С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 юни 2015, 18:01, 16498 прочитания

Какво стана с животните?

Бизнесът с прасета и пилета се справя и без субсидии, а този с крави и овце се мъчи дори и с помощи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Българското земеделие след седем години в ЕС

10 милиарда лева по-късно

След седем години субсидии от селското стопанство почти изчезнаха плодовете, зеленчуците и животните. Сега ще се опитваме да променим това. Дали е късно?

Субсидиите не трябва да са двигател, а адреналин в мотора на земеделието

Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните пред "Капитал"

Най-големите в държавната хранилка

От години големите дотации в земеделието се разпределят между едни и същи фирми

Всички знаем, че "истинско българско агнешко вече няма". Тези вопли, които от време на време се разнасят покрай празниците, само частично осветяват ситуацията в животновъдството в България. Към момента българското мляко покрива две трети от нуждите на българския пазар, свинското месо - 30%, а за телешко и агнешко трудно може да се говори в значителни размери.

Птиците и свинете не получават субсидии, тъй като се водят индустриално производство. Поради този си характер те години наред се справят без помощта на държавата, стоят най-устойчиво на пазара и генерират основните количества месо родно производство.


При говедовъдството и овцевъдството най-невъзможната задача за решаване е как унгарското мляко да е по-малък фактор на пазара, постоянните обвинения в картел на мандрите да спрат, а субсидиите да са по-скоро подпомагащ, а не основен фактор за развиването на този бизнес.

Индустрия, не селски бизнес

Безспорният лидер е птицевъдството, което дава около 62% процента от родното производство на месо. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България, обяснява самостоятелния успех с това, че секторът за разлика от говедовъдството и овцевъдството е много по-организиран. "Ние сме промишлено производство, не фермерско", коментира той. Ключово при птицевъдството е и неговата вертикална интеграция, което означава, че производителите разполагат с кланици и преработвателни предприятия и стигат директно до търговците, без да преминават през прекупвачи. Това ги прави много по-независими финансово от фермерите, а отделно секторът е и високотехнологичен.



Той осигурява около 50% от нуждите от пилешко месо. Останалото се довнася основно под формата на субпродукти като крилца, черен дроб и т.н., като има много малък внос на цели пилета, основно от Полша. Съществуващите мощности в сектора обаче са за два пъти повече. От съюза подчертават, че няма друга страна в Европа с такъв голям относителен дял на месото от водоплаващи птици, като повече от половината от произведеното месо от патици е насочено към износ. Изобщо това е и един от малкото сектори в животновъдството, който развива износ, основно за Гърция, Румъния, Германия, Близкия изток. Навлизането на чужди пазари е и основното предизвикателство на птицевъдите, като основен интерес представляват Близкият и Далечният изток и по-специално Китай и Япония, тъй като европейският пазар е свръхзадоволен. Колкото до подкрепата от страна на държавата, птицевъдството получава около 25 млн. лв. на година за мерки, свързани с чистотата на фуражите и с използването на вода с питейни качества.

Подобно на птицевъдството и свиневъдството ползва по около 25 млн. лв. държавна подкрепа на година, като при него парите отиват за по-хуманно отношение към животните - за удължаване на светлия ден и за повече място в боксовете. Ако изключим тези пари, свиневъдството също като птицевъдството се справя самостоятелно и също като промишлено животновъдство е по-напред технологично в сравнение с говедовъдството и овцевъдството. Проблемите пред бранша са няколко. Единият е големият натиск от страна на вносителите от Холандия, Дания, Испания и т.н., като той се е увеличил допълнително след затварянето на руския пазар и големите излишъци от месо, което търси алтернативни пазари, разказва Добрин Папазов, председател на асоциацията на свиневъдите. Друг, макар и по-малък, проблем е това, че страната не може да изнася живи прасета на европейския пазар заради старата потенциална опасност от класическа чума в някои региони. Не на последно място е сивият сектор, за който алармират по-малки производители като Кирил Мезерлиев, свиневъд от Петрич. Той разказва за безразборната продажба на животни, които идват основно от Гърция и се продават на незаконни пазари в определен ден от седмицата в махалите на градовете в областта с изключение на Сандански, без да е ясно какво е качеството на месото.

