// К1: Средата / Политика
Коментари Daily 15 юни - Лошо проведена здравна реформа не е избор
И още: Псевдовъзстановките са проблем за европейското културно наследство; Западът да готви План "Маршал" за Русия
LinkedIn
Twitter
Email
Здравната реформа
Лошо проведената може да е толкова пагубна, колкото и непредприетата
Предложените промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) давят много сериозни правомощия в ръцете на областната здравна комисия, която на практика може да предлага закриване на болници, без да е ясно по какви критерии ще извършва подобна преценка. Предвижда се голяма част от състава на комисията да включва представители на различни държавни органи – областния управител, регионалната здравна инспекция, районната здравна каса и т.н.
В същото време държавата е едноличен или мажоритарен собственик на множество болници в страната. Съвсем основателно възниква въпросът колко обективно ще бъде оценяването, когато държавата атестира едновременно своите и частните болници. Възможно е да се стигне до абсурда добре функциониращо лечебно заведение да бъде закрито по субективни причини.
Т.нар. окрупняване на болниците чрез сливане/вливане, както и образуването на консорциуми в редица райони би имало положителен ефект, но е свързано с множество проблеми от правно и от икономическо естество. Така например, ако се реши сливане между лечебно заведение с положителни финансови резултати и такова с финансови загуби, това, което е работило на печалба, ще бъде отрицателно засегнато.
Консорциумите по Търговския закон по своята същност са договорно обединяване на търговци, а не самостоятелни юридически лица. И в този вариант на "окрупняване" няма как да бъде намалена административната тежест, а напротив – това ще доведе до нейното утежняване.
В законопроекта се предвижда в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава "конкретните потребности", определени с Националната здравна карта, НЗОК да сключва договори само с определени болници, избрани по неясни критерии.
Не на последно място следва да се обърне внимание и на отпадането на лечебните заведения от списъка на дружествата с повече от 50% държавно участие, за които не е допустима приватизация. Идеята на предвидената възможност за приватизация - "привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в поддръжката и развитието на съществуващите лечебни заведения", безспорно е положителна.
Проблемът е, че в условията на финансова криза носи голям риск, а облекчените правила, предвидени за целта, поставят под съмнение очаквания ефект. Основателни опасения възникват от това кои лица ще приватизират, ще успеят ли да постигнат по-добро управление в сравнение с държавата в един много чувствителен сектор и какви са гаранциите, че няма да се стигне до закриване на болници.
Сериозни притеснения буди и възможността лечебни заведения с изцяло публична собственост - държавна, общинска или смесена, да могат да се продават, без да се прилагат методите по чл.32 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, което оставя отворена вратата за задкулисни договорки и непрозрачни схеми.
Не може да се отрече, че заложените идеи за промени са добри и имат потенциал, но следва да бъдат реализирани чрез механизми, които гарантират обективност и ефективност. Само добре обмислена и внимателно проведена реформа в областта на здравеопазването може да доведе до желаната от цялото общество положителна промяна. Защото една лошо проведена реформа при сегашното състояние на здравеопазването ще е също толкова пагубна, колкото и непредприемането на своевременни действия за нейното реформиране.
Позиция
Псевдовъзстановките са проблем за европейското културно наследство
От текст на живеещия във Франция проф. Андрей Наков в портала "Култура"
Смехотворният проект за "Българския Лувър" - тази панаирджийска барака, ми изглежда напълно извън контекста на днешната култура в страната. Как може да се забрави, че идеята за Лувъра, рожба на френските енциклопедисти от XVIII век, този "университет на изкуството", е привилегия на едно общество, чийто културен хоризонт е твърде далеч от настоящите социално-културни проблеми на България. Зад семантичната диверсия се крие нещо повече от концептуална безпомощност, ако ли не и отново параван за непристойни сделки.
Лошо проведената може да е толкова пагубна, колкото и непредприетата
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Проф. д-р Георги Димитров, адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко."Предложените промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) давят много сериозни правомощия в ръцете на областната здравна комисия, която на практика може да предлага закриване на болници, без да е ясно по какви критерии ще извършва подобна преценка. Предвижда се голяма част от състава на комисията да включва представители на различни държавни органи – областния управител, регионалната здравна инспекция, районната здравна каса и т.н.
В същото време държавата е едноличен или мажоритарен собственик на множество болници в страната. Съвсем основателно възниква въпросът колко обективно ще бъде оценяването, когато държавата атестира едновременно своите и частните болници. Възможно е да се стигне до абсурда добре функциониращо лечебно заведение да бъде закрито по субективни причини.
