Поглед отвън върху българското земеделие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поглед отвън върху българското земеделие

Био-земеделието може да е един от отраслите, в които България да расте много, смята Крей

Поглед отвън върху българското земеделие

Бившият еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони и главният икономист на Световната банка пред "Капитал"

Огнян Георгиев, Силвия Радославова
10628 прочитания

Био-земеделието може да е един от отраслите, в които България да расте много, смята Крей

© Георги Кожухаров


Миналата седмица в темата на броя "Капитал" изследва развитието на българското селско стопанство в последното десетилетие и как заради или въпреки евросубсидиите и помощта от ЕС, то се промени в неочаквана посока. Докато изследвахме темата, говорихме с много хора.

Ето двама от най-авторитетните външни гласове, които имат поглед върху българския сектор и могат да направят адекватни сравнения - бившият еврокомисар Дачиан Чолош, който надзирава България след като тя влезе в ЕС, и главният икономист на Световната банка по въпросите на земеделието Холгер Крей.

Холгер Крей: Опитайте се да се ориентирате към сектори, в които може да дадете нещо на света

Иронично е, че ЕС продължава да слага стени около земеделците си, но твърди, че харесва свободната търговия, нали? Помагат ли субсидиите или пречат на развитието на сектора в ЕС?

Мнението, че субсидиите помагат за оцеляването на земеделието и го защитават е от преди 10 години. Оттогава еволюирахме доста. Вече нивата на световните цени са достигнати в ЕС. Още повече, субсидиите вече не се "стоварват" в секторите, а помагат на структурни цели - да намалят разликите между селските и градските райони, да помагат за диверсификацията, да помагат за климата.

Регионите, където имаме най-големи проблеми със земеделието, са онези райони в които имаме само земеделие. Т.е. не е останало нищо друго, хората са се дръпнали и вече почти няма фермери.

Беше ли грешка България да избере даването на пари на площ, като по този начин не предвиди негативните ефекти върху другите сектори, извън зърното?

В България се случи една подмяна на приоритети. Тъй като имахте много да наваксвате в модернизацията, стратегията ви беше да получите максимално пари за модернизация, а по-малко пари за околна среда и съобразено с климата земеделие. Но преди десет години не знаехме колко бързо ще се развият климатичните промени, не знаехме за връзката между почвите и диверсификацията и т.н.

Няма фундаментални грешки тук. Напротив, направихте много правилни неща. Например влизането в ЕС, подкрепата за общата политика и оставането в линия с нея е доста правилно. Да, един сектор расте, друг не расте... още, но това не е грешка.

Помощите на хектар не помагат производството, но помагат на лишените от кеш фермери да преживеят трудностите на един преходен период. Влизането в ЕС е преходен период. така че трябваше да се очаква, че онези, които са големи физически - като зърнарите, получават повече номинално. Но нека правим разлика между икономическа и физическа големина. Виждал съм малки производители, които са гиганти икономически. Например производители на лавандула, винари и т.н. Виждал съм зърнари, които не правят особено голяма печалба. Така че, малкото може да е голямо и обратното.

Как се справихме спрямо останалите държави?

Това е винаги сложен въпрос, защото е с много неизвестни. Ако ме питате например кой расте най-много в соята, веднага ви казвам - Парагвай с ръст от 29% от БВП. Или кой снабдява пазара най-ефективно с много червено месо? Уругвай - с 3 млн. души те растат бързо и хранят 29 млн. души по света. 

Но ако ме питате кой се справя добре в сравними обстоятелства с нас, то тогава може би Полша.

Общата селскостопанска политика е кутия с инструменти. Словакия и Латвия използваха само част от тези инструменти. Те осъзнаха, че ако имаш само 5-6 мерки, е по-лесно да се фокусираш върху тях и да ги администрираш. Това е както когато е много горещо и имаш малко вода, трябва да решиш кои растения да полееш. Но има и страни като България, които решиха да приложат много повече мерки - 30-40. Всички които направиха това, осъзнаха, че администрацията не може да се справи. Особено, ако е млада.

В България одобряването на първия план за развитие на селските райони отне повече време отколкото трябваше. И младата агенция за плащания, която трябваше да го приложи веднага, също се озова в тази ситуация.

Кои са въпросите, на които България трябва да си отговори сега, за да има силно, модерно и конкурентоспособно земеделие през 2020 г.?

Опитайте се да намерите диалог между властта и сектора и да се ориентирате към сектори, в които може да донесете нещо на света. Дали например искате да сте фактор на стоковите борси - ориз, зърно, пшеница... това трябва да решите вие. Публичните политики трябва да подпомагат структурни мерки. Ако подкрепяш, искаш нещо да постигнеш. Какво искаме? Не да подкрепяме просто малки или големи. Трябва ли да подкрепяме зърнарите заради доходите? Не мисля. Да са по-устойчиви на пазарни и климатични промени? Да. Да подкрепяме допълнителен килограм мляко? Не. Да им помогнем да вдигнат качеството, за да станат част от общ български бранд? Разбира се.

