С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 15 юни 2015, 21:04, 4163 прочитания

Коментари Daily 15 юни - Лошо проведена здравна реформа не е избор

И още: Псевдовъзстановките са проблем за европейското културно наследство; Западът да готви План "Маршал" за Русия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Здравната реформа

Лошо проведената може да е толкова пагубна, колкото и непредприетата


Проф. д-р Георги Димитров, адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко."

Предложените промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) давят много сериозни правомощия в ръцете на областната здравна комисия, която на практика може да предлага закриване на болници, без да е ясно по какви критерии ще извършва подобна преценка. Предвижда се голяма част от състава на комисията да включва представители на различни държавни органи – областния управител, регионалната здравна инспекция, районната здравна каса и т.н.

В същото време държавата е едноличен или мажоритарен собственик на множество болници в страната. Съвсем основателно възниква въпросът колко обективно ще бъде оценяването, когато държавата атестира едновременно своите и частните болници. Възможно е да се стигне до абсурда добре функциониращо лечебно заведение да бъде закрито по субективни причини.



Т.нар. окрупняване на болниците чрез сливане/вливане, както и образуването на консорциуми в редица райони би имало положителен ефект, но е свързано с множество проблеми от правно и от икономическо естество. Така например, ако се реши сливане между лечебно заведение с положителни финансови резултати и такова с финансови загуби, това, което е работило на печалба, ще бъде отрицателно засегнато.

Консорциумите по Търговския закон по своята същност са договорно обединяване на търговци, а не самостоятелни юридически лица. И в този вариант на "окрупняване" няма как да бъде намалена административната тежест, а напротив – това ще доведе до нейното утежняване.

В законопроекта се предвижда в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава "конкретните потребности", определени с Националната здравна карта, НЗОК да сключва договори само с определени болници, избрани по неясни критерии.
Не на последно място следва да се обърне внимание и на отпадането на лечебните заведения от списъка на дружествата с повече от 50% държавно участие, за които не е допустима приватизация. Идеята на предвидената възможност за приватизация - "привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в поддръжката и развитието на съществуващите лечебни заведения", безспорно е положителна.

Проблемът е, че в условията на финансова криза носи голям риск, а облекчените правила, предвидени за целта, поставят под съмнение очаквания ефект. Основателни опасения възникват от това кои лица ще приватизират, ще успеят ли да постигнат по-добро управление в сравнение с държавата в един много чувствителен сектор и какви са гаранциите, че няма да се стигне до закриване на болници.

Сериозни притеснения буди и възможността лечебни заведения с изцяло публична собственост - държавна, общинска или смесена, да могат да се продават, без да се прилагат методите по чл.32 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, което оставя отворена вратата за задкулисни договорки и непрозрачни схеми.

Не може да се отрече, че заложените идеи за промени са добри и имат потенциал, но следва да бъдат реализирани чрез механизми, които гарантират обективност и ефективност. Само добре обмислена и внимателно проведена реформа в областта на здравеопазването може да доведе до желаната от цялото общество положителна промяна. Защото една лошо проведена реформа при сегашното състояние на здравеопазването ще е също толкова пагубна, колкото и непредприемането на своевременни действия за нейното реформиране.

Позиция

Този вид туризъм, превърнат в инструмент в ръцете на дегизирани като археолози търговци, няма нищо общо с културата.

Фотограф: Анелия Николова
  Псевдовъзстановките са проблем за европейското културно наследство

От текст на живеещия във Франция проф. Андрей Наков в портала "Култура"

Смехотворният проект за "Българския Лувър" - тази панаирджийска барака, ми изглежда напълно извън контекста на днешната култура в страната. Как може да се забрави, че идеята за Лувъра, рожба на френските енциклопедисти от XVIII век, този "университет на изкуството", е привилегия на едно общество, чийто културен хоризонт е твърде далеч от настоящите социално-културни проблеми на България. Зад семантичната диверсия се крие нещо повече от концептуална безпомощност, ако ли не и отново параван за непристойни сделки.
 
Издигането на фалшиви исторически паметници с цел туризъм е инструмент в ръцете на дегизирани като археолози търговци и е несъвместим с културата. Освен тревогата по отношение на необратимостта на някои псевдореставрации, всичко това отива доста по-далеч от националните постулати на населението, обитаващо територията. Трябва да се заяви ясно и категорично: става дума за европейската култура в нейната цялост, тъй като това минало безспорно й принадлежи. И псевдовъзстановките в България, която се ползва от финансовата щедрост на ЕС, влизат в противоречие с европейската визия за общо културно наследство.

В проекта за Небет тепе става дума за някакъв археологически Дисниленд, чийто основен интерес е меркантилен, докато пораженията на археологическото наследство, което в този случай не е само българско, но и европейско, рискуват да бъдат непоправими.
Струва ми се, че дебатът за автентичността на археологическата памет на страната дава прекрасен повод да поставим съществения въпрос за автентичността на културата, която започва с активното приемане на наследството. Днес повече от всякога, ако не и за първи път от края на Средновековието насам, това наследство безспорно принадлежи на Европа. Това е шанс за България и тя трябва да го използва добросъвестно, без колебание.