Т.нар. окрупняване на болниците чрез сливане/вливане, както и образуването на консорциуми в редица райони би имало положителен ефект, но е свързано с множество проблеми от правно и от икономическо естество. Така например, ако се реши сливане между лечебно заведение с положителни финансови резултати и такова с финансови загуби, това, което е работило на печалба, ще бъде отрицателно засегнато.
Консорциумите по Търговския закон по своята същност са договорно обединяване на търговци, а не самостоятелни юридически лица. И в този вариант на "окрупняване" няма как да бъде намалена административната тежест, а напротив – това ще доведе до нейното утежняване.
В законопроекта се предвижда в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава "конкретните потребности", определени с Националната здравна карта, НЗОК да сключва договори само с определени болници, избрани по неясни критерии.
Не на последно място следва да се обърне внимание и на отпадането на лечебните заведения от списъка на дружествата с повече от 50% държавно участие, за които не е допустима приватизация. Идеята на предвидената възможност за приватизация - "привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в поддръжката и развитието на съществуващите лечебни заведения", безспорно е положителна.
Проблемът е, че в условията на финансова криза носи голям риск, а облекчените правила, предвидени за целта, поставят под съмнение очаквания ефект. Основателни опасения възникват от това кои лица ще приватизират, ще успеят ли да постигнат по-добро управление в сравнение с държавата в един много чувствителен сектор и какви са гаранциите, че няма да се стигне до закриване на болници.
Сериозни притеснения буди и възможността лечебни заведения с изцяло публична собственост - държавна, общинска или смесена, да могат да се продават, без да се прилагат методите по чл.32 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, което оставя отворена вратата за задкулисни договорки и непрозрачни схеми.
Не може да се отрече, че заложените идеи за промени са добри и имат потенциал, но следва да бъдат реализирани чрез механизми, които гарантират обективност и ефективност. Само добре обмислена и внимателно проведена реформа в областта на здравеопазването може да доведе до желаната от цялото общество положителна промяна. Защото една лошо проведена реформа при сегашното състояние на здравеопазването ще е също толкова пагубна, колкото и непредприемането на своевременни действия за нейното реформиране.
Позиция
 |
|
Този вид туризъм, превърнат в инструмент в ръцете на дегизирани като археолози търговци, няма нищо общо с културата. Фотограф: Анелия Николова
|
От текст на живеещия във Франция проф. Андрей Наков в портала "Култура"
Смехотворният проект за "Българския Лувър" - тази панаирджийска барака, ми изглежда напълно извън контекста на днешната култура в страната. Как може да се забрави, че идеята за Лувъра, рожба на френските енциклопедисти от XVIII век, този "университет на изкуството", е привилегия на едно общество, чийто културен хоризонт е твърде далеч от настоящите социално-културни проблеми на България. Зад семантичната диверсия се крие нещо повече от концептуална безпомощност, ако ли не и отново параван за непристойни сделки.
Издигането на фалшиви исторически паметници с цел туризъм е инструмент в ръцете на дегизирани като археолози търговци и е несъвместим с културата. Освен тревогата по отношение на необратимостта на някои псевдореставрации, всичко това отива доста по-далеч от националните постулати на населението, обитаващо територията. Трябва да се заяви ясно и категорично: става дума за европейската култура в нейната цялост, тъй като това минало безспорно й принадлежи. И псевдовъзстановките в България, която се ползва от финансовата щедрост на ЕС, влизат в противоречие с европейската визия за общо културно наследство.
В проекта за Небет тепе става дума за някакъв археологически Дисниленд, чийто основен интерес е меркантилен, докато пораженията на археологическото наследство, което в този случай не е само българско, но и европейско, рискуват да бъдат непоправими.
Струва ми се, че дебатът за автентичността на археологическата памет на страната дава прекрасен повод да поставим съществения въпрос за автентичността на културата, която започва с активното приемане на наследството. Днес повече от всякога, ако не и за първи път от края на Средновековието насам, това наследство безспорно принадлежи на Европа. Това е шанс за България и тя трябва да го използва добросъвестно, без колебание.
Коментар+
Четене за половин милион лева
От анализ на Георги Вълчев в "Дневник"
Няколко въпроса:
- (към Министерството на културата): Има ли официална национална политика в областта на културното наследство, или нейните приоритети следват прозренията на Петричката пророчица Ванга ("Вдигнете 4 църкви и България ке се оправи"), което би било безспорен и напълно оригинален български принос в културните политики на държавите от голямото европейско семейство?
- (към Министерския съвет и М): На какъв принцип се отпускат допълнителните целеви държавни средства за проучване на културното наследство и по какъв начин редовите изследователи могат да кандидатстват за такива?
- (към Министерството на финансите и МК): Защо финансирането с целево отпуснатите половин милион лева на Голямата базилика в Плиска се извършва чрез Националния исторически музей, а не чрез Националния археологически институт с музей при БАН например, чийто представител и без друго е определен за ръководител на допълнителните проучвания?
