Владетели с изтекъл срок
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Владетели с изтекъл срок

Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е човекът, през когото ще минават преговорите с останалите партии за назначенията в регулаторите.

Владетели с изтекъл срок

Предстоят смени в най-важните регулатори, а управляващите засега не предприемат нищо за прозрачен избор на нови фигури

Паулина Михайлова, Велина Господинова
14964 прочитания

Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е човекът, през когото ще минават преговорите с останалите партии за назначенията в регулаторите.

© Юлия Лазарова


Пътниците със стар билет

(Мандатите на кои членове на регулатори изтичат и кога)

8.06.2015 г. - КРС - трима членове, единият - зам.-председател

15.07. 2015 г. - КФН - двама зам.-председатели

23.09.2015 г. - КЗК - председател, зам.-председател и трима членове

30.10.2014 г. - СЕМ - член

21.05.2014 г. - НОИ - управител и подуправител

7.10.2016 г. - омбудсман

26.10.2015 г. - конституционен съдия

Власт върху всички бизнеси, по всяко време и по всякакъв повод. Това имат в ръцете си регулаторните органи като КЗК, КРС, КФН, СЕМ и т.н. Зад трибуквените абревиатури се крият възможности за милиарди. Затова и в момента, когато изтичат или вече са изтекли мандатите на техни членове, често можещи да формират и мнозинство в съответния орган, логично е управляващите, в чиито ръце е изборът им, да са се заели с него. Нищо такова обаче не се случва. ГЕРБ (поне публично) не издига кандидатури, а нито една от партиите не е повдигнала темата официално.

А това, че едно решение се бави, е ясен сигнал, че има опасност да бъде взето на тъмно, без анализ на работата на съответния регулатор досега и обсъждане как тя да се подобри. За което говорят и нашепванията за тайни списъци, носени от някого - без дискусия, без изслушвания на идеи какви политики да се водят, без доказване на авторитети.

Което не просто е поредно доказателство за лоша употреба на властта, а е обидно и опасно за всички сектори и техните клиенти.

Регулаторите са важни, защото последствията от решенията им засягат на практика всеки. А тези решения се вземат от група личности: за тарифите на тока, за цените на водата, за промоциите на мобилните оператори, за това колко да струва доставката на телевизия или интернет, да се спре създаването на монопол при разпространението на всякакви стоки, да не се допускат системни заплахи за финансовата стабилност (тоест спестяванията или осигуровките на всички нас), или как се разпределят парите от държавните поръчки.

Всичко това заедно с чудовищно много пари (или липсата им) в касите на съответните компании зависи от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Съветът за електронни медии (СЕМ), БНБ, Комисията по финансов надзор (КФН), както и други ведомства, които нямат статут на регулатори, но управляват или надзирават публични средства или възпират злоупотреби - като Националния осигурителен институт (НОИ) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Във всички тези институции има изтекли или изтичащи мандати. А хора няма, което е притеснително. Защото, ако на теория те са независими, професионалисти, опитни, авторитетни, безкомпромисни, принципни и решителни, на практика много от тях стават прави, когато говорят по телефона с началника. Който и да е началник в момента. Или който те възприемат като такъв.

Тайните списъци

Изборът на членовете на регулатори и комисии от квотата на Народното събрание винаги е ставал след пазарлъци между парламентарните групи, някои от които сложни - особено за такива постове, за които се изисква по-голямо мнозинство или там, където гласуването е тайно. Интересът винаги е особено голям, защото мандатите са между четири-пет и шест години, което означава, че назначените ще останат на постовете си в следващия парламент дори ако формацията, която ги е предложила, е в опозиция. По тази причина за партиите е важно да имат свои представители в тези органи. Не че е гарантирано, че в бъдеще те няма да бъдат подчинени на чужда воля или дори сменени, но има шанс да останат на постовете и верни на този, който ги е назначил.

Въпреки че още в края на април председателят на парламента Цецка Цачева разпрати на парламентарните групи подробна справка какъв избор предстои с точните дати, на които мандатите в различните комисии изтичат, от мнозинството твърдят, че все още нито имат кандидатури за повечето постове, нито са обсъждали кадровите назначения. Като причини за забавянето от ГЕРБ и Реформаторския блок посочват концентрацията върху предстоящия избор на управител на БНБ и върху идващите местни избори. Доколкото обаче това е точно толкова неадекватно, колкото звучи, не е изключено забавянето да е тактически ход на най-голямата партия в мнозинството, с който умишлено преговорите около назначенията да се отлагат, за да бъдат поставени на дневен ред в последния момент. И така да се избегнат дългите преговори и минимализират евентуалните претенции на някой от коалиционните партньори. За което говори и фактът, че според някои от депутатите списъци с кандидати за всички постове има, но те просто се държат в тайна.

Другата очевидна възможна причина е изборът да се бави, за да се държат в зависимост сегашните фигури на въпросните постове, които по закон продължават да изпълняват функциите си до встъпването на приемници.

Каквото и да е обяснението, то не говори добре за нито една от партиите, защото всяка от тях може да повдигне темата и да настоява за прозрачност при назначенията.

КЗК - краят на една легенда?

Основният състав на КЗК от петима комисари, включително и председателят, трябва да се смени през септември. Според ресорния Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) изборът трябва да стане до два месеца преди изтичането на мандатите (23 септември). Петко Николов оглавява мегаструктурата вече втори мандат, което значи 12 години. Нагласите сред управляващи политици и адвокати, поне на този етап, са трети да няма, но имена за наследници още не се споменават. Освен това на второ четене в парламентарната икономическа комисия беше приет текст в ЗЗК, според който дори втори мандат ще е невъзможен. Той бе подкрепен от ГЕРБ и Реформаторски блок, а против се обяви единствено депутатът от ДПС Йордан Цонев.