Коментар+

Четене за половин милион лева

От анализ на Георги Вълчев в "Дневник"

Няколко въпроса:

- (към Министерството на културата): Има ли официална национална политика в областта на културното наследство, или нейните приоритети следват прозренията на Петричката пророчица Ванга ("Вдигнете 4 църкви и България ке се оправи"), което би било безспорен и напълно оригинален български принос в културните политики на държавите от голямото европейско семейство?

-
(към Министерския съвет и М): На какъв принцип се отпускат допълнителните целеви държавни средства за проучване на културното наследство и по какъв начин редовите изследователи могат да кандидатстват за такива?

-
(към Министерството на финансите и МК): Защо финансирането с целево отпуснатите половин милион лева на Голямата базилика в Плиска се извършва чрез Националния исторически музей, а не чрез Националния археологически институт с музей при БАН например, чийто представител и без друго е определен за ръководител на  допълнителните проучвания?

-
(към МК, МФ и МС): Необходимо ли е изобщо разходването на такава значителна сума за допълнителни проучвания, при положение че техният главен говорител и мениджър (директорът на НИМ Божидар Димитров - бел. ред.) отдавна обикаля телевизиите с детайлно изработен макет на Голямата базилика в напълно завършения й вид и твърди, че каменната кариера, откъдето през ІХ век е добиван материалът за нейното строителство, е локализирана с точност и сега същата ще бъде използвана за целите на предстоящото ново изграждане, за да бъде всичко напълно автентично? Всеки знае, че с четене в България половин милион няма как да изхарчиш!

Нека държавата не се надява на нямо съучастие от обединения форум на специалистите, ако продължи да обяснява чрез своите говорители зачестилите напоследък безобразия в тази област.

Съвет

Западът да готви План "Маршал" за Русия

От коментар на руския икономист Сергей Гуриев, понастоящем в парижкия Институт за политически изследвания Sciences Po, във "Вашингтон таймс"

Покрай агресията срещу Украйна в Русия напълно изчезна дългосрочното мислене и режимът в Москва вече не говори за бъдещето. Руските лидери говорят само за противостоенето - с Украйна, със Запада и неговите "марионетки", а режимът е изцяло фокусиран как да оцелее.

Преди Русия се гордееше, че е минала от едногодишни към тригодишни бюджети. Край с това - Кремъл няма разчертан финансов план отвъд 2016 г. освен едничката надежда да поскъпне петролът. А външнополитическата му доктрина е по цял свят Русия яростно да брани правото на недемократични правителства да останат безкрайно на власт.

Еуфорията от анексирането на Крим се изпарява, а друга война Кремъл не може да си позволи. Освен преките военни разходи страната може да бъде подложена на нов кръг санкции, което ще унищожи ключовите банки и лесно ще последва масова паника и колапс на режима.

Независимо дали мислим за бъдещето или не, то ще настъпи. В един момент този режим ще трябва да си отиде и изобщо не е ясно какво ще го смени, колко бурен ще бъде преходът и дали в крайна сметка Русия ще стане демократична страна.

Това, което е ясно, е, че най-високопоставените фигури на режима няма доброволно да сдадат властта. Страх ги е от съд за престъпления срещу международното право и човечеството, както и за гигантската корупция в страната. Най-добрият сценарий, на който можем да се надяваме, е някакъв вид преходно правителство, което да предостави определени гаранции на отиващите си елити и да организира нови избори.

Западът определено има интерес да не изгуби Русия отново, защото бурен преход и възход на пореден агресивен и недемократичен режим може да струва скъпо на света. Тревожното е, че за западните лидери тези въпроси изглеждат като далечното бъдеще, за което не е необходимо да мислят сега. Но трябва да си спомним 1991 г., когато бързото изчезване на СССР изненада всички, и да не се подвеждаме от факта, че това стана по мирен начин. Този път залозите са много по-високи за управляващия елит. Западът трябва да е подготвен за внезапна и бурна промяна.

Съдбата на Русия ще бъде решена от руснаците, но Западът може да помогне. С една програма в стила на плана "Маршал" той би допринесъл за формирането на една нова Русия, като подпомогне възстановяването на икономиката, съсипана от корупция; подкрепи реформи в управлението, образованието и здравеопазването, както и като инвестира в руската инфраструктура. И най-важното - Западът трябва да посочи пътищата за реинтегрирането на Русия в свободния свят.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират

И още: Размяна на остри реплики по върховете на държавата, Нидерлания заговори за разделяне на Северна Македония и Албания при преговорите за ЕС

17 фев 2020, 1746 прочитания

Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски 1 Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски

В десеткилометровата рискова зона около огнището се отглеждат още над 430 хил. птици

17 фев 2020, 1015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пет мениджърски грешки, които пречат на устойчивия бизнес успех

Какво да не допускате и как да се справите с проблемните ситуации, ако се разпознаете в някоя от тях

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10