Магистрали за временно ползване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Магистрали за временно ползване

Три отсечки от магистрали все още нямат акт 16

Магистрали за временно ползване

Защо някои пътни отсечки нямат акт 16, или как държавата се предава пред собствените си правила

Десислава Лещарска
12396 прочитания

Три отсечки от магистрали все още нямат акт 16

© Цветелина Белутова


Представете си, че сте частен инвеститор и имате предприятие за месо. Преди да започнете каквато и да било дейност, държавна приемателна комисия трябва да ви издаде акт 16, след това и разрешение за ползване. Това означава, че обектът е годен за експлоатация и най-вече - че има всички необходими документи да започне работа. Шансът институциите да направят изключение за вас, частния инвеститор, ако ви липсва дори едно листче от списъка, е нищожен.

Не така стоят нещата обаче, когато възложител е държавата. С аргумента за висок обществен интерес - какъвто се води случаят с магистралите, проходите и важна инфраструктура, някои главни пътни отсечки от години се експлоатират без акт 16 и разрешение за ползване. Законът позволява експлоатацията им да става с временно разрешително след издаване на акт 15. Това обаче е проблем поради няколко причини. Да оставим настрана двойния стандарт - често това е признак за немарливост, защото пропуските са по вина на държавата, а потърпевши са изпълнителите, чийто гаранционен срок не може да влезе в сила. Гаранцията почва да важи едва след издаване на акт 16 и на практика строителят отговаря за качеството на пътя не пет или десет години, както е по договор, а 15, когато асфалтът със сигурност вече е амортизиран.

Отчужденията са ни трудни

В момента без акт 16 са лот 0 (Даскалово - Долна Диканя) и лот 1 (Долна Диканя - Дупница) на магистрала "Струма" и участъкът на магистрала "Хемус" от околовръстното до пътен възел Яна. Причината и в трите случая са неприключили отчуждения.

Най-фрапантен е случаят с нулевия лот на "Струма", тъй като отсечката беше пусната за движение през 2007 г. и до ден днешен няма разрешение за ползване. Допустимата скорост по него години наред бе 90 km/h, но с откриването на лот 1 от Долна Диканя до Дупница бе вдигната на 120 km/h. Причината за забавянето е разминаване между данните за трасето на пътя по кадастралните карти и по тези на поземлените комисии. "Това е проблем, чието решаване е въпрос на съгласуване между много институции. Става въпрос за това, че в кадастъра са нанасяни земеделски земи по средата на пътя, а в много от случаите пътят по тези карти е на 20 м от съществуващия", обясни навремето шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Лазар Лазаров. "Ако не се поправи грешката, за да бъде узаконен пътят, трябва буквално да бъде отчужден наново. А това няма как да се случи", смята той. И така, предавайки се пред капаните на собствената си администрация и собствените си оплетени правила, държавата взима решение магистралата да се ползва без акт 16. В крайна сметка нали тя контролира кой има такъв акт?

Заради неуредиците с проекта и спорове с изпълнителите на нулевия лот на "Струма" цената на отсечката се увеличи от 32 млн. евро на 98 млн. евро. Строител беше македонската компания "Маврово".

Още по-показателен е примерът с началото на магистрала "Хемус". Тя беше пусната за движение с акт 15 през август 2013 г., но все още има незавършени прилежащи съоръжения, по-точно едно отклонение към Кремиковци. Шефът на АПИ обясни, че отново е имало разминаване между проекта и фактическата обстановка. Оказало се, че на мястото на пътя има газова връзка към металургичния комбинат, която трябва да се измести съществено. В движение започва процедура по отчуждаване на нови терени, но собствениците обжалват размера на обезщетението. Държавата оценила имота им на около 10 лв. на кв.м, но те искат по 150 - 200 евро за кв.м по думите на Лазаров. Този спор увисва в съда. Основното трасе на магистралната отсечка е завършено през 2013 г., когато дори регионалният министър по онова време - Десислава Терзиева, се оплака от натиск час по-скоро пътят да се открие за движение. "Все пак трябва да спазваме и законовите изисквания. Аз съм юрист и не мога да допусна да се откриват пътища, които не са безопасни и са без съответните документи", заяви тя тогава. Участъкът беше открит няколко часа след подписване на акт 15.