Според източници на "Капитал" РБ са твърдо против Петко Николов отново да заеме поста, а според депутати от блока тази комисия им е приоритетна. Някои от източниците не изключват вариант изборът на членовете да стане на принципа, по който бяха избрани хората в енергийния регулатор - почти всички групи имат свои представители, а ГЕРБ даде председателското място на реформаторите.

КЗК е най-мощният регулатор, който с едно решение може да убие всяка фирма. Причината е, че санкциите, които тя има право да налага, са огромни (до 10% от оборота), а обхватът на действия - безбрежен. Комисията търси лоши монополни практики, картели, разрешава сделки по сливания и придобивания.

За разлика от повечето си колеги в Европа българската КЗК има и две други полета на действие - глобява за нелоялна конкуренция и отсъжда за обществени поръчки за милиарди и за концесии. Точно тук регулаторът може да се развихря най-много, тъй като решенията не се надзирават от Брюксел. Това е и една от областите, които го правят изключително привлекателен за политици, които участват в различни корупционни схеми. Ако някой контролира КЗК, той има огромно влияние върху всички обществени поръчки. Ако има и влияние в различните министерства, както и близки фирми, може да затвори цялата верига по раздаване, контрол и изразходване на парите на данъкоплатците.

За два мандата под ръководството на Николов КЗК няма да бъде запомнена с разбит монопол или картел. Затова пък твърде често беше сляпа за превземане на сектори от един играч. Например за овладяването на огромен дял от дистрибуцията на вестници от група, контролирана от Делян Пеевски. Или за сделките, с които Христо Ковачки придобиваше въглищни мини, топлофикации, топлоцентрали.

Често в действията на регулатора прозираха и зависимости от силните на деня. Например сделка за "Булгартабак" се одобряваше за под две седмици, а за НУРТС - за девет месеца. В първия случай купуваше Пеевски, във втория - компания на изпадналия в немилост Цветан Василев.

Комисарите дотук бяха избирани от депутатите без състезание и дебати. Партиите се разбираха и назначаваха състава на тихо и тъмно. Тъй като решенията в КЗК се взимат колективно, нужното мнозинство е от четирима. В миналото дори се стигна до куриоз - Петко Николов загуби контрола си и се наложи депутатите да увеличат броя на членовете от пет на седем, за да възвърнат статуквото.

КРС - равни и по-равни

 

От хората, които влязат в СЕМ, зависи дали те ще успеят да запазят органа, който регулира съдържанието на радио- и телевизионните оператори. Безличен регулатор ще направи по лесна така обсъжданата конвергенция между СЕМ и КРС (както е и на други пазари в Европа). Медиен регулатор с по-силни и разпознаваеми в обществото фигури с позиция ще се пребори за съществуването си и така няма да пострада регулацията на съдържанието.

Пътниците със стар билет

(Мандатите на кои членове на регулатори изтичат и кога)

8.06.2015 г. - КРС - трима членове, единият - зам.-председател

15.07. 2015 г. - КФН - двама зам.-председатели

23.09.2015 г. - КЗК - председател, зам.-председател и трима членове

30.10.2014 г. - СЕМ - член

21.05.2014 г. - НОИ - управител и подуправител

7.10.2016 г. - омбудсман

26.10.2015 г. - конституционен съдия

Власт върху всички бизнеси, по всяко време и по всякакъв повод. Това имат в ръцете си регулаторните органи като КЗК, КРС, КФН, СЕМ и т.н. Зад трибуквените абревиатури се крият възможности за милиарди. Затова и в момента, когато изтичат или вече са изтекли мандатите на техни членове, често можещи да формират и мнозинство в съответния орган, логично е управляващите, в чиито ръце е изборът им, да са се заели с него. Нищо такова обаче не се случва. ГЕРБ (поне публично) не издига кандидатури, а нито една от партиите не е повдигнала темата официално.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dedo_andro avatar :-(
    дедо Андро

    [quote#0:"Статията"]Каквото и да е обяснението, то не говори добре за нито една от партиите, защото всяка от тях може да повдигне темата и да настоява за прозрачност при назначенията. [/quote]

    Кучето си лае, керванът си върви. Никакви намерения за подобряване на жизнения стандарт у народа не се забелязват.

  • 2
    oporna_to4ka avatar :-|
    oporna_to4ka

    "А това, че едно решение се бави, е ясен сигнал, че има опасност да бъде взето на тъмно"....Автора, нещо май...звездите ти го говорят?!

  • 3
    oporna_to4ka avatar :-|
    oporna_to4ka

    Да се внушава: " Серж, Пеевски, Първанов и Сидеров имат желание изброените в статията трибуквени контролни органи да работят в полза на гражданите"!

  • bat_plamen

    На всеки логично разсъждаващ гражданин на България е ясно,че всичките горе изброени комисии работя лошо и като неписано правило в нечия полза и против интересите на обществото.И от всичкото това страда редовия българин.

  • 5
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Безспорно, важни са шефовете на всички регулаторни органи, но аз се надявам изтичащите мандати на непотопяемите Петко Николов и Стоян Мавродиев да са последни за тях, а на шефа на КФН да предстоят дълги срещи с разследващите органи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK