Ако Гърция фалира

Какви са рисковете за България при най-лошия вариант за съседната държава

Въпреки макроикономическата стабилност на България, фалит на Гърция може да засегне имиджа ни.

Помните ли от училище, че първата икономическа война в средновековна Европа е започната от цар Симеон през 894 г. срещу Византия заради преместването на тържището на българските стоки от Цариград в Солун? Причината за преместването е политическа: България е заменила гръцките духовници и език с български, а империята отговаря с икономически мерки. Две години българи и ромеи водят битки на бойното и на дипломатическото поле, като накрая войските на Симеон нанасят тежко поражение на Византия, която връща българското тържище в Цариград.

Днес за щастие няма да се наложи да воюваме с Гърция за достъп на българските стоки, но дори без война съседната държава отново е заплаха за българската икономика. Наследницата на някогашните славни империи отново виси над ръба на пропастта и чака споразумение с кредиторите си, като този път заплахата изглежда все по-реална с всеки изминал ден - Гърция може да фалира всеки момент, да напусне еврозоната и дори Европейския съюз, както предупреди собствената й централна банка.

За държава, свързана с Гърция като съсед, финансов пазар, инвестиции и стокообмен, България има достатъчно основни линии, по които да бъде засегната при гръцки фалит, със или без излизане от еврозоната. Преди около месец МВФ и Morgan Stanley публикуваха доклади, според които България е сред най-заплашените страни от евентуален фалит най-вече заради банковите и търговските връзки между двете страни.

Рисковете, гледани отдалеч, са донякъде преувеличени - макроикономическата ситуация в двете страни е различна (огромна задлъжнялост срещу ниска такава), дъщерните банки на гръцките у нас са регистрирани в България и зависимостта им от банките майки в Гърция, поне на теория, е под контрола на БНБ, а по линия на износа България се представя доста успешно в последните месеци и открива все повече нови пазари. Но както отбелязва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, никой не може да бъде сигурен в нищо, защото "случващото се в Гърция няма аналог в съвременната стопанска история, виждали сме да фалират развиващи се икономики – в Африка, Азия, Америка, но не и фалит на развита икономика, каквато е гръцката. Няма историческа памет за такова нещо, за да знаем как може да се отрази".

Банкова система

Първият риск, който идва наум на всеки, когато стане дума за гръцката криза, е банковият. Само за последните три дни гърците изтеглиха от собствените си банки 2 млрд. евро. Данните на Гръцката централна банка показват, че за седем месеца - от октомври 2014 г. до април 2015 г., гърците са изтеглили депозити за 30 млрд. евро. В плетеницата от слухове в Атина се появи и възможността другия понеделник за банкова ваканция. Ако се стигне до такъв момент, ключово ще бъде как ще реагират правителството и централната банка. Един ясен план за действие с публични уверения ще работи много по-добре от обичайната политика на мълчание. Още повече че рискът е напълно контролируем.

В България заради чисто психологическия ефект също има известен отлив на депозити от четирите български банки с майки от Гърция – Алфа банк, ОББ, Пиреос банк и Пощенска банка. Въпреки това показателите на тези банки за ликвидност остават добри и по думите на Георги Ганев "те са достатъчно буферирани и нямат голямо изложение към гръцки ценни книжа и рискове". Освен това са български юридически лица и зависимостта им от финансиране от централите е малка, а и е трудно да се види защо гръцките централи биха избрали да преливат ликвидност от здравите си клонове в България към тези в Гърция.

Според бившия финансов министър Симеон Дянков обаче има друг риск. "Както се случи в Ирландия през 2010 г., при фалит гръцките банки майки ще търсят бързи възможности за допълнителен капитал и всички други техни клонове в региона ще бъдат дадени за продажба. За България едно окрупняване на банковия пазар в дългосрочен план би било положително. Рискът сега обаче е в това, че дъщерните на гръцките банки у нас бяха от най-активните на пазара през последните 6-8 години и техните контакти и партньорства с български компании ще се разрушат при евентуална продажба, който и да е следващият собственик. А това може да доведе до допълнително забавяне на банковия пазар", смята Дянков.

Имиджови рискове

Макроикономическата стабилност, отчетеният излишък в бюджета от над 1.1 млрд. лв. през месец май и запазването на рейтинга на България дават надежди, че пазарите няма да реагират особено отрицателно спрямо България при евентуален гръцки фалит. През последните месеци пазарите не реагираха по някакъв особен начин спрямо събитията в Гърция може би защото никой не очакваше, че ще се стигне до задънената улица, в която сме в момента.

В началото на седмицата Георги Ангелов, старши икономист от институт "Отворено общество", коментира, че пазарите въобще не реагират вече на новини за Гърция: "Каквото и да се случи, едва ли ще се отрази на пазарите, те вече са преглътнали и приели, че в Гърция може да се случи най-лошото. За България ефектите вече бяха отчетени. S&P потвърди българския рейтинг и там изрично е записано, че са отчели негативните ефекти от гръцката криза. Ние вече сме ги изконсумирали, защото гръцката икономика се свива постоянно от години." Неуспешните срещи тази седмица обаче накараха европейските фондови пазари отново да се влияят от притесненията за кризата и достигнаха най-ниското си ниво от февруари насам.

Рисковите премии на други уязвими страни от еврозоната също скочиха рязко. Симеон Дянков посочи, че "от понеделник се вдигат рисковите премии на всички държави в нашия регион и Южна Европа. Само за четири дни за Португалия и Испания има 30-40% увеличение на рисковата премия на суверенни ценни книжа на международните пазари, което ще доведе до вдигане на лихвите за финансиране не само за държавите, включително България, но и за държавните дружества и частните компании." Той дава конкретен пример как това може да се отрази на плановете на България - един възможен вариант за покриването на големите дупки на НЕК е външно финансиране, но при такива обстоятелства такъв заем би бил много по-скъп, смята Дянков. При фалит този ефект ще трае дълготрайно, добавя той.

Накратко казано, основен риск за България е имиджовият. Докладите на МВФ и "Морган Стенли" показват, че има тенденция външните анализатори да считат по правило, че най-големи рискове има за съседните на Гърция страни въпреки икономическите различия. Както отбелязва Йозеф Янинг от берлинския офис на Европейския съвет за външни отношения: "Доверието към държавите в региона вероятно ще спадне, въпреки че няма пряка връзка между икономическата ситуация в България и Гърция."

Възможен е обаче и друг сценарий: случващото се в Гърция е добър урок за останалите държави с високи дългове да не тръгват по тази пътека и това може да успокои пазарите. Това е крайният вариант на германската идея за назидание, която да оздрави еврозоната. За разлика от Гърция останалите проблемни страни в еврозоната – Испания, Португалия, Ирландия, вече направиха нужните реформи и са по-стабилни сега, а евентуален гръцки фалит би могъл да има допълнителен дисциплиниращ ефект за тях. В този поглед може дори да има позитиви от ситуацията. Икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии смята, че "в крайна сметка пазарите може да реагират и позитивно, защото най-накрая ще има някакъв край на проблема. Живеем в несигурни времена - безпрецедентни от гледна точка на натрупан външен дълг. Колкото са възможни негативни реакции, толкова са възможни и позитивни. България напоследък съобщава предимно позитивни бюджетни новини, отказа се от цял месец емисии на дълг, което е плюс за нас откъм стабилност. В този смисъл една Гърция при евентуален фалит може да засили доверието на пазарите, понеже ще има стабилизираща роля за другите страни в ЕС".

Търговия и туризъм

Гърция е един от основните търговски партньори на България, като стокообменът между двете страни е бил на стойност от около 5.5 млрд. лв. за 2014 г. Българският износ за южната ни съседка се състои главно от облекла, мляко и млечни продукти, житни растения, минерални горива, мазнини и масла от животински или растителен произход, дървен материал, метали. Фалит на Гърция логично би намалил българския износ към тази дестинация. Но дори за малките компании, които търгуват основно с Гърция, затрудненията ще са временни, предвижда преподавателят по икономика в Institut Barcelona d'Estudis Internacionals Янис Карагианис. "При излизане на Гърция от еврозоната гърците ще купуват по-малко продукти от България в близките 5-6 месеца примерно, което ще е лошо за някои малки български предприятия, на които ще им е по-трудно да намерят нови дестинации за продукцията си." Той добавя, че българският износ към Гърция се състои най-вече от стоки с ниска еластичност на търсенето – горива и храни, така че дори при по-ниски доходи хората все още ще се нуждаят от тези продукти, а след като ситуацията в Гърция се стабилизира, българският износ в тази посока ще се възстанови бързо.

Така или иначе Гърция вече прие облагането с данък от 26% на стокооборота върху всички български и гръцки фирми, който ще влезе в сила от 1 септември 2015 г. и който може да затрудни допълнително търговията между двете страни.

Но, от друга страна, през последните месеци износът ни към много държави расте рекордно бързо. Мнозина се опасяваха например, че кризата в Русия ще удари отрицателно експорта ни, но това не се случи, защото българските фирми успяват да намират нови пазари. Според Георги Ангелов "в момента износът ни към Гърция не е толкова важен, защото расте към всички големи дестинации – и към ЕС, и извън ЕС, така че точно сега малко бихме усетили такъв проблем". Георги Ганев добавя, че влошаването на търговския баланс с Гърция може да е с по-големи последици за определени райони, но не е толкова важно за България като цяло.

По отношение на българския внос от Гърция вероятно той ще се увеличи, защото ако Гърция излезе от еврозоната, стоките им ще поевтинеят. Георги Ганев смята, че "при нова валута, която няма да има никаква репутация, ще паднат цените на някои стоки, които внасяме от Гърция, но не вярвам, че ще има кой знае какви трусове".

По-сериозен риск за България ще има в социален аспект – много българи, които работят в Гърция, може да загубят работата си.

Интересно ще бъде да се следят ефектите върху туризма. От една страна, проблемите в Гърция отдавна са разглеждани от българските туроператори като възможност за привличане на повече туристи. Доколко обаче това може да е дълготрайна тенденция, а не еднократен ефект, е друг въпрос. Освен това, както отбелязва Симеон Дянков, при гръцки фалит "техният пазар ще стане още по-евтин и ще издърпа туристи и от България, и от Испания". Това ще бъде сериозен удар по един от важните за икономиката ни сектори, който и без това страда от драматичния спад на туристи от Русия.

Инвестиции

Данните на БНБ за периода януари - април 2015 г. показаха, че инвестициите от Гърция в България нарастват и са достигнали 18.8 млн. евро. Числото звучи ужасно малко, но на практика именно Гърция се превръща в най-големия източник на инвестиции в дялов капитал в България от началото на годината. Това обаче не означава, че гръцки фалит ще доведе до изнасяне на гръцки бизнес у нас, особено ако там се въведе и капиталов контрол. "При капиталов контрол ще е трудно за гърците да местят бизнеси, такова изместване по-скоро се случва сега", коментира Георги Ангелов. На същото мнение е Симеон Дянков, според когото има евентуална положителна възможност за България от цялата ситуация, която се изразява в това, че част от фирмите, които още не са решили какво да правят с оборотите си, могат да дойдат към България, но това също би бил краткосрочен ефект.

През месец май Bloomberg публикува материал, в който обяви, че чуждите инвеститори, които се тревожат от излизане на Гърция от еврозоната, могат да намерят успокоение в България. Едва ли обаче можем да очакваме кой знае какви премествания на чужди инвестиции от Гърция при нас, защото Гърция не привлича големи чужди инвестиции, които да бъдат лесно преместени, както посочва Йозеф Янинг.

Доколко сме "вързани"

2015 г. започна обещаващо: 2% ръст на БВП за първото тримесечие, рекордни нива на износ и бюджетен излишък към края на май. Това обаче беше предимно заради външни фактори: по-евтино евро и съживяващи се европейски икономики. Фалит на Гърция може да прекърши този попътен вятър. Ако успеем да се измъкнем от водовъртежа след гръцки фалит, това ще означава, че географията не е съдба, и България вече не зависи толкова от близостта си с Гърция.