Изпълнител е обединение "Хемус А2" с водещ партньор "Трейс груп холд". Техен представител коментира пред "Капитал", че две години по-късно гаранцията за пътя още не е почнала да тече. "На практика ние губим от това - вместо 10 години ще сме отговорни за състоянието на пътя 12 или 15 години", казват от компанията. Оттам посочват, че все пак причината не е, че няма добра воля от страна на държавата, а че понякога и възложителят, и изпълнителят се сблъскват с непредвидени проблеми. "Тогава заедно търсим решение и всичко е въпрос на договорка", казват изпълнителите.

Съучастник по принуда

Друг представител на бранша, участвал в изграждането на магистралите, коментира обаче, че гаранционните срокове са търговски отношения и си има ред и начин, по който да бъдат уредени. "За да се пусне един участък за движение с акт 15 и с разрешение за временно ползване, е необходим подпис на строителя. Това значи, че си е отчел всички рискове. Освен това изпълнителят има право на преговори - след като става въпрос за непредвидено обстоятелство, от коя дата да започне да му тече гаранционният срок. Това може да е от датата на приемане на обекта", коментира пътният експерт.

Това на теория е така, но на практика строителите нямат голямо поле за пазарлъци. Ако изпълнителят не подпише протокол за предаване на обекта, той няма да получи финалното плащане, което обикновено е в размер на 30%. Когато говорим за обекти от по 100 млн. лева, сумата е трудно пренебрежима. Има още нещо - пътната агенция е основният и най-голям възложител на строителните компании, оборотите им до голяма степен зависят от нея и конфронтацията обикновено не е желателна.

Сгрешени карти, бавен съд, няма проблем

"Наистина вината е на държавата, понякога се действа на парче, не казвам, че е правилно. Но има причини да е така", коментира пред "Капитал" шефът на АПИ инж. Лазар Лазаров. "Има големи разминавания между картите на поземлените комисии и кадастъра. В момента тези неточности се изправят, но това отнема много време - заснемането и изменението на кадастъра", казва още той. Другата пречка пред финализиране на магистралите е бавният ход на делата за обезщетения на собственици. "Представете си - три състава на Върховния административен съд заседават два дни в седмицата и във всеки от тях гледат по 50 дела, тоест 100 дела на седмица. А жалбите са хиляди, чака се много дълго", казва Лазаров.

Още при предишното си управление ГЕРБ се опита да прокара промени в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, които грубо погазваха конституцията и предвиждаха нещо, наречено предварително изпълнение - при изграждане на обекти от национално значение държавата да влиза във владение на частния имот още преди приключване на спора за обезщетението. Те логично бяха отменени от Конституционния съд, а възложителите - държавни агенции и общини, още тъгуват по изпусната възможност да съкратят времето до срязването на лентичката.

Според регионалния министър Лиляна Павлова няма нищо драматично в това магистралите да се използват без акт 16, въпреки че законът го изисква. "Става въпрос за недовършени процедури, които не се отнасят за основното трасе. Въпросните отсечки са с акт 15. Това означава, че обектът е завършен, отговаря на параметрите, но тъй като има неприключили дейности, не може да бъде свикана държавна приемателна комисия. Но законът позволява - щом е завършена и е годна за експлоатация, отсечката да се ползва с временно разрешително. Няма последствия за бизнеса", категорична е министър Павлова. Мнението на строителния бранш леко се разминава, но трудно се спори от позицията на зависим.

 

Какво е акт 16

Акт 16 е документ, който финализира всяко строителство, тъй като удостоверява, че обектът, за който се отнася, е годен да бъде въведен в експлоатация. Иначе казано, той "дава" разрешение за ползване на даден строеж или сграда. Липсата му е знак, че съществува проблем в строителната документация на конкретния имот, като например несъответствие между одобрените проекти и реално изпълненото строителство. Информацията дали даден обект "притежава" акт 16 може да бъде взета от районна дирекция за национален и строителен контрол или от продавача му.

Макар терминът акт 16 да се използва изключително често като синоним на разрешение за ползване, между двете понятия съществува разлика и е добре да бъдат разграничавани. Акт 16 се издава (от съответната държавна приемателна комисия) за строежи от І до ІІІ категория (автомагистрали и пътища, хидротехнически съоръжения, производствени предприятия, сгради и съоръжения за обществено обслужване и други). Той е пряко свързан с установяването на годността за ползване на строежа и без него обектът не подлежи на експлоатация. Въз основа на този ключов документ съответната регионална дирекция за национален строителен контрол издава разрешение за ползване.