Секторът обаче има потенциал. През последните 20 години свиневъдството претърпя своя срив, и то в пъти, като от около 150 - 200 хил. майки и 4 млн. угоени прасета сега данните показват 45 хил. майки и 1.1 млн. угоени прасета годишно. В момента местното производство на свинско месо покрива около 30% от консумацията. От тази гледна точка потенциал за развитието му има. Въпреки че повечето проекти, които за свинеферми са по-скоро за разширение, отколкото за изграждане на нови, свиневъдството може да бъде печеливш бизнес дори за малките производители, които никога не са ползвали подкрепа от държавата. Такъв е Мезерлиев. Той има 30 свине майки и произвежда по около 500 прасенца на година и въпреки че преди е имал нужния статут, за да продава на кланици, заради недобрите им цени сега търгува с живи прасенца директно с крайни клиенти. "Не е лош секторът", коментира лаконично той.

Сектори сираци

Подобно твърдение обаче трудно може да чуете от дребните овцевъди или говедовъди, силно зависими от субсидии, мандри и т.н. Овцевъдството загуби традиционни пазари и се сви от 10 милиона преди идването на демокрацията до 1.3 млн. броя и годините в ЕС не помогнаха за нарастването на бройката. А стана и ясно, че в края на годината около 33 хил. кравеферми за мляко (основно малки стопанства) вече няма да могат да продават на пазара, тъй като не изпълняват европейските изисквания и ще могат да произвеждат мляко само за собствена консумация. Това стана след два пъти отлагане на влизането в сила на правилата, тъй като тези стопанства не успяха да направят необходимите инвестиции.

Основен фокус в темата овцевъдство и говедовъдство винаги е бил начинът на разпределение на субсидиите, който е на глава. Необвързването им с производството на практика не води до поощряване на стопаните да подобряват генетично стадата. Средният добив на мляко от една крава в България е 3.7 тона годишно, докато средният добив на мляко от една крава за целия ЕС е 8 тона. Отделно от това има огромен проблем с т.нар. референтна година - т.е. годината, от която зависи как се изчисляват помощите. Те не стимулират създаването на нови говедовъдни стопанства, тъй като при кравите от тях може да се възползват фирми, които са отглеждали минимум 10 животни към февруари 2009 г., т.е. регистрираните след това нямат достъп до финансиране, освен ако не се насочат към схемата за подпомагане на ферми в неблагоприятни райони, т.е. планински села.

Друг основен проблем, който спира инвестициите в животновъдството, е трудната комасация на земята, която дава възможност да се правят дългосрочни планове за инвестиции. Фермерите, които в две трети от случаите произвеждат фуражите си сами, най-често са принудени да наемат земята и така нивото на сигурност и дългосрочност автоматично пада. Българските животновъди са по-неконкурентни и по линия на броя животни във ферма. До момента при едрия рогат добитък проектите обаче са по-скоро за модернизация на стопанствата като купуването на техника за доене, почистване, фиражомиксиращи ремаркета и в по-малка степен за тяхното разширяване и увеличаване на броя на животните. Друг основен проблем е многото работа, която е необходима по генетичния фонд при кравите, за чието подобрение и постигане на по-добри млекодайни и месодайни качества ще е необходимо определено време. Едно от малките предимства на местните производители остава евтината работна ръка, която обаче не е сериозно перо сред разходите.   

Според Белоречков фермерите трябва да вървят към вертикална интеграция с мандрите и да се целят в производство на продукти с по-голяма добавена стойност. "Тогава няма да гоните цената на млякото, а на сиренето. Ако продавате суровини, винаги ще сте роб на някой", смята той. Според Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите в България, който от 15 години се занимава с браншова работа, обединяването е голям проблем в България. Точно в него обаче и той вижда възможност за излизане на овцевъдите и говедовъдите от сложната ситуация. Нещо повече, "догодина няма да можем да се оправдаваме с мандрите", коментира той, тъй като в новата програма ще се поощрява обединяването на производителите и създаването към тях на пунктове за изкупуване и мандри и ще се отпускат средства за това.

Според Папазов друг тласък на животновъдството може да дадат производителите на зърно, които да инвестират натрупаните капитали в нови направления. По думите на Синапов този процес вече е видим, като от две години доста от зърнопроизводителите са решили да затворят цикъла.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Венецианската комисия срещу недосегаемия главен прокурор Венецианската комисия срещу недосегаемия главен прокурор

Българските власти обещаха да се съобразят със становището на експертите от комисията, но те и друг път са давали такива обещания

20 ное 2019, 287 прочитания

Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ 7 Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ

Очакваната номинация на досегашния главен прокурор допълва пъзела, нарушен с оставката на Пламен Георгиев

19 ное 2019, 2132 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Магистрали за временно ползване

Защо някои пътни отсечки нямат акт 16, или как държавата се предава пред собствените си правила

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10