- (към МК, МФ и МС): Необходимо ли е изобщо разходването на такава значителна сума за допълнителни проучвания, при положение че техният главен говорител и мениджър (директорът на НИМ Божидар Димитров - бел. ред.) отдавна обикаля телевизиите с детайлно изработен макет на Голямата базилика в напълно завършения й вид и твърди, че каменната кариера, откъдето през ІХ век е добиван материалът за нейното строителство, е локализирана с точност и сега същата ще бъде използвана за целите на предстоящото ново изграждане, за да бъде всичко напълно автентично? Всеки знае, че с четене в България половин милион няма как да изхарчиш!
Нека държавата не се надява на нямо съучастие от обединения форум на специалистите, ако продължи да обяснява чрез своите говорители зачестилите напоследък безобразия в тази област.
Съвет
Западът да готви План "Маршал" за Русия
От коментар на руския икономист Сергей Гуриев, понастоящем в парижкия Институт за политически изследвания Sciences Po, във "Вашингтон таймс"
Покрай агресията срещу Украйна в Русия напълно изчезна дългосрочното мислене и режимът в Москва вече не говори за бъдещето. Руските лидери говорят само за противостоенето - с Украйна, със Запада и неговите "марионетки", а режимът е изцяло фокусиран как да оцелее.
Преди Русия се гордееше, че е минала от едногодишни към тригодишни бюджети. Край с това - Кремъл няма разчертан финансов план отвъд 2016 г. освен едничката надежда да поскъпне петролът. А външнополитическата му доктрина е по цял свят Русия яростно да брани правото на недемократични правителства да останат безкрайно на власт.
Еуфорията от анексирането на Крим се изпарява, а друга война Кремъл не може да си позволи. Освен преките военни разходи страната може да бъде подложена на нов кръг санкции, което ще унищожи ключовите банки и лесно ще последва масова паника и колапс на режима.
Независимо дали мислим за бъдещето или не, то ще настъпи. В един момент този режим ще трябва да си отиде и изобщо не е ясно какво ще го смени, колко бурен ще бъде преходът и дали в крайна сметка Русия ще стане демократична страна.
Това, което е ясно, е, че най-високопоставените фигури на режима няма доброволно да сдадат властта. Страх ги е от съд за престъпления срещу международното право и човечеството, както и за гигантската корупция в страната. Най-добрият сценарий, на който можем да се надяваме, е някакъв вид преходно правителство, което да предостави определени гаранции на отиващите си елити и да организира нови избори.
Западът определено има интерес да не изгуби Русия отново, защото бурен преход и възход на пореден агресивен и недемократичен режим може да струва скъпо на света. Тревожното е, че за западните лидери тези въпроси изглеждат като далечното бъдеще, за което не е необходимо да мислят сега. Но трябва да си спомним 1991 г., когато бързото изчезване на СССР изненада всички, и да не се подвеждаме от факта, че това стана по мирен начин. Този път залозите са много по-високи за управляващия елит. Западът трябва да е подготвен за внезапна и бурна промяна.
Съдбата на Русия ще бъде решена от руснаците, но Западът може да помогне. С една програма в стила на плана "Маршал" той би допринесъл за формирането на една нова Русия, като подпомогне възстановяването на икономиката, съсипана от корупция; подкрепи реформи в управлението, образованието и здравеопазването, както и като инвестира в руската инфраструктура. И най-важното - Западът трябва да посочи пътищата за реинтегрирането на Русия в свободния свят.
В проекта за Небет тепе става дума за някакъв археологически Дисниленд, чийто основен интерес е меркантилен, докато пораженията на археологическото наследство, което в този случай не е само българско, но и европейско, рискуват да бъдат непоправими.
Струва ми се, че дебатът за автентичността на археологическата памет на страната дава прекрасен повод да поставим съществения въпрос за автентичността на културата, която започва с активното приемане на наследството. Днес повече от всякога, ако не и за първи път от края на Средновековието насам, това наследство безспорно принадлежи на Европа. Това е шанс за България и тя трябва да го използва добросъвестно, без колебание.
Коментар+
Четене за половин милион лева
От анализ на Георги Вълчев в "Дневник"
Няколко въпроса:
- (към Министерството на културата): Има ли официална национална политика в областта на културното наследство, или нейните приоритети следват прозренията на Петричката пророчица Ванга ("Вдигнете 4 църкви и България ке се оправи"), което би било безспорен и напълно оригинален български принос в културните политики на държавите от голямото европейско семейство?
- (към Министерския съвет и М): На какъв принцип се отпускат допълнителните целеви държавни средства за проучване на културното наследство и по какъв начин редовите изследователи могат да кандидатстват за такива?
