9 млрд. куб.м газ до 2022 г. Местното потребление за миналата година обаче беше 2.4 млрд. куб.м, т.е. опасно близко до минималното количество, което държавната компания трябва да купи (80% от договорираните количества). Ако "Булгаргаз" вземе по-малко, трябва да плаща горницата (по подобен начин е и договорът на НЕК с т.нар. американски ТЕЦ у нас). Компанията вече беше попаднала в такава ситуация през 2013 г., но успя да прехвърли част от незакупения газ за следващата година. Ако потреблението на газ в България не скочи сериозно (за което няма изгледи), всеки нов доставчик на газ на местния пазар (освен от местен добив) може да доведе "Булгаргаз" до колапс.

Въпреки широко разпространеното мнение, че България не може да внася газ от Гърция, това не е точно така. От миналата година между двете страни действа реверсивна връзка по магистралния газопровод и по нея годишно в България могат да се внасят 1 млрд. куб.м (по същия начин Украйна цяла година получава газ от Западна Европа). Миналата година председателят на борда на директорите на гръцката газопреносна компания DESFA Антонис Нацикас обясни в интервю за "Капитал", че няма техническа пречка за доставки към България.

Така от години DEPA (гръцкият аналог на "Булгаргаз") се опитва да стъпи на българския пазар. Компанията има три източника на газ - "Газпром", турската компания "Боташ" и алжирската "Сонатрак" (втечнен газ) и често може да формира по-добри цени на продуктовия си микс. Според гръцки експерти (DEPA отказаха коментар) проблемът е, че "Булгартрансгаз" - фирмата, която управлява газопреносната мрежа у нас, отказва да позволи внос на газ в България. Аргументът е, че целият капацитет е резервиран и заплатен от "Газпром". На въпрос на "Капитал" от "Булгартрансгаз" отговориха, че това не е вярно. От компанията уточниха и че няма ограничения други доставчици да ползват транзитните газопроводи.

Проблемът за диверсификацията не е в липсата на връзки, колкото в нежеланието в България да се допуснат алтернативни доставки. Именно затова и Европейската комисия разследва от 2013 г. БЕХ. Според Брюксел дъщерните компании на БЕХ водят съгласувана политика за недопускането на други доставчици. Още преди две години от БЕХ и "Булгартрансгаз" отрекоха да има такова нещо, но ЕК все още не е взела окончателно решение. ЕК съдеше България и за отказа й да позволи виртуална търговия на газ (т.е. суапови сделки, без реален пренос на газа), но Брюксел изгуби делото.

Най-интересното е, че новият договор с "Газпром" беше подписан през 2012 г., когато на теория България вече трябваше да е свързана както с Румъния, така и с Гърция. Двете най-сериозни промени в него бяха, че вече не е забранено "Булгаргаз" да реекспортира газ и че твърдата заявка може да бъде намалена, ако в България се намери местно производство на газ. Тоест изобщо не е предвидено, че преди 2022 г. може да се появи алтернатива и ако газпромовският газ няма къде да се изнася, заявката трябва да може да бъде намалена.

Още няколко капки проблеми

Въпреки многото конспиративни теории причините за забавянето по-скоро са тривиални. На първо място е фактът, че засега България няма алтернативи. Със или без интерконектори, изборът е малък и по-ранното построяване на газопроводите просто щеше да ги останат-дълго сухи.

Единственият възможен източник е Гърция, но оттам могат да идват само спорадични доставки на газ при много несигурни цени. И за това няма нужда да се изгражда нова инфраструктура. В същото време да се разчита само на гръцките терминали за втечнен газ е несигурна задача (дори самата Гърция използва под една трета от техния капацитет). Затова още от 2010 г. постоянно се говори за внос на газ от Египет или Катар. От 2009 г. насам с емирството на практика всяка година се подписва ново споразумение (последното само преди месец), но нищо не се случва. И причината е проста. Невъзможността да се изнася газ през България за други държави в Централна и Източна Европа прави непривлекателна идеята за газов терминал за Катар, който не иска да се кара с руснаците заради скромния българския пазар.

Подобно е положението и с Турция. От години се говори за газова връзка със страната. Според българските официални лица, липсата й е заради страха на Анкара да дразни Русия. Според турската страна - заради нежеланието на България да сключи договор за доставка на газ, без който изграждането на тръбата би било безкрайно несигурна инвестиция. Въпреки течащото разследване на Европейската комисия срещу Румъния (подобно на това срещу БЕХ), Брюксел все още не е притиснал достатъчно Румъния, за да отпадне забраната за експорт на местен газ (с което страната поддържа цените по-ниски).

"Убеден съм, че ще има и други източници освен Шах Дениз, ще има нови терминали в Гърция за втечнен газ, а и вярвам, че ще имам значителен добив на местен газ" твърди бившият министър на икономиката и сега председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. "Абсурдно е да се говори за външна намеса, която забавя газовите връзки", допълва той. "Процедурите по строителството на интерконекторите не се различават от тези при големите газопроводи - предпроектни проучвания, ПУП, ОВОС, проектиране, отчуждаване и сервитутни права, процедура за избор на изпълнител, намиране на финансиране и накрая строителство. В този смисъл гръцката връзка не само не закъснява, но дори е по-напреднала в сравнение с други газопроводи, стартирани няколко години по-рано", категоричен е Добрев.

"При наличие на одобрена общоевропейска политика за междусистемна свързаност и наличното безвъзмездно финансиране от ЕС единствената логична причина за забавянето е липсата на професионализъм и отговорност на експертно ниво", смята Иван Дреновички, който беше изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" между средата на 2009 и средата на 2011 г. Първите европейски средства за интерконектора България - Румъния бяха получени през октомври 2010 г., но той още не е завършен."

