Стоян Щерев, директор "Правни и институционални въпроси" в "Девня цимент"
Намаляване на административната тежест, подсилването на брандирането на страната като атрактивна инвестиционна дестинация и ускоряване на регионалното икономическо сътрудничество. Това бяха част от най-важните теми, обсъдени на кръгла маса по време на Югоизточния икономически форум в София. На нея представители на чужди инвеститори в България и директори на агенции за насърчаване на инвестиции от региона очертаха проблемите и обмениха идеи за подобряване на бизнес климата.
В търсене на средата
"Фокусирани сме в опростяване на административните процедури, за да може чуждите инвеститори максимално бързо и ефективно да реализират проектите си, като ние сме до тях през целия процес, каза изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев. Плахият ръст на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за първите 4 месеца на годината, който се дължи по-скоро на еднократни ефекти, далеч не поставя България на картата на атрактивните за инвеститори страни с дългосрочни намерения. Плоският данък и относителната политическа стабилност не могат да компенсират част проблемите като високата междуфирмена задлъжнялост, правната неуредба на несъстоятелността, спорните регулаторни решения, дефицита на кадри в някои сектори и неприлагането на закона в еднаква степен за всички.
"Много турски инвеститори преминават през България и отиват в Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина. България може да ги привлече и задържи, но не го прави", сподели Казим Гундогар, регионален мениджър на Ziraat Bank. Той очерта като най-сериозен проблем тромавата административна процедура по издаване на работни визи, както и намирането на подходящи кадри. "Вярвам в България и в регулаторните институции въпреки случилото се с КТБ, но трябва да се сложи край на някои предразсъдъци по отношение на турските инвеститори", смята той. Стоян Щерев, директор "Правни и институционални въпроси" в "Девня цимент" обърна внимание на съдебната система в страната. "Единствено чрез качествените и независими правни и регулаторни органи може да се осигури устойчив ръст на чуждестранните инвестиции."
Неведнъж в класацията Doing Business на Световната банка на България се обръща внимание на тези по-слаби места в икономиката. Изпълнителният директор на Lufthansa Technik Sofia Даниел Хофман също призова за намаляване на административното бреме и за по-голяма активност при рекламирането на страната съвместно с чуждите инвеститори. "Използвайте чуждия бизнес като посланици, те могат да рекламират страната ви, споделяйки своя опит", каза Хофман. Подобни инициативи се провеждат в Македония, като агенцията за насърчаване на инвестициите там има над 35 икономически промотъри, които съвместно с политически и бизнес делегации организират роудшоута пред чуждестранни инвеститори от целия свят.
Мажоритарният собственик на "Алкомет" Фикрет Индже наблегна на това, че България трябва да обърне внимание на малките и средните фирми, защото те са тези, които имат нужда от подкрепа при намирането на пазари и достъпа до финансиране.
(Не)ориентация
През изминалия програмен период еврофинансирането беше свежият ресурс, който се изливаше в икономиката и България разви зависимост от него, за да поддържа макар и минимален растеж. Евросредствата обаче не са панацея и са ограничени до 4% от БВП, като единствено прилив на качествени ПЧИ би довел до по-голям растеж и повече заетост. Представянето на страната като част от региона и засилването на интеграцията между страните от Югоизточна Европа е едно от възможните решения. "Трябва да се наблегне на регионалното сътрудничество и един интегриран бранд", каза по този повод Стамен Янев. Китайските инвеститори например се съсредоточават върху региона и чрез този подход страните от Западните Балкани успешно привлякоха стотици милиони евро китайски инвестиции в инфраструктура, енергетика и лека промишленост.
Главният съветник в ОИСР за Югоизточна Европа Елена Митева обяви, че се работи по проект за промотиране на единен туристически продукт в страните от региона, което е положително, но определено недостатъчно, защото регионалното сътрудничество само по себе си няма да реши проблемите на местно ниво в различните сектори. Например създаването на платформата SEE Link за интеграция на фондовите борси в София, Загреб и Скопи, далеч не се очаква да реши проблемите на ликвидността и регулаторното качество в България, а именно тези структурни проблеми правят страната по-малко атрактивна дестинация за портфейлни инвестиции.
