С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 юни 2015, 16:44, 3755 прочитания

Корина Крецу: При новите проекти ще е важно колко работни места създават

Еврокомисарят по регионалната политика пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През първите си години в ЕС България имаше бавен старт - европейските програми бяха спирани, после пускани отново. Сегашният програмен период трябваше да започне различно, но чак година и половина след началото му бяха одобрени и последните две програми, а парите още не са тръгнали. Как се отразява това на шансовете на България да настигне останалите в ЕС?

Едно от първите неща, с които се заех, когато станах еврокомисар по регионалната политика, беше анализ кои държави имат трудности с използването на фондовете и създадохме специална работна група, която да помага за по-доброто изпълнение на програмите. Мобилизирахме усилия в звената по места, за да видим къде са проблемите и какво може да се направи. Доволни сме от резултатите от тези общи действия на Брюксел и националните и местните власти, включително в България. През ноември нивото на усвояване беше 60%, а сега говорим за над 76% от средствата, които вече са възстановени на България от Европейската комисия. България не е единствената страна със затруднения, това важи за много от новите членки. За много от тях миналият програмен период беше първият път, когато използват европейски фондове, и надеждата е, че уроците ще бъдат научени. Вече и последните две оперативни програми - "Околна среда" и "Региони в растеж", са одобрени и така всички средства, възлизащи на общо 7.6 млрд. евро за периода до 2020 г., вече са налични за България. Сигурна съм, че програмите няма да започнат със същото забавяне, каквото имаше в миналия период.


Освен това 2015 г. е изключително важна за гладък финал на предишния програмен период и за начало на изпълнение на проекти по новия. Сега зависи от българските власти и българския бизнес да ускорят проектите, защото никой в Брюксел не може да го направи вместо вас. При новите проекти важен индикатор ще бъде колко работни места създават.

Както споменахте, настоящата година е ключова за финансирането по миналия период, защото средствата, които не бъдат усвоени до края й, ще бъдат загубени. България поиска отсрочка за признаване на разходите по няколко големи проекта. Какви са шансовете това да се случи?

Не е само България, общо осем държави (Хърватия, Чехия, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения) поискаха по време на срещата на върха на ЕС през декември удължаване на срока. Но това беше отхвърлено от останалите страни и сега единственият шанс парите да не бъдат изгубени е да се забърза изпълнението на проектите. Но приехме по-гъвкави правила, за да помогнем на тези страни да извлекат максимума от оставащите им европейски фондове в следващите месеци. Има възможност за фазиране на проекти - разделянето им на етапи, някои от които да бъдат завършени до декември 2015 г., а други да останат за следващия програмен период.



Как стои в това отношение България на фона на останалите страни в ЕС?

Не очаквайте да правя йерархия на държавите в ЕС. Както казах, в последните шест месеца сме доволни от работата тук. Но разбира се, не е възможно да се свърши за пет месеца това, което не е направено за седем години. И трябва да осъзнаем, че ще има корекции и изгубени средства в много държави. И не е въпросът да се хвърли вината за това върху дадено правителство. Важното е грешките да не се повтарят. Кохезионната политика е сложен инструмент, нужни са добри експерти и да се създаде система, която да осигурява стабилност и приемственост и да не зависи от политически смени.

Друго важно нещо е правилният избор на приоритети. В първия програмен период България похарчи много за градинки, паркове и други дребни инфраструктурни проекти, които трябваше да подобряват живота в малките населени места и да привличат инвестиции. Какво ще се промени сега?

Същото се случва в много други държави, включително в Западна Европа, където също са правили паркове, защото е било много лесно да се използват еврофондовете. Но сега има нови регулации, които предполагат концентрация на средствата и тематична ориентация. Ясно е, че в България и останалите източноевропейски страни все още са нужни големи инфраструктурни проекти, за да наваксат изоставането и да се свържат с регионите и държавите в общоевропейска мрежа. Но е важно те да намерят баланса между това и зададените приоритети като финансиране на малки и средни предприятия, изследвания и иновации, младежки програми за работа, енергийна ефективност, образование. Факт е, че нуждите на по-бедните държави в ЕС са много по-големи от наличните фондове. Моят съвет към тях е да проучат как могат да използват по най-добрия начин инвестиционните възможности по плана "Юнкер". В момента разработваме указания как страните членки могат да комбинират европейските структурни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции, който ще заработи от юли.

ЕК поставя фокус върху градовете, включително със стратегията "Дневен ред на европейските градове" и програмата "Региони в растеж". България участва с голям брой градове - 39. Това правилният подход ли е? 

За пръв път се предвиждат средства, които да бъдат пряко управлявани от местните власти. Това е знак за доверие в административния капацитет на градовете. Европейската комисията е уверена, че те ще се справят добре. Разбира се, списъкът на градовете се съставя по преценка на националните власти. Но тези програми не са единствените източници на инвестиции, има и други пера, по които градовете и селата могат да получават средства, например фондовете за развитие на селските региони. Една от целите ни е например до пет години селата да бъдат покрити от мрежи за широколентов интернет.

Прякото управление на фондовете от градовете дава нови възможности, но и отговорности. Местните власти ще трябва да докажат, че могат да се справят с това предизвикателство и даденото им доверие е заслужено. 

Смятате ли, че градовете в България примерно имат капацитета да се справят с прякото управление на фондове и какви ще са последствията, ако не успеят?

Правилата са същите като за всички европейски фондове - ако има съмнения, програмите се спират и има финансови корекции. Определящи за успеха или неуспеха са административният капацитет и експертизата на местните власти.

Българското правителство иска да създаде собствен Фонд на фондовете, който да управлява всички финансови инструменти през този период. Консултирано ли е това с ЕК и какво мисли тя по въпроса?

От гледна точка на правилата това е напълно допустимо. И изглежда като добра идея всички фондове да са под една шапка и да се управляват централизирано. Важното е този Фонд на фондовете да разполага с нужната експертиза и да отговаря на определени критерии, за да работи добре. Положителен сигнал е, че българските власти поканиха Европейската комисия, ЕБВР, Световната банка и други институции да участват в консултациите по създаването на фонда. Решението за него е в ръцете на българските власти, важно е да се постави добра основа, за да може един такъв да бъде ефективен.

Профил

Корина Крецу се усмихва при констатацията, че въпреки спорната репутация на Букурещ и София в Брюксел, в момента една румънка управлява най-голямото перо в европейското финансиране, а една българка е начело на бюджета и човешките ресурси на ЕС. "Да, би могло да се каже, че това е знак на доверие в България и Румъния. Но макар националността да има своята роля, както знаете, аз и Кристалина Георгиева сме назначени на тези постове заради лични качества и представляваме интересите на всички 28 държави", уточнява тя. Преди да стане еврокомисар по регионалната политика, Крецу в продължение на седем години е евродепутат от Партията на социалистите и демократите. През 2014 г. става и заместник-председател на Европейския парламент и изпълнява тази длъжност до момента, в който влиза в екипа на комисията "Юнкер".
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 521 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 452 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Мнимите барабани на войната

Защо дрънкането на оръжия по източната граница на НАТО има предимно пропаганден и символен характер

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10