С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 юни 2015, 20:43, 4467 прочитания

Коментари Daily 16 юни - Моделът на съдебната власт придоби уродливи форми

И още: Някой ден "Орландовци" няма да е инсценировка; Щраусите в енергетиката; Ще кандидатстваме ли отново - в истинската Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Реформата на реформите

Моделът на съдебната власт придоби уродливи форми


От интервю с адвокат Даниела Доковска в "Медиапул"

Предложените промени в конституцията целят да я доближат до европейските изисквания, за да се гарантира независимостта на съда. Не може да има справедлив процес без независим съд, включително и от прокуратурата, която излъчва една от страните в процеса.

Доминирането на прокурорите над съдиите деформира системата и застрашава справедливостта на процеса, която е в същността на върховенството на правото. В прокуратурата властва единоначалие, а това означава, че всички прокурори във ВСС изразяват позицията на главния прокурор. Тази позиция се оказва господстваща при назначаването на съдии и председатели на съдилища, при атестирането на съдиите и определянето на дисциплинарната им отговорност. Прокуратурата придоби власт над съда, което е абсурдно в демократична държава.



Очевидно определени среди са заинтересовани съдиите да имат началници. Това е правен абсурд, който генерира кариеризъм и властова корупция в съдебната власт. Съдията, а не съдът, е същинският орган на съдебната власт. Съществуването на началници в съда е удобно средство за нерегламентиран контрол върху съдиите.

Прокурорите избират председателите на съдилища, които решават кой съдия да гледа делата, внесени от прокурорите, кой съдия да бъде командирован на по-високо място и кого да върнат обратно в изходна позиция. Този начин на администриране на системата придоби уродливи форми и компрометира целия модел.

Главният прокурор се превърна в незаобиколим фактор в държавата. Той е единственият човек с наказателна неприкосновеност, имайки неограничена власт да привлича към наказателна отговорност. Той не се отчита пред никого. И никой не се решава да промени статуквото.
Наказателната репресия у нас – това са артериите на властта. Прокуратурата винаги върви с победителите. За управляващите тя е инструмент, за управляваните – плашило. Атрактивните обвиняеми са падналите от власт.

В редица напреднали държави прокуратурата е част от изпълнителната власт и функционира добре. В други е независима и извън съдебната власт и също функционира добре. У нас е в съдебната власт и е зависима само от главния прокурор. А той не зависи от никого.

Правителството, Министерството на правосъдието и ВСС непрекъснато плащат обезщетения по осъдителни решения срещу прокуратурата. Това означава, че грубо се накърняват правата на хората, а провалите остават за сметка на на данъкоплатеца. Въпреки това въпросът за мястото на прокуратурата в системата на властта не е на дневен ред, защото става дума за преразпределянето на огромен властови ресурс.

При това "независимата" прокуратура е в постоянно взаимодействие с изпълнителната власт - формира екипи с представители на МВР и ДАНС, участва в "оперативки" при министър-председателя. С течение на времето неформално се сдоби и със законодателна инициатива. Четем в медиите "Народното събрание гласува законопроекта на главния прокурор…". Така прокуратурата се инфилтрира във всички власти, а нейната независимост – по начина, по който е регламентирана, се превърна във всевластие.

Затова партиите няма да получат "разрешение" от главния прокурор за някои от предлаганите реформи - политическата отговорност ще трябва да я понесат те.

Във всички случаи парламентарно представените партии ще платят висока цена, ако осуетят съдебната реформа. Състоянието на съдебната власт е обществено неприемливо. Провалът на реформата ще бъде провал на държавността. Партиите, които се противопоставят на промените, ще трябва да обяснят на обществото защо избират статуквото.

Позиция

Някой ден "Орландовци" няма да е инсценировка

От анализ на Полина Паунова за "Дойче веле"

В "етническите конфликти" българите много искат ромите да спазват закона. Самите те обаче очевидно не разчитат на неговите пазители, щом при нередности не се обръщат към полицията. Аргументът "не вярваме на полицията" тук не важи, тъй като същите тези хора искат държавата да ги защитава от набези. Но как да се случи това, при положение че в официалната статистика набезите на практика не съществуват? Противопоставянето не е между българи и роми, а между гражданите на България и държавата. Ако държавата не положи усилия да интегрира махалите, някой ден Гърмен и "Орландовци" няма да бъдат инсценировка за подгряване на предстоящи избори. Ще бъдат черен сценарий с непредвидим край - вероятно на държавността, към който като граждани вървим устремено.

Защото в Гърмен има само четири кражби, а нападенията над лекари за цялата минала година в страната са 17.

Блог

Щраусите в енергетикага

От коментар на Илиян Василев в блога му "Писано и казано"

На енергийния фронт се търси пресечната точка между спасяването на енергетиката, разбрано като спасяване на НЕК и други недосегаеми, лавирането между отделните групи потребители и представянето на случващото се като реформа.