Забавно е например, че за да се оправдае строителството на интерконектора с Румъния, от България са направени заявки за 2.4 млрд. куб.м газ (т.е. колкото е вносът от "Газпром"), но капацитетът на тръбата към България е едва половин милиард кубически метра. Подобна политика едва ли може да уплаши руския газов гигант. 

Друга причина според Дреновички е неинформираността по отношение на динамичната ситуация на международните газови пазари. "Например малко е вероятно България да транзитира какъвто и да е румънски газ не защото не би било изгодно, а защото, видно от плана за развитие на румънската газопреносна система и подписаните меморандуми през 2014 г., тези количества газ от Черно море ще стигат до Европа само през територията на Румъния."

Свободата струва пари

Истинският проблем обаче е, че газовата свобода струва пари. Като всяка застраховка диверсификацията на доставките може и да изглежда допълнително харчене на пари до момента, в който не стане наводнението/пожарът или "Газпром" врътне кранчето. Отказът от застраховка може и да е разумно решение, ако стойността на имуществото е много ниска - в България едва 13% от първичното енергийно потребление се покриват с газ. Но това трябва да се каже ясно, вместо да се претендира, че страната е много загрижена да се освободи от руската газова прегръдка. Например Литва наложи допълнителна такса на всички газови потребители в страната, за да може да финансира лизинга на терминал за втечнен газ, който да направи страната независима от "Газпром".

За постигане на по-добри цени на газа с всеки нов договор за доставка "Булгаргаз" си дава неизпълними цели, които поставят компанията в ситуацията на заложник. "Газпром" досега избягва да си търси парите за заявения, но отказан газ. Това обаче винаги може да се случи, ако България изведнъж реши да търси алтернатива. Ясно е, че подписването на по-гъвкав договор е по-скъпо (както знае всеки ползвател на телекомуникационни услуги). Но само при такива условия влизащите в експлоатация нови газови връзки изобщо биха били полезни. Резервирането на капацитет в терминалите за втечнен газ в Турция или Гърция също е скъпо, но само така може да се получава газ на пазарни цени. Но пък пазаруването в последния момент винаги излиза по-скъпо.

В България основно се говори за транзит, който се разглежда като някакво Елдорадо - "Набуко", "Южен поток", "Турски поток", "Азерски поток". Това са големи проекти, с големи поръчки и с привидно лесни печалби. Както се оказа с  "Южен поток" обаче, това не е точно така - дори и да беше построен проектът, при определените му през 2014 г. параметри той нямаше да генерира сериозна печалба. Със сигурност обаче тя би била по-ниска от загубата за българските потребители за това, че плащат с около 20% по-скъп газ от тези в централноевропейските страни.
 
Дългата ръка на...

За тази ситуация често се търси намесата на дългата ръка на "Газпром". Ясно е, че за компания като "Булгаргаз" е по-лесно да работи само с руския доставчик. "Газпром" доскоро беше надежден партньор, със стабилни цени, които поне до 2011 г. не бяха прекомерни. Местният пазар е гарантиран и нямаше особена нужда да се търсят алтернативни доставки, защото "Булгаргаз" се конкурира сам със себе си.

Това обаче не е всичко.  Така според теорията за дългата ръка на "Газпром" проектирането на всички газопроводи се съсредоточава в ръцете на "Газтек", фирма в която индиректно участие (през "Овергаз инк") има и руският газов гигант. "Газтек" не само участва в консорциума, който направи прединвестиционно проучване за провалилия се "Южен поток", но на практика е въвлечена във всеки газов проект на България:  инвестиционни проекти за българско-гръцката газова връзка, предпроектното проучване за сръбската връзка, участва и в търга за проучването на турската връзка. Едва ли не "Газпром" налага спирачка на газовата независимост на България още от най-базисно ниво.

Всъщност от обявените в последните години осем поръчки (за предварителни проучвания и технически проекти) "Газтек" е спечелила половината от тях. В случая на българско-гръцката газова връзка според експерти в консорциума IGB тя е била привлечена, за да ускори проекта. Първоначалното проучване е поръчано на Jacobs Consultancy (част от по-голямата група фирми Jacobs с годишни приходи от 12 млрд. долара). След което през 2011 г. с международен търг е наета Penspen-C&M, която да извърши техническия и работния проект.

Високопоставен служител на министерството на икономиката в този период твърди, че търгът даже е бил похвален за прозрачността и качеството от Европейската комисия. После обаче започват необясними проблеми - например проектният мениджър на Penspen-C&M излиза в дълъг меден месец. По-късно се оказва, че компания от този ранг нямала как да изпълни проекта по българското законодателство и да назначи адекватен проектант за ПУП и технически проект. Penspen-C&M имат подобни проблеми и за проекта "Набуко" в много страни. За да се преодолее изоставането, е наета "Газтек", докато за гръцката част на газопровода работата продължава да се прави от Penspen-C&M.

На практика е трудно да се каже дали наистина в България има предпочитания за една или друга фирма. Със сигурност обаче може да се каже, че това не е причина за забавянето на газопроводите. "Защо обаче все западните компании, които са с дълги години опит и са стотици пъти по-големи от местните си подизпълнители, все не успяват", задава въпрос енергиен експерт, който е работил за Jacobs Consultancy.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци 1 Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 1360 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 1186 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Най-големите в държавната хранилка

От години големите дотации в земеделието се разпределят между едни и същи фирми

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10