- (към Министерството на финансите и МК): Защо финансирането с целево отпуснатите половин милион лева на Голямата базилика в Плиска се извършва чрез Националния исторически музей, а не чрез Националния археологически институт с музей при БАН например, чийто представител и без друго е определен за ръководител на допълнителните проучвания?
- (към МК, МФ и МС): Необходимо ли е изобщо разходването на такава значителна сума за допълнителни проучвания, при положение че техният главен говорител и мениджър (директорът на НИМ Божидар Димитров - бел. ред.) отдавна обикаля телевизиите с детайлно изработен макет на Голямата базилика в напълно завършения й вид и твърди, че каменната кариера, откъдето през ІХ век е добиван материалът за нейното строителство, е локализирана с точност и сега същата ще бъде използвана за целите на предстоящото ново изграждане, за да бъде всичко напълно автентично? Всеки знае, че с четене в България половин милион няма как да изхарчиш!
Нека държавата не се надява на нямо съучастие от обединения форум на специалистите, ако продължи да обяснява чрез своите говорители зачестилите напоследък безобразия в тази област.
Съвет
Западът да готви План "Маршал" за Русия
От коментар на руския икономист Сергей Гуриев, понастоящем в парижкия Институт за политически изследвания Sciences Po, във "Вашингтон таймс"
Покрай агресията срещу Украйна в Русия напълно изчезна дългосрочното мислене и режимът в Москва вече не говори за бъдещето. Руските лидери говорят само за противостоенето - с Украйна, със Запада и неговите "марионетки", а режимът е изцяло фокусиран как да оцелее.
Преди Русия се гордееше, че е минала от едногодишни към тригодишни бюджети. Край с това - Кремъл няма разчертан финансов план отвъд 2016 г. освен едничката надежда да поскъпне петролът. А външнополитическата му доктрина е по цял свят Русия яростно да брани правото на недемократични правителства да останат безкрайно на власт.
Еуфорията от анексирането на Крим се изпарява, а друга война Кремъл не може да си позволи. Освен преките военни разходи страната може да бъде подложена на нов кръг санкции, което ще унищожи ключовите банки и лесно ще последва масова паника и колапс на режима.
Независимо дали мислим за бъдещето или не, то ще настъпи. В един момент този режим ще трябва да си отиде и изобщо не е ясно какво ще го смени, колко бурен ще бъде преходът и дали в крайна сметка Русия ще стане демократична страна.
Това, което е ясно, е, че най-високопоставените фигури на режима няма доброволно да сдадат властта. Страх ги е от съд за престъпления срещу международното право и човечеството, както и за гигантската корупция в страната. Най-добрият сценарий, на който можем да се надяваме, е някакъв вид преходно правителство, което да предостави определени гаранции на отиващите си елити и да организира нови избори.
Западът определено има интерес да не изгуби Русия отново, защото бурен преход и възход на пореден агресивен и недемократичен режим може да струва скъпо на света. Тревожното е, че за западните лидери тези въпроси изглеждат като далечното бъдеще, за което не е необходимо да мислят сега. Но трябва да си спомним 1991 г., когато бързото изчезване на СССР изненада всички, и да не се подвеждаме от факта, че това стана по мирен начин. Този път залозите са много по-високи за управляващия елит. Западът трябва да е подготвен за внезапна и бурна промяна.
Съдбата на Русия ще бъде решена от руснаците, но Западът може да помогне. С една програма в стила на плана "Маршал" той би допринесъл за формирането на една нова Русия, като подпомогне възстановяването на икономиката, съсипана от корупция; подкрепи реформи в управлението, образованието и здравеопазването, както и като инвестира в руската инфраструктура. И най-важното - Западът трябва да посочи пътищата за реинтегрирането на Русия в свободния свят.
Още по темата
Работническо-лекарска приватизация
Проектозаконът за лечебните заведения предлага докторите да са преференциален купувач на клиниката, в която работят
12 юни 2015
Facebook
Зарче
Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират
И още: Размяна на остри реплики по върховете на държавата, Нидерлания заговори за разделяне на Северна Македония и Албания при преговорите за ЕС
17 фев 2020, 1746 прочитания
1
Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски
В десеткилометровата рискова зона около огнището се отглеждат още над 430 хил. птици
17 фев 2020, 1015 прочитания
17 фев 2020, 1725 прочитания
17 фев 2020, 1618 прочитания
17 фев 2020, 1564 прочитания
17 фев 2020, 1525 прочитания
17 фев 2020, 1481 прочитания
Още от "Политика" Затваряне
Пет мениджърски грешки, които пречат на устойчивия бизнес успех
Какво да не допускате и как да се справите с проблемните ситуации, ако се разпознаете в някоя от тях