Дилемата кого да спасим - енергетиката или потребителите, е подвеждаща, защото спасението на потребителите не е тъждествено със спасението на цялата енергийна система, а само на онези нейни звена, които са системно и структурно определящи и нямат алтернатива. Но всичко друго, като генерация и разпределение, е заменимо. Потребителите вече имат възможност да бъдат задоволени чрез внос. Не че това е най-доброто - просто давам контекст.
 

С нищоправенето в сферата на енергетиката в продължение на години в очакване на "големия удар с големия шлем" пропуснахме златна възможност да подготвим държавните дружества за либерализирания и интегриран регионален пазар. Сега се опитваме да забавяме и пречим на либерализацията, като отлагаме срещата с реалността.

Така само повишаваме цената на реформата и намаляваме шансовете за преструктуриране и оцеляване на енергийните ни дружества. Няма как да запазим българския енергиен пазар за българските енергийни дружества колкото и да търсим оправдания, че няма технически капацитети за конкурентите им от север, изток и юг.

Или НЕК и другите ни дружества излизат на регионалния пазар и оцеляват, или неизбежно свиват пазарните си дялове под натиска на други регионални играчи. Или нашите дружества оцеляват, като се регионализират, или влизат по-стабилните компании от региона.

Хората се вдигат на енергийни бунтове като потребители, като данъкоплатци гласуват. Но няма да бъдат спечелени за реформата, ако не виждат моралната база на решения с "къс хоризонт", които оправдават виновните.

 

Трябва да спрем с щраусовата политика, че помагаме на топлофикациите, като спираме навлизането на газификацията или ВЕИ-тата в големи мащаби в топлофицираните региони. Трябва да осигурим и уважаваме правото на всеки индивидуален или индустриален потребител да си прави енергийното уравнение  както сам пожелае, а не както някой реши в кабинета си.

Класическа е тезата, че опитите да се прави социална политика за сметка на икономическата логика обикновено завършва зле за всички.

Озадачение

Да се вдига данъкът върху труда е против всякаква логика

От интервю с Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, във в. "Сега"

Искаме - не искаме, трябва да променим публичните финанси. Вижте как се прави пенсионната реформа в България - обърната сама към себе си, без ясна логика. Опитваме се да решим проблем на държавния пенсионен фонд, а не решаваме проблемите на икономиката. Нима не е ясно коя трябва да е основната цел - растеж и заетост. Когато се постигне 68-70% заетост спрямо икономически активното население, тогава повечето системи се балансират.

Затова голямата цел трябва да е ускоряване на икономиката. А ние какво правим? Цялата дискусия е сбъркана. Да се предлата увеличаване на преките данъци е против всякаква логика. Това директно засяга конкурентоспособността на фирмите - това са преки разходи за бизнеса, те се калкулират в цената на стоките!

Говоря за социалната осигуровка, която е данък по своя произход. Хората нямат индивидуални пенсионни партиди, това са данъци върху труда

Гръцки ефект

Ако Европа отстъпи на претенцията му за безплатен обяд, след Ципрас ще се нареди опашка от кандидати за солидарност без отговорност.

Фотограф: Alkis Konstantinidis
Ще кандидатстваме ли отново - този път за истинската Европа

От коментар на Веселин Желев в "Клуб Z"

Алексис Ципрас, крайнолевият министър-председател на Гърция, размахва на Европа голямото си "охи" (на гръцки "не"). "Охи"-то му е колкото 1.8% от БВП на еврозоната и не може да впечатли никого. Но Европа е притеснена, че може да ѝ нанесе "репутационна вреда", както казват някои наблюдатели. Европа има две възможности: (а) да му отстъпи; (б) да го отреже. Интересното е, че ако избере (а), репутационната вреда не намалява. Ако отстъпи на претенцията за безплатен обяд, веднага след Ципрас ще се нареди опашка от кандидати за солидарност без отговорност.

Ако остави държавата му да изпадне от еврозоната, Европа може да каже: Да, явно е, че съм построила нещата неправилно и трябва да ги поправя. Както еврозоната, така и ЕС не следва да са кервани, които се движат със скоростта на най-бавния.  Тези, които могат и искат да се движат с най-бързите, остават в "А" отбора, другите отиват в "Б" и "В" група. Включително тези, които могат, но не искат.

Това не е фантастика, а планът за по-интегриран икономически и валутен съюз, с общ бюджет и политики за данъците и пазара на труда, който вече е на масата на Еврозоната. Едно от последствията му може да е един ден пак да кандидатстваме за членство - в истинската Европа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1491 прочитания

Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти 1 Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти

Парите са от текущия излишък в бюджета, който месец преди края на годината е над 1 млрд. лв.

11 дек 2019, 13387 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Поддръжката на софийските улици остава в ръцете на същите фирми

Общината наема и надзор, който ще следи за дупки, счупени плочки, лоша маркировка, знаци и осветление

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10