Представете си, че сте частен инвеститор и имате предприятие за месо. Преди да започнете каквато и да било дейност, държавна приемателна комисия трябва да ви издаде акт 16, след това и разрешение за ползване. Това означава, че обектът е годен за експлоатация и най-вече - че има всички необходими документи да започне работа. Шансът институциите да направят изключение за вас, частния инвеститор, ако ви липсва дори едно листче от списъка, е нищожен.

Не така стоят нещата обаче, когато възложител е държавата. С аргумента за висок обществен интерес - какъвто се води случаят с магистралите, проходите и важна инфраструктура, някои главни пътни отсечки от години се експлоатират без акт 16 и разрешение за ползване. Законът позволява експлоатацията им да става с временно разрешително след издаване на акт 15. Това обаче е проблем поради няколко причини. Да оставим настрана двойния стандарт - често това е признак за немарливост, защото пропуските са по вина на държавата, а потърпевши са изпълнителите, чийто гаранционен срок не може да влезе в сила. Гаранцията почва да важи едва след издаване на акт 16 и на практика строителят отговаря за качеството на пътя не пет или десет години, както е по договор, а 15, когато асфалтът със сигурност вече е амортизиран.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    radoslavivanov avatar :-P
    radoslavivanov

    Уважаеми журналисти защо зад всеки проблем търсите "държавата"?
    Държавата да не би да е "Ламята Спаска" ;)?
    Когато за всеки проблем се ползва "държавата" дефакто се прикрива истинската отговорност, а тя винаги е персонална ;).
    Докато Вие журналистите не започнете да виждате в разследванията си персоналната отговорност зад всеки проблем, ще продължаваме да си живеем постарият удобен на много хора комунистически стил на "колективната безотговорност" ;).

  • 2
    nogica avatar :-|
    nogica

    държавата е чиновника който я представлява и не може 2-3 държавни организации пр.в статията "Причината за забавянето е разминаване между данните за трасето на пътя по кадастралните карти и по тези на поземлените комисии. "Това е проблем, чието решаване е въпрос на съгласуване между много институции"
    Чиновника се крие зад закона,а закона се кове от избраните в парламента,а те вземат рушвети и лобират в своя и партийна полза.:-)


    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    И пак да кажа (като римския сенатор Катон Порций Катон Стари за Картаген - че трябва да се разруши): магистрали има смисъл да се строят при над 20000 МПС на денонощие средногодишно. Магистралите струват пъти повече за строене и 10 пъти повече за поддържане от скоростните пътища (4 летни, две платна, по две ленти във всяка посока, без аварийна лента). Скоростния път може да поеме до 40000 МПС на денонощие средногодишно. В България НИКЪДЕ няма такова натоварване. (Е, може би София - Сливница има над 20000 и заслужава, София - Пловдив наближава 20000, но не повече.)
    Строежът на магистрала Хемус е престъпление по служба.
    Който е карал по италианската магистрала Триест - Милано и в Швейцария знае какво е натоварено движение. София Пловдив е пуст междуселски път в сравнение с тях.
    Хърватите си настроиха магистрали и си фалираха държавата.
    Нямам нищо против хубавите пътища. Мъчат ме глупавите управленски решения.

  • 4
    vnikolov79 avatar :-|
    vnikolov79

    Мога само да се съглася в предходният коментар. Не е редно голяма част от пътищата да са в окаяно състояние и после да има 100 км прилична магистрала. Дори само ако пътя заобикаля всички населени места, ако е с три ленти - по една за всяка посока и една обща за изпреварване - за много места това стига. Също да има и пътни възли на две нива. Нека мостовете са широки и по-късно като се замогнем да се построи още една лента - и да стане с 2х2 като скоростен път. Но такива да са всички първокласни пътища и да се следи всички до 4 класните и селските да са в отлично състояние. Тогава ще се пътува добре и няма да е прекалено скъпо.

  • 5
    nik0la avatar :-|
    Никола

    До коментар [#1] от "radoslavivanov":

    Защото ако навсякъде търсим лична отговорност, цялата работа се превръща в един безкраен лов на вещици, докато всички тръпнем в очакване на следващия месия, който само и единствено в благодарение на безупречния си морал ще реши собственоръчно на всички проблемите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.