И така въпросът не става колко и кого да подкрепяме, а как. Това е социален компромис, какъв вид земеделие искате. Аз лично виждам България, която произвежда зърно и ориз, но специално расте силно в традиционни фермерски продукти, които сега се търсят много в Европа и в света.

Аз имам доверие в бъдещето на България. Не само, защото получавате пари от ЕС, а защото е важно, че получавате нещо, което липсваше - стабилност. Изведнъж имате многогодишна рамка. Политиката не се променя всяка година. И изведнъж дори млади хора имат хоризонт, в който имат очаквания и сигурност. И това ще се отплаща.

Дачиан Чолош: Трябва да потърсите секторите, където вносът е висок, и да видите дали имате потенциал сами да създавате такава продукция

Фотограф: Надежда Чипева

След приемането на България в ЕС и в следствие на силното субсидиране в земеделието, зърнопроизводството отбеляза бум, докато много други сектори на практика замират. Смятате ли, че това е грешка и необратим ли е този процес?

България не е уникална по отношение на концентрацията на субсидии в зърнопроизводството. Това е така в целия ЕС и основната причина са директните плащания за площ. Разбира се, зърнопроизводството стана супер сектора на Европа. Особено в последните години, когато и пазарната цена на тези продукти е добра и с подкрепата на директните плащания. Ето защо Франция и Германия пренасочиха средства от тези производства към други сектори. Скоро това ще направи и Румъния.

Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) дава повече гъвкавост посредством някои специфични инструменти за финансиране, които могат да се прилагат за други сектори, чиито таргет обаче са организациите на производители. Тук в България обаче, както и в Румъния, за разлика от други държави, нивото на сдружаване на производителите е много ниско.

Смятате ли, че в ЕС има някаква форма на скрити субсидии в Турция, Гърция и Румъния? Какво прави ЕС, за да избегне изкривявания в субсидирането?

В ЕС не можем да говорим за скрити субсидии в условията на Обща селскостопанска политика и регулация. Да, вярно е, че някои държави членки имат свои специфични програми за промоции или техническа подкрепа например. И цялото това финансиране може да въздейства на конкурентоспособността и ефективността на земеделието, но това е повече свързано с националната визия на членките на ЕС как да извадят силните си страни напред.

Държавите извън ЕС пък решават подкрепата си за земеделие в рамките на националните стратегии и бюджети, и не можем да говорим за скрити субсидии и при тях, защото дори производителите да успяват да продават на по-ниска цена, те нямат напълно свободен достъп до пазара на общността, което води до равновесие.

Кои според вас са секторите с потенциал в България?

Аз мога да имам мнение кои са секторите с потенциал във вашето земеделие, но съм сигурен, че никой фермер няма да вземе решение на базата на моето мнение. Ако има такъв, то това не би бил добър фермер. А иначе мога да ви кажа, че в Румъния традициите в зеленчукопроизводството, които има България са толкова добре известни, че наричаме производителите на зеленчуци – българи. С този пример само искам да илюстрирам имиджа на страната в тази област.

Като цяло обаче трябва да потърсите секторите, където вносът е висок и да видите дали имате потенциал сами да създавате такава земеделска продукция. Сигурен съм, че българските потребители ще искат да консумират български продукти, ако им се предлагат такива

Ще намалява ли европейският бюджет за Общата селскостопанска политика и смятате ли, че земеделието може да остане без подкрепа в далечно бъдеще?

Не мисля, че бюджетът на ЕС за земеделие ще намалява. Мисля обаче, че все още имаме проблем да оправдаем използването на този голям бюджет, което означава, че трябва да докажем неговата ефективност и не съм много сигурен, че системата на директни плащания прави това. Затова вече имаме и зелените мерки и мерките за устойчиво земеделие, които са обвързани с плащанията и с които може да се засвидетелства тази публична подкрепа.

В бъдеще мисля, че трябва да намерим по-адаптивни инструменти за ефективен доход на фермерите. Един от начините това да се случи е да се насочат повече средства от преките плащания към инвестиции. Има, разбира се, и много други подходи, но мисля, че това ще са въпросите, които ще бъдат поставени на масата през 2020 г.

Миналата седмица в темата на броя "Капитал" изследва развитието на българското селско стопанство в последното десетилетие и как заради или въпреки евросубсидиите и помощта от ЕС, то се промени в неочаквана посока. Докато изследвахме темата, говорихме с много хора.

Ето двама от най-авторитетните външни гласове, които имат поглед върху българския сектор и могат да направят адекватни сравнения - бившият еврокомисар Дачиан Чолош, който надзирава България след като тя влезе в ЕС, и главният икономист на Световната банка по въпросите на земеделието Холгер Крей.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK