Мнимите барабани на войната
Защо дрънкането на оръжия по източната граница на НАТО има предимно пропаганден и символен характер
Подкопаването на обществената поддръжка за отбранителните усилия на дадена държава или всяването на раздор между членовете на даден военен съюз е основен елемент от провеждането на информационна война. Тогава когато успееш да убедиш хората, че съпротивата е безсмислена, че каузата им е обречена, че твоята е печеливша и че тяхното бъдеще е с теб, можеш да си осигуриш победа или надмощие с минимални загуби. Или дори изобщо без бойни действия. Тогава гражданите може да спрат да поддържат своите лидери и да се противопоставят на водените от тях политики.
Нещо подобно е на път да се случи в момента по повод плановете на НАТО да подсили отбранителните способности на държавите от своя източен флаг. През последните около 10 дни ставаме свидетели на рязко изостряне на войнствената реторика, разменяна между Москва и лидерите на Северноатлантическия пакт, без на практика да е станало нищо фундаментално ново в средата за сигурност на Стария континент от натовската среща на върха в Уелс мината есен досега. И причината за това е, че Кремъл се опитва да всее смут и паника по повод замислените мерки за бърза реакция на алианса при кризи.
Всичко започна от материал на щатския всекидневник The New York Times от миналата събота (13 юни), писан по повод на голямото натовско учение Saber Strike, което се провежда в прибалтийските републики и Полша. Текстът съобщава, че НАТО и в частност САЩ за първи път планират да разположат своя военна техника, достатъчна за между 3 и 5 хил. военнослужещи, на територията на държави от бившото постстсъветско пространство. Поименно са изброени Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния, България и евентуално Унгария.
Няколко дни по-късно руският президент Владимир Путин официално обяви по този повод, че още през тази година ще увеличи ядрения арсенал на страната си с нови 40 ядрени бойни глави, които ще бъдат насочени "срещу онези територии, от които идва заплаха за страната". Което от своя страна накара държавният секретар на САЩ Джон Кери "да изрази загриженост" и да каже, че никой не иска "да възстановява ситуация като студената война", а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг да отсече по повод руските намерения: "Ние просто отговаряме". На практика обаче и в момента никой на Запад няма как да знае накъде точно е насочен руския ядрен арсенал, а разликата между това той да бъдат разположен в Крим или например в намиращия се на около 400 км. Новорийск се равнява на няколко минути полет на балистична ракета.
To panic or not to panic...
Всъщност намерението за предварително разполагане на бойна техника в източните държави членки на НАТО изобщо не е чак ново и датира от около 10 месеца. То бе обявено още по време на срещата между лидерите на натовските държави, която се проведе през септември 2014 г. в Уелс под формата на т.нар. План за готовност за действие (Readiness Action Plan или RAP). Тогава в отговор на руската анексия на Крим и кризата в Украйна бе решено, че алиансът ще сформира нови сили за бързо реагиране, наречени Very High Readiness Joint Task Force или VJTF. Тяхната задача е да могат да реагират при ескалация на военен конфликт в рамките на 48 часа. За толкова кратък период от време обаче до огнището на напрежение могат да се придвижат само бойците, но не и използваната от тях тежка бойна техника. Затова и идеята е въоръжението да се складира предварително в близост до потенциалните конфликтни зони. През последните няколко седмици НАТО тества и прототипа на силите по време на учението Noble Jump.
Според предварителните планове размерът на силите VJTF трябва да е около 5000 души - точно толкова, за колкото се говори и в публикацията на The New York Times. Според изданието САЩ ще разположат екипировка, достатъчна за една бригада - около 1200 единици техника, от които около 250 танка М1А2 "Абрамс", бронетранспортьори Bradley и самоходни гаубици. Според всекидневника The Washington Post пък предложението за предното разполагане на бойна техника все още е на бюрото на щатския секретар по отбраната Ащън Картър и е направено от ген. Филип Брийдлав, който е едновременно началник на щатското военно командване в Европа и върховен главнокомандващ на НАТО. Именно Брийдлав за първи път лансира концепцията за създаването на бригадата за незабавно действие VJTF. Така че в случая не може да се говори за някаква нова солова инициатива на САЩ, а просто плановете на алианса от есента на миналата година вече придобиват съвсем конкретни очертания. И Русия все по-активно се опитва да ги осуети, създавайки психоза в източните държави-членки и поставяйки политическите им ръководства под обществен натиск.
Защо Русия реагира сега
Изграждането на силите VJTF трудно може да представлява каквато и да било заплаха за Русия, тъй като 5000 души (колкото и добре да са екипирани) са твърде недостатъчни за настъпателна операция. Според традиционната военна теория, за да проведеш ефективна офанзива, трябва да превъзхождаш противника в съотношение поне 3 към 1. Последните внезапни учения на руската армия демонстрираха, че тя е способна да съсредоточи по западната си граница между 50 и 80 хил. военнослужещи и тежка бойна техника. Макар и малка обаче, една бригада за бързо реагиране е достатъчна да неутрализира опити за хибридни действия, подобни на кримския сценарий. Всъщност основните заплашени държави от подобен вид действия са прибалтийските, където има компактно руско население, затова и усилията на НАТО са насочени основно натам. Изпращане на по-мащабни бойни части срещу VJTF ще активира по недвусмислен начин член 5 от Вашингтонския договор и би провокирало война с всички страни от НАТО. Така че, макар и компактни, въпросните сили могат да имат ефективен въздържащ потенциал.
Причината за рязката руска военна реторика в момента най-вероятно е предстоящата среща на военните министри от натовските държави, която ще се проведе на 24 и 25 юни в Брюксел. Основно място на нея е именно прилагането на плана за готовност за действие на НАТО (RAP), част от който е създаването на новите сили за бързо реагиране. Също така, според публикацията на The New York Times, се очаква американският секретар по отбраната да вземе решение за предното разполагане на бойна техника именно преди въпросния министерски форум идната седмица. "За момента не сме взели решение дали или кога да преместим тази екипировка", коментира пред изданието говорителят на Пентагона полк. Стивън Уорън.
Българската следа
По подобен изчаквателен начин реагират по темата и българските държавни институции. "Към момента следим процеса на взимане на решение във Вашингтон относно идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност на някои от съюзниците, особено тези по източната граница", обяви в понеделник президентът Росен Плевнелиев и допълни, че за момента към страната ни не са отправяни официални искания за разполагане на бойна техника и че страната ни ще действа като лоялен съюзник. "Към днешна дата такова предложение и решение няма", коментира в четвъртък и съветникът във военното министерство о.р. ген. Атанас Запрянов. Той уточнява, че подобно решение би се взело на съюзно ниво с участието на България и то ще бъде официално обявено. Точно такъв е и форматът на срещата на министрите на отбраната на НАТО в сряда и четвъртък. Принципно е възможно техника да бъде разположена и по силата на двустранното споразумение между България и САЩ в областта на отбраната - т.нар. съвместни съоръжения в Ново село, Граф Игнатиево и Безмер бяха замислени именно с идеята да служат като предни оперативни бази с до 2500 души персонал, който може да нараства до 5000 души за период до 90 дни.
На неофициално ниво обаче диалогът по темата очевидно вече е започнал. Преди около три седмици например на посещение в България беше командващият сухопътните войски на САЩ в Европа ген.-лейт. Фредерик "Бен" Ходжис, който получи потвърждение от началника на отбраната ген. Румен Николов, че перманентната ротация на натовски войски за съвместни учения при нужда ще се увеличи. Също така през следващата седмица ще се проведе и съвместната военна подготовка Kabile 15 с участието на сили от България и САЩ, на която своя дебют у нас би трябвало да направят така коментираните "американски танкове". Любителите на конспирациите обаче вероятно ще останат леко разочаровани, тъй като става дума за един взвод с около 15 единици бойна техника, от които между 2 и 4 броя M1A2 "Абрамс". Въпросните сили трудно могат да представляват заплаха за когото и да било. Но пък са ясен политически сигнал, че съюзниците ни са тук.
